РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 09.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7077 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от Р. А., чрез
процесуалния представител адв. Н.С., срещу М.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 677,92 лева,
от които: сума в размер на 500,00 лева, представляваща дължима главница,
договорна лихва в размер на 33,62 лева за периода от 10.06.2016 г. до
06.07.2016 г, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 100 лева,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
2,26 лева, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 42,04 лева
за периода от 06.07.2016 г. /датата на настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост/
до 27.06.2017 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава били подадени възражения, поради което за него се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Излага, че основанието, въз основа, на което е
депозирал искането да бъде издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
кредит „Бяла карта“ с № 465940 от 05.05.2016г, между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор
и М.Д.Д. като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. Твърди се, че подписвайки договора за кредит кредитополучателят
е удостоверил: че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Сочи се, че съгласно сключения договор за
кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в
максимален размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Ассеss Finance/iCard/Visa, а Кредитополучателят
се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. Излага се, че ответникът е усвоил сума в общ
размер на 500.00 лв., като дължимата към настоящия момент главница е в размер
на 500 лв. Сочи, че
е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 10.04.2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД, , по силата на който вземането срещу длъжника е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди се, че съгласно договореното
от страните, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които
надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Излага се, че заедно
с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като кредитополучателят е могъл да усвои изцяло максималния размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да
предостави заемната сума. Твърди, че страните са подписали и Приложение № 2 към
договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Ассеss Finance/iCard/Visa, които съдържат и
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Ассеss Finance/iCard/Visa.
Излага, че ответникът дължи договорна
лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно, като в
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 33,62 лв., за
периода от 10.05.2016 г. датата на първата транзакция по кредитната карта до
06.07.2016 г. датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Излага, че в случай, че кредитополучателят
не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения
договор, страните са договорили задължение на ответника да представи на кредитодателя
в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя
и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Сочи, че
задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на
падежа.Твърди, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора неустойка
в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за настоящия месец, която се начислява за всяко отделно неизпълнение
на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число
на следващия месец текущото задължение. Сочи, че на посоченото основание, на кредитополучателят
е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 100
лв. Излага, че съгласно договореното в договора, ако кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да
предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението, като при забава за плащане на посочената по-горе сума в размер
на 15% от максималния кредитен лимит същият дължи на кредитодателят разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв, за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120лв., включваща разходите на кредитодателя
за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. Излага, че в
настоящия случай ответникът дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 2,26 лв. Навежда доводи, че съгласно клаузите на сключения договор, в случай че
Кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минимална погасителна вноска
с повече от 10 дни, Кредитополучателят има право да обяви цялото му задължение
по настоящия Договор за предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че
предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия
и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това
обстоятелство. Твърди, че, в случая предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на 06.07.2016 г., като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете на всички
задължения са отдавна изтекли, а длъжникът по делото продължава виновно да не
изпълнява същите, като считано от тази дата 06.07.2016г. ответникът дължи
заплащането на законна лихва за забава върху главницата в размер на 42,04 лв.
за периода от 06.07.2016г.- датата на настъпване и респективно обявявяне на
предсрочната изискуемост до 27.06.2017г - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендира и
присъждането на разноски в размер на 350 лв.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск и да постанови
решение по реда на чл.238 ГПК.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
депозираното по делото възражение оспорва претендираните суми, като сочи, че не
дължи изпълнение.
В първото по делото редовно заседание, проведено на 27.02.2018г.,
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В депозираната преди о.с.з. на 02.02.2018 г. молба ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Вземанията на ищеца произтичат от сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“
ООД, ЕИК ********* Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., с който на основание
чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 10.04.2015 г., вземането срещу
длъжника от „Аксес Файнанс“ ООД е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Сочи се,
между ответника и Аксес Файнанс“ ООД е сключен „Договор за кредит „Бяла
карта“ с № 465940 от 05.05.2016г, по
силата на който кредиторът е предоставил на М. Д. револвиращ кредит в
максимален размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоил чрез международна кредитна карта Ассеss Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят
се е задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Излага се, че клаузите на сключения договор предвиждат, че ако кредитополучателят
изпадне в забава за плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 дни,
кредитополучателят има право да обяви цялото му задължение по настоящия Договор
за предсрочно изискуемо без да е длъжен да го уведомява. Твърди се и, че, в
случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 06.07.2016 г., като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист сроковете на всички задължения са отдавна изтекли, а
длъжникът по делото продължава виновно да не изпълнява същите.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 18328/13.11.2017 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 292/23.01.2018г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 275,00 лв, от които
175,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Р. А., сума в общ размер на 677,92 лева /шестстотин седемдесет
и седем лева и деветдесет и две стотинки/, от които: сума в размер на 500,00
лева, представляваща дължима главница, договорна лихва в размер на 33,62 лева
за периода от 10.06.2016 г. до 06.07.2016 г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 100 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 2,26 лева, лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 42,04 лева за периода от 06.07.2016 г. до
27.06.2017 г., както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното
на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от Р. А., сумата
от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева /,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5109 по описа за
2017 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от Р. А., сумата от 275,00 лв. /двеста седемдесет и пет лева /, представляваща сторени
в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: