МОТИВИ към присъда от № 156/08.10.2018 година по НОХД№ 4190/2018 година описа на Бургаски
районен съд
Производството пред БРС е
образувано по внесен от Районна Прокуратура – Бургас обвинителен акта по ДП № 372/2017
година по описа на 02
РУ – Бургас, с който против подсъдимия З.С.Х.,
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 21.04.2017
г., в гр. Бургас, Северна Промишлена Зона, в района на Товарна гара, в
условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага в размер
на 800,00 /осемстотин/ лева, като се представил за длъжностно лице - шофьор на
товарен автомобил тип цистерна във „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД, възбудил и
поддържал заблуждение у С.С.С. ***, че в това свое длъжностно качество има право
да зарежда дизелово гориво на бензиностанция „Лукойл“ гр. Бургас на по-ниски
цени, и че може да му осигури по този
начин срещу сумата от общо 800,00 лева количество от 600 литра дизелово гориво
по цени на едро 1,30 лева за литър вместо регулярната цена от 2,10 лв. за литър
и с това причинил на С.С.С. в негово лично качество имотна вреда в размер на
800,00 лева
- престъпление по чл. 211, предл. трето, вр. чл. 210,
ал. 1, т. 1, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.
„б“ от НК.
В хода на разпоредителното съдебно заседание
не са направени искания и възражения, поради което съдът с определение е приел,
че делото е подсъдно на съда, няма основание за прекратяване на съдебното
производство, за прекратяване или спиране на наказателното производство и в
хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимите.
Производството е протекло по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, предвид изразеното становище на страните.
В с.
з., участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия
обвинение. Счита за доказано по безспорен начин от обективна и субективна
страна престъплението
в което е обвинен Х.. С оглед решаването на делото по
реда по гл.27 от НПК представителя на БРП пледира за определяне на
наказание на подсъдимия – лишаване от свобода за срок от пет години,
което съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58 А от НК, да бъде намалено с
1/3 - на три
години и четири
месеца, което подсъдимия да изтърпи ефективно при
"строг" режим.
Подсъдимият З.Х. прави самопризнания по
реда на чл.371, т.2 от НПК, признава се за виновен по повдигнатото му
обвинение, признава фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът на подсъдимия адв.М., в хода
на съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението. По вида и
размера на наказанието, което да бъде наложено на Х. пледира съдът при
определянето му да вземе предвид обстоятелството, че подсъдимия
е съдействал на разследващите органи за изясняване на обективната истина по делото
и му определи наказание ориентирано
към минимума с оглед на многобройните смекчаващи вината
му обстоятелства, след което същото да бъде редуцирано съобразно правата на
глава 27 НПК.
Подсъдимия Х. в лична защита заявява, че
поддържам становището на защитника си и моли съда да му наложи най – ниското
наказание, което да се редуцира с 1/3. При последната си дума отново моли съдът
да му наложи наказание в най-ниския размер.
От
фактическа страна, с оглед разпоредбите на чл. 373, ал.3, вр. с чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подс.
Х. е осъждан многократно,
като от значение за настоящото производство са осъжданията му по НОХД №
3228/2010 г. по описа на PC - Варна за престъпление по чл.211, вр. чл. 209, ал.
1 от НК, по НОХД № 547/2010 г. по описа на PC - Разград за престъпление по чл.
211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, по НОХД № 4581/2010 г. по описа на PC - Варна за
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, по НОХД № 720/2010 г. по
описа на PC - Разград за деяние по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, по НОХД №
504/2011 г. по описа на PC - Айтос за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.
1 от НК, по НОХД №637/11 г. на PC - Провадия за престъпление по чл. 211, вр.
чл. 209, ал. 1 от НК, по НОХД № 93/2011 г. по описа на PC - Балчик за
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, по които е допусната
кумулация на наложените наказания с Определение по ЧНД № 433/2014 г. по описа
на PC - Балчик, като е наложено най-тежкото наказание, увеличено на 7години и 6
месеца „лишаване от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване. Наказанието е
изтърпяно на 12.08.2016 г. Със споразумение от 04.10.2013 г. по НОХД № 359/2013
г. на PC - Балчик за престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4
от НК на подс.
Х. е наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяно на 14.12.2016
г.
Подс. Х. на 21.04.2017 г. се намирал в гр. Бургас в района на товарна
гара, Северна промишлена зона. В същия този район се намирал и офисът на
свидетеля С.С. - началник-склад към дружеството *** гр.
Бургас, занимаваща се с изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали. На
инкриминираната дата св. С. се намирал обичайно на работа в офиса, като в
ранния следобед около 15,00 часа, дошъл подс. Х., когото до
тогава св. С. не познавал. Х., за да си набави парични средства чрез измама,
като се представял за шофьор на известна в региона фирма за горива, който можел
да продава гориво на по - изгодни цени, се заговорил със свидетеля С. именно с
намерението да го заблуди по този начин. В действителност Х. нито работел във
въпросната компания, нито разполагал с гориво. Подс. Х. се представил на свидетеля С. като шофьор на товарен автомобил с
ремарке тип цистерна към „Лукойл“ и предложил на св. С. да му продаде гориво на
по - ниска цена, тъй като именно като шофьор имал подобна привилегия. Х. бил
убедителен, докато описвал местоположението на конкретната бензиностанция. Св. С.
изслушал предложението на Х. и се съгласил със същото, тъй като имал товарни
автомобили и поискал да се възползва от по - изгодната цена за гориво. Договорили се Х. да продаде на св. С. конкретно 600 литра по цени на едро 1,30
лева на литър за гориво. Х. разяснил на св. С., че първо трябва да му заплати
цялата сума за горивото и след това да отиде на бензиностанция „Лукойл“, която
се намира на изхода на гр. Бургас в посока гр. София
и от третата бензинова колонка да зареди с горивото. Х. казал на св. С., че
имал и друг клиент, който се интересувал от това предложение, и с когото му
предстояла среща, но ако случайно този клиент се откажел щял да се върне отново
при св. С. и да се разберат. Около 20 минути по - късно Х. отново се върнал в
офиса на св. С. и заявил, че другият клиент се бил отказал. Тогава двамата
конкретизирали точното количество, което св. С. ще закупи и точната цена, а
именно 600 литра дизелово гориво за общата цена от 800 лева. Св. С. повикал
свидетеля Дойчо В.
- негов колега, на когото предал сумата от 800 лева. Поръчал му той да отиде
заедно с Х. до съответната бензиностанция и да зареди с гориво за тази сума.
Самият св. В.
не присъствал на разговора между подс. Х. и св. С., а единствено
изпълнявал това, което му нареждал в случая св. С.. Така заедно с Х. потеглил
със служебен автомобил *** per. № ***, ползван от фирмата, натоварен с три
празни варела с вместимост от по 200 литра всеки. Придвижвайки се с автомобила
по бул. „Стефан Стамболов“ в района на пасарелката срещу хотел „Мираж“ обаче подс. Х. поискал св. В. да спре автомобила, за да слезе и за да отиде до
офиса на фирма, намираща се в сградата на хотел „Мираж“. Поискал от св. В. да му
предаде сумата от 800 лева, която св. С. му дал по - рано, като обяснил, че ще
отиде да вземе фактура. Св. В. дал парите на Х. и се разбрали да се срещнат отново
на самата бензиностанция на „Лукойл“, служителите на която Х. уверявал, че
знаят за тяхната сделка. Св. В. пристигнал на бензиностанцията и след
като разговарял със служители, че иска да зареди гориво от третата колонка в три
цистерни, започнало източването на горивото. След като приключили с пълненето
св. В.
зачакал да се появи Х., който обаче така и не се появил. Тогава св. В. позвънил
на св. С. и му съобщил, че са били измамени. Св. С. отишъл на мястото и
заплатил за вече източеното гориво общо в количество 645,66 литра общата сума
от 1 362,34 лева с ДДС.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на направените самопризнания на подсъдимия З.Х., дадени
по реда на чл. 371, т.2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата и
доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза: протоколи
за разпит на лица -
показанията на свидетелите С., В., Ж., писмо от БНТЛ, копие на фискален
бон издаден от ***, писмо от ГДИН, писма от ***, Протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК. От страна на съда
не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, събран по съответния
процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
От така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимия Х., с
деянието си е осъществила от обективна и субективна страна, престъпния състав
на чл. 211 във вр. чл. 210, ал.1 т.1, вр. Чл.209 ал.1, вр.
чл. 29, ал.1, б.А и б.Б от НК, тъй като на 21.04.2017 г., в гр. Бургас,
Северна Промишлена Зона, в района на Товарна гара, в условията на опасен
рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 800,00 лева, като
се представил за длъжностно лице - шофьор на товарен автомобил тип цистерна във
„ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД, възбудил и поддържал заблуждение у С.С.С. ***, че
в това свое длъжностно качество има право да зарежда дизелово гориво на
бензиностанция „Лукойл“ гр. Бургас на по-ниски цени и че може да му осигури по
този начин срещу сумата от общо 800,00 лева количество от 600 литра дизелово
гориво по цени на едро 1,30 лева за
литър вместо регулярната цена от 2,10 лв. за литър и с това причинил на С.С.С.
в негово лично качество имотна вреда в размер на 800,00 лева.
От обективна страна, подсъдимият Х. с цел да
набави
за себе си имотна облага, възбудили
заблуждение у С.С.,
с което му
причинил
имотна
вреда в размер на 800 лв. От
обективна страна изпълнителното деяние на измамата се отличава с това, че има
два предмета - измаменото лице и ощетеното имущество, и включва от една страна
противоправно мотивиране на този който има фактическа власт върху имуществения
предмет и от друга причиняване на имотна вреда на имуществото на другиго.
Независимо дали деецът участва в изпълнителното деяние по отношение на единия
или двата предмета на престъплението – въвеждането в заблуждение и/или
причиняването на имотната вреда го прави извършител на "измама". Безспорно
доказано е че подсъдимия е извършил
действия свързани с причиняването на имотна вреда на свидетеля С., чрез
получаването на паричните средства, след като преди това е било формирано
заблуждение у С.,
че дава парите на лице,
което ще му осигури гориво на по-ниски цени. В случая първата фаза на
изпълнително деяние е била довършена с формирането на заблуждение у св.С. от
страна на подс.Х.,
вследствие на което С.
действително е
повярвали, че се
договаря с представител на Лук ойл, който ще му осигури гориво на
преференциални цени. Съответно и втората фаза на
изпълнителното деяние е била довършена с извършване на разпоредителни действия
от страна на пострадалия
и вземането на паричните средства от подсъдимия Х..
Авторството на подсъдимия се
доказва по безспорен начин от обясненията му, от показанията на свидетелите С., В. и Ж., които са логични и
взаимодопълващи се.
От
обективна страна подсъдимия Х. е действал при условията на опасен рецидив по
см. на чл. 29, ал.1, б. а и б. б от НК. Тази квалификация се обуславя от посочените по-горе
осъждания, тъй като Х. е извършил престъплението - предмет на обвинението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е
извършил престъплението, след като е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за
умишлено престъпление от общ характер, като от изтърпяването на тези отделни
наказания към момента на извършване на деянието по настоящото наказателно
производство не е изтекъл визираният в чл. 30, ал. 1 от НК 5- годишен срок.
От субективна страна, престъплението е
извършено при пряк умисъл от подс. Х.. Той е съзнавал обективните елементи
от състава на престъплението, както и обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици -
причиняване на имотна вреда на св.С.. Налице е била и изискуемата от закона
користна цел при извършване на деянието, а именно подсъдимия е действал
с цел да набави
за себе си имотна облага. Подсъдимият е предвиждал,
че в следствие
на неговото въздействие върху измамения у последния възникват неправилни
представи и е поддържал тези вече възникнали представи, както и предвиждал, че
измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, и че в
резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено.
Поради
горното и съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение.
По
наказанието: При определяне на наказанието на подсъдимия Х. за
извършеното от него престъпление по чл.
211 от НК, съдът, след като съобрази от една страна като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство – добросъвестното му процесуално поведение в хода на
ДП – направени от подсъдимия самопризнания, с които е способствал за разкриване
на обективната истина по делото, а от друга страна като отегчаващите вината му
обстоятелства прецени високата обществена опасност на самия извършител,
обоснована от множеството му предходни осъждания /извън квалификацията опасен рецидив/
и високата обществена опасност на самото престъпление, при липса на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което е пречка за
приложение на чл. 55 от НК, счете че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при превес на смекчаващото вината му обстоятелство при условията на
чл. 54 от НК, в размер на минимума на наказанието предвидено за престъплението
по чл. 211 от НК, а именно три години. С
оглед обстоятелството, че производството протече в хипотезата на чл. 371, т.2
от НПК, съдът при условията на чл. 58а от НК, към приложението на който
препраща чл. 373, ал.2 от НПК, наложи на подсъдимия Х., на основание чл. 58а от НК, като намали определеното наказание с 1/3 и го осъди на две години лишаване
от свобода.
Съдът,
отчитайки вида и размера на определеното на подсъдимия Х. наказание, вида на
престъплението за което му се налага наказанието - умишлено престъпления,
както и обстоятелството, че търпи наказание, изпълнението на които не е било
отложено на основание чл. 66 от НК, не са изтекли повече от 5 години, определи
на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален строг режим на изтърпяване
на наказанието две година лишаване от свобода. Не са налице предпоставките за приложението на
кумулативното наказание-конфискация до една втора на имуществото, тъй като се
установява по делото, че подсъдимият е безработен и за постигане на целите на
наказанието не се налага извършване на конфискация на наследствените му
земеделски земи.
По делото няма данни за сторени разноски.
Съдът постанови приложеният в ДП диск да остане приложен по делото.
По изложените съображения съдът
постанови съдебния си акт.
Районен съдия: /А.
Бобоков/
Вярно с
оригинала:Д.М.