Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Троян, 30.03.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен
съд, четвърти състав, в публичното
заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария
Станчева и в присъствието на прокурора …………………….
като разгледа докладваното от съдията -
Ютерова гр. дело № 648 по описа на ТРС за 2016 год., за да се произнесе
- съобрази:
В.Ц.Я., гражданин на Република
Германия, чрез пълномощника си адв. С.С. от ЛАК е предявила против „Банка
Пиреос България” АД, представители Йоанис Криакополус и Емил Ангелов обективно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 537 ал. 2 от ГПК, 31 ал.
2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД, с предмет ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.69 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Чифлик, Община Троян, Ловешка област, вилна зона
„Чифлик", одобрени със заповед № РД-18-324.4/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес: с. Чифлик, вилна
зона Чифлик, целият с площ от
Ищцата
твърди, че по силата на съдебно решение, което е влязло в законна сила и е
вписано по съответния ред в СВ – Троян е собственик на ½ ид. част от
описаните имоти, които без основание се владеят от ответната банка. За
установяване обстоятелствата по същата са ангажирани писмени и гласни
доказателства, в съдебно заседание се явява пълномощника адв. С. и моли от
името на доверителката си съда да уважи изцяло предявените искове.
По реда на чл.131 от ГПК на ответната банка е изпратено копие от искова молба и
доказателства и в предвидения месечен срок е представен отговор, с който исковата претенция изцяло
се оспорва. В с. з. се явява пълномощника адв. А.Ч. от ЛАК, който поддържа
изложените аргументи в отговора, като твърди, че издаденото от ЛОС
постановление за възлагане на ответната банка е породило вещно-прехвърлително
действие досежно претендираната от ищцата собственост върху процесните имоти.
Направено е и възражение за право на задържане до изплащане на съразмерната
част от извършените подобрения в процесните имоти.
Като третото лице –помагач в
процеса е конституирано „Веника турс” ООД – с. Чифлик /в несъстоятелност/.
Изразено е писмено становище, че предявените искове са неоснователни, направени
е възражение кратка придобивна давност, с мотив, че „Веника турс” ООД /н./ е
било добросъвестен владелец.
От приложените писмени
доказателства: Заповед № КД-14-11-1069/31.07.2013 г. на СГКК гр. Ловеч,
удостоверение изх. № 20-62853/26.11.2014 г. на СГКК – Ловеч, 2 бр. известия за
доставяне, копие от Решение № 208 от 07.09.2011 г. по гр. д. № 1122 от
В РС – Троян е образувано и
разгледано гр. дело № 1122 от
Видно от представената заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Чифлик № КД - 14-11-1069/31.07.2013 г. на Началника на
СГКК-Ловеч, са нанесени промени в данните за собственост и собственици за
процесните три имота, а именно за: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.69
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Чифлик, Община Троян,
Ловешка област, вилна зона „Чифлик", одобрени със заповед № РД-18-324.4/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес: с. Чифлик, вилна
зона Чифлик, целият с площ от
Въпреки
извършеното вписване в СВ – Троян относно собствеността на процесните имоти, с
постановление за възлагане от 08.05.2013 г. по т. дело № 468/2009 г. на ЛОС,
съда е извършил възлагане по реда на чл. 717з от ТЗ върху ответника по
настоящето дело на подробно описаните имоти и вещи, включващи и процесните три
имота.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Е.Г. е отговорила на поставените
въпроси. Представена е стойност на претендираните от ищцата пропуснати ползи, а
именно инж. Г. е изчислила, че за периода 08.05.2013 г. до 25.08.2016 г.
пропуснатите ползи възлизат на 630 лева, в частност за претендираните ½
ид. част от процесните имоти – стойността е в размер на 315 лева. В
заключението са представени и сумите, с които всеки един от трите имота е
увеличил стойността си: ПИ 81476.512.69 – незастроен, без увеличена стойност –
2 200 лева; ПИ 81476.512.65 – застроен, увеличена стойност – 13 900
лева; ПИ 81476.512.86 – застроен, увеличена стойност – 83 200 лева. В
заключението е изчислена и пазраната стойност на процесните имоти в два
варианта. Стойността на обекта по метод „вещна стойност” е изчислена в размер
на 134 200 лева.
Правни
изводи: Настоящия състав намира така предявения главен иск по чл. 108 от ЗС за
основателен и доказан.
Безспорно по делото беше установено, че договора за покупко-продажба,
сключен между съпруга на ищцата – В.Я. и „Веника Турс“ ООД е обявен за
относително недействителна по отношение на Я., съгласно влязлото в сила решение
№ 208 от 07.09.2011 г. по гр. дело № 1122/2010 г. на ТРС „Веника Турс“- ООД.
Извършени и вписване по съответния ред в СВ – Троян. С оглед на тези
обстоятелства, съда приема за неоснователно позоваването на кратка придобивна
давност по отношение на „Веника турс” ООД /н./ С оглед разпоредбата на чл. 116
б от ЗЗД ответната страна не би могла да се позове и на дългата десетгодишна
давност, тъй като предявеният иск е прекъснал давност. В тази връзка и
ответната „Банка Пиреос България” АД не би могла да присъедини владението на
своя праводател, а от момента на придобиването с постановлението за възлагане до датата на завеждане на настоящия иск не са изтекли повече от 5
години.
Постановлението за
възлагане също не може да легитимира в този процес „Банка Пиреос България“ АД
като собственик на целите процесни имоти, тъй като ½ от тях към момента
на извършеното възлагане с постановлението на Окръжен съд – Ловеч по силата на
горецитираните съдебни решения, принадлежат на ищцата.
Предвид на
безспорните писмени доказателства, настоящия състав приема, че предявения
главен иск по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан. Налице са и трите
кумулативно дадени предпоставки за успешното доказване на правото на
собственост – ищцата е собственик на ½ ид. част от подробно описаните
имоти. Съда е приел за безспорен факта, че в момента имотите се владеят от
ответната банка. Налице и третата предпоставка, а именно „Банка Пиреос България“
АД владее процесните имоти без правно основание.
Относно предявеното алтернативно
искане /в случай, че съда уважи исковата претенция/ за право на задържане от
страна на ответната банка, настоящия състав споделя установената съдебна
практика в този смисъл /цитирана и от пълномощника на ищцата – адв. С./.
Процесните имоти са възложени на „Банка Пиреос България” АД, но банката не е
добросъвестен владелец, извършител на подобренията. Този факт се установява от
съдържанието на постановлението за възлагане - банката е закупила имота заедно
с подобренията – не е спорен факта, че подобренията са извършени от третото
лице – помагач. В този смисъл е и цитираната практика на ВКС /решение №
199/14.11.2016 г. по гр. дело № 1998/2016 г. на І ГО: „ разместването на
имуществени блага настъпва между собственика и лицето, извършило подобренията.
Поради това активно материалноправно легитимиран да предяви претенцията по чл. 72
ал. 1 от ЗС е добросъвестният владелец, който е извършил подобренията. Само
този владелец има право на задържане по чл. 72 ал. 3 от ЗС и то само до
заплащане на направените от него подобрения в имота, но не и до заплащане на
подобренията, извършени от предишни владелци на имота /дори и те да са негови
праводатели, например по договор за покупко- продажба на недвижим имот.” Правото
на задържане по чл. 72 ал. 3 от ЗС е потестативно по своя характер и дава
възможност на добросъвестния владелец, на приравнения към него купувач по
предварителен договор и на недобросъвестния владелец, извършил подобрения със
знанието и без противопоставянето на собственика, да задържи вещта до заплащането
на дължимото му се обезщетение за разноските и подобренията. Признаването на
право на задържане предпоставя установени по размер необходими и полезни
разноски, за което претендиращият право на задържане следва да предяви насрещен
иск, самостоятелен иск или с възражение да иска установяване и присъждане на
стойността на подобренията. Ето защо не може да се признае право на задържане
без заедно с това да са уточнени вземанията на
действителния подобрител по размер - да са ликвидни и изискуеми, и той
да е поискал това по предвидените процесуални способи. Ответникът „Банка Пиреос България“ АД не е добросъвестен владелец
по смисъла на чл. 70 ал. 1 от ЗС, тъй като към момента на придобиване на
собствеността върху процесните имоти той е знаел, че „Веника Турс“ ООД не е
собственик в цялост на имотите, предмет на настоящия иск, а само на ½ от
тях - решението по гр. дело № 1122/2010 г. е вписано в Агенция по вписванията
на 12.01.2012 г. под № 3 том I рег. № 28. С решение №
172 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. дело № 929/2012 г. на I ГО
е прието, че „Правно основание по
смисъла на чл. 70 ал. 1 от ЗС за установяване на добросъвестно владение върху
един имот е прехвърлителна сделка с вещноправни последици, сключена с
несобственик, когато приобретателят по тази сделка не е знаел, че
прехвърлителят не е собственик на имота.“
Ще следва
постановлението на ЛОС за възлагане от 08.05.2013 г. постановено по търговско дело
№ 468/2009 г. да бъде отменено в тази му част.
Следва да бъде уважен и
предявения от ищцата иск за обезщетение
за пропуснатите ползи. Факта на владение на ответната банка върху процесните
имоти е безспорно установен. С горните си изводи съда прие, че ищцата е
собственик на ½ ид. част от процесните имоти. Следователно при хипотезата
на чл. 31 ал. 2 от ЗС Я. е лишена от ползването на вещта и следователно й се
дължи обезщетение за пропуснатите ползи. Претенцията на Я. за обезщетението е в
размер на 5 000 лева. Съда намира за доказан размера, изчислен от приетата
СИЕ, а именно 315 лева, за който размер следва да бъде уважен този иск.
Съответно следва да бъде уважена е претенцията за мораторна лихва върху тази
сума за времето на забавата, а именно 105,74 лева.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ще следва ответната банка да бъде осъдена да заплати на ищцата сторени
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 522,51 лева /по списък по чл. 80
от ГПК/, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА по реда на чл.
108 от Закона за собствеността за установено по отношение на „Банка Пиреос
България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградко шосе” № 115 Е, сграда „Е”, представители Йоанис Криакополус и Емил
Ангелов /трето лице – помагач на ответника „Веника турс” ООД в несъстоятелност,
представител синдика Р.Т./, че В.Ц.Я., ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв. С.С., съд. адрес:***, офис 207 е собственик на ½ ид. част от
следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.69 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Чифлик, Община Троян, Ловешка област, вилна зона
„Чифлик", одобрени със заповед № РД-18-324.4/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес: с. Чифлик, вилна
зона Чифлик, целият с площ от
Отменя постановление за
възлагане от 08.05.2013 г. постановено по търговско дело № 468/2009 г. на
Окръжен съд – Ловеч в частта му, с която са възложени ½ идеални части от
горепосочените процесни имоти на „Банка Пиреос България” АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 31 ал. 2
от ЗС и чл. 86 от ЗЗД „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградко шосе” № 115 Е, сграда „Е”,
представители Йоанис Криакополус и Емил Ангелов да заплати на В.Ц.Я., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. С.С.,
съд. адрес:***, офис 207 сумата 315,00 – триста и петнадесет лева, представляваща пропуснати ползи в качеството й на собственик на ½
идеална част от процесните имоти за периода от 08.05.2013 г. до завеждане на иска - 25.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
делото до окончателно изплащане,
както и законова
лихва за забава в размер на
105,74 – сто и пет
лева и 74 стотинки за периода
от 08.05.2013 г. до 25.08.2016 г., като съответно исковете до пълния им размер от
5 000 лева и 200 лева ОТХВЪРЛЯ като неосновтелни и недоказани.
ОСЪЖДА „Банка Пиреос
България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградко шосе” № 115 Е, сграда „Е”, представители Йоанис Криакополус и Емил Ангелов да заплати на В.Ц.Я., ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв. С.С., съд. адрес:***, офис 207 сумата 2 522,51 – две хиляди петстотин и двадесет и
два лева и 51 стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част на исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Районен съдия: