Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1364 08.11.2019 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
На осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретаря: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 3949 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Д.“
ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б., и адрес на управление ул.“К.“ бл. ..., представлявано от Д. И. Л.
и съдебен адрес ***, чрез адв.А.К., против наказателно постановление №437844-F460852 от 10.05.2019г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева.
За търговеца-жалбоподател,
редовно призован, в съдебно заседание се
явява упълномощен адвокат. С жалбата се моли за отмяна
на НП, алтернативно за обявяване на нарушението за маловажен случай. Изложени
са съображения, свързани с описанието на нарушението и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Процесуалният
представител ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление. Излага доводи.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 02.12.2018г, в 12,25 часа,
свидетелят И. в качеството й на инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас
съвместно Н.С.-също инспектор, извършили проверка на
търговски обект относно спазването на данъчното законодателство представляващ пекарна „З.“, находяща се в гр.Б.,
бул.“С. С.“ № ..., стопанисван от „Д.“ ЕООД с ЕИК ... По време на проверката се установило,
че дружеството не е изпълнило задълженията си да съхранява в търговския обект
свидетелството за регистрация на монтираното и въведено в експлоатация за
обекта фискално устройство модел „DATECS FP
1000KL“ с ИН на ФУ DT355841 и ИН на ФП №02355841. Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.118 ал.4 вр
чл.42 ал.1 т.1 от НаредбаН-18/2006
на МФ. По време на съставянето на акта било представено
свидетелството за регистрация на посоченото по-горе фискално устройство.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени писмени възражения по акта.
Като е
взел предвид акта и останалите писмени доказателства административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление №437844-F460852 от 10.05.2019г. В него при идентична фактическа
обстановка както в акта, е направена правна квалификация по чл.41 ал.1 т.1 от
Наредба Н-18/2006 г и на основание чл.185 ал.2 изр.второ вр.
ал.1 от ЗДДС на търговеца-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 500 (петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се
доказа от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
От правна страна
съдът приема за установено следното:
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в сроковете на чл.34 ЗАНН. От формална страна са спазени изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и по двата акта.
Установеното нарушение за лисата на съхранение в обекта на търговеца на
свидетелството за регистрация е отразено в нормата на чл. 42 ал.1
т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ издадена на
основание чл.118 ал.4 от ЗДДС. Правилно е избрана
нарушената материална норма. Правилно и законосъобразно е избрана и
санкционната норма на чл.185 ал.2 изречение второ вр.
ал.1 от ЗДДС–нарушението не води до неотразяване на приходи,
каквито данни не са изложени в административното производство, а препращането
към ал.1 от чл.185 ЗДДС има отношение само относно
размера на санкцията, която е избрана в минималния размер.
Въпросът за вината не се обсъжда, тъй като
нарушителят е юридическо лице и отговорността му е безвиновна.
Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41
от ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси,
във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например:
офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот) например:
гараж, мазе, стая или други подобни/или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби, като в случая става въпрос за стационарен
обект–пекарна.
Съдът приема обаче, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН-такъв, при който административното нарушение с оглед или
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от съответния вид субсидиарно приложени на НК касае
само посочените в чл.11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на
чл.93 т.9 от НК следва да бъде приложена в административното производство по analogia legis –чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН (ТР №1/12.12.2007 г по т.н.д. 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС) Това е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за сътавомерността
на деянието, процесното нарушение на чл.42 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. следва да се отнесе към
така наречените „нарушения на просто извършване“ (формални престъпления).
Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното
деяние –несъхраняване на свидетелство за регистрация на фискалното устройство,
без да е необходимо настъпването на определен противоправен
резултат, различен от обективиране на самото изпълнително деяние. По този начин
е въздигнато в нарушение самото застрашаване на обществените отношения,
свързани с осъществяване на проверката за дейността на
дружеството-жалбоподател, без да са налице настъпване на имуществени или неимуществени
вредни последици. Приложението на чл.28 от ЗАНН (а това се отнася и за чл.9
ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН) обаче не е изключено и
при формалните административни нарушения, тъй като няма нормативно ограничение
за това. Именно за това преценката дали е налице маловажен случай или не, следва
да бъде направена с оглед не само наличието или липсата на вредни последици, а
на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения,
предмет на регулиране от съответния нормативен акт. Нормата на чл.28 от ЗАНН създава правомощие (право, но не задължение)
за наказващите органи да отличават съществените от маловажните случаи на нарушение
като не санкционират всеки случай на административно нарушение, които
застрашават (както в случая) или увреждат установения ред на държавно управление
с интензитет, типичен за обикновените случаи на административни нарушения. Чрез
предложението на чл.28 от ЗАНН на нарушителя бива
посочено, че е извършил нарушение (макар и маловажно) и че ако повторно извърши
такова ще бъде санкциониран. Така се постига съразмерност между извършеното и
наказанието за стореното (чл.27 ал.2 и 3 ЗАНН), която изисква да не бъде наложено наказание в
случай, че и най-лекото такова ще се окаже несъразмерно тежко спрямо
извършеното.
Отнесени към конкретния случай горните принципни
положения относно приложението на чл.28 от ЗАНН водят
до извод, че извършеното от дружеството-жалбоподател деяние представлява маловажен
случай и това е така, тъй като жалбоподателят представил на свидетелството за
регистрация на фискалното устройство по време на съставянето на акта. При това
характерът на самото нарушение е такъв, че не може да доведе до неотразяване на
приходи, тъй като липсата на процесния
удостоверителен документ, какъвто е процесното свидетелство
за регистрация, не касае отчитането на извършените в търговския обект продажби.
Непредставянето на свидетелство за регистрация на фискалното устройство
практически не е попречило на контролния орган–НАП да осъществи своевременно
контролните си правомощия, тъй като както посочи свидетелят И.
–служител на НАП, при извършване на проверката в електронната система на
НАП се е съдържала информация, че наличното в търговския обект фискално
устройство е регистрирано и за него е издадено свидетелство за регистрация.
Следователно за НАП е съществувала достъпна информация, че наличното в
търговския обект фискално устройство, чрез което се регистрират продажбите в
проверявания обект е регистрирано по съответния ред, независимо дали в него се
е съхранявало свидетелството за регистрация. По делото не се твърди, а и няма
данни жалбоподателят да извършил други административни нарушение
касаещи приложението на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Нещо повече, при проверката
е установено, че документите в търговския обект се водят изрядно, а отчетите на
фискалното устройство съответстват на продажбите. Всичко това налага извод, че
извършеното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид, а налагането
на санкция, която макар и определена в минимален размер -500 лева, формално нарушение
и при наличие на НАП да осъществи контролните си правомощия, се явява значително
по своя характер и води до несъразмерност на санкцията с преследваната от закона
цел.
По изложените съображения съдът приема
, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал.1, предложение трето от ЗАНН,
Бургаският районен съд, V наказателен състав
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №437844-F460852 от 10.05.2019г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на
НАП, с което на „Д.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в
гр.Б., и адрес на управление
ул.“К.“ бл. ..., представлявано
от Д. И. Л. и съдебен адрес ***, чрез адв.А.К. за
нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 изречение
второ вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
Решението подлежи на
обжалване по касационен ред пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.