РЕШЕНИЕ
№ 3017
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110202432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „Бест консулт 2012” ООД против Наказателно постановление
№ 42-0005499/22.02.2023 г., издадено от Директор на РД „АА“ - София, с което, на основание чл.
98, ал. 4, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр), на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 14,
ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за маловажност на случая (достатъчно
било предупреждение), за процесуални нарушения (непосочване на дата и място) и за обективна
несъставомерност. Моли за се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата, като излага конкретни
съображения за законосъобразност на АУАН и НП. Предлага наказателното постановление да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател притежава удостоверение за регистрация № 150/11.01.2018 г.
и стопанисва учебен център за обучение на водачи, находящ се в гр. ............
На 01.02.2022 г. било проведено занятие от 17:30 ч. до 21:35 ч. за обучение на курсиста
................ ЕГН **********. Общото времетраене на обучението за деня било 04:05 часа, въпреки че
1
в графика-разписание към списък към курс № 260 били отбелязани 5 часа. На следващия ден
курсистът получил удостоверение за преминато периодично обучение за превоз на пътници.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: заповед за
проверка; АУАН; списък на курсисти; график-разписание; констативен протокол; разписка за
връчване; НП; длъжностна характеристика; заповед за компетентност; заповед за назначаване.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
На практика, актосъставителят се е запознал post-factum с наличните по настоящата преписка
доказателства и негов разпит, на практика, би довел до преразказ на съдържанието им. В този
смисъл и съдът продължава да застъпва принципна позиция, че това гласно доказателство не би
допринесло съществено за изясняване на предмета на спора.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. В
атакуваното НП са налице изрични твърдения както за датата, на която се твърди - да е проведено
обучение с продължителност, по-кратка от законово регламентираната (01.02.2022 г.), така и за
мястото, на което се твърди – обучението да е било проведено, в разрез с императивното изискване
на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ (гр. Самоков, като в тази връзка Върховният
2
касационен съд, смущаващо смесвайки понятията „място на извършване“ и „място на
установяване“, може да задължи настоящия съдебен състав да се произнесе по съществото на
спора, но не може да го застави да пренебрегне очевидното – че съставът е реализиран в друг
съдебен район). В този смисъл и доводите за непосочени дата и място на извършване почиват на
тенденциозен прочит на атакуваното наказателно постановление.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е провело обучение на
курсист, с обща продължителност 5 (пет) учебни и 04:05 (четири часа и пет минути)
астрономически часа.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ вменява в
задължение на провеждащите курсове за придобиване на начална квалификация и за
усъвършенстване на познанията им (периодично обучение) да организират и извършват
обучението в учебни центрове при условията и по реда, предвидени в тази наредба. Цитираната
разпоредба има бланкетен характер и това законосъобразно е било отчетено от контролните
органи, посредством цитирането на чл. 14, ал. 4: че продължителността на един учебен час е 60
минути. В този смисъл, без да са необходими специални познания, в областта на аритметиката,
винаги, когато пет учебни часа продължат по-малко от пет астрономически, формално е
реализиран състав на административно нарушение.
Нарушението на просто извършване, като за неговата съставомерност законодателят не е
поставил изискване за настъпване на определени съставомерни имуществени или неимуществени
вреди. Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което
и аргументи за субективна страна биха били неуместни.
По повод част от мотивите на касационната инстанция да отмени решението на
предходния съдебен състав на СРС и да върне делото за ново разглеждане, настоящият съдебен
състав застъпва принципна позиция, че приложимостта на чл. 28 ЗАНН съставлява изключение от
правилото и съдът императивно дължи мотиви по този въпрос, само когато прилага това
изключение. Доколкото, обаче, доводи в подобна насока са имплицитно изложени в самата жалба
(но подчертано – без изрично възражение), а указанията на касационния съд по мотивирането имат
задължителен характер, тази принципна позиция следва да остане на заден план.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
3
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в наредбата задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани с
обезпечаването на надлежно подготвени водачи (сигурността по пътищата е проблем с особена
социална острота), като отклонението от нормативно предписаната продължителност е около 20%,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По вида и размера на санкцията
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4, т. 1 ЗАПр, наказва се с глоба или с имуществена
санкция 3000 лв. лице по чл. 7в, ал. 1, което разпореди или допусне провеждането на обучението
на водачи за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им в
нарушение на условията и реда, определени в учебната документация и в наредбата по чл. 7б, ал.
9. Санкцията е във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по индивидуализацията
й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
80 лева, но само за производството пред СРС, 130 състав – доколкото само в него изрична
претенция за присъждане е била направена (съпроводително писмо към преписката).
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основтелно постановление № 42-0005499/22.02.2023 г., издадено от
Директор на РД „АА“ - София, с което, на основание чл. 98, ал. 4, т. 1 ЗАПр, на ание чл. 63, ал. 1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказа„................... била наложена имуществена санкция, в размер на 3
000 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 14, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2, изр. 1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „.................. да заплати на ИА „АА“ сумата
от 80 лева - деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5