Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
Гр.Бяла,
13.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието на секретаря Валентина
Великова, сложи за разглеждане гр. дело
№ 997 по описа за 2018г. и като
разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.422 ГПК и чл.99 ЗЗД.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение
на Н.С.А., ЕГН **********,***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК *** следните суми: 547,51
лв. ( Петстотин четиридесет и седем лева и 51 стотинки), представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2545013/26.04.2016г.; 32,09
лв. (Тридесет и два лева и 9 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 22.06.2016г. до 21.09.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);
246,39 лв. /Двеста четиридесет и шест лева и 39 стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
22.06.2016г. до 21.09.2016г. (падеж на последна погасителна вноска); 102,26
лв. (Сто и два лева и 26 стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.06.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на
заявлението - 03.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Молят, да им бъдат присъдени разноските
направени в хода на заповедното и настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
При условията на чл.131 от ГПК в
дадения едномесечен срок е постъпил отговор от особения представител на ответника,
който оспорва иска, като неоснователен.
След като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното:
От представените и приети писмени
доказателства е видно, че на 01.06.2017г. е подписано приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо
от договор за паричен заем № 2545013/26.04.2016г., е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ***.
„Изи Асет Мениджмънт" АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2545013
от 02.06.2017г. за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на
длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка
„Преместен". На 14.09.2018г. ищцовото дружество изпратило повторно
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2545013 от 18.09.2018г. чрез куриер на
същия адрес на длъжника. Писмото отново се е върнало в цялост.
Ищеца към настоящата искова молба
представя и моли да се приеме копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2545013/18.09.2018г., което съда да връчи
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г.
по т. д. № 1711/2013г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т.о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до особ. п-л на длъжника с връчване на препис от
исковата молба, като съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр. 1 ЗЗД.
Установи се по делото, че на
26.04.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Н.С.А.
/Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2545013, в съответствие
с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание стандартен
европейски формуляр, предоставен на заемателя и съдържащ индивидуалните условия
на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил
да предостави на заемателя парична сума в размер на 800 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът е
отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и общите условия
към него. Така с предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя
на заемателя, съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски,
които заемателят се е задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора
и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 869,40 лв. Така, договорната лихва по кредита е била уговорена
от страните в размер на 69,40 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 21.09.2016 г. на 21
равни седмични погасителни вноски, в размер на 41,40 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска е 04.05.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 21.09.2016г.
С подписването на договора за заем заемателят
е удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
Съгласно чл.16, ал.2 от сключения договор
за паричен заем, с подписването на договора заемателят заявил, че е запознат и е
съгласен с тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, актуална към
датата на сключване на договора, която се намирала на видно място в офиса на заемодателя
и на интернет страницата на заемодателя. Съгласно тарифата, в случай че заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 394,59
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни
вноски, всяка в размер на 18,79 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща заемателят е в размер на 60,19 лева.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
23.06.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва е 102,26 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 483,00 лв., с която са погасени както следва: неустойка за
неизпълнение: 148,20 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 37,31 лв.,
главница: 252,49 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно 21.09.2016 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Съдът е уважил претенцията на ищеца и по образуваното ч. гр. д. N 684/2018 г. по описа на PC-Бяла, е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като
същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславил правния интерес на ищеца от подаването на искова молба.
Така
приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Съгласно, договора
за заем /който се установи, чрез СГЕ, че е автентичен/, между страните е
създадена облигационна връзка. В производството по проверка
истинността на оспорения документ е допуснато доказателствено средство – съдебно-графологична
експертиза – чл.194, ал.1 ГПК. Съдът кредитира, като обосновано, достатъчно
пълно и ясно, заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-графологична
експертиза, а именно, че подписът под процесния документ е положен от ответника,
поради което намира направеното оспорване за недоказано. В изпълнение
на поетите по договора задължения, цедента е предоставил на ответника заем в
размер на 800,00 лв.
В
качеството си на заемополучател, ответникът се е задължил с връщане на заема
съобразно по-горе посочените условия по договора. Установи се по
делото, че подписа по договора за заем е автентичен и на положилия го ответник -
Н.С.А..
На
16.11.2010г., заемодателят сключва с ищеца договор за цесия, с подписване
на който, в качеството си на цедент прехвърля възмездно на ищеца-цесионер
вземанията си към заемополучателя. Според
този договор, в качеството си на цедент, заемодателят е дал съгласието
си и е упълномощил цесионера с дължимите по чл.99 ЗЗД действия по
уведомяването на длъжника за извършеното с договора за цесия
прехвърляне на вземания. Като според цитираната договорна
разпоредба, цедентът е заявил, че не носи отговорност за промяна
в наличната за статуса на длъжника му информация, в случай, че не е бил
надлежно уведомен за това. Ищецът-цесионер се е задължил на извърши
уведомяването на длъжниците с изпратени до всеки от тях писма по поща, с
обратна разписка и в срок до един месец, считано от
получаване на пълномощното, с издаване на каквото цедентът изрично се е
задължил.
В
подкрепа на твърдението си, че е уведомил заемополучателя, за
цедираните към него вземания, ищецът прилага известие за
адресирана до последния пощенска пратка, върната му в цялост като
непотърсена на регистрирания от ответника постоянен адрес с отметка “преместен“
. В изброените в приложение на пратката документи, не е
посочено изрично дължимото по чл.99 ЗЗД и уведомление за
извършената към него цесия. Ищецът не е представил доказателства за изпратено
от него или от цедента уведомление по чл.99, ал.1/ ЗЗД до
заемополучателя.
Като
доказателство на л.17 е приложено пълномощно, с издаването на което заемодателя
и цедент, делегира в право на ищеца - цесионер задълженията си по
чл.99, ал.3 ЗЗД - за уведомяване на длъжника, за извършеното към последния
прехвърляне на вземания. Положените под пълномощното подписи не са
нот.удостоверени.
В
обобщение на изложеното до тук, съдът приема иска срещу Н.С.А. за допустимо
предявен, а по същество - основателен и доказан по размер.
При
условията на възмездно сключен по реда на чл.99 ЗЗД договор за цесия,
ищецът легитимира качеството си на кредитор на предявените срещу ответника вземания. При договора за цесия
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава
от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора,
като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на
длъжника за цесионния договор. Уведомяването на длъжника не се отразява върху валидността
на договора за цесия.
Поначало
цесията не създава права и задължения за длъжника, тъй като той не е
страна по нея. Уведомяването му за прехвърленото върху друг кредитор
вземане е предвидено в чл.99 ЗЗД с цел да бъде защитен при изпълнение
на задълженията си - да изпълни същите точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. До момента на съобщаването за
цесията, длъжникът има право да изпълни на първоначалния кредитор, независимо
че той вече го е прехвърлил на цесионера. В тази връзка, доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария заемодател
(цедента), законодателят императивно е въвел изискването -
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор (цедента). В този смисъл се следва и съобразяване с незагубилото
значението си на задължителна за съдилищата практика - Тълкувателно решение №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК.
Спрямо
длъжника цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземането му
е било съобщено от предишния кредитор. Като съобщаването може да
бъде сторено, както лично от цедиралия вземането заемодател, така и чрез
упълномощено от него лице, в това число и цесионера. Допустимо е по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.
39 от ЗЗД. В случая упълномощаването на цесионера с действията по
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане, е обективирино, както в
изрична клауза на договора за цесия, така и в изрично
издаденото в изпълнение на този договор пълномощно.
Ако
стриктно се следва буквата на закона чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД следва да се
приеме, че съобщението е валидно, ако бъде направено от цесионера, като
пълномощник на цедента. Също толкова валидно би било то, ако бъде направено от
което и да е друго лице, стига то да се легитимира като пълномощник. Нелогично
и неотговарящо на духа на закона е да се приеме, че съобщение от цесионера е
ирелевантно, какъвто смисъл е стореното от особ.
представител на ответника оспорване.
Съответно
на последователно проведената съдебна практика, съдът
приема, че в случая самата
искова молба има значението на дължимото по
чл.99, /ал.3 ЗЗД уведомяване на Н.С.А.
за извършеното към ищеца прехвърляне на задълженията му към
цедента. В конкретния случай към исковата молба е приложен договора за
цесия, както и изхождащо от цедента пълномощно, с което на цесионера
е делегирано съобщаването на цесията на ответника. По този начин
всъщност, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре – на носителя на вземането са изпълнени.
От
друга страна безспорно е прието в съдебната практика, че що се касае до
уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД, то има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Длъжникът- ответник може да възразява успешно за липсата на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде
известен за цесията, длъжникът - ответник не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.
Практиката в този смисъл е установена (вж. Решение № 137/2.VІ.2015г. на
ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III г. о., ГК, Решение № 3/16.ІV.2014г.
на ВКС по т.д. № 1711/2013г., I т. о., ТК и др.).
Съдът счита
за обосновано да приеме, за установено по делото, че към
момента на сключване на договора за цесия е съществувало задължение на ответника
- заемополучател към цедента. Това задължение не е изпълнено, поради което,
като се има предвид изложеното до тук, предявеният от цесионера иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на страните
следва да се присъдят направени по делото разноски. Предвид мотивите по т.12 от
ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство. Разноските на ищцовото дружество в
заповедното производство възлизат на сумата от 175,00 лв., а в исковото
производство – на сумата от 925.00 лв., от които 150,00 лв. за в.л. по СИЕ,
400,00 лв. за особен представител и 375,00 лв. - разноски по представения
списък по чл.80, чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 от ГПК.
С оглед дадените разяснения по въпрос първи, в Тълкувателно
решение № 5/2012г. от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които: „С
установяване на неистинността или съответно с потвърждаване на истинността на
документа в резултат на оспорването по чл.193 ГПК се решава със сила на
пресъдено нещо спора относно неговата истинност, като оспорването истинността
на документ по чл.193, ал.1 ГПК представлява по същността си предявяване на
инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ”, съдът
намира, че следва да се произнесе по направеното оспорване, освен в мотивите си
и с диспозитива на съдебния си акт, като с оглед изхода на производството по
чл.193 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските за
възнаграждение на вещото лице по назначената по делото съдебно-графологична
експертиза в размер на 150.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.А., ЕГН **********,***,
че дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С.
и М.Д. следните суми: 547,51 лв. ( Петстотин четиридесет и седем лева и
51 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
2545013/26.04.2016г., сумата от 32,09 лв. (Тридесет и два лева и 9
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 22.06.2016г. до
21.09.2016г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 246,39 лв. /Двеста
четиридесет и шест лева и 39 стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.06.2016г. до 21.09.2016г.
(падеж на последна погасителна вноска), сумата от 102,26 лв. (Сто и
два лева и 26 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
23.06.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва
за забава върху главницата от датата на предявяване на заявлението 03.07.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
ПРИЗНАВА за недоказано на основание чл. 194,
ал.3, вр. с ал. 2, вр. с чл.193 ГПК проведеното от ответника Н.С.А., чрез
адвокат З.З. оспорване на истинността на подписа, поставен от ответника под
Договор за паричен заем № 2545013/26.04.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.С. и М.Д., сумата от 175,00 лв./ сто седемдесет и пет
лева/ представляващи разноски по ч.гр.д. № 684/2018г. по описа на БРС и сумата
от 925,00 лв./
хиляда седемдесет и пет лева/ представляващи разноски по гр.д.№ 997/2018г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********,***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Бяла, сумата в размер
на 150.00 лв. /Сто и петдесет лева /,
представляваща разноски по делото за съдебно-графологична експертиза, относно
направено оспорване истинността на документ по чл.193 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/