№ 235
гр. София , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503311 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Г. З. и А. К. И. срещу решението на СОС, ТО,
І-ви състав от 27.07.2020г. по т.д.№ 204/2019г., с което по реда на чл. 422 ГПК са признати
за съществуващи задълженията им към „ЦКБ” АД за 27 302, 27 лева главница ; 11 031, 85
лева договорна лихва за периода 19.06.2015г.-25.10.2018г. и 3 076, 59 лева обезщетение за
забава и законна лихва върху главницата от 26.10.2018г. , и са присъдени разноски.
Въззивниците искат отмяна на решението и отхвърляне на иска, като твърдят
недопустимост на установителния иск, предвид липсата на валидно проведено заповедно
производство; необоснованост и неправилност на изводите на съда за спазване на срока по
чл. 147, ал.1 ЗЗД и неправилно отхвърляне на възражението за недействителността на
договора, като неотговорящ на изискванията по чл. 7 от ЗПК / отм/.
Въззиваемият „ЦКБ“ АД оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията
и възраженията на страните излага следното:
Ответниците са поръчители на кредитополучателя по договор за потребителски
кредит от 19.08.2008г. В. Г. З..
На 26.10.2018г. ЦКБ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу длъжника по договора за кредит и неговите поръчители – Г.З. и А.И..
Образувано е ч.гр.д.№ 69111/2018г., СРС ,145 ти състав. С разпореждане от 22.11.2018г. е
1
отказано издаването на заповед срещу длъжника З. с мотив, че не е уведомен за
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението, а със заповед от 22.11.2018г. е
разпоредено поръчителите Г.З. и А.И. да заплатят солидарно процесните суми. Допуснато е
незабавно изпълнение на заповедта, което е отменено от СГС, ТО с определение от
30.05.2019г. по ч.гр.д.№ 5403/2019г. Мотивът на въззивната инстанция е, че поръчителите
не дължат изпълнение, ако предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника.
На 20.12.2018г. ЦКБ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу длъжника по договора за кредит В. З.. Образувано е ч.гр.д.№
80427/2018г. по описа на СРС, 88 състав. На 08.01.2019г. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено З. да плати на банката 27 302, 27 лева предсрочно
изискуема главница; 11 444, 66 лева договорна лихва за периода 19.06.2015г.-19.12.2018г.
обезщетение за забава в размер на 3354, 21 лева за периода 22.06.2015г.-19.12.2018г. и
разноски по делото.
Исковата молба по чл. 422 ГПК срещу поръчителите е подадена на 24.07.2019г., след
възражение по чл.415 ГПК.
Вземанията произтичат от предсрочна изискуемост на задълженията на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит от 19.09.2008г. Със същия ( чл.
10.ал.2 ) е уговорено тя да настъпи автоматично при продължила повече от 60 дни забава на
кредитополучателя за плащане на задължение по договора. Няма спор, че от юни 2015г. В.
З. е спрял да обслужва кредита ( така в.л. С.), както и че най –късно на 07.12.2018г. е
валидно уведомен за изявлението на банката за предсрочна изискуемост на вземанията по
договора.
Противно на доводите на въззивниците, заповедно производство срещу тях е
проведено и е приключило със заповед за изпълнение. Същата не подлежи на обжалване, а с
определението на СГС по ч.гр.д.№ 5403/2019г. е отменено единствено незабавното й
изпълнение. Или съответните предпоставки на чл. 415 ГПК са налице, поради което
предявената по реда на чл.422 ГПК установителна искова претенция е допустима.
Настъпилата след подаване на заявлението от 26.10.2018г. предсрочната изискуемост
чрез обявяването й на длъжника следва да бъде взета предвид при преценка основателността
на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК , съгласно даденото в т.9 на ТР № 4/18.06.2014г.
разрешение.
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
т.18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, става изискуемо не с проявлението на факта на неплащането, а след
като банката се позове на този факт, упражнявайки правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и доведе изявлението си до знанието на длъжника. Или уговорената в
процесния договор за кредит предсрочна изискуемост не е настъпила автоматично на 60 тия
ден след падежа на вноската за месец юни 2015г., а когато е обявена на длъжника. От
представените по делото доказателства се установява, че изявлението на банката, с което
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем – писмо с изх.№ от
02.05.2018г., е връчено надлежно на кредитополучателя на постоянния му адрес, който
съвпада с посочения за кореспонденция в договора, на 22.10.2018г. , а на настоящия му
адрес – на 07.12.2018г.
Началният момент на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД съвпада с момента, в който
банката е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл
са дадените по реда на чл. 290 ГПК разрешения в решения No 345 от 12.11.2012 г. по гр. д.
No 481/2012 г. на III г.о. на ВКС; решение No 58 от 15.04.2009 г. по т. д. No 584/2008 г. на II
т. о., решение No 130 от 27.10.2009 г. по т. д. No 139/2009 г. на I т. о., решение No 23 от
2
24.03.2015 г. по т. д. No 1717/2013 г. на I т. о. и решение No 40 от 17.06.2015 г. по т. д. No
601/2014 г. на I т. о., ВКС, които се споделят от настоящия състав. Приложено за казуса това
означава, че срокът не е пропуснат - изискуемостта на целия дълг (в хипотеза на
предсрочна изискуемост) е настъпила на 22.10.2018г. или на 07.12.2018г., а заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е издадена такава срещу
кредитополучателя, е от 20.12.2018г. Ето защо поръчителите отговарят спрямо банката за
изпълнение на предсрочно изискуемите вземания.
Пред настоящата инстанция няма спор за размера на вземанията, който е установен
безпротиворечиво от заключението на в.л. С.. Към 26.10.2018г. вземанията на банката за
главница, договорни лихви и наказателни лихви са в размерите по заповедта за изпълнение,
а определянето им към по –късна дата (тази, на която е обявена предсрочната изискуемост
на длъжника) би завишило вземанията за лихви, което не ползва жалбоподателите.
Оплакванията за недействителност на договора по чл. 14, ал. 1 вр.с чл. 7, т.4-14 от
ЗПК /отм./ са бланкетно и произволно заявени. Не се сочат конкретни нарушения на закона
или необоснованост при формиране на изводите на първоинстанционния съд по
възражението по чл. 14 ЗПК / отм./ Процесният договор отговаря на всички изисквания на
чл. 7, т.4-14 ЗПК / отм/ по изложените от първата инстанция съображения, които въззивният
съд споделя. На основание чл. 272 ГПК препраща към съответните мотиви на обжалваното
решение.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира оплакванията по жалбата за
неоснователни и като достига до еднакви крайни изводи с тези на първата инстанция, следва
да потвърди обжалваното решение.
При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 160 лева с ДДС. Възражението за прекомерност е
неоснователно – възнаграждението е по минимума по НМРАВ с включен ДДС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СОС, ТО, І-ви състав от 27.07.2020г. по т.д.№
204/2019г.
ОСЪЖДА Г. Г. З. ЕГН ********** и А. К. И. ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес адв. Д.П., гр.Своге, ул. Цар Симеон № 29, да платят поравно на „Централна
кооперативна банка“ АД , гр.София, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в размер на 2160 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3