РЕШЕНИЕ
№
гр.ВРАЦА, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 14.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря СТЕФКА РАДЕВА в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 825 по описа на 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
В.Ц.В. с ЕГН:********** *** е предявил обективно съединени искове против „Пъстройинженеринг”АД с ЕИК:***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от изп.директор Т.П.,с искане да бъде признато уволнението на ищеца за незаконно и в тази връзка да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №791/21.02.2020г. на ответника,с която на осн.чл.328, ал.1,т.12 поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор е прекратено трудовото правоотношение между страните.Да бъде възстановен ищцата на заеманата преди уволнението длъжност при ответника „шофъор” . Да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4220.16 лв. за времето през което ищцата е останал без работа за периода 21.02.2020г. до 21.08.2020г.,ведно със законната лихва въру тази сума, считано от предявяване на иска-07.04.2020г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2,3 във вр.с чл.225, ал.1 КТ.Бързо производство.
Ответника в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е депозирал писмен отговор и не е ангажирал становище по исковите претенции.В съдебно заседание са оспорени исковите претенции с искане за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира следното:
Видно от представени по делото в заверено фотокопие Трудов договор ***ищеца е работил при ответника на длъжност ”шофъор”,като със Заповед №791/21.02.2020г. на ответника,с която на осн.чл.328, ал.1,т.12 поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор е прекратено трудовото правоотношение между страните.
С доклада по делото съдът е дал указания на страните по отношение разпределение на доказателствената тежест,а
- 2 –
именно,че доказателствената тежест по отношение на установяване на законосъобразност на уволнението се носи от ответника.Последния не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока, при което съдът приема,че не са налице посочените аргументи в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед отмяна на тази заповед ищеца следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с оглед факта,че срочния трудов договор се е трансформирал в безсрочен/липсват доказателства за последващ трудов договор/ на осн.чл.69 КТ, а именно „шофъор” така както е посочена длъжността в трудовия договор.
С оглед признаване на уволнението за незаконно ищеца има право на присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето , през което е останал без работа поради уволнението.Касателно основателността на тази искова по делото е представено заверено фотокопие от Трудова книжка на ищеца, от която на стр.6-7 е видно,че ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение между страните не е вписано друго трудово правоотношение.Представена е регистрационна карта на ищеца с дата на регистрация 06.03.2020г.,т.е от тези писмени доказателства е видно,че към настоящия момент ищеца е безработен.
Размера на дължимото обезщетение се изчислява на база последно брутно трудово възнаграждение получено от ищеца за пълен работен месец.От представената справка-данни за осигуряване издадена от НАП е видно,че последното брутно трудово възнаграждение начислено на ищеца за пълен работен месец е такова за м.01.2020г. в размер на 703.36 лв.т.е. за 22 работни дни и именно на тази база следва да се изчисли дължимото обезщетение .Или следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4220.16 лв. за времето през което ищеца е останал без работа за периода 21.02.2020г. до 21.08.2020г.,ведно със законната лихва въру тази сума, считано от предявяване на иска-07.04.2020г. до окончателното изплащане .
Следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца и деловодни разноски за настоящата
инстанция в
размер на 700 лв. за адвокатска защита.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Вр.районен съд държавна такса върху уважените неоценяеми искови претенции в размер на 160 лв. по 80 лв. на иск и държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 168.80 лв.
Водим от гореизложеното съдът
- 3 -
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА Заповед №791/21.02.2020г. изд. от „Пъстройинженеринг”АД с ЕИК:***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от изп.директор Т.П. на ,с която на осн.чл.328, ал.1,т.12 поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор е прекратено трудовото правоотношение с В.Ц.В. с ЕГН:********** *** ВЪЗСТАНОВЯВА В.Ц.В. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност при „Пъстройинженеринг”АД с ЕИК:***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от изп.директор Т.П. - „шофъор”.
ОСЪЖДА„Пъстройинженеринг”АД с ЕИК:***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от изп.директор Т.П. ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.В. с ЕГН:********** *** обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4220.16 лв. за времето през което ищеца е останал без работа за периода 21.02.2020г. до 21.08.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска-07.04.2020г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 700 лв. за адвокатска възнаграждение.
ОСЪЖДА „Пъстройинженеринг”АД с ЕИК:***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от изп.директор Т.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Вр.районен съд държавна такса върху уважените неоценяеми искови претенции в размер на 160 лв. по 80 лв. на иск и държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 168.80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВР.окръжен съд в дву седмичен срок от 28.09.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: