РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 25.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 55 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Л. от ЛАК, съдебен адрес: ***, пл. „*****, к-с „*****, срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч.
В жалбата се поддържа, че ожалваната заповед противоречи на разпоредбите на материалния закон и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. В жалбата се излага, че по повод подадено от жалбоподателката заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ на 16.10.2020 г. е последвала Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/05.11.2020г., с която Директорът на ДСП-Ловеч отказва отпускането на социалната помощ с мотиви, че на основание чл. 12, ал. 2, т. 8 от ЗСП във връзка с чл. 16б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП се отказва месечната целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка, тъй като тя е останала без работа от 24.09.2019 г., т.е. преди въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Сочи се, че жалбоподателката е обжалвала така постановената заповед на Директора на ДСП-Ловеч пред Директора на РДСП-Ловеч. С Решение № 11-РД04-574/30.11.2020г. Директорът на РДСП - Ловеч отменя обжалваната Заповед № ЗСП/Д- ОВ/3757/05.11.2020г. на Директора на ДСП-Ловеч като неправилна и незаконосъобразна и връща преписката за ново произнасяне съобразно изложените в решението мотиви. Установено е при първоначалното разглеждане на спора по административен ред, че жалбоподателката Г. е разведена и има от прекратения брак три деца, едно от които е ученичка в трети клас, а другите две са близнаци в предучилищна възраст и посещават ЦДГ „****“ - Ловеч. Жалбоподателката е регистрирана в ДБТ-Ловеч и до август 2020 г. е получавала обезщетение за безработица. По повод на контакт със заразено с Covid 19 лице - учителката от детската градина на децата г-жа А. - две от децата на жалбоподателката - И.С.и Т.С.- на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ и Заповед № РД-01-604/13.10.2020г. на M3 са поставени под карантина за срок от 14 дни, считано от 16.10.2020 г. Сочи се, че доходът на жалбоподателката за месец септември 2020 г. е в размер 686 лева за четиричленно семейство - самотен родител с три деца. Сочи се, че в цитираното решение на РДСП-Ловеч правилно се посочва, че с оглед намаляване негативните последици върху лицата и семействата с деца, намиращи се в затруднено положение поради пандемията от Ковид 19 и въведената в страната извънредна епидемична обстановка, която нарушава нормалния ритъм на живот на хората, следва обхвата на лицата и семействата, които могат да получат помощта, да не бъде ограничаван, ако лицето е останало без работа преди въведените ограничения във връзка с извънредната обстановка. На това именно основание и с тези мотиви заповедта на Директора на ДСП-Ловеч е отменена и преписката е върната за ново произнасяне, съобразено с изложените мотиви.
Издадена е нова Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч – предмет на настоящото производство, като в същата са изложени дословно същите мотиви за отказ. Сочи се, че обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч е постановена в пълно противоречие с мотивите на отменителното Решение № 11-РД04-574/30.11.2020г. на Директора на РДСП – Ловеч, както и в противоречие с разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Жалбоподателката твърди, че всички предпоставки за отпускане на исканата целева помощ са били налице, но въпреки това в обжалваната заповед е обективиран незаконосъобразен отказ. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона — ППЗСП, която цел е да се намалят негативните последици върху лицата и семействата с деца в затруднено материално положение поради пандемията от Covid 19 в страната и въведената извънредна епидемична обстановка, тъй като тази ситуация поставя самотния родител в нарушен нормален ритъм на живота - грижи се за две малки деца, поставени под карантина, които не могат да напускат дома, принудена от задължителността на предписанието, поради което в този период е невъзможно за нея да започне работа. Това е целта на закона и тя не е да се ограничи обхвата на лицата и семействата, които да получат помощта, а напротив - да се разшири този обхват, за да се подпомогнат българските семейства, и особено самотните многодетни майки. В заключение жалбоподателката моли съда да отмени изцяло оспорената заповед, да върне преписката за ново решаване със задължителни указания за отпускане на исканата помощ, като определи срок на административния орган за това.
В съдено заседание жалбоподателката се представлява от адв. С.Л. от ЛАК, която поддържа жалбата, излага подробни аргументи за нейната основателност в съдебно заседание и в писмена защита. Процесуалният представител на жалбоподателката сочи допълнително, че дали жалбоподателката е имала право на друг вид помощ не може да бъде аргумент за неотпускането на процесната помощ по чл. 16б, т. 2 от ППЗСП, тъй като няма изискване помощта да се отпуска на лица, които не получават друг вид помощ, а относно доходите на жалбоподателката - същите са декларирани от нея в подаденото заявление и те са в размер, по-нисък от изискуемия в разпоредбата на чл. 16б, т. 2 от ППЗСП. Нещо повече, те са проверени от ответника и по въпроса за доходите на жабоподателката не е съществувал изобщо спор. В декларирания от жалбоподателката размер на доходите е включена получаваната от нея от бащата на децата месечна издръжка, дължима по силата на бракоразводното решение. Сочи допълнително, че жалбоподателката не е имала право на обезщетение за безработица към момента, в който е подала заявлението, тъй като срокът и правото й на получаване на обезщетение е било изтекло /1 година/ и по този въпрос между страните не е имало спор, като отделно сочи, че обжалваната заповед не е мотивирана по подобен начин. Сочи, че е недопустимо едва в съдебно заседание по съществото на спора ответникът да се опитва да дописва издадената от него заповед с други мотиви, различни от изложените в самата заповед. Сочи, че всички изложени от процесуалния представител на ответника в тази връзка аргументи са неоснователни и дори неотносими към предмета на спора, който е по правото, а не по фактите и касае само и единствено тълкуването на разпоредбата на чл. 16б, т. 2 от ППЗСП. Жалбоподателката Г. претендира и присъждане на разноски за адвокатски хонорар съгласно представен списък на разноските на л. 138 от делото.
Ответникът - Директор на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч, в писмено становище вх. № 1486/29.04.2021 г. и в съдебно заседание чрез юрк. В. намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за законосъобразна. Ответникът се позовава на Допълнителни указания за прилагането на чл. 16б от ППЗСП, издадени от Р.П.– Изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, като сочи, че няма спор, че жалбоподателката е останала без работа преди датата на обявеното извънредно положение, като е останала без работа на 24.09.2019 г., което според ответникът представлява формален аргумент за постановения в обжалваната заповед отказ. Ответникът сочи, че от делото за развод жалобподателката получава издръжка за децата си от бившия съпруг. В заключение ответникът моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, като е подадена директно в съда на 15.02.2021 г. преди съобщаване за постановяване на Решение № 11-РД04-0119/12.02.2021 г. на Директора на РДСП – Ловеч, с което е потвърдена обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч, което се потвърждава и от съобщение на л. 26 /гръб от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Видно от приложената административна преписка, проведено е задължителното обжалване по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ - Ловеч, като обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч е потвърдена с Решение № 11-РД04-0119/12.02.2021 г. на Директора на РДСП – Ловеч /на л. 12-13, л. 58-60 и л. 119-121 от делото/, поради което оспорването по съдебен ред на заповедта е допустимо.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Видно е, че Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч, подписана „За директор ДСП-И.И.“ е издадена от компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП. Съдът служебно събра допълнителни доказателства относно компетентността на издателя на заповедта, като видно от заповед на л. 49 от делото, заповед на л. 132 от делото и заповед на л. 133 от делото, обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч е издадена при условията на заместване, което е посочено и в самата обжалвана заповед, като издателят на заповедта И.И. е изпълнявала длъжността Директора на ДСП – Ловеч за времето на отсъствие на титуляра съгласно Заповед № 1101-РД01-0111/10.12.2020 г.
Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се сочи отменително основание – липса на компетентност. Обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Жалбоподателят не сочи и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като съдът съобрази, че обжалваната заповед съдържа лаконични мотиви, които са напълно ясни, като в заповедта е посочено и правно основание. Съдът констатира, че обжалваната заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Между страните няма спор по фактите, които се установяват от всички писмени доказателства. Безспорната между страните фактическа обстановка е следната:
На 16.10.2020г. жалбоподателката Г.И.Г. е подала заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д- ОВ/3757 за отпускане на месечна целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка, като самотен родител на деца до 14-годишна възраст, тъй като е самотен родител, отглеждащ сам три деца, и е останала без работа, но няма право на обезщетение за безработица. Жалбоподателката И. е останала без работа на 24.09.2019 г. след над 10 години трудов стаж в „****“. Жалбоподателката е самотен родител /разведена е/ и има три деца, които отглежда сама. На 16.10.2020 г. двете й по-малки деца -близнаци на 5 години, са получили предписание от РЗИ - Ловеч за карантиниране в рамките на 14 дни поради наличие на случай на Covid 19 в ЦДГ „****“ - гр. Ловеч, която двамата са посещавали. Това е възпрепятствало отново активността й в търсене и намиране на работа, подходяща за самотен родител с три деца. В Заявлението - декларация Г.И. е посочила дохода си, който е в размер 686 лева за месец септември за нея и трите й деца. Майката е силно затруднена за купуване на хранителни продукти при отглеждането на децата си, затова И. е подала и заявлението по чл. 16б от ППЗСП.
Със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/05.11.2020 г. Директорът на ДСП-Ловеч /на л. 30 от делото/ отказва отпускането на социалната помощ на жалбоподателката с мотиви, че на основание чл. 12, ал. 2, т. 8 от ЗСП във връзка с чл. 16б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП се отказва месечната целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка, тъй като тя е останала без работа от 24.09.2019г., т.е. преди въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
Г.Г. е обжалвала така постановената заповед на Директора на ДСП-Ловеч пред Директора на РДСП-Ловеч. С Решение № 11-РД04-574/30.11.2020 г. /на л. 28-29 от делото/ Директорът на РДСП - Ловеч отменя обжалваната Заповед № ЗСП/Д- ОВ/3757/05.11.2020 г. на Директора на ДСП-Ловеч като неправилна и незаконосъобразна и връща преписката за ново произнасяне съобразно изложените в решението мотиви. Установено е при първоначалното разглеждане на спора по административен ред, че жалбоподателката е разведена и има от прекратения брак три деца, едно от които е ученичка в трети клас, а другите две са близнаци в предучилищна възраст и посещават ЦДГ „****“ - Ловеч. Жалбоподателката е регистрирана в ДБТ-Ловеч и до август 2020 г. е получавала обезщетение за безработица. По повод на контакт със заразено с Covid 19 лице - учителката от детската градина на децата г-жа А. - две от децата на жалбоподателката - И.С.и Т.С.- на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ и Заповед № РД-01-604/13.10.2020г. на M3 са поставени под карантина за срок от 14 дни, считано от 16.10.2020 г. Доходът на жалбоподателката за месец септември 2020 г. е в размер 686 лева за четиричленно семейство - самотен родител с три деца. В решението на Директора на РДСП-Ловеч е прието, че с оглед намаляване негативните последици върху лицата и семействата с деца, намиращи се в затруднено положение поради пандемията от Ковид 19 и въведената в страната извънредна епидемична обстановка, която нарушава нормалния ритъм на живот на хората, следва обхвата на лицата и семействата, които могат да получат помощта, да не бъде ограничаван, ако лицето е останало без работа преди въведените ограничения във връзка с извънредната обстановка. На това именно основание и с тези мотиви заповедта на Директора на ДСП-Ловеч е отменена и преписката е върната за ново произнасяне, съобразено с изложените мотиви.
Издадената нова Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП-Ловеч – предмет на настоящото дело, с която с дословно същите мотиви като предходно издадената и отменена при обжалването по административен ред Заповед № ЗСП/Д- ОВ/3757/05.11.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч, е постановен отново отказ.
Съдът намира, че при издаването на настоящата Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч не са съобразени мотивите в предходното отменително Решение № 11-РД04-574/30.11.2020 г. на Директора на РДСП – Ловеч /на л. 28-29 от делото/, поради което обжалваната в настоящото производство заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Налице е отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч е издадена и при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Следва да се посочи, че от съдържанието на заповедта е видно, че има един единствен мотив за отказа, който гласи следното:
„На основание чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП се отказва месечната целевата помощ при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка – госпожа Г. е останала без работа от 24.09.2019 г., т.е. преди въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.“
В Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч липсват други мотиви за постановения отказ, поради което правилно е възражението на жалбоподателя, че при непосочване на други мотиви за отказа, същите не следва да се обсъждат, т.к. са неотносими към предмета на делото.
Съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП - Право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;
В цитираната норма на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП липсват други изисквания. Ето защо неправилно е позоваването от ответника на Допълнителни указания за прилагането на чл. 16б от ППЗСП, издадени от Р.П.– Изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, като се сочи, че няма спор, че жалбоподателката е останала без работа преди датата на обявеното извънредно положение, като е останала без работа на 24.09.2019 г.
Следва да се посочи, че ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане е приет с ПМС № 243 от 5.11.1998 г., обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., в сила от 1.11.1998 г.. Същият Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане е нормативен акт, издаден от Министерски съвет на Р България. Цитираните от ответника Допълнителни указания за прилагането на чл. 16б от ППЗСП, издадени от Р.П.– Изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане- на л. 101-103 и л. 134-136 от делото, не са нормативен акт съгласно ЗНА. Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане не разполага с нормативна компетентност, поради което и издадените от него Допълнителни указания за прилагането на чл. 16б от ППЗСП имат характер по-скоро на вътрешноведомствен акт, но предвид това, че с цитираните Допълнителни указания за прилагането на чл. 16б от ППЗСП, се дописва нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, като се въвеждат допълнителни ограничения, каквито липсват в същата норма, следва да се посочи, че цитираните Допълнителни указания за прилагането на чл. 16б от ППЗСП нямат силата на нормативен акт и не са задължителни за ДСП, а още по-малко за съда.
Отделно предвид издателя на същите Допълнителни указания за прилагането на чл. 16б от ППЗСП, издадени от Р.П.– Изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, то същите указания нямат и характер на тълкуване на разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП, т.к. тълкуване може да прави само издателят на нормативния подзаконов акт – Министерски съвет, а не и Изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Следва да се посочи, че видно от приетата и безспорна между страните фактическа обстановка, посочена по-горе, в процесния случай са били налице всички предпоставки за отпускане на исканата от жалоподателката Г.И.Г. целева помощ.
Разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, която е цитирана като единствено основание за постановения отказ, не поставя никъде изискване оставането без работа на лицето, търсещо помощта, да е в резултат на въведената в страната извънредна епидемична обстановка. Напротив, целта на закона е била именно подпомагане на семейства /в случая самотен родител/ с ниски доходи, които в условията на епидемичната обстановка не са в състояние да си намерят и активно да търсят работа. Няма подобно изискване статусът на безработен да е придобит в резултат от извънредното положение / извънредната епидемична обстановка. Макар нормата на подзаконовия акт да е била изменена, /изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г./, изменението с нищо не променя обстоятелството, че няма изискване оставането без работа да е било след 13.03.2020 г., като нито в предходната редакция на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, нито в приложимата действаща редакция е имало такава изискване във връзка с датата на оставане без работа на родителите.
Ето защо обжалваната заповед противоречи на разпоредбите на материалния закон, вкл. на цитирания в същата заповед текст на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, поради което е налице и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч противоречи и на целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Както ЗСП, така и ППЗСП, конкретно разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП имат за цел подпомагане, като в конкретния случай това подпомагане е във връзка с обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, като същото е насочено към семейства с деца до 14-годишна възраст. В случая жалбоподателката има тир деца, като и трите са на възраст до 14 години: дъщеря на 9 години и близнаци момче и момиче на 5 години. Отделно жалбоподателката Г. е самотна майка, като сама отглежда и трите си деца /всички на възраст под 14 години/, безработна е, а две от децата са били карантинирани. Безспорно при самотно майка, която отглежда три деца, като за 14-дневен период две от децата – близнаците на 5 години - са карантинирани, жалбоподателката Г. е следвало да получи поисканата от нея целева помощ, като жалбоподателката е дори в по-затруднено положение от останалите семейства, посочени подробно в изискванията на чл. 16б от ППЗСП.
Жалбоподателката е самотен родител в нарушен нормален ритъм на живота - грижи се за две малки деца, поставени под карантина, които не могат да напускат дома, принудена от задължителността на предписанието, поради което в този период е невъзможно за нея да започне работа. Това е целта на закона и тя не е да се ограничи обхватът на лицата и семействата, които да получат помощта, а напротив - да се разшири този обхват, за да се подпомогнат българските семейства.
Доколкото процесният отказ е постановен при съществено нарушение на закона /процесуален и материален/, същият се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, а преписката да се върне на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч за ново произнасяне по молбата-декларация на Г.И.Г. за отпускане на целевата помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Следва на основание чл. 174 от АПК да се определи срок от 14 дни за издаване на нова заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на сторените от нея разноски за адвокат в размер на 500 лв. съгласно списък на разноските на л. 138 от делото и видно от договор за правна защита и съдействие на л. 129 от делото.
На основание гореизложеното и чл. 173, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА по жалба на Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Л. от ЛАК, съдебен адрес: ***, пл. „*****, к-с „*****, Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3757/14.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч, потвърдена с Решение № 11-РД04-0119/12.02.2021 г. на Директора на РДСП – Ловеч.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
– Ловеч за ново произнасяне по
молбата-декларация на Г.И.Г. за отпускане на целевата помощ по чл.
16б от ППЗСП, съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК срок от 14 дни за издаване на нова заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч да заплати на Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: