Решение по дело №119/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 255
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Кремена Големанова
Дело: 20224200100119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Габрово, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20224200100119 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.2021г., в с.Угорелец, общ.Севлиево, водачът
на л.а. „Фиат", с рег. № *****- Б. М. М., нарушава правилата за движение по пътищата, като
не контролира непрекъснато управлявания от него автомобил и не се съобразява с
атмосферните условия и релефа на местността, вследствие на което на ляв завой губи
контрол над превозното средство, излиза вдясно по посоката си на движение и се удря в
бетонен електропреносен стълб. Реализирано било ПТП, в резултат на което пострадал
ищецът - пътник в лекия автомобил. За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 140/2021г. Образувано е и досъдебно производство №174/2021г.,
по описа на РУ - Севлиево. След злополуката И. К. е приет в Клиника по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Сърце и мозък" - Плевен, където постъпва с оплаквания за силни
болки в областта на дясното бедро, загубена опороност на крайника, невъзможни движения
с крака и други. Назначени му били различни прегледи и изследвания, в резултат на които са
установени: заема принудително положение в леглото; масивен оток в областта на средна
трета на дясно бедро; патологична подвижност с костни крепитации; невъзможни активни
движения; фрактура феморис декстра - рентгенови данни за дислокационна, спираловидна
фрактура в областта на проксималната диафиза на дясна бедрена кост; проекционно вляво 4-
то и 5-то междуребрие се визуализира овално нехомогенно засенчване с приблизителни
размери 1,5 см.; засенчване с подобна характеристика и вдясно проекционно по 4-то ребро;
уплътнени хилусни сенки и други. Поставена му е диагноза: Фрактура феморис декстра.
След клинично обсъждане е взето решение за провеждане на медикаментозно и оперативно
лечение. На 22.05.2021г. под локална анестезия е извършено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, фемур, като е поставен интрамедуларен пирон с големина
380/10, заключен дистално и проксимлано. На 27.05.2021г. ищецът бил изписан, като са му
дадени указания за сваляне на кожните скоби, за придвижване с помощни средства още 2
месеца, за приемане на антикоагулантна и друга терапия у дома. Във връзка с проведеното
лечение на травмите от преживяното ПТП, И. К. е извършил разходи, като е заплатил сума в
размер на 1 900лв. за заключващ къс бедрен пирон. Пътният инцидент причинил на
пострадалия внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания.
С големи усилия се справял в ежедневието си. Силно ограничил социалните си контакти,
поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал от фрактурата на долен
крайник и оперативната интервенция. Не можел да се придвижва и обслужва самостоятелно
и бил изцяло зависим за задоволяването на всички свои потребности от грижите на своите
близки. Имал нужда от постоянна помощ в ежедневието си. При минимална физическа
1
активност изпитвал болезненост в областите на травмите. Бил на пълно обездвижен, не
можел да се придвижва самостоятелно поради фрактурата на дясната бедрена кост.
Оплаквал се от умаляване и дискомфорт от заемането на лежаща поза на тялото. Имал
силни болки в травмираните места. Използвал помощни средства. Имал нужда от помощ
при къпане, преобличане, тоалет и други. Изпитвал трудности при извършване на
елементарни битови дейности. Оплаквал се от постоянни болки и неприятни усещания в
десния крак. Не можел да спи спокойно поради болките, изтръпването и мравучкането,
които чувствал в крайника. Постоянните болки се отразявали зле емоционално на
доверителя ми, като това го направило затворен, тревожен и вглъбен. Той бил временно
инвалидизиран. И към настоящия момент ищецът не бил напълно възстановен от
получените травми. Трудно се придвижвал и ползвал помощни средства. Все още се
нуждаел от чужда помощ в ежедневието си. Изживеният стрес от произшествието
рефлектирал и върху общото емоционално състояние на доверителя ми. Инцидентът
повлиял отрицателно върху психиката му. В резултат на ПТП станал раздразнителен, с честа
смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение,
особено когато оставал сам. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Разстройвал се и се
натъжавал, спомняйки си ужаса, изживян при случилото се с него по време на описаното
ПТП. Сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Притеснявал се, че няма да се
възстанови напълно, че ще е с променена походката и ще накуцва, както и че няма да може
пълноценно да работи и да се грижи за семейството си. Чувствал безсилие от състоянието, в
което се намира и се срамува, че трябва да бъде обслужван от друг човек. Чувствал се
непълноценен и че е в тежест на близките си. Страхувал се, че никога няма да се възстанови
напълно и ще изпитва болки завинаги.
Към момента на събитието, виновният водач, управлявал л.а. „Фиат", с рег. №*****,
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД - полица № ВС/30/121001163651, валидна
от 24.04.2021г. до 24.04.2022г. Във връзка с настъпилото ПТП на 02.08.2021г. от името на
ищеца била отправена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, с искане да
бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия
момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и
изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
поражда правния интерес на ищеца - на основание чл.432, ал.1 КЗ от предявяването на
настоящата претенция по исков ред. С оглед обстоятелството, че застрахователят е
уведомен за настъпилото ПТП на 02.08.2021г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този
момент, на основание чл.429, ал.3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде
начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца И. И. К.
обезщетение в размер на 50000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 20.05.2021г., при
което са му причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
произшествието, посредством молба-претенция от 02.08.2021г., до датата на окончателното
изплащане на обезщетението; обезщетение в размер на 1900лв. за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за заключващ къс бедрен пирон, по повод телесните
увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото произшествието, посредством молба-претенция от 02.08.2021г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението; както и да бъдат присъдени направените по
делото съдебни и деловодни разноски, в т.ч и адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца.
Ответното дружество в депозирания по делото отговор оспорва предявените искове по
основание и размер и моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани.
Молим на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК да присъди разноските в настоящото
производство, в това число и юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.
В случай, че съдът намери исковите претенции за основателни, то моли да бъде
намален размера на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
тъй като заявените претенции били прекомерно завишени. По отношение на претенцията за
имуществени вреди, твърди, че направените разходи не се намират в причинна връзка с
лечението на травмите от ПТП.
2
Твърди, че липсва виновно и протИ.правно поведение от страна на застрахования в
дружеството водач - Б. М. М., което от своя страна води до липса на основание за
ангажиране отговорността на дружеството ни като негов застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Прави възражение за
съпричиняване на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се, от една страна, в
нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата относно превоз на пътници
- чл.137 а ЗДвП - тъй като ищецът пътувал без поставен предпазен колан, с който
процесният автомобил е бил фабрично оборудван и разсейвал водача с разговори, което му
попречило да контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство.
Счита и че е налице съпричиняване на вредоносните последици от страна на ищеца и
поради обстоятелството, че е знаел и се е съгласил да пътува в лек автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над допустимите по закон граници. Твърди и че ищецът не е
получил тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили жИ.та и здравето
му и да са го белязали завинаги във физически и емоционален аспект, както и че не са
налице усложнения в оздравителния и възстановителния период, като същият се е
възстановил бързо, без да са останали невъзстановени остатъчни проблеми за здравето му.
Ответното дружество признава за безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 20.05.2021г., по отношение
собствеността и ползването на л.а. Фиат, с рег. № ***** по силата на Застрахователна
полица №BG/30/121001163651/24.04.2021г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве"
АД.
Оспорва началният момент, от който се претендира лихва за забава - датата на
депозиране на застрахователната претенция пред застрахователя - 02.08.2021г., предвид
разпоредбата на чл.497, ал.1., т.3 КЗ - изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от страна
на застрахователя при предявена извънсъдебна застрахователна претенция.
Ответното дружество е предявило обратен иск против привлеченото трето лице –
помагач, в случай че бъде осъдено да заплати обезщетение на ищеца да бъде осъдено
третото лице да заплати сумата от 26000лв., като част от общо дължимата в размер на
51900лв., ведно със законната лихва от 02.08.2021г., както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Счита, че е налице основание за ангажиране на регресната
отговорност на третото лице тъй като същото е напуснало местопроизшествието и не е
оказало помощ на пострадалия.
Третото лице – помагач на страната на ответника не взема становище по делото,
въпреки дадената му възможност за това.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че на 20.05.2021г., в
с.Угорелец, общ.Севлиево, водачът на л.а. „Фиат", с рег. № *****- Б. М. М., губи контрол
над превозното средство, излиза вдясно по посоката си на движение и се удря в бетонен
електропреносен стълб. Реализирано било ПТП, в резултат на което пострадал ищецът -
пътник в лекия автомобил.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
140/2021г.
Образувано е и досъдебно производство №174/2021г., по описа на РУ - Севлиево.
Към момента на събитието, виновният водач, управлявал л.а. „Фиат", с рег. №*****,
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД - полица № ВС/30/121001163651, валидна
от 24.04.2021г. до 24.04.2022г.
Във връзка с настъпилото ПТП на 02.08.2021г. от името на ищеца била отправена
претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия момент въпреки, че е
изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, изготвена от
в.л.Хр.Х. което съдът възприема се установява, че в района на местопроизшествието
асфалта бил дребнозърнест, гладък , износен. Липсвала хоризонтална пътна маркировка, а
3
до местопроизшествието нямало пътни знаци. В зоната та произшествието пътния участък
бил с наклон на изкачване 3,4% в посоката на движение на л.а. Фиат. В района на удара
пътната настилка била мокра без неравности. Удара настъпил в прав участък на пътното
платно след ляв завой спрямо посоката на движение на автомобила. удара е настъпил на
разстояние 14м. от началото на прави участък след завоя.
30
Процесното ПТП става около 20 часа в тъмната част на денонощието при което
видимостта на водача е ограничена до осветеността от фаровете на автомобила. При
движение на къси светлини е в рамките на 65-70м., при движение на дълги светлини 90-
110м.
Автомобилът се движел в посока с.Валевци, " при навлизане в ляв за него завои губи
контрол над превозното средство при което започва странично приплъзване на автомобила
и напуска платното за движение. При това движение отлага следи по банкета в дясно и се
удря в електропреносен стълб. След удара автомобила се заврял в посока обратна на
часовниковата стрелка спрямо вертикалната ос минаваща през масовия му център, при което
левите му гуми започнали да отлагат следи по асфалта и преустановил движението си с
предна част насочена към стълба, а левите губи били в края на следите. След това
автомобила бил изместен с лявата си страна извън пътя в крайпътния банкет. За л.а. удара
бил в предна дясна част и предна дясна гума със странично приплъзване в предна дясна
колона, предна дясна врата и задна дясна врата. Автомобила получил следните деформации :
преден капак, преден десен подкалник, предна дясна колона, предна дясна врата , задна
дясна врата, таван купе в предна дясна част, арматурно табло в дясно, под купе дясна част,
греда над предна дясна врата.Липсвали преден десен калник, липсват предно дясно колело с
главина. Счупени били преден десен мигач, челно стъкло в дясна част, стъкло предна дясна
врата, стъкло задна дясна врата, дясно странично стъкло.отворен бил еърбега на водача,
установено било гръмнал пиропатрон на колана на пасажер прибран в обтегнато състояние.,
което според обясненията на вещото лице Х., дадени в с.з. означава, че колана не е бил
поставен от пътника.
Установената скорост на движение е 74км/ч., скоростта на л.а. „Фиат" в момента на
удара е 50км/ч. Максимално допустимата разрешена скорост при движение в населено
място е 50км/ч
При движение със скоростта на движение на л.а. „Фиат" - 74км/ч. водача не е имал
техническа възможност да предотврати поднасянето на автомобила и да спре до мястото на
удара. При движение със максимално разрешената за населено място скорост от 50км/ч. от
техническа гледна точка няма да започне странично приплъзване на автомобила. При
хипотезата, че при движение със скорост 50км/ч. автомобила започне странично
приплъзване, водача е можел да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране.
В материалите по делото няма данни за други участници в движението при
настъпване на процесното ПТП, паркирали автомобили или препятствия на пътя и други
които да повлияят за настъпване на ПТП.
Лек автомобил Фиат бил оборудван фабрично за предните седалки с триточкови
обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за
пътниците от ляво и от дясно с триточкови колани, а за средния с двуточков.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП
има водача (третото лице помагач) на л.а Фиат, застрахован при ответното дружество, който
е навлязъл в лентата за движение на пострадалия ищец, като по този начин е нарушил
правилата за движение по пътищата и в частност чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което съдът възприема изцяло се установява, че в следствие на процесното ПТП
ищецът е получил следните увреждания : разместено спираловидно счупване на дясната
бедрена кост в горната й трета. Пострадалият е транспортиран до МБАЛ"Сърце и мозък"
гр.Плевен, където е опериран на 22.05.21г. Направена е метална остеосинтеза с
интрамедуларен пирон със заключващи винтове в горната и долната му част. Няма други
травматични увреждания по тялото описани в представената медицинска документация.
При прегледа на 07.11.22г. в МБАЛ-гр. Габрово, на въпроса имал ли е видими
травматични повреди по тялото след инцидента съобщава, че имал оток и болка в дясната
слепоочна област на главата; кръвонасядане и болка по страничната повърхност на дясната
гръдна половина и кръвонасядане по външната горна трета на дясното бедро, в близост с
4
тазобедрената става и масивен оток на бедрото.
Счупването на дясната бедрена кост, лекувано оперативно е причинило трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок на обездвижване /без
натоварване/ около 4-5 месеца и срок на нетрудоспособност около 12 месеца.
На ищецът е проведено оперативно лечение, след което същият е изписан за домашно
амбулаторно лечение. Липсва медицинска документация за последващо лечение. Бил
информиран, че трябва да започне веднага след операцията рехабилитация, но нямал
средства и не бил осигурен, поради което не е провеждал рехабилитация, което е от основно
значение за правилното и бързо възстановяване на подобен род травми. Разяснено му е, че
година и половина след поставяне на металния пирон, същия може да се извади с втора
операция. По сведения на ищецът, след операцията, през лятото на 2021г. ходил на
контролен преглед в МБАЛ"Сърце и мозък „ в гр.2 Плевен и втори път бил консултиран с
ортопед и му била направена контролна рентгенография в гр. Сливен.
След изписването му от МБАЛ"Сърце и мозък" гр.Плевен, където пострадалият е бил
на лечение в периода от 21.05.21г. до 27.05.21г., ищецът е продължил самостоятелно
лечението си в дома си в гр.Т.. Там 3 месеца бил на легло и бил обслужван от съпругата си и
братовчед си, не можел да ходи до тоалетната, която била външна и бил с памперси, а след
3-ия месец, когато започнал да става и да използва патерици, използвал пригоден тоалетен
стол. 4-5 месеца имал силни болки , особено през нощта и не можел да спи, викал от болки и
използвал течен аналгин за обезболяване. Около 1 година се придвижвал с две патерици, а
след това с два бастуна.
Към момента на прегледа извършен на 07.11.22г. в МБАЛ-гр. Габрово от вещото лице
д-р Р. ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с накуцване. Изкачва
и слиза стъпала придвижвайки първо единия, а после втория крак на всяко стъпало. Оплаква
от болки в дясното бедро при промяна на времето-застудяване. Не може да сгъне десният
долен крайник повече от 90 градуса в колянната и тазобедрената става-усеща съпротивление
/стягане/ и болка в областта на външна повърхност на дясно бедро, над коляното и в дясната
тазобедрена става. Има скъсяване на десния долен крайник с около 2 см спрямо левия.
По външната повърхност на дясното бедро се вижда надлъжно разположен
оперативен белег, над дясната колянна става с дължина около 5 см със следи от наложени 4
единични шева, с бялокафяв цвят, на нИ.то на кожата. Има втори подобен белег със същата
характеристика, разположен косо-вертикално в областта на дясната тазобедрена става. Под
белега в областта на дясна тазобедрена става, на нИ. горна-средна трета на дясно бедро има
трети белег, с дължина около 3,5 см със следи от наложени 2 единични шева; белегът е с
червеникавобял цвят, разположен леко под нИ.то на кожата. Към настоящия момент не
може сам да си обуе чорап или обувка на десен крак и се нуждае от помощ.
Пред вещото лице ищецът съобщил, че през 1989г., като колоездач, бил блъснат от лек
автомобил, при което получил счупване на дясна подбедрица, което била лекувана
консервативно с наложена гипсова имобилизация, обхващаща част от дясното стъпало и
дясното бедро. Около 1 година след това имал затруднения при ходене, но в последствие
раздвижил напълно десния долен крайник и бил работоспособен.
В обясненията си дадени в с.з. д-р Р. заявява, че поради липса на изходни данни не
може да отговори дали ищецът е бил възстановен напълно от предходната травма от 1989г.,
като счита, че е възможно тя да е оказала влияние на оздравителния и възстановителния
процес
Според вещото лице има пряка връзка между получената от ищеца травма /счупване/
на дясното бедро и процесното ПТП и извършените прегледи и лечение. Налице е причинно
следствена връзка между процесното ПТП и направените разходи в размер на 1900лв за
металните приспособления с които е извършена металната остеосинтеза на дясната бедрена
кост.
Предвид големите деформации в предната дясна част на лекият автомобил и посоката
на движение на тялото при удара вдясно странично възможно е ищецът да получи
счупването на дясната бедрена кост и при поставен предпазен колан.
По ищецът не са описани други травматични увреждания от които да се направи
обоснован извод, че същият е бил със или без поставен предпазен колан.
Описаните деформации на автомобила са от такова естество, че неизбежно е бил
5
осъществен контакт между страничната повърхност на дясното бедро и деформираната
дясна странична врата, независимо от това дали пострадалият е бил с или без поставен
предпазен колан. Твърденията на ищеца за наличие на кръвонасядане в дясната странична
област на гърдите и болезнен оток в дясното слепоочие също кореспондират с контакт с
дясната странична врата. Поставения предпазен колан би задържал тялото на пострадалия на
седалката на автомобила, но не би предотвратил контакта с деформираната дясна предна
врата.
По делото е изготвена съдебно-психологическа експертиза, чието заключение съдът
възприема. Вещото лице Д. е констатирало, че наред с телесните увреждания, злополуката е
предизвикала значителен стрес и отрицателни ефекти върху психологическото му
състояние. При лицето се установява невротична клинична картина, удовлетворяваща
диагностичните критерии на Постравматично стресово разстройство (код по МКБ-Х:
ф.43.1). Наличната симптоматика се изразява в потиснато настроение, тревожни опасения,
свързани със здравословното състояние, мисли за безперспективност, безизходица, изпадане
в нищета. Субективно усещане за загуба на енергия, отпадналост, безсилие. Нарастваща
себенеувереност и чувство за малоценност, поради неспособност за справяне със задачите на
ежедневието. Оплаквания от постоянно напрежение, кошмарни съновидения, страхови
изживявания. Често нахлуване на неприятни спомени и натрапливи асоциации при
ситуативно провокиращи стимули, напомнящи събитието. Резултатите от изследването са
показателни за средно изразена тежест на невротичната симптоматика. Към настоящия
момент ищецът не е възстановен от получените травми и е в нестабилно психологическо
състояние.
Експертизата преценява, че вследствие преживяната злополука при ищеца са
настъпили психотравмени последици, пораждащи значителни затруднения при
извършването на рутинните битови дейности и адаптивни проблеми, свързани със
социалното му функциониране. Персистирането на болестните явления в продължение на
повече от година показва тенденция за хронифициране на разстройството. ПТСР е лечимо
страдание, но прогноза относно времетраенето му и изгледите за възстановяване на
засегнатия К. е трудно да се определи, тъй като това зависи от многообразни и неизвестни
бъдещи обстоятелства, както и от индивидуалните особености на личността. Рисковите
фактори за протрахиране- то му включват преживяване на голям брой психотравми, лабилно
психическо състояние преди настъпването им, липса на подкрепяща социална среда и др.
възможни негативни влияния. Най-често срещаните усложнения след психо- травмиращи
събития са депресия, злоупотреба с наркотици и лекарства, фобии или панически
разстройства. Основното лечение, което може да помогне за възвръщане контрола върху
жИ.та на засегнатото лице е психотерапия, но изисква и фармакологични средства
/лекарства против тревожност и антидепресанти/, при което се постигат най-ефективни
резултати.
Разпитаната свидетелка Р. С. установява, че видяла И. след катастрофата. Бил на
легло, в тежко състояние, със счупен крак. Боляло го, крещял от болката, не можел да стои.
Свидетелката не знае дали ищеца бил в болница, но заявява, че бил на легло два месеца,
пред които не можел да ходи. Свидетелката и мъжа й му помагали, къпали го заедно със
съжителката му и му сменяли памперсите. Жената на И. го чистела с кърпички, хранела го,
била до него през цялото време. След това И. започнал полека да се движи, като около две
години използвал патерици, а след това полека проходил. Сега ходел, но го куцал. Имал
нужда от помощ в домакинството – мъжа на свидетелката му цепел дървата. След
катастрофата И. бил друг човек- бил по-уплашен, като пътували с кола – искал да се кара
по-бавно, страхувал се. Преди катастрофата ищецът работел обща работа, сега свидетелката
не знаела дали може да работи.
Св.Д. заявява, че видял И. след катастрофата, когато се прибрал в Т.. Преди това
разбрал, че е в болница в Плевен. Когато видял И. в дома му бил на легло, имал много
силни болки, не можел да ходи сам. Братовчедката на свидетеля (св.И.ка И.) се грижела за
нето, а Д. й помагал да го къпят, да сменя памперсите и др. Два месеца И. бил с памперси,
като не можел да става. След това около година бил с патерици, като изпитвал болка и
вземал обезболяващи. Постепенно проходил , но и сега куцал, а от време на време усещал
болка. Свидетелят помагал на ищеца, при нужда- режел дърва,у пренасял ги. В момента И.
не работел. Ищецът бил уплашен и се страхувал като пътува с кола. След катастрофата се
затворил, не излизал, а си стоял в къщи. На крака си И. имал дупка (свидетелят показва
горната част на бедрото) и се срамувал.
6
Разпитана св.И. – съжителка на ищеца заявява, че когато станала катастрофата
живеели в Севлиево на квартира. След инцидента Б. (третото лице – помагач и водач на л.а.
Фиат) закарал ищеца в квартирата, а след това отишли в болницата в Севлиево, а после в
Плевен. В плевенската болница И. бил седем дни. Св.И. му помагала, хранела го, обръщала
го, сменяла му памперсите. В Плевен направили операция. След това около два месеца И. не
можел да ходи и бил на легло. През това време свидетелката заедно със свидетеля Д. се
грижели за него. И. пиел хапчета за болката. Започнал да става на третия месец, като
започнал да ходи постепенно и използвал патерици. С патерици бил около година. И.
изпитвал срам, да му помагат. И в момента куцал и от време на време имал болки. Преди
катастрофата И. работел- зидал, занимавал се с дърва. Сега не можел да върши такива
работи. След катастрофата ищецът се променил- станал неспокоен. След операцията
останала дупка на крака и изпитвал срам.
Предвид изложеното съдът намира, че по безспорен начин поделото се доказа, че
ищецът в следствие на процесното ПТП е претърпял сериозни увреждания, от които и към
момента не е възстановен напълно и за обезвреда на претърпените в резултат на тях болки и
страдания следва да му бъде присъдено обезщетение.
Съдът намира за недоказано възражението на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносните последици от страна на ищеца, поради това, че се е качил в автомобила,
като е знаел, че водача е употребил алкохол. По делото не са представени доказателства в
тази насока, поради което съдът приема, че преди инцидента и по време на него водача на
л.а. Фиат не е бил употребил алкохол.
Действително от заключенията на съдебно –автотехническата експертиза и на съдебно
–медицинската експертиза се установява, че при настъпване на произшествието пострадалия
ищец не е бил поставил обезопасителния колан. Съдът обаче счита, че в настоящия случай
това не е основание да бъде признато съпричиняване на вредоносните последици от страна
на ищеца, тъй като в заключението си вещото лице д-р Р. установява, че поставения
предпазен колан би задържал тялото на пострадалия на седалката на автомобила, но не би
предотвратил контакта с деформираната дясна предна врата, т.е. не би предотвратил
настъпването на счупването на дясната бедрена кост.
Поради изложеното съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца
на вредоносния резултат.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл.52 от ЗЗД - по справедлИ.ст - съдът взе предвид следните обстоятелства:
възрастта на ищеца (към момента на инцидента е бил на 45години, т.е. бил е в сравнително
млада възраст, в разцвета на силите си и в средата на трудовия си и житейски път), вида и
естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените от пострадалият болки
и страдания, продължителността и тежестта на оздравителния процес, ежедневните
житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния
процес. Следва да се съобрази обстоятелството, че поради естеството на травмите – счупен
крак, на който е бил поставен бедрен пирон, ищецът в продължение на два месеца е бил на
легло и не е могъл да става, като за обслужване на ежедневните му и хигиенни нужди се е
нуждаел от чужда помощ от съжителката си и приятели. Съдът отчита обстоятелството, че
ищеца и към настоящият момент търпи известни неразположения в следствие на
претърпените увреждания – накуцва, изпитва болка, има неправилна походка и не непълно е
възстановено сгъването в дясната колянна става и в дясната тазобедрена става, поради което
пострадалия не може клекне, да сгъне крака си, да се изкачва по стъпала, поради което не
би могъл да извършва тежък физически труд като дървосекач, какъвто и извършвал преди
инцидента.
Не на последно място следва да се отчете и преживения от ищеца стрес, както по
време на инцидента, така и по време на провежданото лечение и възстановителния период,
който е довел до настъпили у лицето психотравмени последици, пораждащи затруднения в
дейностите свързани със социалното функциониране на ищеца.
Съдът намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се отчете и факта, че ищецът е имал и предишна травма
на същия крак, което е възможно да е повлияло на продължителността на оздравителния и
възстановителен процес. Не без значение е и обстоятелството, че поради липса на средства и
тъй като ищецът не е бил здавноосигурен същият не е провел нужните за пълното му
възстановяване рехабилитация и физиотерапия, нито е предприел необходимото за
7
извършване на операция за изваждане на поставените в крака му метални елементи. Тези
обстоятелства са оказали значително влияние върху продължителността на
възстановителния процес, поради което следва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на дължимото обезщетение.
Поради изложеното, съдът счита, че за получените от ищеца уврежданият в следствие
на настъпилото на 20.05.2021г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания, по време
на лечението и възстановяването на пострадалия следва да бъде определено обезщетение в
размер на 35 000лв., поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен до този размер, а за горницата
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В полза на ищеца следва се присъди обезщетение за причинените му имуществени
вреди в пълен размер, а именно 1900лв. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че извършените от пострадалия разходи за закупуване на
медицински пирон са направени във връзка с лечение на причиненото при катастрофата
счупване на десния долен крайник, а размера се установява от представената по делото
фактура.
Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от 02.08.2021г.-
датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице (която се установява от
приложеното копие от уведомление-отказ, в което застрахователят признава, че е получел
молбата за изплащане на обезщетение на 02.08.2021г.) до окончателното изплащане.
Дължимостта на законната лихва върху обезщетението от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е уредена в чл.493, ал.1, т.5 КЗ, съгласно
която застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ – лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за
забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати : на уведомяването
му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430,
ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна
претенция). По делото не се установява да е имало по–ранно уведомяване на застрахователя
от датата на уведомяване от страна на пострадалия. В този см. са Решение
№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на Iт.о. и Решение №167/30.01.2020г. по т.д.
№2273/2018г. на ІІт.о на ВКС, Определение №320/27.5.2021г. по т.д.№2063/2020г., Iт.о.
От отразеното на втората страница на съставения от мл.автоконтрольор П.К.
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от отразеното в съставената от
същия докладна записка, приложена по ДП №174/2021г.по описа на РУ Севлиево е видно,
че виновния за възникване на ПТП водач е напуснал местопроизшествието.
Не се доказа твърдението на ответното дружество, че прекия причинител не е оказал
помощ на пострадалият, тъй като видно от показанията на св.И. именно Б. М. закарал
пострадалия в квартирата му в гр.-Севлиево, а след това заедно със свидетелката отишли в
болницата.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Поради изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на прекия причинител.
Поради осъждане на ответното дружество да заплати на пострадалия ищец посочените
по-горе обезщетения следва да бъде уважен и предявения от ответника против третото лице
–помагач обратен иск, на осн. чл.500 КЗ за сумата от 26000лв., ведно със законната лихва от
02.08.2021г. до окончателното изплащане.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху
уважената претенция в размер на 1400лв., сумата от 450лв.-разноски, заплатени от касата на
съда, както и сумата от 5лв. - ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, по
сметка на ОС Габрово.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М. сумата от 4091,30лв.-
адвокатско възнаграждение, с ДДС, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.38 ЗАдв.
8
във вр. с чл.7, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 246,50лв.-
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. При определяне на този
размер на разноските съдът е съобразил сторените от ответника по делото депозити за
съдебни експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. по главния
иск (тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност), като е
присъдил разноските съобразно отхвърлената част от иска.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск следва да бъде осъдено да заплати
на ответното дружество сумата от 1190лв.-разноски по делото във връзка с обратния иск.
При определяне на тези разноски съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, бул.Г.М. П.К. №1 да заплати на И. И. К., с ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.*** №4 сумата от 35000лв.(тридесет и пет хиляди лева) - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 20.05.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 02.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди за горницата над
уважения размер от 35000лв.(тридесет и пет хиляди лева) до размера на 50000лв. (петдесет
хиляди лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, бул.Г.М. П.К. №1 да заплати на И. И. К., с ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.*** №4 сумата от 1900лв.(хиляда и деветстотин лева) - имуществени вреди, в следствие
на ПТП настъпило на 20.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. М. М., с ЕГН ********** от гр.Т., ул.*** №3 да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Г.М. П.К. №1 сумата от 26000лв.(двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната
лихва, считано от 02.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата АКО ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Г.М. П.К. №1 ИЗПЪЛНИ ПОСТАНОВЕНОТО СРЕЩУ НЕГО ОСЪДИТЕЛНО
РЕШЕНИЕ, на осн. чл.500 от КЗ във вр. с чл.219 от ГПК
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, бул.Г.М. П.К. №1 да заплати държавна такса в размер на 1400лв.
(хиляда и четиристотин лева), в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, бул.Г.М. П.К. №1 да заплати сумата от 450лв. (четиристотин и
петдесет лева)-представляваща заплатени от съда разноски по делото, в полза на ОС
Габрово.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, бул.Г.М. П.К. №1 да заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет
лева), в полза на ОС Габрово, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
присъдените в полза на ОС Габрово суми.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, бул.Г.М. П.К. №1 да заплати на адв.Р. М., от АК София, с личен
номер *** и адрес гр.София, ул.**** №1, ет.4сумата от 4091,30лв. (четирихиляди деветдесет
и един лева и тридесет стотинки)- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА И. И. К., с ЕГН ********** от гр.Т., ул.*** №4 да заплати ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
9
бул.Г.М. П.К. №1 сумата от 246,50лв. (двеста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки)-
разноски по делото.
ОСЪЖДА И. И. К., с ЕГН ********** от гр.Т., ул.*** №4 да заплати ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Г.М. П.К. №1 сумата от 1190лв. (хиляда сто и деветдесет лева)- разноски по делото във
връзка с предявения обратен иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника – Б. М. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10