Р Е Ш Е Н И Е
№………./...... 01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1445 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, заведена с вх. №28362/13.10.2016г. по описа на ВОС,
поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №32060/21.11.2016г., на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен
път” №260, подадена чрез пълномощник адвокат Д. М.,
САК.
Със същата срещу В.А.П., ЕГН **********,
с
постоянен адрес ***, са
предявени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, за установяване спрямо
ответницата съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по
издадената в негова полза по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение
№2716/07.04.2010г., за сумата 151 665,86
швейцарски франка (CHF), представляваща дължима главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.04.2010г., до окончателното й плащане; както и за сумата 26
872,52 CHF,
представляваща неплатена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за
периода от 24.09.2009г.
до 31.03.2010г.; както и
за сумата 1 360,90 CHF,
представляваща дължими такси по
договора за периода от 24.10.2008г.
до 24.03.2010г.
Претендира се и осъждане на
ответника да репарира на ищеца направените разноски за производството по делото
(в т.ч. и сторените в заповедното производство), основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
В условие на евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените главни установителни искове
поради евентуална преценка на съда за неприложимост на уговорката
за автоматична предсрочна изискуемост, съответно липса на
надлежно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
кредитния дълг към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, и като твърди, че ответникът следва да се счита уведомен
за изискуемостта на вземанията с връчването на препис от исковата молба, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 151 665,86 CHF,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, за
просрочената и неплатена към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.) договорна
лихва, начислена за периода от 24.09.2009г.
до 31.03.2010г., в общ размер на 26 872,52 CHF, както и
за дължимите за периода от 24.10.2008г.
до 24.03.2010г. такси по
договора за кредит в размер на 1 360,90 CHF.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и
безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното
доказване е извършено с доклада по делото в открито съдебно заседание от
28.09.2017г.
По предмета на спора.
Предмет на предявените главни искове е установяване по реда на чл.422, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че вземанията на банката – кредитор „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, срещу
ответника В.А.П. ***, произтичащи от сключен между страните договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.10.2010г.) са с
настъпил падеж и с право на принудително изпълнение.
Ответникът по иска е страна по материалното правоотношение в качеството му
на кредитополучател и в това му качество е заявен като платец по вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Длъжникът В.П. е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение, прието от въззивния съд в хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК – положение, служещо в основание на
предявения иск.
Съдът, като съобрази тези положения и спазването на срока по чл.415, ал.1
от ГПК за предявяване на установителните искове, намира същите за допустими.
Като основание на вземанията си ищецът е посочил, че между страните е бил
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от
23.06.2008г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на
кредитополучателя В.А.П. *** паричен заем в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 179 340 лева, срещу насрещното задължение на заемателя да
върне заетата сума във
валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, ведно с
уговорената възнаградителна лихва за предоставения кредитен ресурс (чл.3, ал.1
от договора), в 384-месечен период, считано от усвояване на сумата по кредита,
т.е. до 24.06.2040г.
Твърди се, че кредитополучателят е допуснал просрочие в плащането на
уговорените и дължими погасителни вноски по кредита считано от 24.09.2009г.,
като не е платил изцяло три броя
погасителни вноски с падежи съответно 24.09.2009г., 24.10.2009г. и
24.11.2009г. Изискуемостта се твърди като настъпила в хипотезата
на чл.19,
ал.2 от договора за кредит, съгласно която при непогасяване от кредитополучателя изцяло или
частично на
три последователни месечни вноски настъпва
предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, считано от датата на падежа
на последната неплатена вноска, за което не е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. В конкретния случай се твърди, че предсрочната
изискуемост на целия остатък от кредита е настъпила автоматично, считано от
25.11.2009г.
Претендираните с подаденото заявление по чл.417 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение вземания са с основание и в размери както следва: 151 665,86
швейцарски франка (CHF) – главница; 26 872,52 CHF -
договорна лихва, начислена за периода от
24.09.2009г.
до 31.03.2010г.; 8 754,19
CHF
– други дължими суми по договора за кредит; обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 01.04.2010г. (постъпване
на заявлението в съда) до окончателното погасяване на задължението.
Допълнително в исковата молба са изложени твърдения, че на 31.03.2015г.
между кредитора – заявител „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, е бил сключен
договор договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, конкретно
посочени в Приложение №1 към него, по силата на който вземанията на банката
спрямо длъжника В.П. по процесния договор за кредит № HL 38691 от
23.06.2008г. били прехвърлени на третото лице – цесионер „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. Впоследствие, на 12.10.2016г. страните са сключили нов
договор за цесия, по силата на който кредитора - цедент „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е прехвърлил
вземанията си по процесния договор за кредит на цесионера „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, уведомяването за което
на длъжника по чл.99,
ал.3 от ЗЗД се прави в хода на исково производство с връчването на препис от
исковата молба. С оглед на това ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че именно той е титуляр на
правата и задълженията на кредитор по договора, което определя неговата
процесуална и материална легитимация по предявените искове.
Уточнено е също така, че включеното в заповедта за изпълнение вземане за
други дължими суми по договора за кредит в размер на 8 754,19 CHF включва такси, дължими
на основание чл.4 от процесния договор за кредит (месечна комисиона за
управление); таксите, съгл. чл.11, т. 2 от Договора във връзка с Тарифата на
Банката за условията, лихвите, таксите и комисионите (такси за администриране
на просрочията по кредита), както и застраховки, съгл. чл.15 от Договора
(застраховки), като е посочено, че с предявения иск се иска
установяване съществуването само на вземането на дължими по
чл.4 от договора
за кредит
месечни
такси за управление на кредита за периода от
24.10.2008г. до 24.03.2010г. в общ размер на 1 360,90 CHF.
Наред с това в исковата си молба ищецът е обективирал нарочно изявление за
обявяване на всички вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 38691 от 23.06.2008г. за изцяло и предсрочно изискуеми, обусловено от
допуснатото от длъжника и трайно поддържано,
считано от 24.09.2009г., неизпълнение на задълженията му за
плащане на уговорените месечни
погасителни вноски по погасителен план, с оглед на което и в условие на
евентуалност спрямо преценката на съда за неприложимост на уговорката за автоматична предсрочна
изискуемост, съответно за липса на надлежно уведомяване на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредитния дълг към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и
отхвърляне на това основание на предявените главни установителни искове, е
направил искане за осъждане на ответника да му заплати търсените суми по
договора в размер на 151
665,86 CHF – пълния размер на дължимата главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (13.10.2016г.)
до окончателното й плащане, 26
872,52 CHF - просрочена и неплатена към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.) договорна лихва,
начислена за периода от 24.09.2009г.
до 31.03.2010г., 1 360,90 CHF -
дължими и неплатени към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.) месечни такси за управление на кредита
за периода от
24.10.2008г. до 24.03.2010г.
С подадените отговори на исковата молба (основен и допълнителен) ответникът
В.А.П. оспорва твърдението
на ищеца, че с Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38691 от
23.06.2008г. е
предоставен кредит „в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 179 340 лв.”, както и изобщо, че е
предоставен кредит в швейцарски франкове (151 778 CHF). Оспорва и изпълнението
на клаузите, предвидени в чл.2 от договора, за да се счита кредита за усвоен,
както и твърдението на ищеца, че дължи връщане във валутата, в която кредитът е усвоен - швейцарски
франкове, като противопоставя твърдение, че не е усвоявал кредит в тази валута.
Счита, че с
отнасянето на кредита за предсрочно изискуем се погасява облигационната връзка
между страните, поради което и след 25.11.2009г.
не се дължи както договорна (възнаградителна) лихва, така и такса за
управление на кредита.
Оспорва се и твърдението на ищеца за настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на кредита считано от 25.11.2009г.,
като се твърди липса на валидно волеизявление, достигнало до
кредитополучателя, за упражнено от банката право да
направи кредита предсрочно изискуем.
Наред с това ответникът е развил оплаквания за неравноправност по смисъла
на чл.143, т. 9, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на
клаузите от договора, свързани с изчисляване на претендираните лихви и месечна такса
за управление - чл.3, ал.1, чл.3.5, чл.12, а също
и чл.3, чл.4, чл.13 и чл.19 от договора, съответно за тяхната
нищожност по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, като твърди, че същите не са
уговорени индивидуално и противоречат
на Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. (чл.3), нарушена е и
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗП. Като неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП, съответно нищожна, се оспорва и клаузата на чл.6 от договора, предвиждаща,
че погасяването на кредита ще се извърши в швейцарски франкове, независимо от
твърдяния факт, че кредитът е отпуснат в български лева, а не швейцарски
франкове, като се твърди, че същата представлява пряка уговорка във вреда на
потребителя, възлагаща върху икономически по-слабо информираната страна –
кредитополучателя нетърговец единствено неизгодни за нея икономически последици
и прехвърляща върху нея риска от колебанията на валутния пазар.
Ответникът оспорва по основание и
размер и предявените осъдителни искове като твърди, че: - ищецът не е валидна страна, която да обяви на
кредитополучателя предсрочната изискуемост чрез връчване на препис от исковата
молба и уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост; - с договора за
прехвърляне на вземания от 12.10.2016г. от предходния носител на вземанията по
процесния договор за кредит в полза на ищеца не е цедирано правото да обявява
кредита за предсрочно изискуем, поради което ищецът – цесионер нито може да се
легитимира като титуляр на нововъзникнало вземане, нито може да предизвика
възникването му преди или в хода на процеса чрез изявление, инкорпорирано в
исковата молба; - волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
изхожда от лице без представителна власт за това, поради което същото не може
да породи валидно действие;
- исковата
молба не е връчена лично на кредитополучателя, а на негов пълномощник, който не
разполага с правомощия да получава волеизявления от банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради което не може да се приеме, че кредитът
е валидно обявен за предсрочно изискуем с исковата молба.
В условие на евентуалност е направено възражение за погасяване по давност
на вземанията, обосновано с твърдения, че от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (вх. №7801 от 01.04.2010г. по ч.гр.д.
№4708/2010г. на Варненски
районен съд)
до датата на предявяване на осъдителните искове - 13.10.2016г., е изтекла 5-годишната
погасителна давност.
При така установените насрещни
твърдения и възражения на страните, за да се произнесе по спора, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
С договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г.
страните „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, (със сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД) и В.А.П., ЕГН **********,***, са
постигнали съгласие на кредитополучателя да бъде предоставен кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 179 340 лева по курс „купува” за
швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България” АД в деня на
усвояване на кредита, в т.ч. равностойността в швейцарски франкове на 31 800 лева
за покупка на
недвижим имот, конкретно посочен в договора, и равностойността в швейцарски
франкове на 147 540 лева за други разплащания, срещу насрещното му задължение да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Въз основа на искане на кредитополучателя за усвояване на суми по кредит
вх. №609/24.06.2008г. (л.127 от делото) на същата дата 24.06.2008г. банката е
заверила откритата му блокирана сметка в швейцарски франкове по чл.2, ал.1 от
договора със сумата 151 778 швейцарски франкове (CHF).
Този факт се потвърждава и от
изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), т.1.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №55,
том ІV, рег. №4520, дело №585/2008г. на нотариус Е. Дионисова, рег. №190 в НК
(л.128 от делото) се установява, че на 23.06.2008г. кредитополучателят е
придобил собствеността върху недвижимия имот, за закупуването на който е
поискал предоставения кредит, като за частта от продажната цена в размер на 31 800 лева
е посочено, че същата е платима в равностойността и́ в швейцарски франкове
чрез отпуснат на купувача банков кредит от „Юробанк И Еф Джи България” АД с
договор за банков кредит № HL 38691 от 23.06.2008г.
При така установените факти обосновано следва да се приеме, че банката –
кредитор е изпълнила задължението си по договора да предостави на
заемополучателя уговорената парична сума. За доказване изпълнението на
задължението на кредитора за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се
докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно
съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване
на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита
за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В този смисъл е и решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
910/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ирелевантен за
тази преценка е дали и как кредитополучателят реално е разходвал
предоставената му в заем сума.
С оглед на това оспорването на ответника за неизпълнение от страна на
кредитора на
клаузите, предвидени в чл.2 от договора, за да се счита кредита за усвоен,
както и възражението, че не му е бил предоставен кредит в размер на 151 778
CHF, се преценяват като неоснователни.
Като неоснователно се преценява и възражението на ответника за
нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от сключения между страните договор,
предвиждаща, че погасяването на кредита следва да се извърши в швейцарски
франкове, обосновано с твърдения, че същата представлява пряка уговорка във
вреда на потребителя, възлагаща върху икономически по-слабо информираната
страна – кредитополучателя нетърговец единствено неизгодни за нея икономически
последици и прехвърляща върху нея риска от колебанията на валутния пазар,
поради което е и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Оспорваната договорна разпоредба предвижда, че погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1 от договора
(открита за целите на усвояването на кредита блокирана сметка в швейцарски
франкове), но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава” на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Макар да липсват нарочно посочени и представени от ищеца, чиято е доказателствената
тежест в процеса, доказателства за индивидуалното договаряне на тази клауза,
при тълкуването по реда на чл.20 от ЗЗД на цялостния договор и отделните
уговорки в него не би могло да се приеме, че се касае за едностранно наложена
от банката договореност, върху която кредитополучателят не е могъл да влияе
и/или промени. Следва да се има предвид в тази връзка и разпоредбата на чл.22
от договора, даваща възможност на кредитополучателя да поиска от кредитора
превалутиране на предоставения му в швейцарски франкове кредит в български лева
или евро като в съответствие с това се приложат и лихвените проценти, обявени
от банката за съответната валута и вид на кредита.
Между страните липсва спор по отношение на твърдения от ищеца факт, че
длъжникът-кредитополучател не е платил вноските с падежи 24.09.2009г.,
24.10.2009г. и 24.11.2009г., като е преустановил погасяването по
кредита. Съгласно приложения погасителен план - Приложение №2,
неразделна част от договора (л.18-24 от делото), всяка една от тях е в размер на
1 336,37 CHF,
като вноската с падеж 24.09.2009г. включва
част от главницата в размер на 59,22 CHF и част от дължимите възнаградителни
лихви в размер на 1 277,15 CHF. Втората вноска с падеж 24.10.2009г. включва
част от главницата в размер на 59,72 CHF и част от дължимите възнаградителни
лихви в размер на 1 276,65 CHF. Третата вноска с падеж 24.11.2009г. включва
част от главницата в размер на 60,23 CHF и част от дължимите възнаградителни
лихви в размер на 1 276,14 CHF.
С оглед на това и в съответствие с разпоредбите на чл.60 от ЗКИ и чл.19 от
договора, обосновано може да се приеме, че в полза на кредитора е възникнало
право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да изиска от длъжника връщане в
цялост на предоставената в заем парична сума ведно с дължимите към този момент
възнаградителни лихви за ползвания кредитен ресурс, както и дължимите
обезщетения за забава и други плащания по договора (напр. такси, комисионни,
др. под.).
Като ирелевантни за тази преценка се преценяват възраженията на длъжника за
неравноправност на клаузите на чл.3, ал.1 и 5, чл.4, чл.12 и чл.13 от договора
(касаещи предвидена възможност за
кредитора едностранно да променя едностранно действащия БЛП и прилаганата Тарифа за
условията, лихвите, таксите и комисионите, тези промени да влизат в сила
незабавно и да са задължителни за
страните), поради които към този момент същите не се
обсъждат. При липсата както на твърдения от страна на длъжника, така и на
посочени и представени доказателства за изпълнение на договорните му задължения
съобразно първоначалните уговорки и плащане на погасителните вноски по
първоначалния погасителен план – Приложение №2, неразделна част от договора,
тези възражения са неотносими към възникване на предпоставките за обявяване на
кредитния дълг за предсрочно изискуем.
За да настъпят правните последици на отнемането на преимуществото на срока
за длъжника обаче е необходимо това потестативно по своето правно естество
право на кредитора да бъде упражнено с нарочно изявление, което да достигне до
длъжника. Предсрочната изискуемост се счита настъпила на датата, на която това
волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника (в този смисъл т.18 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и трайно установената съдебна практика, в т.ч.
решения на ВКС по чл.290 от ГПК, като например Решение № 53 от 18.05.2015 г. на
ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 420 от 11.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от 21.09.2017 г. на ВКС
по т. д. № 565/2016 г., I т. о., ТК и други).
Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаването от длъжника на
изявлението на банката за обявяване на кредитния дълг за предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
С оглед горното и като
се има предвид, че в процесния случай нито се твърди, нито се доказва от ищеца с надлежни доказателства, че на ответника – кредитополучател по договора за кредит № HL 38691 от 23.06.2008г. е било връчено
волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на
заповедното производство, т.е. преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 01.04.2010г., то
обосновано следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съответно вземанията на ищеца по издадената му заповед за изпълнение не са били
изискуеми в заявените размери и не са били възникнали на предявеното основание.
Не е налице и основание за уважаване на предявените положителни
установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК за сумите, за които е настъпил
падеж до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както се
иска от ищеца в представената след приключване на устните състезания писмена
защита, определяйки същите по основание и размер въз основа на заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно принципа за диспозитивното начало в гражданския процес – чл.6,
ал.2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните.
В конкретния случай със заявлението вземанията за главница по договора за
кредит и лихви се претендират в общ размер (като
при това липсват каквито и да било твърдения както за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за
неизпълнените до този момент (изцяло или частично) задължения от длъжника;
данни за това липсват и в приложеното към заявлението извлечение от сметки). Поради
обусловеността на предмета на делото по иска по чл.422, ал.1 от ГПК от
основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед
факта, че кредиторът - ищец не е заявил вземанията си като конкретни неплатени
вноски и акцесорни вземания, с решението по установителния иск съдът не може да
се произнася по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По същия начин вземанията са посочени и в исковата молба като е допълнено
твърдение, за поради неплащане от страна на длъжника на погасителни вноски с
падежи 24.09.2009г.,
24.10.2009г. и 24.11.2009г., на основание чл.19, ал.2 от договора кредитът се
счита за предсрочно изискуем, считано от 25.11.2009г. Липсва нарочен петитум за
установяване съществуването на вземане за изискуеми задължения по кредита
Наред с това следва да се съобрази в конкретния случай, че съдебната
експертиза е способ за проверка на доказателства и формиране на експертен извод
въз основа на сочени и представени по делото доказателства, но не може да бъде
както средство за формиране на твърдения на страните, така и доказателство за
тяхното установяване. Това в конкретния случай е от съществена важност предвид
установеното от експертизата положение, че неплатени от длъжника са всички
дължими месечни погасителни вноски след платената вноска с падеж 24.08.2008г.,
като неплатената вноска с най-ранен падеж е 24.09.2008г.,
а не както се сочи от ищеца 24.09.2009г.
При тези основни фактически и правни положения предявените установителни
искове по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването
на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза и своевременно
оспорена от ответника – длъжник заповед за изпълнение се ценят като
неоснователни, поради което се отхвърлят.
С отхвърляното на главните положителни установителни искове настъпва
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в условие на
евентуалност осъдителни искове
за вземанията на ищеца – кредитор спрямо ответника – длъжник за остатъка от
главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38691 от
23.06.2008 година, дължимите възнаградителни лихви и такси, както и за
обезщетение за забава.
Въз основа на представените два договора за прехвърляне на вземания от
31.03.2015г. и от 12.10.2016г. и Приложение №1 към първия, обосновано може да
се приеме, че към момента на предявяването на исковете банката – ищец се
легитимира надлежно като носител на вземания спрямо длъжника В. П. по процесния
договор, надлежно прехвърлени й с обратната цесия от 12.10.2016г. Безспорно се
приема в съдебната практика, че исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. За да може да изиграе тази роля обаче е необходимо исковата молба да изхожда от законните представители на кредитора или от
изрично оправомощени от тях за това лица. В конкретния случай исковата молба е
подадена и подписана от пълномощник с надлежно пълномощно (л.44-46), като в
пълномощията му (т.5) изрично е включено правото „да изготвя, подписва и изпраща до длъжниците
на банката покани за доброволно изпълнение, уведомления за обявяването на
предсрочна изискуемост по просрочени вземания (кредити)”. Следователно, подавайки исковата молба
срещу длъжника, пълномощникът на кредитора е действал съобразно дадените му
пълномощия и не е необходимо, както неоснователно се твърди от ответника,
същата да е подписана от законен представител на банката.
Предвид изложеното и като съобразява установеното по делото положение на
липса на изпълнение от страна на длъжника в продължителен период (считано от 24.09.2009г.
според твърденията на ищеца, а според установеното положение от ССчЕ, считано
от 24.09.2008г.) на задължението му да връща предоставената му в заем сума
ведно с уговореното възнаграждение за кредитора чрез ежемесечното плащане на
погасителни вноски, съдът приема, че исковата молба има характер на
волеизявление за обявяване на вземанията по процесния договор за предсрочно
изискуеми.
След разпоредената от съда размяна на книжа между страните по реда на
чл.367 и сл. от ГПК (разпореждане №11382/22.11.2016г.) по молба на самия
ответник от 25.11.2016г. (л.87 от делото) преписа от исковата молба и
приложенията към нея са му били връчени на посочения от него съдебен адрес,
чрез пълномощник адвокат П.Т. (пълномощното е приложено към молбата от 25.11.2016г.),
на 06.12.2016г.
С оглед на това съдът приема, че претендираната от банката предсрочна
изискуемост на цялото вземане по договора за кредит е настъпила в хода на
процеса на датата на връчване на преписа от исковата молба - 06.12.2016 година.
Като неоснователно се преценява възражението на ответника за липса на
валидно обявяване на предсрочната изискуемост обосновано с факта, че исковата молба
не е връчена лично на кредитополучателя, а на негов пълномощник, който не
разполага с правомощия да получава такова волеизявление от кредитора. Както се
посочи, сам ответникът е поискал връчването на всички книжа по делото да бъда
осъществявано на посочения от него съдебен адрес, своевременно (преди
връчването) е представил и пълномощното, удостоверяващо надлежно упълномощаване
на представител. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл.45 от ГПК
връчването се приема за редовно като направено лично на ответника - адресат.
По възражението на ответника за неравноправност на чл.19 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от процесния договор, при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при допуснато от страна
на кредитополучателя неизпълнение на което и да е задължение по договора
кредиторът има право да превърне кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Ответникът не обосновава наличието на конкретно основание по чл.143 от
ЗЗП, поради което същата следва да се счита неравноправна. Позоваването на
разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП е крайно недостатъчно, доколкото същата
единствено пояснява (по аргумент за противното основание) понятието
„индивидуално уговаряне на договорна клауза”, предвидено в ал.1 като основание
за изключване на неравноправността на такава клауза, респ. нейната нищожност. Независимо
от това, преценявайки оспорваната договорна разпоредба в контекста на чл.145 и чл.144, ал.1
от ЗЗП, съобразявайки и вида на процесната сделка към момента на сключването й,
както и нормативната закрепеност на правото на банката да обявяви кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита (чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции), съдът приема, че
оспорваната разпоредба на чл.19, ал.1 от процесния договор не е
неравноправна.
Касае се за договорно отклонение от общото правило на чл.71 ЗЗД,
произвеждащо обвързващо страните правно действие, което не е запретено от
закона (чл.9, чл.20а от ЗЗД).
Поради отречената с произнесения иск по чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК възможност за настъпване на автоматична (без нарочно волеизявление
на кредитора, надлежно доведено до знанието на длъжника) предсрочна
изизискуемост на задълженията по договора, възражението за неравноправност на
клаузата на чл.19, ал.1 от процесния договор не се обсъжда и не се
произнася.
По възражението на ответника за неравноправност на други клаузи от
договора.
Липсва основание да се приеме, че клаузата на чл.3, ал.1
от договора, касаеща уговарянето на дължима годишна лихва за предоставения
кредитен ресурс, е неравноправна. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, като задължението на кредитополучателя да заплаща лихви по кредита
е нормативно закрепено - чл.430 от ТЗ. Договорната лихва е
възнаграждение, което банката получава за услугата по договора за банков кредит
– предоставянето на паричен ресурс на длъжника за определен времеви период.
Същата съставлява цена на финансовата услуга, начислявана според срока на
предоставеното заемно ползване, и се дължи като следствие от разсроченото
изпълнение на задължението за връщане на заетата главница.
В конкретния случай, в разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора
страните са постигнали договореност, че за уговореното заемно ползване (384 месеца считано
от датата на усвояване на кредита) заемателят дължи годишна лихва
в размер на сбора
на Базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
(чийто размер към момента на сключване на договора е 4,5%), плюс договорна
надбавка от 5,15%.
Така постигнатата договореност не
противоречи на закона (чл.430, ал.2 от ТЗ) и на правилата за
добросъвестностна като по ясен и недвусмислен начин определя задължението на
дължника за плащане на възнаграждение на кредитора за предоставения кредит.
Що се отнася до клаузата на чл.3,
ал.5, предвиждаща, че действащият базов лихвен процент на
банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, то съдът намира същата за
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.10 и т.12 от ЗЗП, поради което и
нищожна. В тази разпоредба на договора е предвидена възможност за едностранна
промяна на лихвения процент от страна на банката спрямо първоначално
съгласувания между страните размер на лихвата, при необявени предварително и
невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и
методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на
кредита.
Дори да се приеме, че кредитополучателят може да се запознае с промените в
БЛП, обявени по начина, предвиден в чл.3, ал.5 от договора (на видно място в
банковите салони) при липсата на договореност за начина, по който
тази промяна се отразява върху конкретните договорености между страни в
първоначално съгласувания помежду им погасителен план, съответно предоставяне
на възможност на длъжника да се запознае и приеме същата (например, чрез
приподписване на нов, актуализиран погасителен план), или да се откаже от
договора, не би могло да се приеме, че кредитополучателят разполага с
възможност да направи прогноза и/или самостоятелни изчисления за задълженията
си по договора.
Базовият лихвен процент се явява определящ за размера на възнаградителната
лихва по договора, а оттам и на определената при сключване на договора месечна
вноска.
От заключението на изслушаната по делото и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че само месец след
сключването на договора (след падежна дата 24.07.2008г.) е налице увеличения на
БЛП (с 0,5% считано от 07.07.2008г.), а три месеца по-късно (считано от
10.10.2008г.) е налице увеличение с с 220 базисни пункта (БЛП е повешен от
5% на 7,2%). Към 10.09.2012г. кумулативното изменение на количествените
изражения и на отделните компоненти, влияещи на определянето на БЛП, се сочи от
вещото лице като повишение спрямо първоначалното (при договарянето) в размер на
134,00321%.
Изследване след тази дата вещото лице не е правило.
Казаното е относимо и по отношение на разпоредбата на
чл.13 от договора, даваща възможност на банката по време на действие на
договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по кредита при евентуалното му
превалутиране, предвиждайки че измененията влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните.
С оглед на това и като съобразява липсата на посочени и
представени от страна на ищеца надлежни доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи на договора,
касаещи определяне на размерите на възнаградителната лихва, както и другите
плащания по договора, извън главницата, съдът приема, че разпоредбите на чл.3,
ал.5 и чл.13 от процесния договор са нищожни и не пораждат
действие. Ето защо в отношенията между страните при определяне на дължимите
възнаградителни лихви и такси за управление по повод предоставения приложение
следва да намерят първоначално уговорените между страните лихвени проценти, а
именно – 9,65%
лихва (БЛП
4,5% и надбавка 5,15%), такса за управление на кредита в размер на 0,05% върху размера на
непогасената главница към датата на падежа на съответната погасителна вноска по
кредита.
При това положение следва да се съобрази Вариант 4 на изчисленията на
вещото лице по ССчЕ за дължимите от кредитополучателя лихви и такси. Съгласно
същото размерът
на дължимите лихви за периода 24.09.2009-31.03.2010г. е 8725,42 CHF, а на
дължимите такси по обслужване на кредита към 01.04.2010г. е 1 359,57 CHF. Размерът
на дължимата главница е 151
659,40 CHF,
в т.ч. просрочена главница в размер на 8
768,06 CHF
и непадежирала към
13.10.2016г. в размер на 142 891,34 CHF.
По направеното от ответника възражение за погасяване на претендираните
вземания на банката по давност.
При договор за заем (включително и при банков кредит) кредиторът изпълнява
задължението си да предаде на длъжника сумата по договора за кредит еднократно,
а последния се задължава да върне цялата получена сума. Следователно, не се
касае за периодични задължения. Задължението на длъжника за връщане на сумата
може да бъде разсрочено за определен период от време, но това не го прави
периодично плащане. Поради това задължението на ответника за връщане на
главницата се погасява с предвидената в чл.110 от ЗЗД обща петгодишна
погасителна давност. Тази давност тече не от крайния падеж на цялото задължение
(или датата на обявяване на предсрочната изискуемост), а от датата, на която
длъжникът е следвало да плаща всяка една от уговорените месечни погасителни
вноски. С оглед на това възражението на ответника за изтекла в негова полза
погасителна давност е основателно за периода, надхвърлящ пет години от датата
на подаване на исковата молба – 13.10.2016 г. Следователно, погасени по давност
са вземанията за главницата, включени в погасителни вноски с падеж до
12.10.2011г., включително (т.е. до вноска с падеж 24.09.2011г., включително).
От заключението на ССчЕ се установява, че последното плащане на длъжника е
от дата 25.08.2008г., с което са погасени дължим към този момент остатък от
вноската с падеж 24.07.2008г. и вноската с падеж 24.08.2008г. Следователно,
неплатени и дължими към датата на ИМ (13.10.2016г.) са вноските с падеж
24.09.2008г. - 24.09.2016г., включващи част от главницата в общ размер на
8768,07 CHF.
Размерът на главница, включена във вноски с падеж 24.09.2008г. -
24.09.2011г., включително, е 2574,54 CHF (приложение №4 към ССчЕ), като
това вземане е погасено по давност.
Вноските с падеж от 12.10.2011г. 24.09.2016г., включително, не са погасени
по давност. Общият размер на частта от главницата, включена в тези вноски, е
6193,53 CHF.
Видно от първия договор за прехвърляне на вземания от 31.03.2015г., вземането на банката – цедент спрямо длъжника В. П., произтичащо
от сключения помежду им договор за кредит № HL 38691 от 23.06.2008г., е в общ
размер на 120 713 лева, включващо
96 169 лева – главница, 22 847 лева – лихви към 28.02.2015г. и 1
697 лева – такси, като именно в този обем същото е прехвърлено на новия
кредитор – цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Към този момент банката – цедент е считала вземанията си за предсрочно
изискуеми като се е била снабдила със заповед за изпълнение срещу
кредитополучателя – длъжник за целия остатък на дължимата по договора главница
в размер на 151
665,86 CHF, договорни лихви за периода от 24.09.2009г.
до 31.03.2010г. в размер на 26 872,52 CHF и дължими такси по договора в общ размер на 8 754,19 CHF.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ по т.3,
Вариант 4, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (01.04.2010г.) частта от главницата, включена в падежиралите и
неплатени месечни анюитетни вноски, е в общ размер на 1 226,82 CHF.
Като се има предвид официалния курс
на БНБ на българския лев към швейцарския франк към тази дата (01.04.2010г.)
- 1 BGN/1.37939 CHF, размера на прехвърленото впоследствие
вземане за главница от 96 169 лв. в швейцарски франкове е 132 654,56 CHF (включващо частта от главницата, включена в падежиралите към този
момент месечни анюитетни вноски в общ размер на 1 226,82 CHF, и остатъка, считан от банката за предсрочно изискуем към този
момент).
Именно тази стойност следва да се вземе предвид при определяне на размера на
главницата, тъй като както към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и при последващото му прехвърляне
банката е считала дълга по кредита за консолидиран, поради което не е възможно
последващото нарастване на главницата по размер. Следва да се отчете и факта,
че и в двата цесионни договора прехвърленото вземане за главница е посочено в
български лева като превалутирането му в швейцарски франкове към различни
дати би довело до различни стойности на вземането, което е недопустимо. Новият
кредитор (цесионера) придобива прехвърленото му вземане в обема и състоянието,
в което го притежава предходния кредитор.
С оглед на това и като се имат предвид посочените в
обратната цесията от 12.10.2016г. размери на прехвърлените вземания обосновано
може да приеме, че искът на банката за главница в частта му над 132 654,56 CHF
до пълния претендиран размер от 151 665,86 CHF (т.е. за сумата 19 011.30 CHF) е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Същият следва да бъде отхвърлен и в частта му за сумата 2574,54 CHF
като погасен по давност. Поради отхвърлянето на главните
установителни искове не може да се приеме, че давността е била прекъсната в
хипотезата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД с предявяването на иска по чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК.
В останалата му част, а именно за сумата 130 080,02 CHF
искът за дължимата по договора главница следва да бъде уважен.
Що се отнася до останалите претенции за лихви и такси по
договора, дължими за периода от 24.09.2009г. до
31.03.2010г. (за договорните лихви), съответно от 24.10.2008г. до 24.03.2010г.
(за таксите),
то на основание чл.111, б. „б” от ЗЗД към датата
на предявяване на осъдителните искове (13.10.2016г.) същите следва
да се считат погасени по давност (тригодишната погасителна давност за събиране
на тези забавени плащания е изтекла на 13.10.2013г.). Ето защо същите се
отхвърлят.
По разноските.
Във връзка с формирания краен извод за
частична основателност на предявения в условие на евентуалност осъдителен иск
за дължимата главница по договора и неговото уважаване, съобразно и нормата на
чл.78, ал.1 от ГПК частично основателно се явява и искането на ищеца да му се
присъдят сторените за производството разноски.
Съобразно представения списък по чл.80
от ГПК (л.347) същите включват платените държавни такси (5 117,51 лв. –
внесени при образуване на заповедното производство, 6 433,59 лв. –
довнесени при образуване на исковото производство); адвокатско възнаграждение в
размер на 12 216,47 лв. – платено в исковото производство; 400 лв. –
платени разноски за експертиза; адвокатско възнаграждение в размер на 3 610,50
лв. – платено в заповедното производство.
От тях при релевантни при определяне
на разноските, чието възстановяване ищецът може да получи от ответника с оглед
частично уважената евентуална осъдителна претенция, са сторените разходи за
платените държавна такса за този иск (дължима в размер на 10 881,60 лв.
при цена на иска 151
665,86 CHF с левова равностойност към датата на предявяване на
исковете (13.10.2016г.) 272 040,10 лева по официалния курс на БНБ за
13.10.2016г. 1 BGN/ 1,79368 CHF), адвокатско възнаграждение за исковото
производство (12 216,47 лв.) и разноски за експертиза (400 лв.).
Сторените разходи за платено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №4708/2010г. на
ВРС не са свързани с уважения осъдителен иск, поради което не следва да се
вземат предвид при определяне на разноските на ищеца по чл.78, ал.1 от ГПК.
При евентуалното обективно съединяване
на иско ищецът цели да получи един и същ правен резултат, поради което
предметът на спора, респективно цената на иска е една. За това държи сметка и
нормата на чл.72, ал.2 ГПК (в редакцията и́ преди изменението, ДВ,
бр.86/2017г.), като определя, че държавната такса се дължи за един иск. Именно
с оглед на това, независимо, че формално държавните такси са платени по
предявените главни установителни претенции, а същите се отхвърлят, предвид
частичното уважаване на иска за главницата платената по този иск държавна такса
следва да се включи в разноските на ищеца по чл.78, ал.1 от ГПК.
От заявения от ищеца общ размер на
разноските 23 498,07 лева по съразмерност с уважената част на исковете
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 8 495,39 лева
(съобразявайки общ размер на предявените искове (главни и евентуални) 645
363,64 лева; уважен размер на иска за главницата 130 080,02 CHF с левова
равностойност 233 321,93 лева, определена към датата на предявяване на
исковете 13.10.2016г.).
Предвид отхвърлянето на останалите, предявени
от ищеца искове и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК като частично
основателна се преценява и претенцията на ответника за присъждане на разноски.
Съобразно представения списък по чл.80
от ГПК (л.352) същите включват платените адвокатски възнаграждения в размер на
10 500 лв. – в исковото производство, в размер на 6 500 лв. – в заповедното
производство, и в размер на 400 лв. – в производството по чл.423 от ГПК, както
и платената в това производство държавна такса в размер на 27 лева.
Като разноски, изцяло относими към
предявените главни установителни искове се приемат разходите, сторени в
заповедното производство и в производството по чл.423 от ГПК. Същите се приемат
за основателни и доказани в общ размер на 6 927 лева (включващ платената
държавна такса в производството по чл.423 от ГПК и платените адвокатски
възнаграждения за заповедното производство и това по чл.423 от ГПК).
С оглед цялостното отхвърляне на
главните установителни искове по чл.422 от ГПК тези разноски се възлагат изцяло
в тежест на ищеца.
По отношение на сторения разход за
платено за исковото производство адвокатско възнаграждение в размер на 10 500
лв., по съразмерност с отхвърлената част на исковете ищецът следва да репарира
на ответника сумата 6 703,88 лева.
Други задължения.
С оглед разпоредбите на 73, ал.3 от ГПК и чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимите
за исково производство по оценяеми искове държавни такси са в размер на 4% от
цената на всеки един от предявените искове.
В хипотезата, когато предявяването на иск е предшествано
от развито заповедно производство тази държавна такса се заплаща двукратно –
първоначално в размер на 2% върху интереса при предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съответно доплащане на нови 2% върху
интереса при предявяване на исковата молба.
Цената на иска се определя от исковия съд при
предявяването на иска по чл.422 от ГПК (аргумент от чл.70 от ГПК).
С оглед на това и като съобразява официалния курс на БНБ на българския лев към швейцарския франк към тази
датата на предявяване на исковете (13.10.2016г.) 1 BGN/ 1,79368 CHF левовата
равностойност на предявените искове е както следва:
1.
272 040,10
лева – на главница от 151
665,86 CHF;
2.
48 200,70
лева – на договорните лихви от 26 872,52 CHF;
3. 2 441,02 лева – на претенцията за
такси управление от 1
360,90 CHF.
Тези левови равностойности съставляват и цената на предявените искове.
С оглед на това дължимите държавни такси в размер на 4% от цената на предявените
искове са в общ размер на 12 867,19
лева (в т.ч. 10 881,60 лв. – по
иска за главницата 151
665,86 CHF с левова равностойност 272 040,10 лева;
1 928,03 лв. – по иска за
договорните лихви от 26
872,52 CHF с левова равностойност 48 200,70 лева; 97,64
лв. – по иска за такси управление от
1 360,90
CHF с левова равностойност 2 441,02 лева).
В рамките на заповедното производство ищецът-заявител е представил
доказателство за внасянето на държавни такси в общ размер на 5 117,51 лева.
С исковата молба ищецът е представил доказателство за довнасянето на сума в
размер на 6 433,59 лева.
Общият размер на така платените суми 11 551,10 лева не е достатъчен за
покриването на пълния размер на дължимите държавни такси от 12 867,19
лева. Ето защо и на основание чл.70, ал.3 от ГПК разликата в размер на 1 316,09 лв. следва да бъде
събрана допълнително от ищеца.
По тези фактически и
правни съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, срещу ответника В.А.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, положителни
установителни искове по чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ за
установяване спрямо ответника
съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в
негова полза по ч.гр.д.
№4708/2010г. на Варненски
районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г., за сумата 151 665,86 швейцарски франка,
представляваща дължима главница
по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.04.2010г., до окончателното и́ плащане; както и за сумата 26
872,52 CHF,
представляваща неплатена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за
периода от 24.09.2009г.
до 31.03.2010г.; както и
за сумата 1 360,90 CHF,
представляваща дължими такси по
договора за периода от 24.10.2008г.
до 24.03.2010г.
ОСЪЖДА В.А.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, сумата 130 080,02 швейцарски
франка (сто и тридесет хиляди и осемдесет швейцарски
франка и два сантима), представляваща
дължима главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2016г. до окончателното и́
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния заявен
размер от 151
665,86 швейцарски франка,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
- 13.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност
(за част в размер на 2 574,54 CHF), съответно като неоснователен в
останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, срещу ответника В.А.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** условие на евентуалност осъдителни искове за сумата 26 872,52 CHF, представляваща неплатена договорна
(възнаградителна) лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691
от 23.06.2008г., начислена за периода от
24.09.2009г.
до 31.03.2010г., както и
за сумата 1 360,90 CHF,
представляваща дължими такси по
договора за периода от 24.10.2008г.
до 24.03.2010г., поради погасяването им по давност към датата на
предявяване на исковете - 13.10.2016г.
ОСЪЖДА В.А.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен
път” №260, сумата 8 495,39 лева (осем хиляди четиристотин деветдесет и
пет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща дължими за възстановяване
сторени разноски за исковото производството по съразмерност с уважената част на
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, да заплати на В.А.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, сумите 6 927 лева (шест хиляди
деветстотин двадесет и седем лева), представляваща дължими за възстановяване
сторени разноски за заповедното производство, както и сумата 6 703,88 лева (шест хиляди
седемстотин и три лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи дължими за възстановяване сторени разноски за
исковото производството по съразмерност с отхвърлената част на исковете, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Околовръстен път” №260, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 1 316,09 лева (хиляда триста и
шестнадесет лева и девет стотинки), представляваща дължима сума за покриване на
пълния размер на дължимите за исковото производство държавни такси, на
основание чл.70, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: