Р Е Ш Е Н И Е
№ /20.08. 2020 Година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
20.07. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 199 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба предявена от З.Ж.В.,
ЕГН **********, в качество си на управител на „З.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. П.К.,*** против ЗК “Д.З.” АД, гр.С., бул. “***, с цена на иска: 40 000лв.
имуществени вреди; 8 060,53лв. мораторна лихва.
Ищеца З.Ж.В.,
ЕГН **********, в качество си на управител на „З.“ ЕООД, ЕИК *** посочва в
исковата молба, че на 01.11.2016г. в
04:00 ч. е възникнал пожар в Магазин за хранителни стоки и кафе с адрес: с.К.,
общ. Р.. Вследствие на пожара е унищожена сградата с оборудването и стоките в
нея, като за събитието са уведомени органите на МВР, в резултат на което е
образувано ДП № 328/2016г. по описа на РУ - Р., наказателното производство по
което към настоящия момент е спряно с Постановление за спиране на наказателно
производство от 05.01.2016г. За настъпилото събитие и факта, че на мястото е
пристигнала пожарна е издадена служебна бележка от Районна служба “Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр. Р., per. № 622/02.11.2016г., от която е
видно че вследствие на възникналия пожар в процесния магазин е унищожена
сградата с оборудването и стоките в нея.
Посочва, че за
горепосочения обект има сключена застраховка имущество за малък и среден бизнес
със ЗК “Д.З.” АД, з.п. № 0871160520000897, сключена на 11.08.2016г., със срок
на валидност от 17.06.2016г. до 16.08.2017г. По силата на този договор
застрахователят покрива отговорността на застрахованите обекти за причинени
имуществени вреди. Лимитът по посочената застраховка е:
- Застрахователно покритие за недвижимо имущество - 30
000 лева;
- Застрахователно покритие за оборудване и обзавеждане,
техника, уреди - 15 000 лева;
- Застрахователно покритие за стоково - материални запаси
- 5 000 лева.
Сочи, че видно от цитираната застрахователна полица,
застрахователната сума, за която е застрахован процесният обект е 50000лв. и
тъй като сградата и оборудването и стоките в нея са напълно унищожени и е
налице пълна загуба, то на застрахования следва да се изплати пълния размер на
застрахователната сума.
Ищеца
посочва, че тъй като случилото се представлява застрахователно събитие по
смисъла на сключения застрахователен договор, незабавно застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие. Във връзка с направено искане за оценка пред
ответника е образувана щета № ********* от 01.11.2016г. По претенцията за
плащане на застрахователно обезщетение, поради настъпило застрахователно
събитие, по време на действие на застраховка имущество за малък и среден
бизнес, ответникът е изчислил описаните в щетата вреди на сума в размер от
10000 лева. От така определеното обезщетение ответникът е удържал сума в размер
на 61,10 лева, представляващи вноска по полицата, заедно с дължимия данък по
ЗДЗП. Разликата от 9 938,90 лева е изплатена на ищеца. Застрахователят
обаче отказвал да изплати пълния размер на застрахователната сума. Като
основание е посочил, че безспорно в случая пожарът бил възникнал вследствие на
злоумишлени действия на трети лица, но не се сочат мотиви въз основа на какво
ответникът е стигнал до този извод. Отказът е неоснователен, тъй като са
изпълнени точно всички задължения от страна на застрахования.
В исковата
молба се посочва, че в резултат на унищожения при пожара Магазин за хранителни
стоки и кафе с адрес: с.К., общ.Р., са причинени имуществени вреди на
собственика на процесния обект - „З.“ ЕООД, които следва да му бъдат
възстановени в пълен обем. След уведомлението до застрахователя е изплатена
сума в размер на 9 938,90 лева. Тази сума е крайно недостатъчна с оглед на
причинените имуществени вреди, както и по силата на сключения застрахователен
договор, който покрива отговорност в размер на 50 000 лева общо.
Посочва се,
че предвид изложеното, на ищеца следва да бъде изплатен размера на обезщетение
за причинени имуществени вреди, а именно 30000лева за недвижимо имущество, 15
000 лева за оборудване и обзавеждане и 5 000 лева за стоково - материални
запаси, като се вземе предвид изплатеното обезщетение в размер на 10 000 лева,
тоест остатъкът от 40 000 лева.
Сочи, че
видно от приложената застрахователна полица, застрахователната сума, за която е
застрахован процесният обект е в размер на 50 000 лв., а застрахователното
събитие е настъпило в срока на действие на договора. Тъй като застрахователят
не е изпълнил в срок задължението си за плащане на дължимата застрахователна
сума, съответно дължи и мораторна лихва от датата на настъпване на събитието до
завеждане на исковата молба, както и законна лихва от завеждане на претенцията,
до окончателно изплащане на сумите.
С оглед на
изложеното, счита отказа на застрахователното дружество за изплащане на
обезщетение за неоснователен и неправилен, като за ищеца са налице законовите
основания за ангажиране отговорността на ответника по делото и присъждане на
застрахователна сума, предвидена в договора за застраховка за компенсация на
причинени имуществени вреди.
Моли съда да осъди ответника по делото ЗК
“Д.З.” АД, да заплати на З.Ж.В., в качеството на управител и представляващ „З.“
ЕООД, застрахователна сума за причинените имуществени вреди в размер на сумата
от 40 000 лв. главница, представляващи остатък от застрахователната сума за
унищожения при пожар Магазин за хранителни стоки и кафе с адрес: с.К., общ. Р..
Претендира мораторна лихва в размер на сумата от 8 060,53 лв., от датата
на застрахователното събитие - 01.11.2016г., до завеждане на исковата молба,
както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателно плащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът ЗК “Д.З.”
АД, гр.С. заявява, че намира исковете за процесуално допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва. Счита, че не са налице всички нужни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по пакетна застраховка
„Бизнес Бенефит“ включваща доброволна имуществена застраховка “Имущество за
малък и среден бизнес”, с разширено покритие по клаузи В1 (Вандализъм/Злоумишлени действия на трети
лица), В2 (Счупване на стъкла и
витрини), В6 (Кражба с
техническо средство) и Б7 (Късо
съединение, свръхнапрежение, токов удар) в претендиралите от ищеца размери.На
първо място намира, че спора между страните се свежда единствено до:
действителният размер на вредите към датата на процесното събитие и дължимият
от застрахователя размер на застрахователно обезщетение.В тази насока посочва,
че в случая има стандартна доброволна имуществена застраховка, предоставяща
застрахователно покритие до договорените в полицата лимити по всеки един от
рисковете. Страните имат пълната свобода да уговарят лимитите на отговорност по
всеки застрахован риск, а договореното между тях, съгласно чл. 20а от ЗЗД, има
силата на закон. Съобразно договореното покритие и лимити е определена и
застрахователната премия.
Ответникът
сочи, че от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба установява
известно неразбиране от страна на ищеца, относно начина по които е застраховано
процесното имущество, което обуславя и извода му за наличие на остатъчна
дължима сума за обезщетение, която е предмет на настоящото производство.
Посочва, че при сключване на тази застраховка,
застраховащият сам избира лимит на покритие по избраните рискове (т.6 от ОУ), т.е. ползвателят на
застрахователни услуги самостоятелно решава до какъв лимит да застрахова
движимото и недвижимо имущество предмет на застраховката. Застрахователят не
прави оглед, опис и оценка на имуществото, което застраховащият желае да
застрахова по пакетна застраховка „Бизнес Бенефит“ при сключването на същата.
Едва при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят съвместно с
представител на застраховащия, описва и оценява щетите и изплаща дължимото
обезщетение в рамките на договорените лимити по различните покрития (т. 49 от ОУ). Обобщавайки, при
сключване на застраховката, застраховащият избира лимита на покритие по
съответните рискови клаузи, заплаща застрахователната премия съобразена с
избраните лимити и при събитие ще получи застрахователно обезщетение за реално
претърпените вреди до избраните от него лимити. Договорените лимити може да
отговарят на реалната стойност на застрахованото имущество, да го надвишават
или да бъдат по - ниски. Сочи, че в настоящия случай няма определяне на
застрахователната стойност на имуществото подлежащо на застраховане, а само на
лимитите на отговорност на застрахователя при събитие. Твърди, че точно затова
и дължимата застрахователна премия е толкова ниска, в случая, 119,80 лв. за цяла
година и при общ лимит от 50000 лв. Ноторно известно е, че разходите за
експертна оценка на вещо лице, което да огледа на място, опише и оцени
имуществото подлежащо на застраховане, би надскочило в пъти така събраната
застрахователна премия. Оглед и оценка се правят само при настъпване на
застрахователно събитие.
Сочи, че видно
от представените към исковата молба доказателства и тези приложени към
настоящият отговор (Договор за СОТ,
Докладна записка от „В.С.С.З.“ ЕООД, Справка за събития, Искане за оценка на
вреди и др.), на 01.11.2016 г. в 03.33 часа е задействана на алармата на
застрахования обект (павилион за
хранителни стоки в с.К., община
Р.) и същият е незабавно посетен от дежурните по СОТ. При пристигането
си служителите на СОТ са установили взлом на външната и вътрешна решетка (приложен снимков материал), и пожар
вътре в обекта. За събитието веднага е било сигнализирано на тел. 112 и на ищеца.
На същият ден в присъствието на ищеца и представители на застрахователя е
съставен Констативен протокол за оглед, подписан от ищеца без забележки. В
протокола е отразено, че „Вандалите са
проникнали от западната част, като е срязана решетката и вероятно е имало
грабеж, след което е запалено помещението“ за прикриване на следите от
грабежа и извършителите. На същият ден ищеца е подал и Искане за оценка на
вреди, в което е описал застрахователното събитие, като „Палеж над магазина“.
Сочи, че е
видно, че има безспорно доказани злоумишлени действия на трети лица, които по
смисъла на Клауза В1 „Вандализъм/Злоумишлени
действия на трети лица“ се изразяват в умишлено унищожаване или
повреждане на чуждо имуществено благо, включително палеж или използване на
взривни устройства и материали. Също така, видно от процесната застрахователна
полица, страните са договорили лимит на отговорност по Клауза В1 „Вандализъм/Злоумишлени действия на трети
лица“ в размер на 10 000 лв. (т.
28.4 от ОУ). Това е максималният размер на отговорност до които
застрахователят носи риска при проявление на събитие по тази клауза (чл. 346 и чл. 386 от КЗ).
Заявява, че в
случая нямаме възникване на „Пожар“
по смисъла на Клауза А1 от ОУ, тъй като е налице палеж, което страните са се договорили
да е проявна форма на вандализъм/злоумишлени действия на трети лица. В подкрепа
на горното е и обстоятелството, че палежа и злоумишлените действия са изрично
изключени от покритието по Клауза А1. Твърди се, че ищцовата страна е завела в
ответното дружество доброволна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение на база която е образувана преписка по щета с № ********* от
01.11.2016 г. и в рамките на законово определеният срок е определено
обезщетение от 10000 лв. (което е
пълният договорен лимит по полицата), от което на основание чл.369, ал.2
от КЗ и т.38.2 от ОУ е удържана последната вноска от застрахователната премия в
размер от 59.90 лв. и 1.20 данък върху застрахователната премия. Остатъкът от
9 938,90 лв. е преведен по банковата сметка на ищеца на 20.01.2017 г.,
като застрахователно обезщетение за процесното събитие.
Счита за
безспорно, че застрахованото имущество е сериозно увредено от събитието, както
и, че пълният размер на вредите най - вероятно надвишава сумата от 10 000 лв.
Безспорно е също така обаче, че страните са договорили лимит на отговорност от
10 000 лв. по рискова клауза В1 „Вандализъм/Злоумишлени
действия на трети лица“, както и, че застрахователят не може да бъде
задължаван над договореният между страните лимит.
Предвид
горното намира, че с така изплатеното застрахователно обезщетение коректно и в
срок е изпълнил задълженията си на застраховател. Алтернативно и само за
пълнота на изложението сочи, че дори и лимита по тази клауза да бе 50 000 лв.
(а не 10 000 лв.), исковете отново са неоснователни в така заявените размери,
тъй като пълният размер на щетата е много по - нисък. Ищецът изобщо не ангажира
доказателства в тази насока, а повечето от приложените разходно оправдателни
документи не са на името на ищеца или от тях не става видно, кой е платеца или
каква е връзката им със застрахователното събитие. Заявява, че
неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за
лихви от претендираната дата до окончателното погасяване на търсеното вземане.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Не е спорно
по делото,а това обстоятелство се установява и от представените към исковата молба
доказателства -Договор за СОТ,
Докладна записка от „В.С.С.З.“ ЕООД, Справка за събития, Искане за оценка на
вреди и др.,че на 01.11.2016 г. в 03.33 часа е задействана на алармата
на застрахования обект (павилион за
хранителни стоки в с.К., община
Р.) и същият е незабавно посетен от дежурните по СОТ. При пристигането
си служителите на СОТ са установили взлом на външната и вътрешна решетка, и
пожар вътре в обекта. За събитието веднага е било сигнализирано на тел. 112 и
на ищеца. На същият ден в присъствието на ищеца и представители на
застрахователя е съставен Констативен протокол за оглед, подписан от ищеца без
забележки. В протокола е отразено, че „Вандалите
са проникнали от западната част, като е срязана решетката и вероятно е имало
грабеж, след което е запалено помещението“ за прикриване на следите от
грабежа и извършителите. На същият ден ищеца е подал и Искане за оценка на
вреди, в което е описал застрахователното събитие, като „Палеж на магазина“.
Страните не
спорят,че за обекта има сключена застраховка имущество за малък и среден бизнес
със ЗК “Д.З.” АД, з.п. № 0871160520000897, сключена на 11.08.2016г., със срок
на валидност от 17.06.2016г. до 16.08.2017г. По силата на този договор
застрахователят покрива отговорността на застрахованите обекти за причинени
имуществени вреди.
От страна на
ответника не е оспорено и обстоятелството,че е образувана щета № ********* от 01.11.2016г.
По претенцията за плащане на застрахователно обезщетение, поради настъпило
застрахователно събитие, по време на действие на застраховка имущество за малък
и среден бизнес, ответникът е изчислил описаните в щетата вреди на сума в
размер от 10000 лева. От така определеното обезщетение ответникът е удържал
сума в размер на 61,10 лева, представляващи вноска по полицата, заедно с
дължимия данък по ЗДЗП. Разликата от 9 938,90 лева е изплатена на ищеца.
Застрахователят обаче отказвал да изплати пълния размер на застрахователната
сума. Като основание е посочил, че безспорно в случая пожарът бил възникнал
вследствие на злоумишлени действия на трети лица.
Видно от
застрахователната полица, страните са договорили лимит на отговорност по Клауза
В1 „Вандализъм/Злоумишлени действия на
трети лица“ в размер на 10 000 лв. (т. 28.4 от ОУ).Полицата е сключена с обща застрахователна сума
50 000 лв. и подлимит на отговорност за клауза В1-10000 лв. При сключване
на застраховката, застраховащият сам е избирал лимит на покритие по избраните
рискове (т.6 от ОУ).
Към
доказателствения материал по делото е приобщено заключението на
съдебно-оценителната експертиза като видно от същото пазарната стойност на
движимото имущество,находящо се процесния обект към 31.10.2016 г. е общ размер
на 14 191,56 лв.Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза
стойността на общото увреждане на сградата по пазарни цени към датата на
застрахователното събитие 01.11.2016 г. възлиза на 34 540 лв.
Съдът
намира,че конкретното застрахователно събитие,при което е увредено имуществото
е покрито по клауза В1/вандализъм/ злоумишлени действия на трети лица,а не по
клауза А1/пожар/.По смисъла на ОУ и съгласно дефиницията в т.2.1 от клауза В1 /вандализъм/
злоумишлени действия на трети лица са „злоумишлени,противообществени действия
на трети лица,изразяващи се в умишлено унищожаване или повреждане на чуждо
имуществено благо,включително умишлен палеж или умишлено използване на взривни
устройства и материали.“ В случая
пожарът е възникнал вследствие на злоумишлени действия на трети лица,поради
което е приложима посочената по-горе клауза.
Неоснователни
са доводите на ищеца за неравноправни
клаузи в Общите условия, които изключват
отговорността на застрахователя. Клаузата на т. 3.5. от Специални изключения към клауза А1,
съгласно която - „застрахователят не
покрива щети в резултат от палеж, злоумишлена експлозия или други злоумишлени
действия, довели до пожар на
застрахованото имущество“ не е неравноправна. Същата е индивидуално
договорена, и не е в нарушение на принципа за добросъвестност. В ОУ не са
включени неравноправни клаузи.
С оглед горното
следва да се приеме ,че застрахователят правилно е определил застрахователното
обезщетение ,а предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.В
полза на ответника следва да се присъдят разноски определени съгласно чл.37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 ГПК в размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Ж.В., ЕГН **********, в качество
си на управител на „З.“ ЕООД, ЕИК ***,
чрез адв. П.К.,*** против ЗК “Д.З.” АД,
гр.С., бул. “*** искове за сумата от
40000лв. -главница, представляващи остатък от застрахователната сума за
унищожения при пожар Магазин за хранителни стоки и кафе с адрес: с.К., общ. Р.,както
и за сумата от 8 060,53 лв.,-мораторна
лихва от датата на застрахователното събитие - 01.11.2016г., до завеждане на
исковата молба като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.Ж.В., ЕГН **********, в
качество си на управител на „З.“ ЕООД,
ЕИК ***, чрез адв. П.К.,*** да заплати
на ЗК “Д.З.” АД, гр.С., бул. “***
сумата 300 лв./триста лева/-юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
- |