Решение по дело №406/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Началник РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца, подписана от К. Т. Б., съгласно заповед № 369з-2350/12.07.2024 г., против Решение № 45 от 09.07.2024 г. по АНД 329/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0288-000641/03.10.2022 г. на Началник РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца, с което на Н. В. Ц. от [населено място], ул. „52-ри полк“ № 2, за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пp. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1. пр. 1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева. Осъжда ОДМВР – Враца да заплати на адв. М. С. - ВАК сумата от 1 500 лева.

Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Счита за неправилни мотивите на въззивния съд, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. З, т. 2 от ЗАНН от страна на полицейските служители свидетелите П. Ц. и С. Д.. Сочи представената по делото преписка и написаната и подадена от жалбоподателя Ц. през месец март 2020 г. докладна записка срещу свидетеля П. Ц., по които е започнала проверка и впоследствие същия е наказан. Твърди, че П. Ц. не е актосъставител, с оглед на което да бъде приложена посочената разпоредба. Не счита, че е доказана заинтересованост от страна на Ц., а същият изпълнявал служебните си задължения, именно контрол по движение на МПС. Излага несъгласие с мотивите на районния съд, че твърденията на полицейските служители относно това дали Ц. е използвал обезопасителен колан по време на управлението на автомобила са били оборени от показанията на свидетеля очевидец В. Ц., който се е возил в автомобила и е баща на Н. Ц.. Сочи, че нарушението е станало на 20.08.2023 г. във видимата част на денонощието, когато може да се забележи водачът на автомобила, който се приближава към полицейския екип, дали е поставил обезопасителен колан. Навежда доводи, че водачът подписал АУАН без възражения и такива не са внесени и в законоустановения срок в деловодството на РУ – Козлодуй. Касаторът сочи, че въззивният съд отменя НП без да коментира другите нарушения с изключение на нарушението за поставен обезопасителен колан и според него тенденциозно и с нелогични мотиви за нарушение на знак „В-1“, като в останалата част на решението няма изложени мотиви за наличие на основание за отмяна. Възразява относно присъденото адвокатско възнаграждение, като счита същото за несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото, така също и несъразмерно на определения размер, като сочи, че по делото е направено възражение за прекомерност с писмото, с което е приложена преписката. Развива доводи, че адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв. за административнонаказателно дело с обща стойност на наложените глоби от 100 лв. е несправедливо и необосновано, в разрез с морала, и граничещо с липсата на съразмерност и благоразумие. В тази връзка сочи решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-2016 г. на Съда на Е./СЕС. Моли административният съда да постанови решение, като отмени решението на първоинстанционния съд и потвърди атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

От ответника Н. В. Ц., чрез пълномощник адв. М. С., е постъпил отговор по касационната жалба, с който оспорва същата. Счита жалбата за недопустима, тъй като е подписана от лице което няма представителна власт, тъй към датата на подаване на същата началник на РУ – Козлодуй е Б. Н., а не К. Б.. Сочи, че с жалбата не са приложени доказателства от които да е видно, че жалбоподателят има право да замества началника и в това си качество има право да подписва жалба и представя АНО пред съдебните власти. Като съображение за недопустимост излага и кратките и неясни мотиви в какво се изразяват допуснатите нарушения в решението водещи до неговата незаконосъобразност според жалбоподателя, като предвид тяхната лаконичност моли касационната инстанция да приеме, че липсват мотиви за отмяна на решението, поради което същата да бъде върната като недопустима. В случай, че касационната инстанция приеме КЖ за допустима, то излага доводи за неоснователност на същата. Не счита, че след като нарушителят е подписал АУАН без възражения, то той е съгласен с изложеното в него. Излага, че Н. Ц. е отказал да се подпише като нарушител, тъй като не е съгласен с изложено в акта. Поради тази причина е подписал само разписката за връчване на акта и в срока е подал възражение срещу него, като при съставяне на АУАН той се е обадил на дежурния в РУ - Козлодуй, за да потърси съдействие от него срещу действията на служителите които в този момент му го съставили АУАН, но са отказвали да му го връчат без негов подпис в графата „нарушител“. Отделно е подал сигнал до Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР във връзка е проверка, като от приложените резултати счита, че се установява, че актосъставителят и свидетелят са с наложени наказания следствие тази проверка, и са преместени на работа в друго РУ. Ответникът счита за правилен извода на съда, че в съставения АУАН не са изпълнени изискванията па чл. 42 от ЗАНН, тъй като първите три нарушения са неправилно формулирани. Твърди, че не става ясно с каква посока на движение е извършено нарушението на знак „В1“. В акта не е посочено мястото където се твърди, че е извършено нарушението - на паркинга на магазин „Лидл“ или на [улица], както и не става ясно дали е извършено на вход или на изход от паркинга. Счита, че съставеният АУАН е неясен и предвид изложеното в него, че не са представени документите, въпреки че закона вменява да се носят, за да може да ги представят. Счита, че не се доказва извършването на четвъртото нарушение описано в АУАН и НП а именно, че управлявал МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение, тъй като не го е извършил. Обстоятелството, че бил с поставен колан, счита че се установява и доказва от показанията на единствения свидетел очевидец В. Ц., който се е возил в автомобила и е дал подробни обяснения касателно поставянето на обезопасителния колан при потегляне на автомобила. Излага, че свидетелят също така обяснил кога и къде е свалил колана, а именно след поставяне на автомобила в състояние на покой, чакайки идването на полицейския служител Ц. за извършване на проверката. Сочи, че освен това, свидетелят Ц. заявил, че той също многократно е спиран за проверка от актосъставителя Ц. и лично е подавал жалби срещу него, което според него поражда съмнения в неговата безпристрастност. Счита че АНО е нарушил правото му на защита и умишлено го е поставил в невъзможност до докаже тезата, за което разчитал и на средствата за видео и аудио наблюдение от патрулния автомобил и боди камерата на полицай П. Ц.. Това щяло да отговори точно и безпристрастно на въпросите извършил ли е нарушенията за които му е съставен АУАН. Твърди, че е потърпевш от действията на АНО, който въпреки подаденото от него възражение срещу AУАН издал НП след повече от 3 месеца, като с бездействието си го поставил в невъзможност да изиска записите от камерите които представителя на АНО знае, че се пазят само 30 дни. Счита, че са налице законовите предпоставки по чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, тъй като от представената по делото преписка и написаната и подадена от Н. Ц. през месец март 2020 г. докладна записка /т.е. преди проверката/, срещу П. Ц. затова, че го е заплашвал по време на работа, в момент когато и двамата работели в РУ – Козлодуй. Излага, че вследствие на докладната срещу служителя Ц. започнала проверка, а той от своя страна инициирал няколко проверки срещу свидетелят В. Ц. – баща на административнонаказаното лице. Развива съображения, че в подкрепа на твърдението му за личен мотив, бил разпитан свидетеля Л. К., който обяснил защо и от кога е това лично отношение на актосъставителя спрямо Н. Ц.. Счита, че правилно съдът, не е дал вяра на показанията на служителите на МВР Ц. и Д., които смята, че имат лични мотиви спрямо него. По отношение нарушението по чл. 137а, ал. 1 oт ЗДвП, сочи, че съгласно разпоредбите на ЗДвП, водачът има задължение да използва обезопасителен колан само по време на движение. Твърди, че в нито един нормативен акт не е записано, че коланът следва да се свали след позволение на полицейските служители извършващи проверката. Ответникът твърди още, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в него липсват изискуемите в чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН реквизити, тъй като счита, че наказващият орган не е обсъдил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Ответникът по КЖ, твърди още, че в случая жалбата е провокирана от размера па присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Н. Ц., а не от отмяната на НП, като намира за абсурдни всички изложени доводи за неговото намаляване, тъй стича, че този размер на адвокатското възнаграждение представлява общия размер на възнаграждението на процесуалния представител в производството по три съдебни дела - две в PC – Козлодуй и едно пред АС – Враца, а не само представителство в това производство. От друга страна излага, че същият не е прекомерен, а дори е значително намален, тъй като не отразява разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НМРАВ, която предвижда възнаграждение в размер на 400 лева за всяка наложена глоба, които в отмененото НП са четири. Моли касационната инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно Решение № 45 от 09.7.2024 г. по анд № 329/2024 г. на Районен съд – Козлодуй. Претендира разноски за пред касационната инстанция.

В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явяване, представлява се от надлежно упълномощен адв. М. С., който излага идентични с тези в постъпилия отговор по касационната жалба съображения за недопустимост. Акцентира върху наличието на основание на чл. 37 от ЗАНН, а именно заинтересованост и лични отношения на актосъставителя спрямо нарушителя. Моли оспореното решение на РС – Козлодуй да бъде потвърдено изцяло от касационната инстанция. Претендира разноски пред настоящата инстанция за което представя списък.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Козлодуй правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило. Това прави издаденото НП незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от районния съд. Решението на районния съд счита за обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

По делото допълнително са представени и приети следните писмени доказателства: Удостоверение с рег. № 369000-17335/01.11.2024 г. за заеманите от Б. Д. Б. длъжности в МВР; Удостоверение с рег. № 369000-17337/01.11.2024 г. за заеманите от К. Т. Б. длъжности в МВР и Заповед № 369з-2350/12.07.2024 г., с която на ст. инсп. К. Т. Б. е разпоредено да замества гл. инсп. Б. Д. Б. – началник на РУ – Козлодуй за времето от 00:00 ч. на 17.07.2024 г. до 00:00 ч. на 27.07.2024 г.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Наказателно постановление № 22-0288-000641/03.10.2022 г. на Началник РУ – Козлодуй е оспорен от административнонаказаното лице пред Районен съд – Козлодуй, който с решение № 32/27.04.2022 г. по АНД № 335/2023 г. по описа на съда го е потвърдил. Решението е обжалвано пред Административен съд – Враца, който с решение № 336/13.10.2023 г. по КАНД № 355/2023 г. по описа на съда, го обезсилва и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Козлодуй е образувано АНД № 329/2024 г. по описа на съда, по което дело е постановено решение № 45/09.07.2024 г., с което процесното НП е отменено. Същото е обжалвано от административнонаказващия орган пред АдмС – Враца. С определение № 1441/09.08.2024 г. по образуваното КАНД № 505/2024 г. по описа на АдмС – Враца, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 9849/18.09.2024 г. по адм. дело № 8537/2024 г. по описа на ВАС, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от лице с представителна власт, съгласно представената и приета по делото Заповед № 369з-2350/12.07.2024 г., с която на ст. инсп. К. Т. Б. е разпоредено да замества гл. инсп. Б. Д. Б. – началник на РУ – Козлодуй за времето от 00:00 ч. на 17.07.2024 г. до 00:00 ч. на 27.07.2024 г., имащо правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

За да отмени Наказателно постановление № 22-0288-000641/03.10.2022 г. на Началник РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца, Районен съд – Козлодуй от фактическа страна е приел, че на 20.08.2022 г. полицейските служители ст. полицай С. Д. и ст. полицай П. Ц. около 17:50 ч. са извършвали обход в [населено място], по [улица]със служебен автомобил, с посока на движение от центъра към здравен център „Дарис“. При преминаване в района на магазин „Лидл“ забелязали, че лек автомобил тъмен на цвят излиза от паркинга на магазина през входа, като нарушава пътен знак „В1“. Спрели служебния автомобил пред комплекс „Сени“, за да извършат проверка на въпросния автомобил. При проверката установили, че автомобилът е [Марка] с peг. № [рег. номер], собственост на Ц. И. Ц. от [населено място], управляван от Н. В. Ц. от [населено място]. При извършената проверка установилите, че водачът управлява автомобила без поставен обезопасителен колан и не носи документите на автомобила, както и свидетелство за управление и контролен талон, и свидетелство за регистрация на МПС. П. Ц. съставил АУАН бл. № [рег. номер], № 506/20.08.2022 г., като в него е описал всички констатирани нарушения установени при проверката. Запознал водача Н. Ц. със съдържанието на АУАН и го поканил да го подпише. Ц. отказал да подпише АУАН и заявил, че ще подаде сигнал на ЕЕН 112, затова че му се извършва проверка. Ц. се свързал с дежурния в ОДЧ при РУ – Козлодуй, като след като приключил разговора дежурният съобщил на полицейските служители, че жалбоподателят желае да се подпише само на разписката на съставения АУАН. След разговора АУАН е предоставен на жалбоподателя за подпис и запознаване със съдържанието му, като му е дадена възможност да напише възраженията си, ако има такива. Той е подписал без да отрази писмени възражения. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично. На 03.10.2022 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на нарушенията, и субсумирането им по нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пp. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1. пр. 1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева. В решението си районният съд е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. З, т. 2 от ЗАНН от страна на полицейските служители П. Ц. и С. Д.. Съдът е счел, че от представената и приета по делото преписка и подадена от Ц. през месец март 2020 г. докладна записка, срещу св. П. Ц. е започнала проверка, впоследствие на която същият е наказан. Обстоятелството, че за актосъставителя са налице основанията на чл. 37, ал. З, т. 2 от ЗАНН, а именно, основателни съмнения в неговата безпристрастност, въззивният съд възприема, че се доказват от обясненията му, дадени в с.з. от 14.12.2022 г. по АНД № 335/2022 г. на PC - Козлодуй, както и от обясненията му пред съдебния състав, като заявява: „Николай Ц. е писал докладни срещу мен. Тези докладни са преди акта“. От това районният съд прави извод за личния мотив на този служител. В допълнение сочи, че следствие на подадената от Цолов жалба за извършването на проверката при която е съставен процесния АУАН, служителите Ц. и Д. са дисциплинарно наказани за пропуски в работата си. С оглед на това районният съд не дава вяра на показанията им, тъй като приема за доказан личен мотив спрямо Ц.. На следващо място въззивният съд намира, че в съставения АУАН не са изпълнени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, тъй като първите три нарушения са неправилно формулирани. Счита го за неясен, тъй като не става ясно с каква посока на движение е извършено нарушението знак „В1“. Счел е, че в акта не е посочено мястото където се твърди, че е извършено нарушението - на паркинга на магазин „Лидъл“ или на [улица], както и, че не става ясно дали е извършено на вход или на изход от паркинга. Районният съд приема, че АУАН е неясен и предвид изложеното в него, че Ц. не представя документите си. Относно описано в АУАН и НП, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение, районният съд също приема за недоказано. Счел е, че твърденията на полицейските служители били оборени от свидетеля - очевидец В. Ц., който се е возил в автомобила, като същият в показанията си дал подробни обяснения касателно поставянето на обезопасителния колан при потегляне на автомобила, което поставяне довело до спиране на звуковия сигнал за поставяне на колан. Съдът развива мотиви, че свидетелят също така обяснил, че коланът е свален след поставяне на автомобила в състояние на покой, чакайки идването на полицейския служител Ц. за извършване на проверката. Районният съд е възприел, че проверката е извършена единствено от Ц., докато Д. през това време е проверявал друг автомобил и предвид мястото на което е бил, времето и часа на проверката, счита че за него е било невъзможно да види, че Ц. е без поставен обезопасителен колан при разминаването им, с оглед силната слънчева светлина.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Настоящата касационнна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция правилно е установена фактическата обстановка, но неправилно установените административни нарушения са приети за недоказани, както и неправилно въззивната инстанция е възприела, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН от страна на полицейските служители П. Ц. и С. Д..

Наведените от касатора мотиви за незаконосъобразност на въззивното решение касационната инстанция намира за основателни.

От представените в хода на административното и съдебното производство писмени и гласни доказателства безспорно се установяват описаните в АУАН и НП административни нарушения.

Относно установеното от контролните органи нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което с оспореното НП е наложена административно наказание на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пp. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева, касационната инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Недвусмислено в АУАН и НП е описано соченото нарушение, като е посочено, че водачът Н. В. Ц., управлявайки лек автомобил „Волво С40“, с рег. № [рег. номер], в [населено място], [улица], паркинг на магазин „Лидл“ не съобразява поведението си с пътен знак „В1“ – забранено влизането на ППС, и преминава след него. Касационната инстанция приема за неоснователно възприетото от въззивната инстанция, че АУАН е неясен, тъй като не става ясно в каква посока на движение е извършено нарушението на знак „В1“, като не е посочено мястото където се твърди, че е извършено нарушението - на паркинга на магазин „Лидл“ или на [улица], както и, че не става ясно дали е извършено на вход или на изход от паркинга. От направеното описание в акта, както и от снетите в съдебно заседание от 17.01.2024 г. по анд № 329/2024 г. на РС – Козлодуй показание на актосъставителя и на свидетеля при съставяне на АУАН, се установява, че водачът е излизал от паркинга на магазина с цел да се включи в пътното движение, нарушавайки пътен знак „В1“. Същото е забелязано от патрулиращите полицаи, които в този момента преминавали покрай сочения паркинг, като това станало и основание за спиране на автомобила за извършване на проверка. Настоящият състав намира, че описаното е достатъчно за установяване мястото на извършеното нарушение в изпълнение разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Наложеното административно наказание, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пp. 1 от ЗДвП, е определено от законодателя в точен размер и правилно е приложено от АНО.

Касателно установеното от контролните органи нарушение чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което с оспореното НП е наложена административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., касационната инстанция намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Настоящият състав не възприема заключението на въззивната инстанция относно, това че водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение не е доказано, като е счел, че твърденията на полицейските служители били оборени от свидетеля - очевидец В. Ц., който обяснил, че е поставен обезопасителния колан при потегляне на автомобила, което поставяне довело до спиране на звуковия сигнал за поставяне на колан, както и, че коланът е свален след поставяне на автомобила в състояние на покой, чакайки извършването на проверката. Касационната инстанция намира, че по делото не е оборено описаното нарушение. В дадените пред въззивния съд показания на свидетеля по съставяне на АУАН същият подробно обяснява, че ясно се виждало, че водачът е без поставен предпазен колан докато автомобила е бил в движение. Заявява, че е било през светлата част на денонощието, което е позволило ясно да се види, че коланът не е поставен. Настоящия състав намира, че неоснователно районният съд не е дал вяра на показанията на контролните органи, а е приел за меродавни показанията дадени от св. В. Ц. в противоположна посока, а именно, че водачът е бил с поставен колан, който е свалил след като го спрели за проверка. По разбиране на касационния състав не следва да се игнорират показанията на контролните органи за сметка на тези на св. В. Ц., който се установява, че е баща на административнонаказаното лице и неминуемо е заинтересован от изхода на спора. Следва да се има предвид и обстоятелството, че Н. Ц. не се е възползвал от възможността да възрази по съдържанието на АУАН, с което бил е запознат при съставянето му, ако е смятал, че описаната фактическа обстановка е неправилна. Задължение на водачите е, когато бъдат спрени от контролни органи на МВР да изчакат в колата, без да предприемат никакви действия докато не бъде установена причината за проверката или не получат изрични указания от органите на реда. Нелогично и несъответно на законовите изисквания е твърдението на административнонаказаното лице и на неговия спътник, че свалил обезопасителния колан когато го спрели за проверка. Наложеното административно наказание, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е определено от законодателя в абсолютен размер и правилно е приложено от АНО

Във връзка установените нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, за които са наложени административни санкции, съответно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1. пр. 1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, касационната инстанция намира следното: съгласно цитираните като нарушени разпоредби водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Касационната инстанция установява, че в оспореното решение районният съд не е изложил мотиви, въз основа на които да е приел, че нарушението не е извършеното. Настоящият касационен състав приема нарушението за безспорно установено, с оглед обстоятелството, че в ЗДвП, в Правилника за прилагането му, както и в Закона за МВР е регламентирана контролната функция на Сектор „КАТ – Пътна полиция” за безопасност и спазване на правилата за движение по пътищата. При проверка на редовността на документи на водача и автомобила, органите на реда са овластени да проверяват документи за самоличност; свидетелство за управление на МПС и контролен талон; свидетелство за регистрация на МПС; документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; удостоверителни стикери, залепени на предното стъкло на колата: за преминат технически преглед, показващ датата на следващия такъв; за сключена застраховка "Гражданска отговорност"; за платена винетна такса (ако пътувам извън града). Като изисканите документи не са представени на контролните органи е осъществен състава на сочената разпоредба, за което правилно е наложена административна санкция от АНО. Неоснователно е соченото от Ц. относно това, че съставеният АУАН е неясен и предвид изложеното в него, че не са представени документите, въпреки че закона вменява да се носят, за да може да ги представят.

Касационната инстанция намира, че субективният елемент на установените нарушения е безспорно установен, с оглед това, че Н. Ц. е осъзнавал, че не съобразява поведението си с пътен знак В1 и преминава след него, че е задължен да управлява МПС с поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, както и да носи със себе си СУМПС, контролен талон към него /към момента на установеното нарушение/ и свидетелство за регистрация на МПС. Като отегчаващо обстоятелство следва да се приеме и фактът, че самия той е служил на МВР и би трябвало да съблюдава закона в още по-голяма степен от останалите граждани. Съзнавал е, че с действията си нарушава обществени отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и въпреки това е извършил нарушенията.

Безспорно нарушенията са съставомерни и не представляват маловажен случай, за които следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушенията са свързани с обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДвП и целта е да се осигури законосъобразно движение по пътищата на страната.

НП № 22-0288-000641/03.10.2022 г. е издадено в нормативно определения 6-месечен срок от установяване на нарушенията с АУАН № 506/22 от 20.08.2022 г., поради което не е налице нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. От страна на АНО не е допуснато процесуално нарушение в тази посока, което да е ограничило правото на защита на административнонаказаното лице, с оглед твърденията му, че това го лишило от възможността да се ползва от видеозаписа, който щял да послужи като доказателство на защитната му теза.

Настоящият касационен състав приема за неоснователно заключението на въззивната инстанция за наличие на нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН от страна на полицейските служители П. Ц. и С. Д., а именно, че от доказателствата по делото се установяват съмнения относно тяхната безпристрастност.

От представените по делото преписки по Дисциплинарно дело по заповед № 369з-2460/29.09.2022 г. с/у мл. инсп. С. Д. и по Дисциплинарно дело по заповед № 369з-2461/29.09.2022 г. с/у мл. инсп. П. Ц., ведно с приложени копия на заповеди за наложени дисциплинарни наказание, безспорно се установява, че на полицейските служители са наложени дисциплинарни наказани, които са въз основа на подадена жалба от административнонаказаното лице Н. Ц. и по повод извършената му проверка и съставен АУАН на дата 20.08.2022 г., което нарушение е предмет на настоящото производство. Наложените по тези преписки наказания, обаче, нямат отношение към установеното нарушение, а са във връзка с нарушени от тези служители вътрешни разпоредби на МВР, а именно: служителите са без шапка/светлоотразителна жилетка/тениска/гръден знак, както и за това, че не са предупредили проверяваното лице, че проверката ще бъде записвана.

Не се установява да има установени дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказание, преди датата на установяване с процесния АУАН нарушение от неговия актосъставител. В тази връзка се установява, че при извършена вътрешна проверка по издадена заповед № 288з-99/17.03.2020 г. на Н-к РУ – Козлодуй, въз основа на получени данни за извършвано дисциплинарно нарушение във връзка с ДЗ № рег. № 288р-3164/13.03.2020 г. от Н. В. е изготвен Доклад № 288р-4516/10.04.2020 г., с който е направен извод, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР от служителя Ц. и на същия не е наложено дисциплинарно наказание. Касационната инстанция счита, че подаваните, от бащата на административнонаказаното лице В. Ц., жалби срещу актосъставителя на процесния АУАН, по които е постановен отказ да се образува дисциплинарно производства, не може и не е основание, което да обуславя заинтересованост или лично отношение на същия този служител към административнонаказаното лице. Евентуално наличието на лично отношение на административнонаказания и/или неговият баща към актосъставителя, не е сред хипотезите на чл. 37, ал. 3 от ЗАНН, поради което този състав приема, че не може да се направи заключение за наличието на лично отношение от страна на полицейския служител Ц. към административнонаказаното лице Ц., поради което и не е нарушена разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

По делото са налични писмени доказателства – План от 09.08.2022 г. и Заповед № 288-з-532/15.08.2022 г. на Н-к на РУ - Козлодуй, съгласно които за времето от 08:00 ч. на 15.08.2022 г. до 08:00 ч. на 22.08.2022 г. на територията на РУ – Козлодуй се провеждала специализирана полицейска операция за осигуряване безопасността на движението, като една от основаните поставени задачи е проверка на МПС и лица пътуващи с тях за спазване на ЗДвП с акцент без СУМПС, след употреба на алкохол и наркотици. Същото касационната инстанция разглежда като още едно доказателство относно липсата на заинтересованост от страна на полицейските служители при извършване на проверката от 20.08.2022 г. на Н. Ц., приемайки действията им като изпълнения на служебните им задължения.

Настоящата инстанция приема, че по делото не се установяват доказателства, от които да се направи заключение за личен мотив от страна на проверяващите служители. Действително на същите са наложени дисциплинарни наказания по подаден от Ц. сигнал, но производствата по тях са се развили след съставяне на АУАН, въз основа на който е издаденото оспореното НП № 22-0288-000641/03.10.2022 г. на Началник РУ – Козлодуй.

С оглед изложеното следва, че РС – Козлодуй като е отменил НП № 22-0288-000641/03.10.2022 г. на Началник РУ – Козлодуй, е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

От стана на касатора не е направено искане за присъждане на разноски по делото пред нито една съдебна инстанция, поради което такива не се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 45 от 09.07.2024 г. на Районен съд – Козлодуй, постановено по АНД № 329/2024 г.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0288-000641/03.10.2022 г. на Началник РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца, с което на Н. В. Ц. от [населено място], ул. „52-ри полк“ № 2, за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пp. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1. пр. 1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.