№ 1967
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100514045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. С. К. (представляван от особен
представител - адв. И. И.) срещу решение № 17436/26.10.2023 г. по гр.д. № 70444/2022
г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 154 и чл. 155 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумите, както следва: 743,64 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот,
отчитан с абонатен № 356546, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.04.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 08.04.20 21 г. в размер на 82,35 лв.
Жалбоподателят - Е. С. К., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги в процесния
имот, като освен това по делото не е доказано в имота да са предоставени такива с цена
в размер на претендираната сума. Твърди също така, че не е изпаднал в забава, поради
1
което не дължи мораторна лихва. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като
счита, че решението в обжалвана част е правилно. Ето защо, моли същото да бъде
потвърдено, като претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Е. С. К. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
744,54 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб. № 356546,
ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 82,35
лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до
08.04.2021 г.; сумата в размер на 58,50 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. до
погасяването; сумата в размер на 10,56 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.04.2021 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 743,64 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
за имот, отчитан с абонатен № 356546, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.04.2021
г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 08.04.20 21 г. в размер на 82,35 лв.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него
искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с
основателността на претенциите в уважения от районния съд размер, които настоящата
съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
2
следното:
Видно от нотариален акт № 135/23.12.2009 г. по н.д. № 123/2009 г. по описа на
нотариус Светлата Лазарова, въззивникът Е. С. К. се явява носител на вещно право на
ползване по отношение на процесния имот.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, Е. С. К., като носител на
вещно право на ползване по отношение на процесния имот, има качеството на
потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че
между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя
топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената ѝ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер на 743,64 лв. В
заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните
периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия
период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на
база прогнозна стойност, коригирана след извършен реален отчет от дружеството,
3
извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в
първоинстанционното производство писмени доказателства.
Следователно, предвид приетите по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза, следва извод, че цената на реално
предоставената в имота топлинна енергия в процесния период е в размер на 743,64 лв.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление
(чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно,
моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се
считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД
за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата
на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-
дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно,
неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение
заплащане на задължението за потребена топлинна енергия.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждене.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17436/26.10.2023 г. по гр.д. № 70444/2022 г. по
описа на СРС, 128 състав, в частта, с която е признато за установено, че Е. С. К., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както
4
следва: 743,64 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с абонатен №
356546, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 20.04.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.20 21 г. в размер на
82,35 лв.
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5