№ 590
гр. Благоевград, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:А.ина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от А.ина Бисеркова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500420 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“***“ № 10, ет.4,
представлявано от управителя Т.Д., действащо чрез пълномощник - адв.К. Д.,
срещу Решение № 906376/01.04.2022г., постановено по гр.д. № 353/2021г.
описа на Районен съд-Благоевград, с което „***, ЕИК *** е осъдено да
заплати на К. И. А., ЕГН **********, с.***“ № 1, на основание чл.49 от ЗЗД
сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди,
претърпяни от К. А., от публикуваната на 29.08.2020г. във вестник „***“,
брой 203, статия със заглавие „Скрита камера на *** в канабисова нива
изненадващо засне плантаторите -двама техни колеги. При снемане на
обяснения от началството К. А. подал молба за напускане, а Г. С. излязъл в
болничен“, които неимуществени вреди се изразяват в претърпени душевни
болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на лични права и законни
интереси, чест, достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 29.08.2020 г.
до окончателното й изплащане. С решението дружеството-въззивник е
осъдено за заплати на К. А. съдебни разноски в размер на 1 050 лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното решение като постановено в нарушение на чл.45, чл.49 и чл.52
от ЗЗД. Твърди се в жалбата, че при обсъждане на събраните доказателства
съдът е подходил тенденциозно, като не е отчел публикациите в множество
електронни сайтове от 28.08.2020 г., от които е взаимствана информацията,
отразена в процесната статия. С това обосновава теза, че фактическите изводи
на районната инстанция не съответстват на данните по делото. Твърди, че
размерът на присъденото в полза на въззиваемия обезщетение е завишен,
същият не е съобразен с вредите от деянието и с критерия за справедливост.
Жалбоподателят въвежда бланкетен довод за нарушение на чл.5, чл.8, чл.9,
1
чл.10 и чл.12 от ГПК. С посоченото въззивникът обосновава искане за отмяна
на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Алтернативно прави искане за частична
отмяна на решението и частично отхвърляне на иска за сумата над 1 000 лева.
Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна депозира писмен
отговор, с който навежда подробни съображения за неоснователност на
жалбата. Въззиваемият обосновава позиция, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено. Не прави
доказателствени искания. Претендира съдебни разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание за дружеството-въззивник се явява договорен
процесуален представител, който поддържа въззивната жалба. Претендира
съдебни разноски за две инстанции, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Представя писмена защита.
За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален
представител, който поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира
съдебни разноски за въззивното производство, представя списък по чл.80
ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и след преценка на изложените от страните твърдения,
доводи и възражения, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на производството пред Районен съд-Благоевград е иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявен от К. И.
А., ЕГН **********, от с.***“ № 1 срещу „***, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.Благоевград, ул.“***“ № 10, ет.4, представлявано от Т.Д. Т.а
/управител/ за заплащане на обезщетение в размер на 8 000 лева за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес,
притеснение, накърняване на личните права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен имидж на ищеца, вследствие на невярна
информация, съдържаща се в статия, публикувана на 29.08.2020г. във вестник
„***“, брой 203, със заглавие „Скрита камера на *** в канабисова нива
изненадващо засне плантаторите-двама техни колеги. При снемане на
обяснения от началството К. А. подал молба за напускане, а Г. С. излязъл в
болничен“, ведно със законната лихва от датата на деянието /29.08.2020г./ до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2020г. във вестник „***“, брой
203, на първа страница /публикацията продължава и на девета страница/ е
публикувана статия със заглавие „Скрита камера на *** в канабисова нива
изненадващо засне плантаторите-двама техни колеги. При снемане на
обяснения от началството К. А. подал молба за напускане, а Г. С. излязъл в
болничен“. Ищецът твърди, че в статията са наведени неверни факти, че
„Граничните полицаи К. А. от петричкото село П. и Г. С., който е родом от
подгорските села, бяха заловени от колегите им от ГКПП-З., докато обират
нива с канабис. Двамата са уличени, след като хеликоптер на граничните
власти открил плантация с готов за бране канабис и по тази причина тайно
поставили камери за видеонаблюдение..“ Твърди, че статията продължава на
страница 9, където се посочва „камерите ги заснемат как влизат в нивата и
започват да прибират реколтата в чували“. Било посочено, че ищецът и
колегата му Г. били извикани от директора на ГД „***“ и след като записът
им бил показан, ищецът подал молба за напускане. В края на статията било
посочено, че са открити и други ниви и че „вероятно образуваните досъдебни
производства ще се опитат да установят към колко от тези нива граничните
полицаи К. А. и Г. С. са били съпричастни“. Ищецът твърди, че написаното в
статията дълбоко накърнява общественото мнение за молителя, както и че
същата /статия/ има за цел да компрометира дългогодишната му работа като
2
служител на ***. Твърди, че статията е разпространена чрез най-тиражирания
вестник в Югозападна България и е станала повод за голям обществен
коментар. Статията засегнала дългогодишно градения от ищеца имидж и
добро име в обществото. Сочи, че от 18 години работи в системата на МВР,
през които години не е бил наказван и по никакъв начин не е уронвал
престижа на институцията, в която работи. Оспорва като невярно отразеното
в статията, че е събирал реколтата от нива с канабисови насаждения, както и
че е съпричастен към други канабисови насаждения, които досъдебни
производства предстои да установят. Оспорва като неверни и твърденията в
статията, че е бил търсен от директора на ГД „***“ за обяснения, а след като
му бил показан въпросния запис, той /ищецът/ е подал оставка. Сочи се, че в
периода 08.07.2020г. до 26.09.2020г. ищецът е бил в непрекъснат отпуск по
болест поради влошено здравословно състояние и не е посещавал ниви в
района на ГКПП-З., нито директора на Главна дирекция „***“. С Решение от
25.11.2019г. на ТЕЛК МВР на ищеца била определена 50% намалена
работоспособност за срок от 3 години, поради настъпили усложнения в
резултат на оперативно лечение на 12.04.2016 г. -тотална ексцизия на туморна
формация. В тази връзка на 08.07.2020 г. ищецът постъпил на лечение в
Медицинския институт на МВР за 5 дни стационарно лечение, последвано от
30 дни домашно лечение, след получени пристъпи на световъртеж, замаяност,
чувство на пропадане и гадене. Молителят твърди, че никога не е бил
разпитван и привличан като обвиняем по сочените в статията досъдебни
производства, нито е участвал в каквито и да било незаконни дейности,
свързани с отглеждането на канабис или други наркотични вещества.
Сочи се в исковата молба, че за статията молителят разбрал на
следващия ден от познат, който му споделил, че я е прочел. В този момент
ищецът бил в болничен и въпреки настъпилото подобрение в симптоматиката
състоянието му се влошило. След консултация със специалист, ищецът бил
уведомен, че силният стрес може да има такъв ефект и следва да избягва
стресови ситуации. Оказало се невъзможно, тъй като от познати и роднини
ищецът научавал за процесната статия, която станала обществено достояние и
повод за коментари по негов адрес. В резултат на изнесените неверни факти
ищецът твърди, че е претърпял душевни болки и страдания, които му
причинили силен дискомфорт. След като прочел статията, целият му живот се
променил. Изпитал изключително притеснение и за това как ще бъдат
възприети посочените публикации от негови близки, колеги и познати, и от
обществото като цяло. В резултат ищецът започнал да вдига кръвно, страдал
от безсъние, от постоянно главоболие, обострили се съществуващите
здравословни проблеми. По повод на статията ищецът давал обяснения пред
близки и познати за неща, които не са верни.
С горното обосновава правния си интерес от предявяване на
претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който заявява
становище за неоснователност на иска. Сочи, че в случая става въпрос за
„взаимстван“ материал от други медии и сайтове, които били публикували
информацията. Твърди, че след публикуване на статията не били постъпили
никакви възражения и опровержения от ищеца. Сочи, че активността на
другите медии и бездействието на ищеца дали основание на ответника да
счете, че става въпрос за проверена информация. Ответникът сочи, че
конкретният материал е разработка по съдържанието на други медии. Оспорва
ищцовите твърдения за настъпили реални вреди от процесната статия като
счита, че са настъпили такива „по-скоро“ от множеството публикации със
същото съдържание преди това и на заболяване, което е установено преди
публикацията и е провеждано лечение. Сочи, че заболяването на ищеца не е в
причинно-следствена връзка с публикацията. Счита, че данните за личността
на ищеца в статията са „семпли“ и малко хора биха свързали статията с
ищеца. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на претенцията като
неоснователна.
Страните не спорят, а събраните по делото доказателства установяват
по несъмнен начин, че ищецът е дългогодишен служител в системата на МВР,
3
Главна дирекция „***“.
Съгласно медицинската документация по делото, събрана по почин на
ищеца и неоспорена от ответника, на 08.07.2020 г. въззиваемият е постъпил в
болница /Медицински институт-МВР Ц. клинична база, Клиника по нервни
болести/, а на 13.07.2020 г. бил изписан с диагноза „световъртеж от централен
произход, Ц. Едностранна невросензорна загуба на слуха. Състояние след
операция по повод кавернозен хемангиом. Симптоматична епилепсия.“ В тази
връзка въззиваемият е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в
периода от 08.07.2020г. до 06.10.2020г., от които пет дни стационарно
лечение, а след това-домашно лечение.
Видно от съдържанието на събраната по делото в оригинал публикация
в брой 203 от 29.08.2020г. на вестник „***“, на първа страница /публикацията
продължава и на девета страница/ в изданието е публикувана статия със
заглавие „Комично риалити край ГКПП-З., Скрита камера на *** в
канабисова нива изненадващо засне плантаторите-двама техни колеги“.
Подзаглавие: „ При снемане на обяснения от началството К. А. подал молба
за напускане, а Г. С. излязъл в болничен“. Автор на статията е В.С.. В
статията е посочено, че „Граничните полицаи К. А. от петричкото село П. и Г.
С., който е родом от подгорските села, бяха заловени от колегите им от
ГКПП-З., докато обират нива с канабис. Двамата са уличени, след като
хеликоптер на граничните власти открил плантация с готов за бране канабис
и по тази причина тайно поставили камери за видеонаблюдение, за да
разберат кой отглежда тревата. Вместо собствениците на нивата в капана
обаче паднали двама гранични полицаи…“ Статията продължава на страница
9, където се сочи, че „камерите ги заснели как влизат в нивата и започват да
прибират реколтата в чували“. Сочи се в статията, че след като полицейските
шефове от Регионална дирекция „***“-К. не получили доклад, „К. и Г. били
извикани да гледат и да коментират записа на камерата. Коментарът им бил
еднозначен-първият подал молба за напускане, а вторият е в болнични“. В
статията се сочи още, че скандалът около залавянето на двамата гранични
полицаи е от 14 август, когато при специализираната полицейска операция
били открити няколко ниви с наркотични растения и че „вероятно
образуваните досъдебни производства ще се опитат да установят към колко
от тези ниви граничните полицаи К. А. и Г. С. са били съпричастни“.
По делото са събрани множество електронни документи - разпечатки от
статии в следните сайтове: „STRUMA COM“, „Fakti“.bg, „LUPA“.bg, „Блиц“,
„Монитор“, „Труд“, „Марихуана.Бг“, „Bg onair“, всички от 28.08.2020г., в
които се сочи, че по време на разследване на *** на ГКПП З., поставени от
граничните власти камери в нива с канабис заснели двама гранични полицаи,
които влезли в нивата и започнали да прибират реколтата; шефовете им
видели всичко това и очаквали до три дни подопечните им униформени да
отчетат, че са унищожили канабиса, това не се случило и след като били
разкрити, „берачите“ изпаднали в паника, единият незабавно излязъл в
болнични, другият подал рапорт за напускане; за случая било образувано
досъдебно производство. Информация за двамата гранични полицаи се
съдържа само в две от публикациите: в „STRUMA COM“ от 10.34 ч. и в
„Блиц“ от 12.09 ч., съгласно които двамата гранични полицаи са К. А. с
прякор Пирата и колегата му Г. С.“.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени
от ответника, че със Заповед № 4077з-494/31.08.2020г. на Директора на РД
„ГП“ К. е разпоредено да се извърши проверка по случая във връзка с връзка с
публикувана статия на вестник „***“, уличаваща служители на ГПУ З. в
бране на канабис, която в последствие е разпространена в интернет
пространството и от други електронни медии и докладна записка УРИ 4077р-
7949/31.08.2020г. от Началник на сектор „Човешки ресурси“ при РДГП-К.. В
хода на проверката са събрани данни, обективирани в докладни записки и
справки, от които безпротиворечиво се установява, че няма данни наличните
камери от ПСН „Фантом“ в ГПУ З. да уличават служители от ГПУ в
престъпна дейност.
4
Безпротиворечиво се установи по делото, че в Главна дирекция „***“
няма информация за образувани наказателни производства, дисциплинарни
производства, предварителни проверки, свързани със СПО през 2020 г. за
наличието на насаждения с канабис на територията на област Благоевград
срещу К. И. А., ЕГН ********** -служител на РДГП-К.. По делото липсват
доказателства, които да опровергават данните в писмото.
По делото са събрани гласни доказателства.
По почин на ищеца са разпитани свидетелите Д.Ч., И.Х. и С. Г.ев
/служители в ГПУ-З./. И тримата свидетели описват ищеца К. И. А. като
отговорен и стриктен дългогодишен служител в ГД „ГП“, „един от най-добре
работещите служители“. Сочат, че когато процесната статия излязла, цялото
ГПУ било в шок. Свидетелят Ч. казва, че не знае за такъв случай /описания в
процесната статия/ от колеги и началници. За случая разбрал от статията във
вестник „***“. Свидетелят сочи, че след статията: „Колегата /ищецът/ беше
страшно притеснен…стана по-свит, не може да работи така надъхано и
нахъсано“, „отрази се на работата му, отношението на колегите към него.
Дори аз в първия момент като прочетох статията, дърпаш се леко настрани…
Първоначално и аз се отдръпнах от него..“. Свидетелят Х. сочи: „..Ние не сме
разбрали за този случай нито от ръководството, нито от полицаи…разбрах
само от вестник „***“…виждахме го /ищеца/, беше много зле, подтиснат,
оплакваше се, че всички го сочат с пръст..Познават го доста хора - в града, в
селото…статията много тежко му се отрази…за мен той /ищецът/ е един от
най-добрите с дълъг стаж. След този случай в него нямаше предишния хъс.“
Свидетелят Г.ев сочи: „През 08.2020г. излезе статия във вестник „***“, че
някъде е сниман /ищецът/ на камери с друг колега…коментираха се /в селото/
разни неща за него…Видяхме се /с ищеца/. Притесняваше се...той водеше и
детския отбор по футбол на с.П.…Притесняваше се от това какво си мислят
родителите за него, какъв човек ги тренира…здравословното му състояние се
влоши…“. Свидетелите сочат, че вследствие на процесната публикация
въззиваемият се затворил, колегите му се дистанцирали, шушукали по негов
адрес.
В показанията на свидетелите Ч., Х. и Г.ев се сочи още, че през месец
октомври ищецът А. се върнал на работа в ГД „ГП“, както и че не е напускал
работа след процесната публикация. Този факт се потвърждава от събраните
по делото писмени доказателства.
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на свидетелите Ч., Х. и
Г.ев, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви, резултат
на лични, непосредствени възприятия, и не се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал.
По почин на ответника по делото е разпитан свидетелят И.В.
/заместник-главен редактор на в-к „***“/, който сочи, че информацията за
заснети с хеликоптер канабисови насаждения в района на ГКПП-З. му
станала достояние от конкурентни електронни медии, за което веднага
уведомил главния редактор на вестника. Последният възложил случая на
ресорния репортер, като статията излязла в печатното издание, и в
електронното издание на следващия ден- 29.08.2020г. Показанията на
свидетеля В. се потвърждават от показанията на свидетелката А.Д. - главен
редактор на вестник „***“ и свидетелката И.И. журналист във вестник „***“.
Свидетелката Д. сочи, че след като установила, че публикацията излиза почти
в една и съща форма в повече от десет сайта, включително и в централни
медии, „вече е изключително сериозно“. Затова възложила на В.С. да изготви
публикация по темата, след като максимално бързо намери потвърждение на
информацията. Д. сочи, че вестник „***“ не е първоизточник на
информацията в процесната статия, както и че по данни на репортера,
последният не успял да се свърже с „***“, за потвърждение на информацията,
изнесена в процесната статия. Свидетелката И.И. също сочи, че процесната
публикация се основава на информация от електронни сайтове, а не лично
събрана от нея. Свидетелката И. сочи: „Основен източник на информацията
беше от сайтовете. Материалът беше написан въз основа на материали от
5
други сайтове, а не на лична информация, която съм събрала.“ Свидетелката
сочи още, че преди да изготви статията, позвънила на два-трима познати от
Петрич, които й казали, че това е новината на деня в града и всички говорят
за гранични полицаи и за канабис.
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на свидетелите В., Д. и
И., тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви, резултат
на лични, непосредствени възприятия, и не се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, имаща
правени интерес от обжалване, в срока по чл.259 ГПК против съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл.269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на РС-Благоевград, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на допустимостта
на обжалваното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване
правото на иск , т.е.обжалваното първоинстанционно решение е допустимо.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е и
правилно, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на районната инстанция. Обжалваният съдебен акт съдържа
изключително подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства /поотделно и в съвкупност/, тяхната
доказателствена стойност, детайлно фактическо изложение на релевантните
по делото обстоятелства, и съответстващи им, задълбочени правни изводи
относно приложимия в казуса материален закон, и съществото на спора. В
тази връзка настоящият съдебен състав счита за несъстоятелно възражението
на въззивника за тенденциозно обсъждане на събраните по делото
доказателства от районната инстанция и за необоснованост на акта по
същество.
Поради горното съдът счита за неоснователно и бланкетно въведеното
във въззивната жалба възражение за допуснати от районната инстанция
нарушения на чл.5, чл. 8, чл.9, чл. 10 и чл. 12 от ГПК. За пълнота на
изложението само следва да се допълни, че в хода на първоинстанционното
производство са уважени всички доказателствени искания на страните,
сторени както с оглед на заявената позиция по предмета на делото, така и с
оглед разпределената от съда доказателствена тежест в процеса /по
отношение на която липсват възражения от страните/.
По релевираните от въззиваемия доводи за неправилно приложение на
материалния закон:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
6
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл.45 от ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент на чл.154 от ГПК. Субективният елемент от състава – вината, се
презюмира, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като ответникът носи
доказателствената тежест за нейното оборване. В тежест на ответника е и да
установи, че изнесените от негов служител факти в публикацията отговарят
на действителното положение.
По делото не се спори, а събраните доказателства установиха по
категоричен начин факта на публикуване на процесната статия във вестник
„***“, брой 203 от 29.08.2020г., както и че статията е написана от лице, на
което дружеството-въззивник като издател на вестника, е възложил
написването й. Т.е. безспорно е, че дружеството-въззивник е публикувало
процесната статия и я е разпространило.
Доказателствата по делото установиха по непротиворечив начин, че
изнесените в процесната статия факти относно въззиваемия не са верни.
Жалбоподателят не оспорва правните изводи на районната инстанция, че тези
факти са с опозоряващ, злепоставящ и клеветнически характер. Въззивникът
обосновава защитната си позиция по иска /заявена по идентичен начин с
отговора на исковата молба и с въззивната жалба/, с обстоятелството /по
което също няма спор/, че информацията в процесната статия е заимствана от
публикации в множество електронни издания, което счита, че го освобождава
от отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на
въззивника, че доколкото информацията, съдържаща се в процесната статия
не е първа по време изнесена в публичното пространство, той не следва да
носи отговорност за последиците от същата. Изводът следва предвид на това,
че в случая противоправността на деянието не в обстоятелството дали
статията е препечатана от чужд материал или е личен труд на автора й, а се
изразява в обстоятелството, че с публикуването на статията и изнесените с
нея твърдения са нарушени конституционно залегнали принципи и защитени
права на въззиваемия. Обстоятелството, че данните в статията са преписани
от друга медийна публикация, не освобождава лицето, което я е възпроизвело
като своя, да се убеди в истинността на изнесените в нея твърдения, още по-
малко ограничават увредения да търси защита само срещу лицето, което
първо е публикувало тези факти. Пострадалият има право да насочи иска си
спрямо което и да е от лицата, които са го увредили.
Съгласно чл.39 от Конституцията на Република България, макар всеки
да има право да изразява мнение и да го разпространява в печатни издания,
които не подлежат на цензура / чл.40, ал.1 от Конституцията на Република
България/, това право не може да се използва за накърняване на доброто име
на гражданите.
Конституционно прогласеното право на гражданите да изказват мнение
и за разпространяват информация не е абсолютно и неограничено.
Възможната колизия на прокламираните права – в случая между свободата на
словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име на
гражданите – е уредена в чл.39, ал.2 и чл.41, ал.1 от Конституцията на
Република България, в които изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат
други конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на
другите граждани, едно от основните от които е правото на личен живот и
неговата неприкосновеност – чл.32 от КРБ. Това ограничително основание е
визирано и в чл.10, т.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и
7
основните свободи, изискващо пропорционалност между двата правозащитни
интереса –правото на обществото да получава информация и правото на
отделния гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството му.
Прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституция на Р България свобода на
печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които
представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се включва
предоставена възможност за разпространение на неверни данни, засягащи
лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен
подтекст. Съгласно чл.32, ал.2 от КРБ всеки има право на защита срещу
незаконна намеса в личния живот и срещу посегателство върху неговата чест,
достойнство и добро име в обществото.
По делото не се спори, а събраните писмени и гласни доказателства по
делото установиха по несъмнен начин факта, че на 28.08.2020г. в множество
електронни медийни публикации в : „STRUMA COM“, „Fakti“.bg, „LUPA“.bg,
„Блиц“, „Монитор“, „Труд“, „Марихуана.Бг“, „Bg onair“, се изнесени данни -
за това, че по време на разследване на *** на ГКПП З., поставени от
граничните власти камери в нива с канабис заснели двама гранични полицаи,
които влезли в нивата и започнали да прибират реколтата; шефовете им
видели всичко това и очаквали до три дни подопечните им униформени да
отчетат, че са унищожили канабиса, това не се случило и след като били
разкрити, „берачите“ изпаднали в паника, единият незабавно излязъл в
болнични, другият подал рапорт за напускане; за случая било образувано
досъдебно производство, - въз основа на които авторът на процесната статия
я е изготвил, респективно същата е публикувана в процесния брой, без
данните в нея да бъдат проверени. Т.е. по делото не се спори, а събраните
доказателства установиха, че процесната статия е изготвена и публикувана в
разрез с изискването за добросъвестност в добрата журналистическа практика
относно проверка за вярност на отразяваните факти.
С оглед на гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав счита,
че в казуса ответникът /въззивник не е опровергал презумпцията за вина, а
действията му, изразили се в публикуване на неверни данни с клеветнически,
опозоряващ и злепоставящ характер относно ищеца-въззиваем, в процесната
статия във вестник „***“, брой 203 от 29.08.2020г., са противоправни.
Неоснователни са и възраженията на въззивника относно липсата на
настъпили от противоправното деяние вреди и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите.
По делото са събрани показанията на трима свидетели-колеги на
въззиваемия, които сочат, че процесната статия се е отразила негативно на
ищеца, който бил разстроен от изнесените в статията неверни твърдения,
затворил се в себе си, изпитвал притеснения, болки и страдания, тъй като
колеги и познати го сочели с пръст, повечето го избягвали. В резултат на
стреса се влошило здравословното състояние на А., който към същия момент
се възстановявал след проведено стационарно лечение. Свидетелите
недвусмислено сочат, че болките и страданията ищецът е претърпял именно
във връзка с изнесените в процесната статия неверни твърдения, като нито
един от тях не говори за други публикации. По делото няма доказателства,
които да опровергават казаното от свидетелите. Ето защо, при съобразяване
разпоредбата на чл.172 от ГПК, настоящият съдебен състав счита в
конкретния случай, че показанията на тези свидетели следва изцяло да се
кредитират с доверие.
Предвид горното, съдът приема, че претърпените от страна на ищеца
вреди са пряка и непосредствена последица именно от публикуването на
процесната статия и изнесените в нея неверни твърдения.
С оглед на изложеното безспорно се установява по делото наличие на
всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, който юридически факт
8
е правопораждащ правото на ищеца на вземане за обезщетение за
причинените му вреди.
За установените неимуществени вреди ответникът-въззивник дължи
обезщетение в размер, който се определя от съда по справедливост.
Въззивният съд напълно споделя възприетите в първоинстанционното
решение критерии при определяне размера на обезщетението, а именно
фактът, че клеветническите твърдения са изнесени в средство за масова
информация по такъв начин, че да станат достояние на неопределен –и при
всички случаи значителен, брой читатели. Отчетен е професионалния статус
на въззиваемия -заемащ висока длъжност, интензитета и продължителността
на конкретно претърпяните от лицето негативни преживявания и тяхното
неблагоприятно отражение върху личностния и професионалния имидж,
доброто име, чест и достойнство на А..
Изложеното обосновава присъждане на обезщетение в пълния заявен от
ищеца размер, до който извод е достигнал и първоинстанциония съд,
приемайки че именно този размер отговаря на изискването за справедливост и
в най-пълна степен ще компенсира причинените от ответното дружество с
процесната статия неимуществени вреди. С оглед на това неоснователно е
възражението на въззивника за прекомерност на присъденото в полза на
въззивамия обезщетение, доколкото неговият размер е съобразен с вида и
характера на вредите и е определен правилно от районния съд. Както бе
обсъдено по-горе, по делото не е установено ищецът да е узнал, че данните в
процесната статия са заимствани от по-рано публикувани електронни
публикации, с чието съдържание да се е запознал, което да намали
интензитета на причинените вреди.
С оглед изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че в
случая правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е
уважил изцяло предявения с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от
ЗЗД иск, поради което същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба-
оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски в настоящото производство
има въззиваемия, на основание чл.78, ал.3 ГПК. В законоустановения срок
същият чрез пълномощник е направил искане за присъждане на такива, като е
представен списък по чл.80 ГПК за сумата от 730.00 лева. Видно от
представеното по делото доказателство /договор за правна защита и
съдействие, лист 28 в делото/ въззиваемият е заплатил на адв.А. Р.
възнаграждение в размер на 730 лева за процесуално представителство по
въззивното дело, която сума следва да му бъде присъдена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906376/01.04.2022г., постановено по гр.д.
№ 353/2021г. описа на Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.“***“ № 10, ет.4, представлявано от управителя Т.Д. Т.а,
да заплати на К. И. А., ЕГН **********, с.***“ № 1, съдебни разноски в
размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10