Р Е Ш Е Н
И Е
№ 28 17.05.2018 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд, първи състав
На 15.05.2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: ДОНКА
ВАСИЛЕВА
сложи за
разглеждане докладваното от председателя Атанас Динков гр.дело номер № 113 по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от
Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).
В исковата молба (ИМ) се твърди, че ищецът ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, на 09.11.2017г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Чирпан за вземанията си
към З.А.П., в общ размер на 195.14лв. Било образувано ч.г.р.д. № 850/2017г. по
описа на РС-Чирпан, по което дело била издадена заповед за изпълнение. В
определения от съда срок не било постъпило възражение от длъжника, но тъй като
същият бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и с приетите
изменения на ГПК, в сила от 30.10.2017г. била въведена разпоредбата на чл. 415,
ал. 1, т.2 ГПК, според която заявителят може да предяви иск за установяване на
вземането си, когато заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5,
поради което, дружеството подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК. Ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, изнася още, че в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството. Изнасят още, че по силата на чл.7, т.1 от общите
условия и подадените документи, ищцовото дружество било поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в
Обект на потребление ИТН: 2174204, **. За З.А.П. бил открит клиентски номер
**********. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия,
се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД било доставило на обекта на З.А.П. за периода 24.08.2014
г. до 23.11.2014г. електроенергия на обща стойност 150.07лв., която до този
момент не била заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия, ответникът дължал законна лихва в общ размер от
45.07лв. за периода 28.10.2014 г. до 08.11.2017г. Законна лихва за забава се
дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване
на настоящото производство, както следва:
Период на доставка: Падеж
Вид Номер док. Сума
24.08.2014-23.09.2014 27.10.2014 Главница
ФЕ ********** 51.12
28.10.2014-08.11.2017
Лихва 15.75
24.09.2014-23.10.2014 25.11.2014 Главница ФЕ ********** 60.47
26.11.2014-08.11.2017
Лихва 18.14
24.10.2014-23.11.2014 29.12.2014 Главница ФЕ ********** 38.48
30.12.2014 -
08.11.2017 Лихва 11.18
Моли Съда, да
установи със сила на присъдено нещо, съществуването на вземанията на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД към З.А.П., както следва: 150.07лв. (сто и петдесет лева и седем ст.), представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
24.08.2014г. до 23.11.2014г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 28.10.2014г. до 08.11.2017г. в размер
45,07 лв. (четиридесет и пет лева и седем ст.); законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда -09.11.2017г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендират разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв
от особения представител на ответника, адв. А.Н. ***, в който същият признава
иска, и моли ответницата да бъде освободена от разноските по делото.
В о.с.з. ищцовото
дружество, чрез процесуалният си представител поддържат предявения иск, като на
основание чл.237, ал.1 от ГПК молят съда да постанови решение, основаващо се на
признанието на иска от страна на ответната страна, като оспорват искането за
освобождаване на ответницата от заплащане на разноските по делото, с изключение
на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева за настоящото съдебно производство, от което се отказват в о.с.з.
В о.с.з. особения представител на ответника, адв. А.Н. *** поддържа
подаденият отговор по чл.131 от ГПК и моли съдът да се произнесе, съобразно
направеното признание на иска, както и ответницата да бъде освободена от разноските по
делото.
Съдът,
като прецени по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Налице
всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК –
ответната страна по делото, представлявана от особения представител на ответника, адв. А.Н. *** признава
иска, с Протоколно определение от 15.05.2018г., съдът е одобрил
направеното признание на иска, а ищеца моли съда да постанови решение,
съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на
чл.237 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед
изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като на основание чл.237,
ал.2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
По отношение
на разноските:
Същността
на решението при признание на иска в частта, относно съдебните и деловодни
разноски се състои от възможност да се предпази ответната страна от заплащане
на разноски, но при условие че не е оспорвала твърдяното от ищеца право преди
завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл е и съдебната практика и в
случая Определение №709/28.12.2012г. постановено по ч.гр.дело № 592/2012г. на
ВКС, І г.о., в което се приема разбирането, че предпоставките за недължимост на
разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78,
ал.2 от ГПК и те са две - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и
да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във
връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито
е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са били
оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно,
за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл.78, ал.2 от ГПК. В настоящия казус не е изпълнена първата от
двете кумулативно посочени предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно -
липсва поведение на ответника, с което той да не е дал повод за завеждане на
исковата молба в съда. В случая, сезирането на
съда е условие за упражняване на субективни права на ищците, поради което
признанието на иска от страна на ответника не е
достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски.
С оглед на изложеното, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищците направените по делото съдебни и деловодни разноски,
съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК в размер на 75,00лв. – ДТ по
настоящото производство и 300,00лв. за особен представител.
Ответникът дължи и направените от ищеца разноски
за заповедното производство в размер на 175,00лева, за които съгласно задължителните
указания, дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д.№
4/2013 год. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата З.А.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***. **и постоянен адрес:***, представлявана от особен представител адв. А.Н. *** дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление - **, чрез юрисконсулт Р.С. – Черняева с адрес за призоваване: **сумите както следва: 150.07лв. (сто и петдесет
лева и седем ст.), представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 24.08.2014г. до 23.11.2014г.; обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.10.2014г. до
08.11.2017г. в размер 45,07 лв. (четиридесет и пет лева и седем ст.); законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 09.11.2017г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответницата
З.А.П., ЕГН: **********, адрес: ***. **и постоянен адрес:***, представлявана
от особен представител адв. А.Н. ***, да
заплати на ищците ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК:*********,
седалище и адрес на управление - **, чрез юрисконсулт Р.С. – Черняева с адрес
за призоваване: **, направените по делото съдебни и деловодни разноски в
размер на 75,00лв. – ДТ по настоящото производство и 300,00лв. за особен
представител.
ОСЪЖДА ответницата З.А.П., ЕГН:**********, адрес: ***. **и постоянен адрес:***, представлявана
от особен представител адв. А.Н. ***, да
заплати на ищците ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК:*********,
седалище и адрес на управление - **, чрез юрисконсулт Р.С. – Черняева с адрес
за призоваване: **, направените съдебни и деловодни разноски по
чгр.д. №850/2017г. по описа на Районен съд Чирпан в размер на 175,00лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен седмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: