№ 1
гр. Търговище, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500287 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООД-
гр.София, ЕИК ********* против разпореждане №2574/29.11.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№1674/2021г. на Районен съд-Търговище, с което е
отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу АС. Ф. АС. от с.Лиляк,
облщ.Търговище за сумите 436.20 лв. непогасено договорно възнаграждение
за периода 25.03.2019г.-31.07.2019г., законна лихва за забава за периода
07.11.2018г.-31.07.2019г. в размер на 63.75 лв., законна лихва за периода
31.07.2019г.-25.11.2021г. в размер на 1 226.17 лв., законната лихва от
26.11.2021г. до окончателното плащане, възнаграждение в размер на 2 999.54
лв. за пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№**********/28.09.2018г., 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на
вземането за периода 21.02.2019г.-31.07.2019г. и юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 50 лв. до 180 лв., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли
за отмяна на разпореждането и за уважаване изцяло на заявлението по чл.410
от ГПК.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е обоснован с
1
доводите, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е недействителен-чл.22 от ЗПК и
потребителят е задължен само за чистата стойност на кредита.
По силата на писмен договор за потребителски кредит
№**********/28.09.2018г. с кредитора “Профи Кредит България” ЕООД-
гр.София на ответника е предоставена сума в размер на 3 000 лв. за 24
месеца, при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17% и възнаграждение за допълнителни
услуги в размер на 3 601.44 лв. или срещу сума от 3 000 лв. ответникът е
длъжен да върне 8 052 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от
потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита-§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му,
като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни
параметри на задължението, но няма информация за взетите предвид
допускания, нито изчисления при определяне на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от
ЗПК.
Посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно
разглеждане на искането, възможността за отлагане и намаляване на
определен брой погасителни вноски, смяна датата на падежа и улеснена
процедура за получаване на допълнителни средства, съставляват именно
действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки
кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно
съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като
допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска
практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е
ангажирана отговорността на кредитора в други производства (решение
№10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС), но и посоченото
съглашение, предвид стойността на допълнителния пакет услуги в размер на
3 601лв., надвишаваща дори размера на основното задължение от 3 000 лв.,
2
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на
неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит
България” ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против разпореждане
№2574/29.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№1674/2021г. на Районен съд-
Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на
дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу АС. Ф. АС. от с.Лиляк, общ.Търговище за сумите 436.20 лв.
непогасено договорно възнаграждение за периода 25.03.2019г.-31.07.2019г.,
законна лихва за забава за периода 07.11.2018г.-31.07.2019г. в размер на 63.75
лв., законна лихва за периода 31.07.2019г.-25.11.2021г. в размер на 1 226.17
лв., законната лихва от 26.11.2021г. до окончателното плащане,
възнаграждение в размер на 2 999.54 лв. за пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит №**********/28.09.2018г., 30 лв. такса за
извънсъдебно събиране на вземането за периода 21.02.2019г.-31.07.2019г. и
юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50 лв. до 180 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4