Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    208           Година  2019, 30.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 09.10.2018 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА ад* дело номер 586 по описа за 2018 година и като об­съ­ди:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на “Агра 2010”ООД, ЕИК *********, с. П., общ.Брезово, обл.Пловдив, ул.”30-та”№29, представлявано от управителя М.А., подадена чрез процесуалния представител адв.Н.С., със съдебен адрес ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финан­сово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г. изх. № 02-160-2600/556 от 02.02.2018 г. на За* изпълнителен Директор на Държавен фон “Зе­меделие”, в частта му с която „са извършени намаления на обща стойност 29 164,74 лева“, която сума съставлява сбора на посочените в Таблица 15: Оторизирани суми (в лева), колона „нама­ления“ суми както следва: 2 900,85 лева по СЕПП; 24 447,57 лева по ЗДП и 1816, 32 лева по СПК, всички те по заявлението на ФИРМА с УИН 16/080715/ 58252 за кампа­ния 2015 г.

Пре­­тен­ди­ра се от­мя­­на на ак­та в посочените му части като незаконосъобра­зен и необоснован, по съоб­ражения, изло­же­ни в жалбата и допълнително в пис­мени бележки, приложени по делото. Съображенията за това могат да бъдат обо­бщение по следния начин: Спазени са всички изисквания на Закона за подпома­гане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба № 5 от 27.02.2009г. за ус­ловията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /наричана по-долу само Наредба № 5/2009г./; нарушена е разпоредбата на чл.26б ал.4 от ЗПЗП  и „чл.28 § 2 от Регламент № 796/2004г. на Комисията“ – не е връчен на дружеството докладът от извършената проверка на място, както и контролния лист, съставен в същото това производство, съобразно правилото на чл.26б ал.4 от ЗПЗП и „чл.32 § 2 от Регламент № 1122/2009“, поради което и същите не би следвало да имат каквато и да било доказателствена стойност, поради което и данните в тях са оспорени изцяло и в този смисъл ответникът не е установил на­личието на възприетото от фактическа страна относно неспазване съответните изисквания на приложимата правна норма от земеделския производител; спазва­нето на последните е установено безспорно по делото със събраните доказател­ства – разпит на свидетел, което доказателствено средство е единственото въз­можно на настоящия етап /след повече от 3 стопански години/ посредством което да се установи с какви точно култури са били засети спорните имоти. Предвид из­ложеното се настоява за отмяната на УП в оспорените му части и връщане на препис­ката на административния орган за ново произнасяне, като „въпросните на­маления бъдат коригирани“. Претендират се раз­нос­ки, за която цел е приложен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – За* Изпълнителен Директор на ДФ ”Земеделие”, чрез про­цесуал­ния си представител юрк. Г., оспорва жалбата. Претендира се при­съждане на сторените в процеса разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Сторено е възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграж­дение.

По ДО­ПУС­ТИ­МОСТТА.

По делото липсват доказателства процесният акт да е връчен на оспорва­щия и кога точно е сторено това. Жалбата е входирана в съда на дата 16.02. 2018г., като се отчита и факта, че самото УП е издадено на 02.02.2018г. В този смисъл, Съ­дът при­ема, че жал­бата като пода­де­на от лице, притежаващо правен ин­­терес от зая­ве­ното оспор­ва­не, против под­ле­­жащ на оспорване ИАА, в законоус­та­но­вения за то­ва срок, се явя­ва ПРОЦЕСУ­АЛ­НО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От материалите по административната преписка се установява, че ФИРМА е кандидатствало с общо заявление за плащания на площ с УИН № 16/080715/58252 с вх. № 17971776 от 24.04.2015г. за финансово подпомагане по както следва: 1. Схемата за единно плаща­не на площ (СЕПП), 2. Схема за прераз­пределително плащане (СПП), 3. Схема за плащане на селскостопански практики, които са били благоприятни за климата и околната среда – зелени директни пла­щания (ЗДП), 4. Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и 4. Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) /л. 40 и сл./.

С процесното Уведомително писмо административният орган се е произне­съл по така подаденото общо заявление за подпомагане в частите му по ЗДП, СЕПП, СПК и СПП, като е намалено поискано финансово подпомагане /Вж. Таб­лица 15/ с общо 29 164,74 лева /по СЕПП и ЗДП, а по СПК изцяло е отказано из­плаща­не/ и са изплатени /Вж. Таблица 16/ оторизираните субсидии по СЕПП, ЗДП и СПП. С оглед на това, обаче, че жалбата касае единствено извършените нама­ления по ЗДП и СЕПП и отказаното плащане по СПК, съ­ображенията в това изло­жение от фактическа и правна страна се излагат касател­но тези три мерки. На практика по СПП не се констатира да са извършвани „нама­ления“, съответно предмет на УП не е ПНДП, а в останалата му част – относно наложената санкция за бъдещи периоди УП не е оспорено /така изричните обстоятелствена част и петитум на жалбата/.

В подаденото заявление за подпомагане се констатира, че за кампания 2015г. са посочени общо 23 броя земеделски парцели, всички се в землището на с.Пъдраско, с обща декларирана площ от 519,52 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях, от които в интересуващите ни части по СЕПП е заявена за подпомага цялата площ; по ЗДП също цялата площ и по СПК – площ в размер на 6,37 ха /парцел № 58983-84-1-2, землище в с.П., декларирана площ от 6,37 ха, заявена култура – люцерна, фуражни култури/.

Тук е мястото да се посочи отново с цел избягване на повторения в това изложение, че във връзка с приложимия материален закон и където е приложимо процесуалния такъв при цитиране на раз­поредбите на Наредба № 5 от 27.02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директ­ни пла­щания /каза се по-горе наричана само Наредба № 5/2009г. в това изложе­ние/ се има в предвид редакцията на същата съгласно из* с ДВ бр.16 от 27.02. 2015г. до из* и доп. с ДВ бр.16 от 26.02.2016г., в сила от 26.02.2016г. /така § 17 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за дирек­тни плащания (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.; доп., бр. 31 и 80 от 2015 г.)/; на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за ус­ловията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в редакцията й съгласно из* и доп. с ДВ бр.90 от 20.11.2015г. в сила от същата дата до из* с ДВ бр.8 от 24.01.2017г. /на­ричана по-долу само Наредба № 105 от 2006г./; на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, Издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр.16 от 27.02.2015г., в сила от 27.02.2015 г., в редакцията й съгласно доп. с бр.80 от 16.10.2015г., до из* и доп. с бр.16 от 26.02.2016г., в сила от 26.02.2016г. /така цитирания § 17 от ПЗР Наредба­та за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17.02.2015г./, съответно на За­кона за подпомагане на земеделските произво­дители /ЗПЗП/ в редакцията му съгласно из* и доп. с ДВ бр.12 от 13.02.2015г. до съответното из* и доп. което ще бъде посочвано конкретно при нужда.

За разрешаването на настоящия правен спор изцяло приложими са и раз­поредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/ 2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета /наричан по-долу само Регламент № 1306/ 2013г./; на ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европей­ския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администри­ране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и администра­тивните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на разви­тието на селските райони и кръстосаното съответствие /наричан по-долу само Де­легиран регламент № 640/2014г., с който е отменен считано от 01.01.2015г. ци­тирания от оспорващия Регламент (ЕО)№ 1122/2009 На Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Рег­ламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета/; РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2013 НА ЕВРОПЕ­ЙСКИЯ ПАР­ЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомага­не в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета /наричан по-долу само Регла­мент № 1307/2013г., който се прилага считано от 01.01.2015г., до изменението на приложение № Х с ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1155 НА КОМИСИЯТА съ­образно чл.4 от същия/ и РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отноше­ние на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие /в приложимата за 2015г. редак­ция, до из* с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2333 на Комисията от 14 декем­ври 2015 година/, наричан по-долу само Регламент за изпълнение № 809/2014г., като вяска друга приложима редакция ще бъде цитирана по-долу при необходи­мост.

Отново за избягване повторения тук е мястото да се посочи и че оспоре­ното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, поради след­ните съ­ображения.

Според чл.11а ал.1 т.1 от ЗПЗП /в сегашната му редакция/ Разплащателна агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, фор­муляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за под­помагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема ре­шение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно, според чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълня­ва функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акре­дитация. Акредитацията, т.е. процедурата по признаване на статут на Разплаща­телна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възмож­ностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз (§ 1, т. 15 от ДР ЗПЗП), в случая е налице което не е спорно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, като органи-зира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл.10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция /чл. 10, т. 7 от Правилника/.

Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройственият правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от пра­вото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на до­говори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност /тази е редакцията на закона до доп. с ДВ бр.2 от 2018г., което до­пълнение не изменя нормата в интересуващите ни части/.

В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/715/27.06.2017г. /л.31/ на За* изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Димитрова Славчева са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно, административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Що се касае до спазването на административно производствените правила и правилното приложение на материалния закон от ответника произнасянето му по всяка една от мерките ще бъде разгледано поотделно.

ПО СЕПП.

1.            Според мотивите на оспорения акт, за част от декларираните за под­по­магане площи е установено "двойно заявяване", което е било редуцирано до 0.20 ха, съгласно коментара на колона 3 от Таблица 1 към УП и приетите без въз­ражения от страните в тази им част основно и допълнително заключение по до­пуснатата Съдебна експертиза по делото.

По този повод се констатира, че с Уведомително писмо за площи, деклари­рани от повече от един кандидат изх. № 02-160-2600/7083 от 16.09.2015 г. /л.63 и сл./, оспорващият земеделски производител /ЗП/ е бил уведомен за уста­новените "застъпени площи", в отговор на което от страна на ФИРМА на 16.10.2015 г. е входирана Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларира­ни от повече от един земеделски стопанин,форма за юридически лица /л.66 и сл./, с която е потвърдена част от установените двойно декларирани площи,като за съ­щата е представен и документ съгласно чл. 2а ал.2 от Наредба № 5/2009г.

Въз основа на това по отношение на жалбоподателя административният орган е приел, че общо 0,20 ха са неизяснени и нерешени в полза на кандидата застъпвания.

В настоящото производство не се релевират оплаквания относно начина на разрешаване на "двойното деклариране", оспорващия е съгласен с тези констата­ции, същите се потвърждават и от вещото лице, а и тези площи не са потвърдени и не са приложени доказателства по чл.2а ал.2 от Наредба № 5/2009г. за същите.

2.            Според същите мотиви на оспореното уведомително писмо друга част от заявените площи за подпомагане по СЕЕП /в размер общо на 5,70 ха/ са приети за недопустими за подпомагане.

От коментираната таблица № 1 е видно, че се касае до следните заявени за подпомагане парцели:

-       парцел 58983-110-1-3, в землището с.П., със заявена площ от 5,61 ха, площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи – 5,61 ха, площ на парцела след извършена ПнМ 0,00 ха /колона 4/, площ на парцела след извършване на ад*проверки – 5,61 ха; установена площ БЗС/парцел/ 0 ха; разлика между декларираната и установена площ на БЗС /парцела/ (наддекларирана площ) 5,61 ха и

-       парцел 58983-45-1-2, в землището с.П., със заявена площ от 5,76 ха, площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи – 5,76 ха, площ на парцела след извършена ПнМ 5,67 ха /колона 4/, площ на парцела след извършване на ад*проверки – 5,74 ха /Колона 5/; установена площ БЗС/парцел/ 5,67 ха; разлика между декларираната и установена площ на БЗС /парцела/ (наддекларирана площ) 0,09 ха

Според обясненията дадени под Таблица 1, Колона 4 отразява площта на БЗС /парцела, установена чрез проверка на място, извършена от Техническия ин­спекторат към Разплащателната агенция със Заповед № 302385, за която ЗП е „уведомен/а с писмо на ТИ на РА“.

Посочено е най-общо и че „Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане когато кандидатът за подпомагане е заявил пло­щи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане: Прилагат се разпоредбите съответно на:

-       чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП /относимо към настоящия правен спор, бел.моя/ и

-       чл.13 ал.1 т.1 от Наредба № 6 от 24.02.2015г. – Мярка 13 (Подмярка 13.1/НР1 Компенсаторни плащания в планински райони и Подмярка 13.2/ НР2 Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения) – несъотносимо /бел.моя/.

Що се касае до данните от колона 5 относно парцел 58983-45-1-2, в земли­щето с.П., със заявена площ от 5,76 ха и посочена площ на парцела след извършване на ад*проверки – 5,74 ха /Колона 5/ съобразно обясненията за по­сочената Колона 5 „На основание чл.16а ал.6 от Наредба № 105 от 22.08.2006г. и във вр. с чл.43 ал.3 т.6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ отказва частично или пълно плащане на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, попадаща извън специали­зирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за 2015г., одобрен със Заповед № РД 09-937 от 22.12.2015г. и Заповед № РД 46-236 от 01.03.2006г. на Министъра на земеделието и храните.

Установи се, че със Заповед №РД 09-937/22.12.2015 г. Министърът на земе­делието и храните /тогава/ е одобрил обновения специализиран слой "Площи, до­пустими за подпомагане" за Кампания 2015, като част от Системата за идентифи­кация на земеделските парцели. Същият е актуализиран чрез дешифрация на но­ва цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане за 2015 г. и чрез отразяване на теренните проверки през годината /чл.15 Наредба № 105/2006г/. Не се спори, че жалбоподателят не е подал възражение срещу така оповестения обхват с проекта за специализирания слой в срока от чл. 16б ал.2. По реда на чл. 16г от Наредба № 105/06 г., Министърът на ЗХ е издал Заповед № РД 46-236/01.03.16 г., одобряваща окончателния специализиран слой "Площи, до­пустими за подпомагане" за Кампания 2015 година, който ведно с останалата ин­формация от СИЗП, е предоставен на ДФЗ-РА за извършване на задължителните кръстосани проверки по чл. 37, ал. 2 и чл. 43 ЗПЗП. Съгласно ТР № 8/11.12.15 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС, I и II колегии на ВАС, жалбоподателят е разполагал с правната възможност да оспори тази последна заповед в частта й, с която са за­сегнати негови делови интереси, каквото оспорване също не се спори по делото, че не е било осъществено /така и доказателство на л.148/. Следователно, по от­ношение на него, процесният специализиран слой е влязъл в сила, като не се и спори че правилно е извършено автоматизираното съпоставяне на данните от за­явлението му с данните от регистрите, съгласно чл.37 ал.2 ЗПЗП, касателно пар­цел 58983-45-1-2, в землището с.П. /това за пълнота, доколкото по този въпрос страните не спорят/.

Като краен резултат е прието от ответника с оспореното писмо, че за под­помагане по СЕПП жалбоподателят е заявил обща площ от 519,52 ха, а установе­ната площ отговаряща на условията за подпомагане след извършване на всички приложими проверки е 513,62 ха. Разликата между двете (наддекларирана площ) е 5,9 ха, представлява 1,15 %. Съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014г., когато процентното съотношение между наддекларираната площ към установената, превишава 3% или два хектара, но не е повече от 20% от установената площ - санкционираната площ е равна на удвое­ния размер на наддекларираната, т. е. в случая на 11,8 ха. Това е прието от ответ­ният орган съобразно данните от Таблица 13 на УП и разясненията за нейното съ­държание.

При така установените факти, настоящият състав приема, че в тази му част УП не отговаря в пълнота за изискванията на чл.59 ал.2 т.4 АПК относно формата на тази категория актове.

Така от съдържанието на УП по никакъв начин не може да се установи защо е прието, че цялата площ на парцел 58983-110-1-3, в землището с.П., респ. част от площта на 58983-45-1-2, в землището с.П., са недопус­тими за подпомагане по разглежданата мярка.

Единствените съображения, изложени в тази връзка е посоченото по-горе, че колона 4 от Таблица 1 отразява установената площ на парцела след посеще­ние на място от Техническия инспекторат, като РА намаля или отказва плаща­не когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не стопанисва или е зая­вил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, както и е посочена нормата на чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП.

Т.е. от така изложеното не може да се направи извод дали ответникът е приел площи, които не се стопанисват и/или площи, които не отговарят на изиск­ванията за допустимост за подпомагане, както и в последния случай на кои точно изисквания, още повече че цялата площ на парцел 58983-110-1-3, в землището с. П. е установена като допустима за подпомагане в резултат на извърше­ните административни проверки по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗПЗП, респ. по-голя­ма част от площта на 58983-45-1-2, в землището с.П. е установена като до­пустима за подпомагане в резултат на същите тези административни проверки.

Разбира се съгласно разрешението дадено в Тълкувателно решение № 16/ 1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг доку­мент, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален доку­мент, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в та­къв документ в мотивите на издадения административен акт, а случаят не е такъв.

Ответникът се е позовал на „проверка на място, извършена от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция със Заповед № 302385, за която се уведомен/а с писмо от ТИ на РА“.

Цитираната заповед обаче не обективира резултатите от т.нар. проверка на място /ПнМ/. Тя е приложена на л.97 от делото. Всъщност с нея се разпорежда извърш­ването на проверка на място /ПнМ/ във връзка с подаденото общо заявле­ние за подпомагане за 2015г. от ФИРМА, определен е обхватът й, длъж­ностното лице от състава на Ре­гионалния технически инспекторат което да я осъ­ществи, както и начална и край­на дата на проверката.

Т.е. в този документ, на който в крайна сметка се е позовал ответникът, не се съдържат никакви относими към постановения от него отказ фактически и прав­ни основания, поради което и не може да намери разрешение цитираното ТР.

Ако се приеме, че ответникът се е позовал на приложения по делото Конт­ролен лист за процедурна проверка Заявка номер: 302385, УРН 613930, Име на Кандидата ФИРМА, подписан от Н. Тодоров Чалъмов, с който е ут­върден подписаният от Й. Г. Ф., експерт от Регионален тех­нически инспекторат, Пловдив, Доклад за проверка /л.99 и сл./, то следва да се посочи следното.

Детайлната правна уредба на ПнМ в случаи като процесния е дадена в чл. 37 и сл. от Раздел 2 „Проверки на място във връзка със заявленията за помощ по свързани с площ схеми за помощи във връзка с исканията за плащане по свърза­ни с площ мерки за подпомагане“, от ГЛАВА III „Проверки на място в рамките на интегрираната система“ от Регламент за изпълнение № 809/2014г.

Съгласно чл.37 от същия регламент, озаглавен „Елементи на проверките на място“ § 1 „Проверките на място обхващат всички земеделски парцели, за които е поискана помощ в рамките на схемите, включени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1307/2013, и/или за които се иска подпомагане в рамките на мерките за развитие на селските райони в обхвата на интегрираната система“, съответно спо­ред § 2 „Проверките на място обхващат измерването на площта и проверката на критериите за допустимост,ангажиментите и другите задължения по отношение на площта, декларирана от бенефициера съгласно схемите за помощ и/или мер­ките за подпомагане, посочени в параграф 1.“.

Според чл.38, озаглавен „Измерване на площта“ § 1 ал.1 „Макар че всички земеделски парцели подлежат на проверки за допустимост, действителното из­мерване на площта на земеделския парцел в рамките на проверката на място мо­же да бъде ограничено до подбрана на случаен принцип извадка от поне 50 % от земеделските парцели, за които е подадено заявление за помощ и/или искане за плащане по свързаните с площ схеми за помощ и/или мерки за развитие на сел­ските райони. Когато при тази проверка на извадката се установи неспазване, вси­чки земеделски парцели се измерват или заключенията от измерената извадка се екстраполират.“, съответно ал.2 разпорежда, че „Първа алинея не се прилага по отношение на земеделските парцели, които подлежат на проверка за целите на екологично насочената площ в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1307/ 2013.“, а според § 2 „Площта на земеделските парцели се измерва с всички сред­ства с доказана възможност за гарантиране на качество на измерване, което е по­не равностойно на изискваното съгласно приложимите технически стандарти, раз­работени на равнището на Съюза.“, съответно § 3 постановява, че „Компетентни­ят орган може да използва дистанционно наблюдение в съответствие с член 40 и техники на Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), когато е въз­можно“, а според § 4 „За всички измервания на площи, извършвани посредством ГНСС и/или ортогонални изображения, се определя буферно допустимо откло­нение с една-единствена стойност. За тази цел използваните измервателни уреди се валидират за поне един клас на валидиране на буферното допустимо отклоне­ние под тази единствена стойност. Въпреки това единствената стойност на допус­тимото отклонение не може да надвишава 1,25 m.“

Чл.40 от същия регламент урежда хипотезата на т.нар. „Проверка с дистан­ционно наблюдение“, и разпорежда, че „Когато държава членка извършва провер­ки на място чрез дистанционно наблюдение, компетентният орган:

а) извършва фотоинтерпретация на ортогоналните изображения (са­телитни или въздушни) на всички земеделски парцели по всяко заявление за по­мощ и/или искане за плащане, подлежащо на проверка, с оглед установяване на видовете почвена покривка и, където е необходимо, вида на културите и измер­ване на площта;

б) извършва физически проверки на полето на всички земеделски парцели, за които фотоинтерпретацията не дава възможност да се провери точността на декларацията за площите по начин, удовлетворителен за компетентния орган;

в) извършва всички необходими проверки, които се изискват за проверка на спазването на критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения във връзка със земеделските парцели;

г) предприема алтернативни действия, за да осигури измерването на площи в съответствие с член 38, параграф 1 за всички парцели, които не са обхванати от изображенията.“.

Според чл.41 §1 от Регламент № 809/2014г., за всяка проверка на място по настоя­щия раздел се изготвя доклад за проверка, който дава възмож­ност да се прегле­дат детайлите на извършените проверки и да се направят зак­лючения от­носно спазването на критериите за допустимост, ангажиментите и дру­гите задъл­жения, като са изброени и елементите на неговото съдържание вкл. и тези по б. б) присъстващите лица; б. в) проверените земеделски парцели, измерените земе­делски парцели, включително, когато е приложимо, резултатите от измерванията за всеки измерен земеделски парцел и използваните измервателни методи; и б. д) дали бенефициерът е бил уведомен предварително за проверката и, ако е така, какъв е бил срокът на предварителното уведомление.

Съответно, в чл. 41, § 2 от Регламента пък е установено изискването, на бе­нефициера да се дава възможност да подпише доклада по време на проверката, за да удостовери присъствието си по време на проверката и да добави забележ­ки. Когато държавите членки използват доклад за проверка, изготвен чрез елект­ронни средства по време на проверката, компетентният орган дава възможност за подписване на доклада с електронен подпис от страна на бенефициера или док­ладът за проверката се изпраща незабавно на бенефициера, като му се дава въз­можност да го подпише и да добави забележки. Когато бъде установено неспаз­ване, бенефициерът получава копие от доклада за проверката. Когато проверката на място се извършва чрез дистанционно наблюдение в съответствие с член 40, държавите членки могат да решат да не дават на бенефициера възможност да подпише доклада за проверката, ако по време на проверката чрез дистанционно наблюдение не е констатирано неспазване. Ако вследствие на такива проверки бъде констатирано неспазване, възможността за подписване на доклада се пре­доставя, преди компетентният орган да направи въз основа на констатациите сво­ите заключения относно евентуалните намаления, откази, оттегляния или санкции

Националната правна уредба в тази насока е следната:

Според чл. 26а, ал. 2 от ЗПЗП, Проверките на място се извършват от:

1. структурите на Разплащателната агенция;

2. Министерството на земеделието, храните и горите или други администра­тивни звена към министъра на земеделието, храните и горите;

3. други организации, които имат необходимия организационен, технически и кадрови капацитет.

Съобразно, чл.26б ал.3 от ЗПЗП, организациите по чл.26а, ал.2 са длъжни да издават заповед за всяка проверка на място, с която определят проверяващи­те, мястото, обекта и обхвата на проверката.

Най-сетне, според чл.26б ал.4 от ЗПЗП, проверяващите изготвят доклад за извършената проверка на място, който се подписва от тях и от проверяваното ли­це или негов представител. Когато проверяваният откаже да подпише доклада, проверяващите отбелязват в него това обстоятелство.

В конкретния случай, цитираната по-горе Заповед № 286685 от 03.08.2015г. за извършване на проверка на място, издадена от Началник отдел на Регионал­ния технически инспекторат – гр.Пловдив, е именно актът по чл.26б ал.3 от ЗПЗП за извършване на проверка на место

От същата обаче се констатира, че като длъжностно лице, натоварено с из­вършването на проверката на място по отношение данните от процесното заяв­ление за подпомагане е не подписалото доклада такова, а експертът Даниел Ива­нов Тосков. Формално неговото име фигурира в самия доклад от проверка, но същият не го е разписал, а и не е посочен като изготвил го.

На следващо място със същата тази заповед е посочено, че проверката на място следва да бъде осъществена в периода 03.08.2015г. до 07.08.2015г., като се представи контролния лист за процедурна проверка до 10.08.2015г.

 От документа приложен по делото е видно, че се твърди именно експертът Д.Т. да е извършил Проверка на място, а не „дистанционен контрол /преди същия/“ в посочения период от време – 11.08.2015г. до 12.08.2015г., за ко­ето кандидатът е информиран /на 11.08.2015г. в 8ч./, но за последното не се пред­ставени доказателства, респ. че Кандидатът е уведомен след приключването на ПнМ, преди дистанционния контрол, но и доказателства за това не са предста­вени.

Или в обобщение по делото липсва Доклад от ПнМ съобразно възложената такава със Заповедта по чл.26б ал.3 от ЗПЗП.

Всъщност по делото е приложен доклад от ПнМ, посредством дистанционен контрол, осъществена от друго длъжностно лице, в друг времеви период, без за тази проверка да е съставена Заповед по чл.26б ал.3 от ЗПЗП, т.е. да е възложе­на така по смисъла на чл.40 от Регламент № 809/2014г., не става ясно и които точно и дали са използвани ортогоналните изображения (сателитни или въздуш­ни) на земеделските парцели, защо изобщо се е наложила такава при положение, че е извършена /така поне се твърди в самия доклад/ и физическа проверка на парцелите и какво точно е установено в хода на сама физическа проверка, както е разпоредено със Заповедта по чл.26б ал.3 от ЗПЗП.

Отделно от това нито контролният лист, нито доклада за проверката са под­писани от проверяваното лице, като липсват и доказателства юридическото лице да е било уведомено за проверката на място /извън дистанционния контрол/ с ог­лед възможността да присъства при извършване на същата, съобразно указание­то на чл.41 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г., респ. да му е връ­чен докладът обективиращ същата тази ПнМ, съобразно същата правна норма.

Най-сетне не е възможно да се приеме за установено, че Уведомително пи­смо изх. № 01-162-6600/631 от 09.11.2015г. относно извършена проверка е достиг­нало до ФИРМА, доколкото от представеното от ответника известие за доставяне, въобще не става ясно какво е съдържанието на изпратеното писмо, респ. това известие за доставяне е подписано от лице, което не е представляващ, респ. няма данни да е в каквито и да било отношения с юридическото лице, пора­ди което и дори не може да се приеме, че е редовно връчено на ФИРМА. Изрично бе указано в ответника в хода на процеса, че в негова доказателствена тежест е да установи тези факти /така и протоколът от проведеното открито съ­дебно заседание на 24. 04.2018г., л.136-137/.

Изложеното в неговата съвкупност налага да се приеме, че в случая са до­пуснати особено съществени нарушения на административно производствените правила при извършването на т.нар. ПнМ и при обективирането на резултатите от нея в писмен вид, което дисквалифицира документа като официален такъв по смисъла на закона и го лишава от придадената му материална доказателствена сила /същият е съставен очевидно не в рамките на проверката назначена със За­повед № 286685 от 03.08.2015г. за извършване на проверка на място, издадена от Началник отдел на Регионалния технически инспекторат – гр.Пловдив, нито е под­писан от определения със същата тази заповед компетентен орган/.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.179 ал.1 и ал.2 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Или в обобщение докладите и контролните листо от извършените ПнМ имат характер на официални удостоверителни документи по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, но това е така единствено и само когато са съставени от длъжностни лица в кръга на правомощията им и в предвидената за това форма и ред, посочена в предходния абзац.

В случаите в които документът е съставен не по установения за това ред и форма не може да се приеме, че същият е “официален” по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, съответно е може да се ползва и с материалната доказателствена сила на този род документи.

В конкретния случай каза се въпросната ПнМ, обективирана в коментираното писмено доказателство, не само че не е извършена по предвидения в закона ред, а и очевидно  от осъществена не от определеното със Заповедта по чл.26б ал.3 от ЗПЗП длъжностно лице, което на практика лишава този документ от доказателствената сила на официалните документи.

Отделно от това допуснатите нарушения във връзка с връчването на доку­мента, има за пос­ледица, накърняване в съществена степен на нормативно уста­новените права и интереси на жалбоподателя, които права са закрепени на ниво европейско законодателство.

Все в този контекст, следва да се посочи и факта, че проверката на място е извършена през * август и *октомври 2015т., а уведомителното писмо с отказа за плащане и налагане на санкции за бъдещ период е постановено в * февруари 2018 г., т. е. около две и половина години след това, когато за ФИРМА ве­че не е имало каквато и да е възможност, да посочи и да представи доказателства с оглед поддържаната позиция за това, че е осъществило в пълнота поетите ан­гажименти пред ДФ "Земеделие".

Това само е достатъчно, административния акт да бъде отменен в тази му част, като незаконосъобразен, като се съобрази и приетото по делото допълни­телно заключение на вещото лице в частта му относно подпомагането по СЕПП.

На следващо място, ако се разгледат в детайли данните от доклада, е вид­но, че по отношение парцел 58983-110-1-3 констатацията е че "... Парцелът е сил­но затревен и не се обработва“, и че това е осъществено по метод на контрол „Ви­зуален“, сама по себе си, не може да послужи като основание за отказ да бъде из­платено финансово подпомагане по СЕПП. В случая въобще не става ясно кой е осъществил т.нар. контрол, какво се разбира под „визуален“ метод, от кое точно длъжностно лице е осъществен. Очевидно е че липсва посочено това да е сторе­но в рамките на т.нар. „дистанционен контрол“, както това е сторено за останалите процесни парцели, респ. ако се твърди да е в рамките на физическия контрол на място то длъжностното лице което се твърди да го е осъществило не е подписало въпросния доклад.

Отделно от това по делото бе разпитан в качеството му на свидетел Марин В., чиито показания няма пречка да бъдат кредитирани от състава на съда, от които е видно, че по отношение на коментирания тук парцел същият е бил засят именно с царевица, осъществени са дейностите по обработката му за тази цел, поникнала е царевица, но не много.

Още веднъж следва да се посочи, че по никакъв начин не става ясно и кон­кретното правно основание на което е приет за недопустим за подпомагане същия – визирана е в УП единствено нормата на чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП, която обаче ви­зира две хипо­тези.

Ако ответникът е приел първата от тях, а именно „кандидатът е заявил пло­щи, които не стопанисва“, това не е изрично посочено в УП, а и не може да бъде установено от фактическа страна от годен доказателствен материал събран по делото и не на последно място се опровергава от дадените свидетелски показа­ния, а ако е имал в предвид втората хипотеза – „кандидатът е заявил площи, … които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40“, не е посочена въпросната наредба и кое на точно условие за допустимост от нея площта не отговаря, респ. не са ангажирани и такива дока­зателства.

Що се касае до доклада в частта му относно парцел 58983-45-1-2 /л.109 от делото, стр.11 от документа/ то очевидно е, че не става ясно как, по какъв измервателен метод и с какви измервателни уреди е установена като „измерена площ“ от 5,67 ха, при декларирани 5,76 ха от юридическото лице, т.е. дали това е сторе­но при спазване изискванията на посочения по-горе Регламент за изпълнение № 809/2014г., още повече че в коментирания документ и визиран „метод на контрол“ – „визуален“, като отново следва да се посочи, че данните от Таблица 1 касателно същите са за площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи 5,76 ха, а и площ на парцела след извършени ад*проверки /т.е. тези по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗПЗП и във връзка с площи попадащи извън одобрения със Запо­ведта на министъра слой/ - 5,74 ха.

И тук важи казаното по-горе относно правното основание на което част от този парцел е приета за недопустима за подпомагане, като простото цитиране на правната норма на чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП не покрива изискванията за мотивира­ност на тази категория актове.

При така установеното не може да се приеме, че правилно ответникът е приел, че установената и отговаряща за подпомагане по СЕПП след извършване на всички приложими проверки площ е в размер на 513,62 ха от общо деклари­рани 519,52 ха и разлика между двете – наддекларирана площ от 5,9 ха, пред­ставляваща 1,15 % на надвеклариране, в която връзка е приложил и правилото на чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014г. и е приел санкционираната площ, равна на удвоения размер на наддекларираната, т. е. в случая на 11,8 ха, което като краен резултат е довело и до определяне на ото­ризирана площ в размер само на 501,82 ха за която е изчислена и оторизираната сума по СЕЕП.

Това е видно и от приетото без възражение допълнително заклю­чение по допуснатата съдебна експертиза в частта му относно СЕПП, което се кредитира изцяло от съда, вкл. и при съобразяване неспорната част относно т.нар. „двойно заявени площи“, застъпването по отношение на част от които не е разрешено в полза на оспорващия, респ. частта попадаща извън допустимия за подпомагане слой.

Крайният извод при това положение е, че административният акт в оспоре­ната му и коментирана част във връзка с извършеното „намаление“ по СЕПП е по­становен при допуснати съществени нарушение на административно производст­ве­ните правила, а и при неправилно приложение на материалния закон, поради което ще следва да бъде отметен, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно прове­дено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантирана правото на защита на бене­фициера, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.

По Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП).

По идентичен начин стои и въпросът с редуцираното финансиране по схе­мата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /ЗДП/, като се държи сметка, че същата е обвързана и с постановеното по СЕПП и незаконосъобразността на УП в тази му час влече и незаконосъобраз­ността на същото в частта му по ЗДП.

Отделно от това и тук важи казаното относно доказателствената стойност на т.нар. Доклад за ПнМ и дискредитираното му като официален документ по смисъла на закона.

Не само това – в тази му част УП на практика страда от пълна липса на мотиви, като дори не е сторено и позоваване на т.нар. доклад от Пн*

На първо място по никакъв начин за съда не е ясно защо и откъде точно от­ветникът е приел за нуждите на тази мярка, че „установената обработваема площ“ е 506.38 ха – така колона 1 на Таблица 3, от общо декларираните по тази мярка 519,52 ха и „установена площ“ според ответника 513,62 ха /последните съобразно кон­статациите по СЕПП, които се приеха и за незаконосъобразни съобразно изло­же­ното по-горе/ - така данните от Таблица 13.

Съобразно разяснението под Таблица 3, Колона 1 отразява всички обработ­ваеми площи съгласно чл.4 параграф 1 буква „е“, отговарящи на условията за подпомагане по чл.32 параграф 2 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013г., които не са декларирани като биологични съгласно чл.43 параграф 11 от Регламент (ЕС) 1307 /2013г., но не става ясно дори и от данните на т.нар. Доклад от проверка на място откъде идва посочената цифра от 506,38 ха.

На следващо място от данните в същата тази Таблица 3 е видно, че ответ­никът е приел, че Необходимата площ екологично насочени площи /ЕНП/ е 25, 3190 ха, изчислена като 5 % от установената обработваема земя /в случая каза се приета за 506,38 ха/ - колона 6 и разяснението под казаната таблица, като от дру­га страна е приел, че Установената площ ЕНП е само 6,69 ха /така колона 7 от таблица 3/.

Всъщност видно от подаденото общо заявление за подпомагане като ЕНП оспорващия е декларирал два парцела – 58983-118-1-13 с посочена култура „площ с угари“, наименование на културата /ЕНП „угари(ха)“ и обща площ на пар­цела 26,19415 ха и 58983-84-1-2 с посочена култура „люцерна“, наименование на културата/ЕНП „азотфискиращи култури (ха)“ и площ 6,36503 ха /стр.6 и 7 от заяв­лението, л.46 от делото/.

В УП липсват мотиви защо е прието че установената площ ЕНП /ха/ е 6,69 ха, съответно наличие на предпоставки за санкциониране на площ в размер на 186,2900 ха /Вж. колони 7 и 9 от Таблица 3 на УП/.

От изложеното в "Съдържание на Таблица 3" на л.9-10 става ясно един­ствено това, че колона 7 отразява единствено установената площ съгласно чл.46 параграф 3 от Регламент (ЕС) 1307/2013г. и във вр. с чл.5 от Наредба № 3 от 17. 02.2015г., докато данните от колона 9 са в резултат на прилагане на разпоредбите на чл.26 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 по отношение неспазване на изискванията за екологично насочени площи.

Разбира се не е посочено каквото и да било фактическо основание за така възприетото.

Последното не може да бъде изведено и от цитираните правни разпоредби, което по правило е и недопустимо. Съгласно чл. 26 от Регламента изчисляването на екологично насочената площ е обвързано с чл. 46 § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, който е общ и съдържа неизчерпателно изброяване на примерните видове площи, които държавите членки могат да приемат за "екологично насочени площи". С Наредба №3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Обн. ДВ, бр. 16/15 г., посл. изм. ДВ, бр. 73/18г./, издадена по законовата делегация от чл.38а ал.4 ЗПЗП, в съответната приложима редак­ция, са уредени условията и редът за прилагане на процесната схема за ЗДП /чл. 1 т.1, до из* с ДВ бр.16 от 2016г./, като чл. 5, ал. 1 /редакцията при обнародва­нето, до Из* - ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г./ съдържа дефиниция за ЕНП, включваща заявените от жалбоподателя "земя, оставена под угар" и "азотфиксиращи култури", но също така и „особености на ландшафта, ивици до­пустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка“.

От своя страна чл.6 от същата наредба постановява, че „Не се допуска про­изводство на земеделска продукция на площи, оставени под угар, в периода от 1 януари на календарната година на подаване на заявлението за подпомагане до 15 юли на същата година.“, като по аргумент за противното следва да се прие­ме, че едно такова производство е допустимо след посочената дата – 15 юли на годи­ната на подаване на заявлението – в случая на 2015г.

Ответният орган, разшифровайки съдържанието на колона 7 от Таблица 3, се е позовал на чл.5 от посочената наредба, която обаче е дефинитивна, не съ­държа правило за поведение и не отговаря на централния въпрос по делото - на кое фактическо основание е базирано възприето, че едва 6,69 ха от общо заяве­ните 30,64967 ха /таблицата на л.46-гръб/, покриват изискванията за ЕНП.

Още повече, че дори и съобразно данните от коментирания по-горе доклад парцел 58983-84-1-2 е приет, че е с установена площ от 6,37 ха, както за нуждите на СЕПП, така и за нуждите на ЗДП, като в забележка е дадено, че „насъждението с люцерна е рядко, а на места липсва“, като не става ясно, дали площта на този парцел е приета за отговаряща на изискванията за ЕНП, вкл. и при съобразяване нормата на чл.12 от Наредба № 3 / 2015г., в приложимата й редакция до Доп. с ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г., както и не става ясно как точно е при­ето, че се касае до ливади за косене при това постоянни пасища, при положе­ние, че все пак е установено, марка и рядка, наличието на люцерна – именно деклари­раната култура от оспорващия, съставляващи „азотфиксираща култура“ по смисъ­ла на наредбата и ЕНП за нуждите на ЗДП. При излагане на данните относно този парцел в същия този Доклад липсва посочен код F1 който съобразно таблицата „Стандартни кодове на парцели при дистанционен контрол“ означава именно „не­установено ЕНП“ и „ЕНП не отговарящо на условията за ЕНП“.

А що се касае до парцел 58983-118-1-13 данните от същия доклад са, че „площите с угари са разположени в малка част от северната страна на парцела“, което е установено в хода на дистанционен контрол, като съставляват 3,8 ха – не­ясно как измерени, а останалите 21,98 ха са засети с царевица за зърно. Очевид­но е, че дори и сбора от посочените площи не отговаря на установената според самия доклад обща площ на парцела от 26,19 ха в частта по СЕПП, а и отделно от това самият т.нар. ДК се сочи да е осъществен през месец октомври 2015г., т.е. след дата 15.07.2015г., като по никакъв начин не е коментирана и цитираната по-горе норма на чл.6 от Наредба № 3 / 2015г. и тук при излагане на данните относно този парцел в същия този Доклад липсва посочен код F1 който съобразно табли­цата „Стандартни кодове на парцели при дистанционен контрол“ означава именно „неустановено ЕНП“ и „ЕНП не отговарящо на условията за ЕНП“.

Тези факти се подкрепят и от приетите основно и допълнително заключе­ния по допуснатата Съдебна експертиза, като недопустимо е мотивирането на ад­министративния акт да бъде сторено посредством събиране на доказателства при съдебното му оспорване.

Налице е пълно отсъствие на фактическото основание за постановения ад­министративен акт в процесната му част, обективираща частичен отказ за финан­сово подпомагане по схемата за ЗДП, което е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от чл.146 т.2 АПК. Освен това, не може да бъде осъществен и съдебен контрол на тази част от оспореното УП, поради липса на фактическо основание за неговото постановяване, а последното не може да бъде разгадава­но през посочените правни норми, нито допълвано от съда. В този смисъл и не следва да се обсъждат и дадените свидетелски показания в съответната на мяр­ката им част, които също биха имали значение за разрешаване на въпроса от­носно материалната законосъобразност на административния акт.

Крайният извод при това положение е, че административният акт в оспоре­ната му и коментирана част във връзка с извършеното „намаление“ по ЗДП е пос­тановен при допуснати съществени нарушение на административно производст­вените правила, поради което ще следва да бъде отметен, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз ос­нова на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантирана пра­вото на защита на бенефициера, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.

По Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК).

Съобразно данните от подаденото общо заявление за подпомагане по тази мярка юридическото лице е кандидатствало за подпомагане с един единствен парцел – 58983-84-1-2 с площ от 6,37 ха и засята култура „люцерна“.

За този парцел от УП става ясно, че ответникът е приел от фактическа стра­на, че площта на парцела след извършена ПнМ е 0 ха, установената култура е „ливади за косене“ /като тук се констатира, че не е посочено да става въпрос за постоянни пасища, както това е направено по отношение на същия този парцел за целта на ЗДП, бел.моя/, а не декларираната такава „люцерна“, поради което и ус­тановената площ на БЗС /парцел/ха/ е 0, съответно наддекларираната площ е 6, 37 ха – така данните от Таблица 7

При така установените факти, настоящият състав приема, че в тази му част УП е постановено при допусната съществени нарушения на административно про­изводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на матери­алния закон.

Всъщност от разшифровката на Съдържанието на Таблица 7 е видно, че данните от колона 5 отново са установени, съобразно коментираната по-горе т. нар. Проверка на място от Техническия инспекторат към РА съобразно Заповед № 302385, за която кандидатът е бил уведомен, като очевидно съобразно същите следва да е прието, че установената на място култура, с който е засят парцелът е „ливада за косене“, а не декларираната „люцерна“.

Но и тук важи казаното по-горе относно годността на този Доклад от про­верка на място като доказателствено средство и дисквалифицирането му като официален документ по смисъла на закона, доколкото същият не обективира ре­зултата от назначената със Заповед № 302385 проверка, нито е подпи­сан от опре­деленото да я извърши длъжностно лице, нито същият е връчен на проверява­ното лице.

Т.е. тези фактически установявания от ответника не са подкрепени с как­вито и да е събрани по делото годни доказателства и доказателствени средства, като същото не може да бъде сторено и посредством приетите заключения на ве­щото лице, при положение че основното такова е изготвено единствено и само на база данните от същия този доклад.

Що се касае до основания спорен момент в тази част на казуса относно културата с която е бил засят процесния парцел, то очевидно е съобразно и дан­ните от самия доклад, че макар и рядка, все пак е имало засята люцерна, което кореспондира напълно и с показанията на разпитания по делото свидетел, според който през въпросната година е имало повече дъждове поради което и люцерната на практика е била частично унищожена, още повече че т.нар. ПнМ и то посред­ством дистанционния контрол е осъществена през *Октомври, в края на година­та, като неясно е как точно и по какви ортогонални изображения (сателитни и/или въздушни) е извършена интерпретацията на този земеделски парцел, при положе­ние че дори и вещото лице изрично е посочило, че към настоящия момент единст­веният способ за установяване на тези факти е по свидетелски показания. Оче­видно е, че ако такива изображения са били налични то те би следвало и да бъдат запазени за да се провери правилността на извода относно вида на културата, респ. дали въобще същите позволяват нейното еднозначно определяне, още по­вече в конкретния случай в който не се отрича наличието на засята люцерна.

Или в обобщение съдът приема, че се доказаха всички материалния пред­поставки, пораждащи правото на ФИРМА на подпомагане по СПД за кам­пания 2015г., така както е кандидатствано за подпомагане по тази мярка.

В този смисъл и неправилно от фактическа страна ответникът е приел, че установената площ по СПК е нула, респ. процент на наддеклариране 100 %, в ре­зултат на което е отказал изцяло претендираното финансово подпомагане по тази мярка, поради което и процесното УП в тази му част като неправилно, поради неп­равилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и препис­ката да бъде върната за ново произнасяне.

При този изход на спора основателна е и претенцията за присъждане на сторените в процеса разноски в полза на ФИРМА, които ДФ“Земеделие“ следва да бъде осъдено да му заплати. Последните се претендират съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на на 2250 лева – от които уго­ворен и изплатен адвокатски хонорар в размер на 2 100 лева и общо 150 лева внесен депозит за вещо лице.

Като неоснователно се преценя възражението за прекомерност на уговоре­ния и изплатен адвокатски хонорар. При материален интерес от 29 164,74 лева, минималния размер на дължимия адвокатски хонорар изчислен по правилото на чл.8 ал.1 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокат­ските възнаграждения е 1 405 лева. В случая е уговорен и изплатен такъв от 2 100 лева, който размер съдът счита че съответства на фактическата и правна слож­ност на казуса, осъществения обем процесуално представителство, като се отчи­та и факта че по делото са проведени и четири открити съдебни заседания с явя­ване на процесуалния представител.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ по жалба на “Агра 2010”ООД, ЕИК *********, с. П., общ. Брезово, обл.Пловдив, ул.”30-та”№29, представлявано от управителя М.А., подадена чрез процесуалния представител адв.Н.С.,***, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г. изх. № 02-160-2600/556 от 02.02.2018 г. на За* Изпълнителния Директор на Държавен фон “Земеделие”, в частта му с която са извършени нама­ления на обща стойност 29 164,74 лева, която сума съставлява сбора на посоче­ните в Таблица 15: Оторизирани суми (в лева), колона „намаления“ суми както следва: 2 900,85 лева по СЕПП; 24 447,57 лева по ЗДП и 1816,32 лева по СПК, всички те по заявлението на ФИРМА с УИН 16/080715/58252 за кампания 2015 г.

ИЗПРАЩА преписката, в тази й част, на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за ново произнасяне по същество, съобразно да­дените указания в мотивите на настоящото решение в срок от 1 /един/ месец от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр.София, бул.“Цар Борис III“№136 да заплати на “Агра 2010”ООД, ЕИК *********, с. П., общ.Брезово, обл. Пловдив, ул.”30-та”№29, представлявано от управителя М.А., сумата от 2 250 /две хиляди двеста и петдесет / лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/