Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 14187 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от А.К.Н. против С. Р.Р., починал в хода на делото на
06.03.2014г., заместен от неговите правоприемници Т. С. Р., Л.С.Р. и Р.С.Р., иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.07.1999 г. сключил договор за заем със С. Р.Р., съгласно който му
предал сумата от 154 800 лв. срещу задължение да върне същата до края на
м.октомври 1999 г. Страните се договорили, че ако заемополучателят не върне сумата на падежа, договорът следва да
се се счита за предварителен договора
покупко- продажба на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София –
Княжево, ул.„*******застроена на 111 кв.м. в парцел ХIV – 175, кв.53, м. „Княжево“, по рег. план на София,
заедно с дворно място от 938 кв.м. при съседи: улица, О.А.Ш., Т. С. Р. и Б.А.Г..
Тъй като Р. не върнал в срок получения заем, ищецът
предявил срещу него иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор
за продажба на ½ от недвижимия имот за окончателен. Този иск бил
отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав. Поради изложените доводи, ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати получена по договора за заем сума от 128 000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ /29.10.2004г./
до окончателното изплащане./ изменение на иска, допуснато в съдебно заседание
от 05.10.2018 г. по гр.д. № 1497/2006г.
на СРС,ГО, 164 състав/.
Първоначалният ответник по делото С. Р.Р. с молба от
04.04.2006 г. признава, че е получил по договора за заем от 29.07.1999 г. в
периода 6 -13 август сума от 70 000
щатски долара, чиято левова равностойност определя на 128 800 лв., за която сума твърди, че е издал разписки на ищеца.
След смъртта на С. Р.Р., който е починал в хода на делото на 06.03.2014 г., на негово
място са констиуирани правоприемниците му Т. С. Р., Л.С.Р. и Р.С.Р., които
оспорват иска, като погасен по давност.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 240, ал.1 от ЗЗД:
Исковата молба първоначално е подадена пред Софийски градски съд с вх. №
32945/29.10.2004г. за 77 400 лв./главница/ и 6 000 лв. - лихва за период, който
не е уточнен. С молба от 30.12.2005 г.
ищецът е заявил, че намалява размера на иска на 2 500 лв. – „само
главница, без лихви“. /л.33 от преписка по ИМ вх. № 32945/2004г. на СГС, ГО, I - 2 състав/.
С разпореждане от 13.01.2006г., имащо характер на определение,
зам.председателят на СГС е прекратил производството по делото, тъй като е
приел, че цената на иска е 2 500 лв. и е изпратил исковата молба по родова
подсъдност на СРС .
По ИМ е образувано гр.д. № 1497/2006г. на СРС, ГО, 30 състав, което в
последствие преразпределено на 164 състав. Предмет на разглеждане пред СРС е бил
иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за главница от 2 500 лв., дължима по
договор за заем от 29.07.1999 г., приложен към исковата молба.
В хода на делото ответникът С. Р.Р. е починал на 06.03.2014 г., като на
неговото място с определение от 26.11.2015 г. са конституирани неговите
правоприемници – Т. С. Р., Л.С.Р. и Р.С.Р../ л.46 от гр.д. № 1497/2006г. на
СРС, ГО, 164 състав/.
В съдебно заседание от 05.10.2018 г. по
гр.д. № 1497/2006г. на СРС,ГО, 164 състав, ищецът е поискал увеличаване
размера на иска на 128 000 лв. Софийският районен съд е допуснал изменение на
иска, чрез неговото увеличаване на 128 000 лв., поради което е прекратил
производството пред себе си и го е изпратил по родова подсъдност на СГС.
Така, предмет на разглеждане по
настоящото дело е иск от А.К.Н. против Т. С. Р., Л.С.Р. и Р.С.Р., конституирани
в хода на делото като правоприемници на първоначалния ответник С. Р.Р., починал
на 06.03.2014 г., за заплащане на сумата от 128 000 лв., представляваща дължим
заем по договор от 29.07.1999 г.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният ФС:
1/между страните да е сключен договор за заем; 2/заемът да е получен от С. Р.Р.;
3/ да са настъпили условията по договора за връщане на заема.
Видно от представения по делото договор от 29.07.1999 г. ищецът и починалия
в хода на делото ответник С. Р.Р. са се споразумели ищецът да предостави на Р. заем
в размер на 154 800 лв. Заемополучателят е поел задължение да върне заема в
срок до 05.09.1999 г., а в случай, че не
върне сумата до тази дата, е следвало да я заплати до края на м.октомври 1999 г.,
но с месечна лихва от 20 %. Страните са се споразумели, че ако и след изтичане
на втория срок заемополучателят не възстанови сумата на заемодателя, заедно с
уговорената лихва, договорът следва да се счита за предварителен договор за
покупко - продажба на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София –
Княжево, ул.„*******застроена на 111 кв.м. в парцел ХIV – 175, кв.53, м. „Княжево“, по рег. план на София,
заедно с дворно място от 938 кв.м. при съседи: улица, О.А.Ш., Т. С. Р. и Б.А.Г..
В договора е посочено, че заемодателят предава на заемодателя сумата от 154 800
лв. при подписването на договора в брой на ръка./ л.4 от преписка по ИМ вх. №
32945/2004г. на СГС, ГО, I - 2 състав/.
В кориците на делото се съдържат още два договора за заем от 29.07.1999г.
между същите страни./л. 165 и л.166 от приложено гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав/, които са със съдържание, различно от съдържанието на договора за
заем, приложен към ИМ по настоящото дело. В тези договори ищецът и С. Р.Р. са
се споразумели на Р. да бъде предоставен заем в качеството на заемополучател в
размер на 154 800 лв. Съгласно договора от 29.07.1999 г., находящ се на л.165
от приложено гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав, заемът е следвало да бъде върнат до 05.09.1999 г., а след тази дата
е уговорен друг срок – до края на м.октомври 1999г., но с месечна лихва от 20 %.
Според третия вариант на договора за заем от 29.07.1999 г., заемът е следвало
да бъде върнат до 05.09.1999 г. заедно с лихва от 40 % . След изтичане на този
срок, ако замеполучателят не възстанови сумата, се задължава да я върне до края
на м.октомври 1999 г., но с лихва от 20 % - месечна лихва./л.166 от приложено гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав/.
Във всички договори за заем е посочено, че ако сумата не бъде върната до
края на м.октомври 1999 г. заедно с лихата, договорът се счита за предварителен
договор за покупко-продажба на недвижимия имот, находящ се в гр.София, кв. “Княжево“,
ул.„***„ № *.
В трите договора е посочено, че заемодателят предава на заемополучателя
парична сума при подписване на догова в брой на ръка, като са посочени различни
суми – 154 800лв./ по договора, приложен към настоящата ИМ/, 128 800 лв./ по
договора за заем от 29.07.1999г., находящ се на л.165 от гр.д. № 406/2000г. на
СГС, I ГО, 2 състав/ и 110 400 лв./ по договора за заем от 29.07.1999г., находящ се
на л.166 от гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав.
Не е оспорена автентичността на нито един от договорите за заем. Единствено
по отношение на договора за заем, приложен към ИМ по настоящото дело, ответниците
в съдебно заседание от 13.04.2018г. са заявили, че подписите под този договор
се различават от подписа под анекса, но не са поискали откриване на
производство по оспорване автентичността на договора, а и такова искане би било
преклудирано, тъй като този договор, както вече бе посочено, е представен с ИМ,
но не е бил оспорен от С. Р. в първото съдебно заседание/аргумент от чл.154,
ал.1 от ГПК/отм/.
Видно от анекс № 1 от м.11.1999 г., приложен към ИМ по настоящото дело,
страните са се споразмели, че при невъзстановяване на сумата от заемателя в
определените по договора от 29.07.1999 г. срокове, за периода на просрочие
заемателят дължи на заемодателя лихва в размер на 2.25 % за всеки просрочен
месец.
Заемополучателят С. Р.Р. в хода на делото с молба от 04.04.2006г./л.11
от гр.д. № 1497/2006г. на СРС, ГО, 164 състав/ е заявил, че при подписването на
договора не е получил никкакви пари, но е признал, че в по-късен период между 6
до 13 август 1999 г. е получил 70 000 щатски долара, равняващи се на 128 800
лв., за които е издал разписки на ищеца.
Получаването на сумата от 128 800 лв. С. Р.Р. е признал и
в хода на друго дело между същите страни - гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав, което е образувано по искова молба на А.К.Н. срещу С. Р. С. за
обявяване за окончателен на
предварителния договор от 29.07.1999 г., обективиран в договора за заем от 29.07.1999
г. Признанието на вземането е извършено с молба от 24.02.2006 г./л.133-136 от
гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав/. В съдебно заседание от
18.10.2004 г. по същото дело ответникът е заявил, че е получил цялата сума по
договора, но в последствие е поддържал, че е получил единствено сумите, за които
е издал разписки в общ размер от 128 800 лв. Предявеният иск по това дело е отхвърлен
с решение, постановено на 07.02.2008 г., което е влязло в сила на 14.11.2013 г.
С оглед изявленията на ищеца и първоначалния ответник по настоящото дело С.
Р.Р. съдът приема, че по договора за заем
Р. е получил сумата от 128 800 лв.
В подкрепа на този извод са и представените по делото разписки, издадени от
Р. на 05.08.1999 г., 06.08.1999 г. и на 13.08.1999 г. за получени от него суми,
предадени от ищеца, в размер общо на 70 200 щатски долара, за които Р. не
оспора, че тяхната левова равностойност възлиза на 128 800 лв.
Спорен въпрос по делото е дали вземането по договора за заем в размер на 128 800 лв. е
погасено по давност.
Правоприемниците на С. Р., конституирани по делото след неговата смърт, се позовават на изтекла погасителна давност,
тъй като вземането е станало изискуемо, считано от 01.11.1999 г. и се погасява
с изтичане на петгодишна погасителна давност, а искът първоначално е предявен
за сумата от 2 500 лв., като едва на 05.10.2018г. е поискано и допуснато
увеличаване на неговия размер на 128 000 лв.
Възражението за изтекла погасителна
давност е частично основателно, поради следните съображения:
Исковата молба, предмет на разглеждане по настоящото дело, е подадена с вх.
№ 32945/29.10.2004г. по описа на СГС и първоначално е предявена за 77 400
лв./главница/ и 6000 лв. – лихва за период, който не е уточнен. С молба от
30.12.2005 г. ищецът е заявил, че
намалява размера на иска на 2500 лв. – „само главница, без лихви“. /л.33 от
преписка по ИМ вх. № 32945/2004г. на СГС, ГО, I - 2 състав/.
С разпореждане от 13.01.2006г., имащо характер на определение,
зам.председателят на СГС е прекратил производството по делото, тъй като цената
на иска е намалена на 2 500 лв. и е изпратил исковата молба, по родова
подсъдност, за разглеждане на СРС .
В съдебно заседание от 05.10.2018г. по гр.д. № 1497/2006г. Софийският
районен съд, ГО, 164 състав, по искане на ищеца е допуснал увеличаване размера
на иска на 128 000 лв., поради което е прекратил производството по делото и го
е изпратил за разглеждане по родова подсъдност на СГС.
Възражения за изтекла погасителна давност по отношение на първоначалния
размер на иска от 2500 лв. правоприемниците на С. Р. са направили в съдебно
заседание от 13.04.2018 г., а по отношение на увеличения размер на иска над
2500 лв. до 128 000 лв. в съдебно заседание от 05.10.2018 г., което възражение
поддържат и в съдебно заседание от 11.12.2019г. в производството пред СГС.
Тъй като исковата молба подлежи на разглеждане по реда на ГПК от 1952
г./отм./, възражението за изтекла погасителна давност, направено от
правоприемниците на С. Р., на 13.04.2018 г., по отношение на сумата от 2 500
лв., не е просрочено, нито възражението за давност по отношение на увеличения
размер на иска над 2500 лв. до 128 800 лв.,
за който е допуснато изменение на иска през 2018 г.
Съдът разглежда възраженията за
изтекла погасителна давност отделно, тъй като те са направени в различни
периоди от време, по отношение на различен размер на вземането по договора за
заем.
Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 2 500
лв., която е част от отпуснатия заем, е неоснователно, поради следните
съображения:
От приложения към ИМ договор за заем, неоспорен относно неговата
автентичност, се установява, че цялото вземане по договора за заем от 128 000
лв. е станало изискуемо, считано от 01.11.1999 г. По другите два договора за
заем, представени по друго дело между същите страни - гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав, също е посочено, че заемът става изискуем, считано от 01.11.1999 г.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Следователно, петгодишната давност по отношение на
вземането за заем изтича на 01.11.2004 г., но преди това – на 29.10.2004г. е
подадена ИМ, по която производството за сумата над 2500 лв. е било прекратено,
а за сумата от 2500 лв. делото е изпратено на СРС за разглеждане на ИМ.
Така, за сумата от 2500 лв. давността не е изтекла към датата на подаване
на ИМ/29.10.2004г./, а съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, докато трае съдебният
процес давност по отношение на тази сума не тече.
По отношение на вземането над 2 500 лв. до увеличения размер на иска от 128
000 лв.:
Съдът намира, че вземането в тази част е погасено по давност. Цялото
вземане от 128 000 лв. е станало изискуемо от 01.11.1999 г., като петгодишният
срок изтича на 01.11.2004 г. Вземането в размер на 128 000 лв./като част от 128
800 лв./ многократно е било признато от кредитополучателя Р., както следва: на
24.02.2006 г. по гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав/л.133-136/, на 04.04.2006г. по гр.д. № 1497/2006г. на СРС, ГО, 164
състав /л.11/. В съдебно заседание от 18.10.2000 г. по гр.д. № 406/2000г. на
СГС, I ГО, 2 състав, ответникът е признал получаването на сумата като
част от цялата сума от 154 800 лв. по договора за заем от 29.07.1999 г. След
всяко признаване на вземането е започвала да тече нова давност, поради което
вземането за сумата над 2500 лв. до 128 000 лв. е останало непогасено по
давност до 04.04.2011г./датата, на която е изтекла петгодишна давност от
последното признание на вземането, извършено на 04.04.2006 г./. До 04.04.2011 г.
обаче вземането за сумата над 2500 лв. до 128 000 лв. не е предявено от
ищеца. Едва в съдебно заседание на 05.10.2018
г. ищецът е поискал изменение на иска, чрез увеличаване на неговия раззмер на
128 000 лв., а към тази дата вземането вече е било погасено по давност за
горницата над 2 500 лв. Съгласно ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г.
на ОСГТК на ВКС - т.1, предявяването
на иск за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на
погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Това разрешение с още по-голямо основание следва да се приложи и в
хипотезата, при която искът не е бил предявен като частичен, а в хода на делото
е поискано увеличаването на неговия размер, какъвто е настоящият казус.
Неоснователен е довода на ищеца, според който, докато е било висящо гр.д. №
406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав, не е текла давност по отношение на вземането за
заем. Видно от приложеното гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав, по него е предявен иск от А.К.Н. срещу С. Р. С. за обявяване за
окончателен на предварителния договор от
29.07.1999 г., обективиран в договора за заем от 29.07.1999 г. , а не иск за връщане
на получения заем от 128 000 лв.
С оглед на изложените доводи, съдът прие, че вземането за сумата над 2 500
лв. до 128 800 лв. е погасено по давност, поради което предявеният иск в тази част е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ответниците не са поискали присъждане на разноски, поради
което съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т. С. Р., ЕГН **********,***, Л.С.Р.
, ЕГН **********,***, и Р.С.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: *** А - за адв.Я.,
да заплатят на А.К.Н., ЕГН ***********,***, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2 500 лв. – дължим заем, получен от техния
праводател С. Р.Р., б.ж. на гр.София, починал в хода на делото на 06.03.2014г.,
по договор за заем от 29.07.1999г., за който са издадени разписки на 05.08.1999г.,
06.08.1999г. и на 13.08.1999г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2004
г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част до пълния предявен размер от 128 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т. С. Р., Л.С.Р. и Р.С.Р. да заплатят на А.К.Н., на основание чл.78, ал.1
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: