Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 05.11.2014
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в
закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета
година, с състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.
При секретаря М.М., като
разгледа гр. д. № 1081/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 127 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК.
Производството
е образувано по молба на Т.Е.А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Р., пл.
С.№ .против Е.М.А., ЕГН **********,***.
Ищцата
твърди, че с ответника са родители на Л.Е.М., роден на *** г. Сочи, че по
силата на одобрена от съда и постигната между тях спогодба на 25.09.2012 г. по
гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир родителските права върху детето са
предоставени на бащата, като местоживеенето му също е определено при бащата.
Майката се е задължила да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 100
лв.
Сочи,
че когато през лятото взела детето при себе си съгласно режима за лични
отношения с детето, разбрала от същото, че е подлагано на психически и
сексуален тормоз от бащата. Детето не било изкъпано, било с мръсни дрехи,
говорело неприлични неща. Детето заявило, че не желае да живее с баща си, а с
майка си.
Ищцата
твърди, че живее в Република Италия, където има подсигурена работа, постоянни доходи. Може да осигури
добри социално-битови условия за живот на детето, както и възможност за добро
образование.
Сочи,
че ответникът препятства общуването и с детето, като не и позволява да
разговаря с него по телефона. Не разрешава на детето да бъде издаден
международен паспорт, както и да пътува извън територията на Република
България. Това поставя в невъзможност ищцата да вземе детето със себе си в
Италия, където живее.
Искането
към съда е да предостави упражняването на родителските права върху детето Л.Е.М.,
ЕГН ********** на майката, да определи местоживеенето му да бъде при нея, както
и да разреши издаване на международен паспорт на детето без съгласието на
бащата, както и детето да пътува до република Италия.
Заявена
е претенция за присъждане на разноски.
Препис
от исковата молба е връчена на ответника на 13.11.2013 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че не и налице изменение в
обстоятелствата, които са послужили като основание за предоставяне на
родителските права на него. Твърди, че са неверни твърденията, че той не се
грижи добре за детето и че го подлага на психически и сексуален тормоз.
Напротив сочи, че от раздялата си с ищцата през
Искането
му към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане
на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание по реда на чл. 123, ал. 2 от СК са изслушани и двете страни.
Ищцата
е заявила, че желае тя да упражнява родителските права върху детето, тъй като може
да осигури по-добра среда за живот и възможности за развитието му. Според нея
ответникът не възпитава у детето хигиенни навици, не се грижи за добрия му
външен вид и го отглежда в неподходяща среда. Счита, че сега действащия режим
за осъществяване на личи отношения между нея и детето е твърде ограничителен.
Ответникът
заявява, че не жела изменение в установения до настоящия момент режим на
упражняване на родителските права. Не се противопоставя на евентуално
разширяване на режима на лични отношения с майката. Заявява изрично несъгласие
детето да пътува извън територията на Република България и да гостува на майка
си в Република Италия. Сочи като основание за несъгласието си страха, че ищцата
няма да върне детето.
Процесуалния
представител на ищцата поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи по
съображения подробно изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Процесуалния
представител на ответника поддържа отговора. Моли съда да отхвърли иска за
предоставяне родителските права на майката и за разрешаване на детето да пътува
в Република Италия без съгласието на бащата, както и да му бъде издаден
международен паспорт. Излага съображения за разширяване режима за осъществяване
на лични отношения между ищцата и детето.
Съдът
като прецени процесуалната допустимост на предявените искове, съобрази
наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства,
намери следното:
Исковете,
предмет на настоящото дело, с правна квалификация чл. 127 и чл.
127а, ал. 2 от СК поставят спорни между родителите на ненавършило пълнолетие
дете въпроси относно упражняването на родителските права, режима на лични
отношения с другия родител и пътуванията на детето до Република Италия, където
се е установила да живее майката. За правилното им разрешаване водещ за съда е най-добрият
интерес на детето, като в конкретния случай фактите, релевантни за извършването
на тази преценка по двата иска са идентични, а изводите – взаимосвързани.
Не
е спорно по делото и се установява от приложеното удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № . г. на община
Радомир/приложено по гр. д. № . г. на РРС/, че страните са в брак по между си,
от който на *** г. е родено детето Л.Е.М.. Не е спорно и че страните са във
фактическа раздяла от месец септември
Изменение на така създаденото с цитирания
съдебен акт положение е възможно при изменение на обстоятелствата, които са
взети предвид при първоначалното решаване на въпроса за родителските права и
режима на лични отношения, като съдът дължи преценка и за начина, по който то
се отразява върху положението на детето и ефективността на мерките. Изменението може да касае
промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на
упражняващият права, на социалната среда, в която живее детето след
първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Обстоятелства,
които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при
родителя, на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при
другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да
упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа
невъзможност да се справи с детето. Изменението на обстоятелства може да се
изразява в: нововъзникнали права или задължения на родителя по повод
задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина
отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е
детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на
детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са
предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на
лични грижи по отношение на детето.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдебно-психологична
експертиза и изготвените два броя социални доклади – от Д „СП” – Радомир и от
социалните служби в Република Италия, с посредничеството на М.с.с.– Б. се установява,
че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет и
възпитателски умения да се грижат да детето и да задоволяват физическите и
емоционалните му потребности. Осигурили са подходящи социално битови условия за
отглеждането и израстването му. Бащата разполага с етаж от къща в гр. Р., в
която са създадени всички необходими условия за отглеждането на Л.. Ответникът
е трудово ангажиран и получава трудов доход, позволяващ задоволяване нуждите на
семейството. В грижите за детето разчита на подкрепата на родителите си, които
живеят в един двор с него, но в отделно жилище. На възраст и в здравословно
състояние са, което им позволява активно да подпомагат сина си в отглеждането
на детето.
Майката,
след напускане на семейното жилище, се е установила да живее в Република Италия,
гр. .. Притежава редовни документи за пребиваването си там. Обитава заедно с
майка си и сестра си къща, за която е сключен дългосрочен договор за наем.
Жилището е обзаведено с всичко необходимо за отглеждане на детето. Ищцата е трудово ангажирана.
Разполага с трудов доход, който и позволява да задоволява своите нужди и нуждите
на детето. Учи в Република Италия. При отглеждането на детето може да разчита
на подкрепата на майка си и сестра си, както и на брат си, който живее в
Република България.
Детето
е момче, на шест години. Привързано е и към двамата родители. Лесно адаптивно
е. Има силна емоционална връзка както с баща си и неговите роднини /баба, дядо,
чичо, братовчеди/ така и с майка си. Липсва емоционална близост с разширеното
семейство по майчина линия. Детето е разколебано относно обстоятелството при
кого от родителите си иска да живее. В хода на психологичното изследване
демонстрира близост към двамата родители. Като по-голяма сигурност, респект и
зачитане на авторитет засвидетелства по отношение на бащата. Заявява, че желае
да живее както при баща си в гр. Р., така и при майка си в Република Италия.
Преди раздялата на родителите си, заедно с тях е гостувало на баба си по майчина
линия в дома, в който понастоящем живее ищцата в Италия.
От събраните по делото
доказателства не се установиха твърдяните от ищцовата страна негативни
изменения във възпитателските качества на бащата, както и твърденията за
неглижиране хигиената, здравето, възпитанието и външния вид на детето. Напротив
от приетият социален доклад, изготвен от социален работник при Д „СП” – Радомир,
становището на последния, съдебно психологическата експертиза и показанията на
свидетелката Т. А., която няма родствена връзка с нито една от страните и
засвидетелства симпатия и уважение към всяка от тях, се установя, че ответникът
е грижовен баща, осигуряващ всичко
необходимо за израстването, възпитанието и развитието на детето си. Л. се
отглежда в сигурна, спокойна и безопасна среда, с подкрепа на разширеното
семейство на бащата. Посещава редовно детска градина, където е създал
приятелски кръг. Спазва подходящ за възрастта му дневен режим и има изградени
хигиенни навици. Винаги е облечен чисто и с подходящи за сезона дрехи. Не е
оставян без надзор на възрастен. От
съдебно – психологическата експертиза се установява, че детето се чуства
щастливо и обичано в тази обстановка.
Установеното по делото от разпита на
свидетеля Р. /брат на ищцата/ и приложените писмени доказателства, че детето
понякога боледува, както и че е имало пъпки по тялото през лятото, когато
майката го и взела за осъществяване режима на лични отношения, по никакъв начин
не противоречи на приетото за установено по-горе. Нормално и естествено е, с
оглед възрастта на детето/6 г./ и произтичащата от нея необходимост от
посещение на детско заведение, то да боледува периодично, както и през летния
сезон по тялото му да се установяват следи от ухапвания от насекоми. Всичко
това не сочи на незаинтересованост от страна на бащата и пренебрегване
здравословното състояние на детето.
Твърденията на ищцовата страна,
че у детето се възпитават неприлични навици също не бяха доказани по делото. От
разпита на свидетеля Р. се установи, че „неприличните навици” на Л. се състоят
в това, че детето докосва половите си органи. При изслушването на вещото лице –
психолог в съдебно заседание същото обясни, че това е нормално и естествено действие,
изразяващо желанието на детето да изучава и опознава тялото си.
Не се установи и твърдението за
физическо и сексуално насилие от бащата
по отношение на детето. За случай, при който детето е било удряно от бащата се
съдържат данни само в показанията на свидетеля Р.. Сведенията, които дава той
не се основават на непосредствено възприятие на фактите. Съобщени са му от
ищцата, а тя е разбрала за тях от Л.. Детето не е споделило нито със социалните
работници, нито с вещото лице – психолог за упражнено по отношение на него
физическо насилие в семейството. Поради изложеното съдът не кредитира
показанията на свидетеля Р. досежно тези обстоятелства.
Посредством задаваните към
свидетелите въпроси относно етническата принадлежност на бащата и ползването в
семейството на родителите му езика на този етнос, ищцовата страна прави опит да
внуши негативна оценка за възпитанието и отглеждането на детето, както и за
средата, в която расте то. Във връзка с това, съдът счита, че е необходимо да
отбележи, че етническата принадлежност на който и да било от родителите не би
могла да бъде основание за изменение упражняването на родителските права и
режима на лични отношения. Тя е свързана с идентифицирането на лицето с друга
група от хора, въз основа на действително или предполагаемо общо наследство -
биологичен произход, история, раса, родствени връзки, религия, език, култура,
територия, националност или външен вид, което групата осъзнава, а хората извън
нея признават обособеността и. Поради това си естество етническата
принадлежност сама по себе си не може да бъде обстоятелство, възникнало след
установяване на настоящото положение относно упражняването на родителските
права и режима на лични отношения, представляващо основание за изменението му. Освен това съгласно принципът, закрепен в чл.
6 от Конституцията на РБ не се допускат никакви ограничения и привилегии
основани на етническа принадлежност. В съответствие с последния, съдът има
задължението да реши делото, без да се влияе от етническата принадлежност на
която и да било от страните. Като в отговор на наведените от ищцовата страна
доводи ще посочи, че за правилното развитие, възпитание и емоционално
израстване на детето няма значение етноса на родителите, а възпитателските им
качества и родителският им капацитет, възможността и желанието им да осигурят
нормални условия и среда за отглеждането му. Доказателства по делото сочат, че
ответникът притежава всички необходими качества да се грижи, отглежда и
възпитава своя син и е създал условия за това. По никакъв начин съдът не счита
и за укоримо обстоятелството, че бащата и разширеното му семейството се
идентифицират като . и ползват наред с българския и техния етнически език.
Всеки човек, произхожда от определено семейство и род. Познанието за произхода,
рода, семейството, неговите етнически особености, празници, традиции е важно
при изграждането на всяка личност. То дава усещането за стабилност и подкрепа,
за приемственост в поколенията и представлява основата, на която стъпва вече
порасналия човек при самоопределянето си.
Съдът счита за недоказани и
твърденията на ищцата, че ответникът препятства осъществяването на режима на
лични отношения с детето. От свидетелските показания се установява, че тя
винаги може да говори с Л. по телефона, да му изпраща колети и подаръци, да го
взима когато е в Република България. „Нарушаването” на режима за осъществяване
на лични отношения с майката, за който страните съобщават при изслушването им,
представлява тяхната различна оценка относно начина, по който трябва да се
изпълнява действащото към настоящия момент споразумение. От значение за
възникващите недоразумения е недостатъчната яснота и конкретика на това споразумение,
както и обстоятелството, че отношенията им се развиват на фона на продължилия
сравнително дълго във времето настоящ съдебен спор, който е изключително
емоционално изпитание и за двамата родители.
Предвид всичко изложено, съдът
счита, че не е налице изменение в обстоятелствата, налагащо промяна в
упражняването на родителските права. Независимо от констатацията на вещото лице
– психолог за лесната адаптивност на детето, съдът счита, че при преценка
най-добрият му интерес не могат да бъдат пренебрегнати обстоятелствата, че то е
привързано не само към баща си, но и към роднините по бащина линия, които също
участват в ежедневието му, че до настоящия момент е живяло само в дома с в гр.
Р., изградило е приятелска среда там и в детското заведение, което посещава, че
при евентуалното му трайно преместване в Република Италия ще бъде поставено едновременно
в условията на нова обстановка, на съжителство с хора, с които до настоящия
момент не е изградило емоционална връзка, на смяна на детското заведение и
необходимост от създаване на нов приятелски кръг. От значение е и пола на
детето. То е момче на 6 годишна възраст, което обуславя необходимостта от наличие
на мъжки модел на поведение, на който то да подражава. Такъв модел е неговият
баща, както и дядо по бащина линия. Всичко това обосновава изводът на съда, че
не са налице основания за изменение упражняването на родителските права и
искането в тази му част следва да се отхвърли.
Не така стои въпросът с режима
на лични отношения между детето и майката. Всяко дете има необходимост да расте
и да се развива с подкрепата и на двамата си родители. Затова с оглед
конкретните обстоятелства, съдът следва да определи такъв режим на лични
отношения с неупражняващия родителските права родител, който да осигурява
пълноценно общуване между него и детето, както и активно участие във всички
аспекти на израстването и развитието му. От събраните по делото доказателства е
безспорно установено по делото, че независимо от фактическата раздяла на родителите,
силната емоционална връзка между ищцата и сина и е запазена. Детето е
привързано към майка си, а от своя страна тя полага усилия за запазването и
развитието на тази връзка. След напускането на семейното жилище ищцата се е
установила да живее в Република Италия, където пребивава на законно основание и
е с редовни документи. Работи и учи там. Разполага с жилище и е създала
подходящи условия в него за отглеждане на детето. Има подкрепяща среда от
близки и роднини, които са готови да и оказват съдействие. Подобряването на
условията на живот на ищцата, осигуряването на постоянна трудова заетост и
наличието на подкрепяща среда, усилията и за запазване, поддържане и развитие
на емоционалната и връзка с детето са основания за разширяване режима на лични
отношения между нея и Л. и определянето на такъв, при който майката да е
максимално ангажирана и съпричастна с израстването на детето си. Този режим
трябва да е съобразен с отседналостта на ищцата в Република Италия. Съдът
счита, че на същата трябва да се предостави възможност да прекарва с детето си
един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата, както
и една от годишните ваканции на детето, съобразно утвърдените за това дни от
Министерство на образованието и науката – през четни години – пролетната ваканция,
включително и Великденските празници, а през нечетните години – зимната
ваканция, включително Коледните и Новогодишните празници, като майката ще има
задължение да взима детето от дома на бащата в 10.00 часа на първия ден от
съответната ваканция и да го връща до 16.00 часа на последния ден от нея. Като
през този период съдът счита, че майката може да извежда детето по нейна
преценка в Република Италия. Няма доказателства по делото ищцата до настоящия
момент да не е спазвала установения режим на лични отношения или да е задържала
детето повече от уговореното с бащата. Затова и съдът намира за неоснователни опасенията
на ответника, че ако ищцата изведе детето извън територията на страна, повече
няма да го върне при ответника. Няма никакви доказателства по делото за такива
опити или намерения на ищцата. Наред с това както Република България, така и
Република Италия са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца и Европейска конвенция за признаване и
изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване
упражняването на родителските права, и са обвързани от Регламент/ЕО/ №2201/2003
г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, които
международни актове съдържат достатъчно ефективни механизми за осигуряване
изпълнение на съдебните решения, постановено от страните по тях.
Осъществяването на режима на
лични отношения между майката и детето в нейния дом би позволило създаване и
развитие на емоционална връзка между детето и разширеното семейство на майката,
а също така и разгръщане на отношенията майка – син в пълен обем. Освен това по
делото са установени условията и средата в които живее майката, както и начина
и на живот. Касае се за сигурна и безопасна среда, осигурени подходящи условия
за пребиваване на детето, достатъчно близки хора, на които майката може да
разчита, за да не се допуска изоставянето на детето без надзор на възрастен.
Освен това майката следва да
има възможност да осъществява лични контакти с детето и в Република България,
като съдът намира за подходящо това да се случва през всяка четна календарна
година - четвъртият петък, събота и неделя от месец ноември, а през всяка
нечетна календарна година – четвъртият петък, събота и неделя на месец март, като същата ще може да взема детето в с 17.00
часа на петъчния ден от дома на бащата и да го връща в 17.00 часа на неделния
ден там.
За изпълнение на така определения режим
на лични отношения между майката и детето по необходимост се налага извеждането
на последното извън територията на Република България. Ответникът е изразил
категоричното си несъгласие за това. Доколкото по делото е установено, че
условията при които детето ще живее в Република Италия са подходящи и не го
поставят в риск, съдът счита, че следва да бъде уважено искането на ищцата за
разрешаване на сина и Л. да пътува в Република Италия с майка си или
упълномощено от нея лице, без съгласието на баща си, както и да се снабди с
необходимите документи за това. С оглед най-добрия интерес на детето и
установената задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, / Решение №
446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. (решение № 669 от
26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. също препраща
към него) и Решение
№ 697 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.
, Решение № 234 от
30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о., ГК/ съдът следва да
даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето извън
територията на Република България, само доколкото това е необходимо за
осъществяване на режима на лични отношения с майката. Затова разрешението
следва да касае само пътувания до Република Италия и то в рамките на периода за
осъществяване на режима на лични отношения с майката, а именно един месец всяко
лятото, през четните календарни години – за периода на утвърдената от МОН пролетната ваканция
и почивните дни в РБ, свързани с Великденските празници, а през нечетните
години – през периода на утвърдената от
МОН зимната ваканция, включително почивните дни в РБ, свързани с Коледните и
Новогодишните празници. Като срокът му ще бъде определен до влизане в сила на
друго съдебно решение, по силата на което да бъде изменен режима на лични
отношения. Само по този начин, съдът може да гарантира спазване и изпълнение на
настоящото съдебно решение и извън територията на Република България
посредством международните актове, които обвързват и Република Италия.
С оглед изхода на делото всяка от
страните следва да поеме направените от нея разходи в производството.
Предвид изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 127 от СК иск от Т.Е.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Р., пл. С.№ . против Е.М.А., ЕГН **********,*** за изменение
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие
дете Л.Е.М., ЕГН **********, установено с протоколно определение от 25.09.2012
г., постановено по гр. д. № . г. по описа на Районен съд Радомир, с което е
одобрена съдебна спогодба между страните.
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 127 от СК одобрения с протоколно определение от 25.09.2012 г.,
постановено по гр. д. № . г. по описа на Районен съд Радомир режим на лични
отношения между майката и ненавършилилото пълнолетие дете по следния начин:
Майката
Т.Е.А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Р., пл. С. №. и настоящ адрес:
Република Италия, гр. . ще осъществява режим на лични отношения със своето
ненавършило пълнолетие дете Л.Е.М., ЕГН **********,***
както следва:
1.
с възможност да го взема при себе си в Република Италия: всяка календарна
година един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата;
в четните календарни години през дните, определени от Министерство
на образованието и науката за пролетна
ваканция, включително почивните дни, свързани с Великденските празници; в нечетните
календарни години през дните, определени от Министерство на образованието и
науката за зимната ваканция, включително и почивните дни, свързани с Коледните
и Новогодишните празници, като има задължение да го взима от дома на бащата в
10.00 часа на първия ден от съответната ваканция и да го връща до 16.00 часа на
последния ден от нея;
2. на територията на Република
България: във всяка четна календарна година - четвъртите петък, събота и неделя
от месец ноември и през всяка нечетна календарна година – четвъртите петък,
събота и неделя на месец март, като ще
има задължение да взема детето от дома на бащата в 17.00 часа на петъчния ден и
да го връща в 17.00 часа на неделния ден.
РАЗРЕШАВА на Л.Е.М.,
ЕГН ********** да пътува до Република Италия, без съгласието на неговия баща - Е.М.А.,
ЕГН **********,***, придружаван от неговата майка Т.Е.А., ЕГН **********, с настоящ
адрес: Република Италия, гр. . или упълномощено от нея лице в следните периоди:
всяка календарна година един месец през лятото; в четните календарни години
през дните, определени от Министерство на образованието и науката за пролетна ваканция, включително
почивните дни, свързани с Великденските празници; в нечетните календарни години
през дните, определени от Министерство на образованието и науката за зимна
ваканция, включително и почивните дни, свързани с Коледните и Новогодишните
празници, считано до изменение на установения с настоящото решение режим на
лични отношения с друго влязло в сила съдебно решение.
РАЗРЕШАВА на
Л.Е.М., ЕГН ********** да бъде издаден паспорт по реда на Закона за българските
документи за самоличност по заявление на неговата майка Т.Е.А., ЕГН **********,
с настоящ адрес: Република Италия, гр. . без съгласието на баща му Е.М.А., ЕГН **********,***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.