О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……………./…………….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 261 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 94/02.01.2020 г., депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Л.М., срещу Решение № 5464 от 06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9310/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен състав, с което, на основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, е прието за
установено, че въззивникът, дължи на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5,
ап. 10, сумата в размер на 15.36
лева,
представляваща 1/10 ид. ч. от платена на 29.04.2014г. от наследодателя на
Ивелина Маринова Костова – Марин Маринов Костов, при първоначална липса на
основание, сума от 153.62 лева, представляваща част от стойността на
електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., след
извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Душево,
общ. Севлиево, с абонатен номер № ********** и клиентски № **********, за което
е издадена фактура № 89472307/27.04.2012 г. за сумата от 1134.92 лева, като
вземането е прехвърлено на въззиваемия с договор за цесия от 24.04.2019 г., за което е издадена Заповед за
изпълнение №3423/02.05.2019г. по ч.гр.д № 6489/2019г. по описа на ВРС, 47
състав.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият
чрез адв. Д.Я. е подал отговор с вх. № 0317/08.01.2020 г. на въззивната жалба.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат
подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и
приобщен по делото доказателствен материал. Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд касателно неоснователността на правоизключващите възражение, инвокирани
своевременно с отговора на исковата молба. Същите се поддържат и пред настоящия
съдебен състав, като се излага, че договорът за цесия, сключен между
въззиваемия и потребителя на ел. енергия, е нищожен поради заобикаляне на
закона, доколкото преследваната цел е злоупотреба с право – генериране на
множество дела, оттам и присъждане в полза на въззиваемия на съдебно-деловодни
разноски, надвишаващи многократно размера на дълга. Сочи се, че правопрехвърлителната
сделка е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, тъй като чрез нея се
преследва цел, която е в противоречие с принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските отношения. Поддържа се още, че
договорът за цесия е и в състояние на висяща нищожност, тъй като е сключен от
лице без представителна власт.
Оспорват се и изводите на РС-Варна
досежно липсата на основание за получаване на процесната сума от въззивника,
като се препраща към подробно изложените в отговора на исковата молба доводи за
съществуването на валидно основание за престиране на сумата – предмет на
реституция.
Моли се въззивният съд да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли
предявения установителен иск като неоснователен и недоказан, както и да присъди
сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
В
отговора на въззивната жалба се сочи, че обжалваният съдебен акт е правилен
и като такъв следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без
уважение поради нейната неоснователност. Излага се, че възражението за висяща
нищожност е неоснователно, доколкото на нея може да се позове само
мнимопредставляваният, но не и насрещната страна. Въззиваемият твърди, че не е
налице злоупотреба с права нито накърняване на добрите нрави, тъй като дългът
не е „раздробяван“, а вземането е разпределено между сънаследниците съобразно
правните норми, обективирани в Закона за наследството.
Моли се за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, като се прави и искане за намаляване на уговорения
в полза на процесуалния представител на въззивника адвокатски хонорар.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 94/02.01.2020 г., депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Л.М., срещу Решение № 5464 от 06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9310/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 261/2020 г. на ОС-Варна за 26.02.2020 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.