Определение по дело №837/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 13.12.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 13.12.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00837 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е.С., подписана от адв. Р. П. против решение № 300/07.03.2019г., поправени по реда на чл. 247 ГПК с решение от 01.04.2019г. и решение от 24.10.2019г., постановени по гр. д. № 7565/2018г. по описа на РС – П., с което са отхвърлени предявените от Е.С. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата от 285.42 лв., представляваща главница по договор за паричен потребителски кредит с номер PLUS-01147353/15.01.2008 г., вземанията по който са прехвърлени на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с договор за цесия от 15.05.2015 г.; сумата от 38.25 лв., договорна лихва представляваща печалба на дружеството за периода от 10.08.2009г, до 08.01.2010 г.; сумата от 27. 69 лв. законна лихва за забава за периода от 10.09.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2010 г. до окончателното  изплащане, както и направените разноски от 25. 00 лв., и сумата от 100 лв. възнаграждение за процесуално представителство, които суми са предмет на изпълнителен лист по гр. д. № 5710/2010 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ А. В., per. № 813, поради погасяването им по давност, както и за признаване недължимост на сумата от 467. 09. лв., представляваща главница по договор за паричен потребителски кредит с номер PLUS-01194201/17.04.2008г, сумата от 109. 90 лв. договорна лихва представляваща печалба на дружеството за периода от 30.07.2009 г. до 28.05.2010 г., сумата от 47. 68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва от 25.06.2010 г., направените разноски от 25. 00 лв., и сумата от 100 лв. възнаграждение за процесуално представителство, които суми са предмет на изпълнителен лист по гр. д. № 5711/2010 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ Анелия Василева.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като по делото са налице две решения, които по същество касаят произнасяне по един правен спор по два различни начина. Алтернативно в жалбата се релевират съображения и за неправилност и необоснованост на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че първоинстанционното решение е изградено на неправилни правни изводи, като не са обсъдени обективно  всестранно и пълно всички съществени обстоятелства по делото. Сочи, че съдът не е съобразил, че последното изп. действие по първото изп. дело е от 20.12.2011г. и в рамките на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ответното дружество-взискател не е предприело извършването на никакви надлежни изп. действия по изп. дело, поради което  последното е перемирано по силата на закона. С оглед на това считано от последното изп. действие от 20.12.2011г. е започнала да тече нова 5 -годишна погасителна давност и е изтекла преди образуване на второто изп. дело през 2017г., т.е. към момента на предявяване на исковата претенция вземането по изп. лист е погасено по давност. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат уважени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2020 г. от 09,50 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.