№ 1
гр. Бургас, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120203753 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „П.Б.” ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 714050- F708979/26.07.2023г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
Дейности“, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което за
нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185,
ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание -„имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се излагат доводи за
неговата незаконосъобразност. Поддържа се, че издаденото наказателно постановление не
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не са билки описани ясно
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Отделно прави възражение и за
допуснато нарушение при посочване на правната квалификация на нарушението. Счита се,
ако се приеме, че е извършено нарушение, то случаят е маловажен и приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, представлява се
от адв. С.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. По делото са
постъпили и писмени бележки.
За Административнонаказващия орган-Началник отдел „Оперативни дейности“-
Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в РД ,,Фискален контрол“ – ЦУ на НАП- Бургас,
редовно призовани, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
1
На ******* г. в 01:00 ч., била извършена от служители на НАП в това число и
свидетелят Г. Д. А. проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на
ЗДДС - клуб Д.*, находящ се на адрес гр. Бургас, *****************, стопанисван от „П.Б.”
ООД с ЕИК *********. За извършената проверка бил съставен на ******* г. от служител на
НАП протокол. Датата на проверката попадала в периода на абитуриентските балове през
2023 г. и организираните във връзка с тях празненства. На входа на обекта, при извършена
контролна покупка от проверяващите, преди легитимация на 2бр. куверт на стойност 20,00
лв. бил издаден фискален касов бон № 0021007/******* год. от наличното и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство, което било разположено на входа на обекта.
От издадения касов бон за извършената контролна покупка се установило, че
покупката на 2 броя куверт е регистрирана в данъчна група „Г”- за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо в данъчна група „Б” - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, съгласно
разпоредбите на чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Проверяващите приели, че „П.Б.” ООД с ЕИК *********, в качеството си на лице по
чл.3, не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по
данъчна група според вида на продажбите в обекта, като на ******* г. е извършило
административно нарушение и административнонаказващият орган приел от правна страна,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. По тази причина срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН, а впоследствие било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Г. А., като
ги намира за логични, последователни и безпротиворечиви. Свидетелят категорично
посочва, че сумата от 20 лева е била заплатена още на входа при влизане в заведението, като
при плащане не е било указано на свидетеля А., че в тази сума е включена и консумация на
храна. Отделно А. твърди, че на входа не е видял информационна табела, на която да е
посочено, че при заплащане на „куверт“ от 10 лева на човек освен посещението в
заведението, клиентът получава и храна.
За да обори обвинителната теза, жалбоподателят ангажира свидетелски показания на
свидетелите П.Г. и В.П., които са били служители в проверявания обект и са присъствали по
време на проверката. В показанията и на двамата свидетели се съдържат данни, че в
заведението се е предлагала храна, която се е включвала в заплатената сума от 10 лева на
входа на обекта. Свидетелят Г. е бил управител на заведението по време на проверката.
Същият излага, че кувертът е включвал и консумация на храна, като конкретно посочва
вида на предлаганата храна, а именно брускети, хапки със сьомга, с гъши дроб, петифури,
брауни със солен карамел, маслини. В такава насока са и показанията на свидетеля П., който
е заемал длъжността салонен управител в нощта на проверката. С оглед икономическата
обстановка в страната към датата на проверката и следвайки житейската логика за
генериране на печалба от експлоатацията на търговски обект (нощен клуб), за настоящия
състав икономически необяснимо и абсолютно нелогично е да се приеме, че срещу
заплащане на сумата от 10 лева, клиентът на процесното нощно заведение получава правото
да посети обекта и да консумира изброените хранителни изделия. По-скоро от показанията
на свидетелите Г. и П. може да се изведе, че срещу заплащане на консумация на алкохол
вътре в заведението, клиентите получават изброените от свидетелите храни. Съдът
категорично не кредитира показанията на двамата свидетели, че със сумата от 10 лева
клиентът заплаща вход за заведението и консумация на храна. В действителност видно от
процесния касов бон услугата, която се заплаща е наименована „куверт“, но от
2
съдържанието на бона не става ясно какво точно се включва при заплащането на т.нар.
„куверт“. След като безспорно по делото е установено, че сумата се заплаща на входа на
заведението, при което се издава касова бележка от касов апарата, разположен на входа,
категорично може да се направи извод, че сумата от 10 лева представлява такса единствено
за посещение на обекта, което представлява нощно заведение.
В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка, изложена по-горе са и
събраните по делото писмени доказателства.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от Заповед №
ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.), в срока по чл. 34 от ЗАНН, като е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В тази връзка
съдът намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателя възражение, за допуснато
съществено процесуално нарушение при изготвяне на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП ясно и конкретно са описани обстоятелствата, при които
е било извършено процесното нарушение. Изрично е коментирано в съдържанието на
АУАН и НП, че предлагана от жалбоподателя услуга неправилно е била маркирана в
данъчна група „Г“, вместо в данъчна група „Б“, която се облага с по-висок размер на ДДС. С
така посочените факти, съдът намира, че в достатъчна степен е описано вмененото на
жалбоподателя нарушение, като не е налице сочената в жалбата обстоятелствена неяснота.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
"А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Съгласно § 15д, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от закона, която е 9
%, се прилага до 31 декември 2023 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги,
които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща
се в доставка на храна за вкъщи.
В случая от събраните по делото доказателства според настоящия съдебен състав
категорично се установява, че срещу заплащането на 20 лева от служителите от НАП за 2
броя „куверт“ по 10 лева на ******* г. около 01:00 ч. в нощен клуб Д.*, жалбоподателят,
който стопанисва заведението, не е предоставил твърдените ресторантьорски или кетъринг
3
услуги, които към датата на проверката са били облагани с ДДС 9 %. Не е спорно, че в
процесния обект се е сервирала храна, такива данни се съдържат и в показанията на
свидетеля А., който посочва, че при извършване на проверката свидетелят е възприел
сервиране на храна на посетителите. Независимо от това всички неопровержимо установени
по делото обстоятелства навеждат на извод, че срещу заплащаната на входа на заведението
такса от 10 лева на човек, търговецът е предоставил единствено услугата на клиентите да
присъстват в бар „Д.*“, т.е. сумата от 10 лева представлява „входна такса“. В показанията
си свидетелят А. заявява, че на входа е имало служител, който не е допускал клиенти в
заведението преди да заплатят сумата от 10 лева на човек. Отделно от това заплащаните
такси за посещение в обекта са били маркирани във фискално устройство, което е било
позиционирано на входа на заведението и е служило за отчитане единствено на заплащаните
на входа суми. В допълнение следва да се отчете и факта, че при заплащане на сумата от 20
лева за двама човека от служителите на НАП, служителят на жалбоподателя, който е приел
плащането не е информирал свидетеля А., че в заплатената такса се включва и консумацията
на храна. Такава информация не е била оповестена и на видно за клиентите място. Ето защо
според съда, категорично може да се направи извод, че свидетелят А. е заплатил 20 лева за
входна такса за посещение на бар „Д.*“ за две лица по 10 лева на човек. Съдът не сподели
поддържаната от жалбоподателя защитна теза, че в случая се касае за предоставена
ресторантьорски или кетъринг услуги, за която клиентите са заплащали по 10 лева на човек,
като допълнителни мотивите са изложени и по-горе в изложението, при обсъждане на
събраните по делото доказателства.
При така установеното от обективна страна, действително дружеството е допуснало
нарушение по чл. 27, ал. 1 от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като е отчело в неправилната данъчна група предоставена услуга в
размер на 20 лева. При заплащане на сумата от 20 лева от свидетеля А., представляваща
входна такса за две лица за посещение на бар „Д.*“, продажбата неправилно е била
маркирана като ресторантьорски и кетъринг услуги в данъчна група „Г“, облагана с 9 %
ДДС, вместо в данъчна група „Б“, в която продажбите се облагат с ДДС 20 %.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според съда не са налице обстоятелства, които да очертават
обществената опасност на самото нарушение и нарушителя като незначителни. От
показанията на свидетеля А. се установява, че при извеждане на дневен финансов отчет от
фискалното устройство се констатирало, че всички продажби от фискалното устройство,
разположено на входа на заведението са били маркирани в данъчна група „Г“. Следователно
процесното нарушение не е инцидентна проява на жалбоподателя и по тази причина не
следва да се определя като такава с по-ниска степен на обществена опасност. Налице са
множество продажби, които не са били отчетени правилно, т.е. били са обложени с по-малък
ДДС, което неизменно води до ощетяване на фиска.
При така установеното по делото АНО е приложил и правилната санкционна норма на
чл. чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, и е наложил на жалбоподателя наказание
4
„имуществена санкция“ в минимален размер от 500 лева, предвид липсата на данни за
предходни нарушения. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 714050- F708979/26.07.2023г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“, Дирекция „Оперативни дейности” в
ГД „Фискален контрол”, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ
(Наредбата), на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „П.Б.” ООД,
ЕИК ********* е наложено административно наказание -„имуществена санкция” в размер
на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5