Р Е Ш
Е Н И Е № 40
гр. Сливен, 12.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 69 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №
1262/12.11.2019 г. по гр.д.№ 6398/2019 г. на Сливенски районен съд, с което е
признато за установено, че М.Т.С., ЕГН **********,***, дължи на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, сумите за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2190/10.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4016/2018 на
СлРС, а именно: главница в размер на 214,55 лв., представляваща стойността на
доставената и консумираната питейна вода за периода от 01.06.2017 г. до
31.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 10,86 лв., за периода от забавата до
04.07.2018 г.,както и М.С. е осъдена да заплати сумата от 26 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 585 лв. разноски по исковото производство.
Въззивната жалба е подадена от особения представител
на ответника в първоинстанционното производство М.Т.С. и с нея се обжалва
посоченото първоинстанционно решение изцяло.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
В жалбата си особения представител на ответника в
първоинстанционното производство М.Т.С., релевира оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът
неправилно е приел, че ответницата е длъжник на ищцовото дружество. Сочи се
още, че не било доказано, че М.С. е потребител на услугите на ВиК Сливен ООД по
смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи на
МРРБ.
Навежда се довод за допуснато процесуално нарушение, а
именно че делото било отлагано 3 пъти, за да се представят доказателства от
страна на ищеца. Посочва се, че ответницата не била титуляр на партида, а
наследник на такъв титуляр, но не били представени доказателства, че тя била
приела наследството. Не били представени
доказателства за ползването на общинския имот и подписите положени в
представения карнет.
С въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
В с.з., за въззивника М.Т.С., се явява назначеният от
първоинстанционното производство особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК – адв. В.Л., който моли за отмяна на атакувания акт и да се отхвърлят
изцяло претенциите на въззиваемото дружество. Подчертава, че не било доказано
от страна на въззиваемото дружество качеството на потребител на М.С. и е
допуснато процесуално нарушение като е отложено три пъти делото за събиране на
доказателства. Аргументира се, че не тя е титуляр на партидата, а нейният баща,
но нямало доказателство същата да е приемала наследството.
Въззиваемата страна Водоснабдяване и канализация –
Сливен ООД, редовно призована, се представлява от представител по пълномощие –
адв. К., който моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Счита претенцията
за доказани по основание и размер и моли за присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни
доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение
по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно
а с оглед обхвата на обжалването – и
допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно
и правилно.
Този състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно
анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ.
Като съобрази установената безпротиворечиво фактическа
обстановка, настоящия състав на СлОС, намира следното от правна страна:
За да бъде установено със сила на присъдено нещо по
чл. 422 от ГПК че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на
фактурираната стойност на изразходваната вода, то последното следва пълно и
главно да докаже на първо място валидно договорно правоотношение, както и
основанието за възникването на задължението за плащане по фактурите, а именно
доставка на фактурираното количество вода или предпоставки същата да се
начислява служебно.
Договорното правоотношение с ВиК дружеството е
неформално и може да се доказва с всички възможни средства по реда на ГПК.
Съгласно §1, т.2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. В чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4),
също е дефинирано понятието „потребител“, а именно: собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Безспорно, потребител по смисъла
на горепосочените нормативни текстове е собственикът на имота, като известни
колебания в съдебната практика са породени във връзка със значението на
използвания термин „ползвател“, а именно дали се касае само за лице, което
ползва като притежател на вещно право на ползване или е допустимо да се приеме,
че „ползвател“ е и лице ползващо го на договорно основание. Преобладаващото
становище е, че съобразно изложените по-горе правни норми , „ползвател“ е само
титулярът на вещно право на ползване. При описаната правна регламентация, сходна
с тази по ЗЕ, съдът намира, че по аналогия могат да намерят приложение
разрешенията изложени в Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК. В него е
допусната възможността клиенти на топлинна енергия за битови нужди да могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (собственици
и титуляри на вещно право на ползване), ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
След като настоящият
съд възприема горното становище, счита
че в случая съществува възможност наемателят да стане потребител на ВиК
услуги, но само ако се докаже визираните по-горе условия – съгласие от
собственика, сключване на договор с ВиК доставчика при публично известните ОУ.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия на
водоснабдяване и канализация Сливен, наемателят може да бъде потребител на
услугите на ВиК за срока на наемното правоотношение, като самите общи условия
на въззиваемото дружество въвеждат условия за това, а именно изрично, лично
съгласие на собственика заявено при оператора на ВиК (или респ.
нотариално-заверена декларация), за
предоставяне на услугите за определен
период. В противен случай следва да се прилага чл. 8, ал. 9 от Наредба № ,който
гласи, че наемателят на водоснабдяван
имот може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да
спазва изискванията на тази наредба и на договора, но когато наемателят не
спазва задълженията, съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят.
В тази връзка, за да се приеме за доказано, че има
валидна договорна връзка, която обвързва въззивницата към Водоснабдяване и
канализация - Сливен следва да се докаже нормативното изискване лицето да е
потребител по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4, или предпоставките на самите общи
условия.
Безспорно доказани по делото се явяват фактите, че
Община Сливен е собственик на имота и че М.Т.С. е била наемател през периода
01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. От където следва че ответницата по
първоинстанционното производство не е ползвател по чл. 3 от Наредбата, а следва
да се третира като лице, което ползва водоснабдения имот на договорно основание
- договор за наем. Както е посочено и в цитираното тълкувателно решение
договорът между оператора на ВиК услуги и наемателят не може да се презюмира с
установяване на факта на ползването на имота на договорно основание, а трябва
да се докаже с всички възможни средства, едно от които е откриване на партида
на името на лицето.
Ищецът по първоинстанционното производство има няколко
възможности да открие индивидуална партида на името на лицето ползващо имота –
на първо място чл. 2 ал. 3 от Общите условия дават възможност за придобиването
на качеството потребител и на наемателя на имот. Съгласно чл. 60 от общите
условия операторът на ВиК услуги може служебно да промени титуляра на партидата
или съгласно чл. 61 от същите по инициатива на потребител. Това са двата
способа за отражение на промяната на лицето отговарящо за задължения натрупани
по един стационарен водоснабден обект, за който вече е бил сключен договор за
предоставяне на ВиК услуги.
Въпреки процесуалната пасивност на ищцовата страна да
положи усилия за доказване на договорното правоотношение с ответницата по
установителния иск. Съдът извлича наличието на партида на нейно име в масивите
на ВиК от отразеното в съставените фактури, където за потребител и след номера
на обекта стои името на М.Т.С.. Промяната е отразена и в карнета за отчитане на
показанията на водомера. Макар от представените доказателства да не става ясно
по какъв ред е била променена партидата на името на ищцата, то това остава
извън предмета на доказване по делото и с оглед липсата на конкретни възражения
че това е било незаконосъобразно, то съдът приема че същото е станало на база
чл. 60 или чл. 61 от Общите условия и при спазването на изискването на чл. 2,
ал. 3 от тях.
Името на С. е вписано и в издадените от ВиК фактури
непосредствено след номерът на обекта – 20801.
Както и самото тълкувателно решение, което настоящия
съд прилага по аналогия посочва, че договорът е възможно да се докаже с
откриване на индивидуална партида на ползващото на договорно основание лице, то
може да се приеме в настоящия случай, че доколкото, видно от данните вписвани в
карнета, и договора за наем, М. Станчева е ползвала услугите на Водоснабдяване
и Канализация Сливен и е имала задължение да се запознае с общите условия на
дружеството , както и да смени партидата на свое име (видно от договора за наем
с Община Сливен), то договорът с Водоснабдяване и канализация Сливен е доказан
и въззивницата има материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.
По останалите елементи относно количеството доставена
вода, периода и начина на начисляване на сумите не се спори и настоящата
инстанция се солидаризира с изводите на първата.
По отношение на акцесорната претенция съдът също
намира, че като зависеща от изхода на главния спор, решението по нея е
правилно.
Тъй като според настоящия състав на съда въззивницата
е пасивно легитимирана да отговаря по иска на основание самостоятелни договорни
отношения с ВиК Сливен, то не следва да се обсъжда наследственото
правоотношение с титуляра на старта партида Трифон Трифонов, тъй като същото се
явява ирелевантно.
Изводите на въззивния състав и първоинстнационното
решение съвпадат и атакуваният акт следва да се потвърди.
С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция,
за въззиваемата страна възниква правото на разноски, като същата доказва
направени такива в размер на 150 лв., а именно за особен представител, каквито
са и претенциите.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1262/12.11.2019 г. по гр.д.№ 6398/2019 г.
на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М.Т.С., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Шести септември“ № 27, сумата от 150 лв., представляваща направените във
въззивното производство разноски за особен представител.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.