№ 59
гр. Разград, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20213300100212 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.534 от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от К. ИВ. М. от гр.Разград, чрез
пълномощник адв.Г.Х. от САК, с която е предявен иск за осъждането на ответника В. К. Д. от
Велико Търново да заплати на ищеца сумата 28 000 лв., при твърдения, че се е задължил със
същата в полза на ищеца по Запис на заповед от 26.05.2015г.Исковата сума, въз основа на
поправената искова молба се претендира като такава, с която ответникът се е обогатил
неоснователно и във вреда на ищеца, в качеството си на издател на записа на заповед, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане.Заявена е и претенция за разноски, съобразно представен списък.
Към молбата е представено писмено доказателство, а именно соченият в същата запис на
заповед от 26.05.2015г., с посочен падеж 26.07.2015г.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът В. К. Д., с установен по делото настоящ адрес в
гр.Велико Търново не депозира отговор на исковата молба, като отказва да получи препис от
същата и приложенията към нея по съображения, че се е издължил, посочени във върнатото в
цялост съобщение от 16.12.2021г.Не е депозирал отговор и на поправената искова молба, която му
е връчена лично на 08.03.2022г.
В проведеното по делото открито съд.заседание на 06.04.2022г. пълномощникът на ищеца
прави искане за постановяване на неприсъствено решение, като поддържа в цялост предявения иск
и претенцията за разноски.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, предвид на това , че ответника не е бил предупреден за същите съгласно чл.239 от ГПК.
За да се произнесе по иска, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Ищецът представя като доказателство по делото заверено копие на Запис на заповед,
издаден на 26.05.2015 г. от ответника В. К. Д..От съдържанието на ценната книга се установява, че
издателят В.Д. се е задължил "неотменимо и безусловно" срещу представяне на записа на заповед
да заплати на 26.07.2015 г. на ищеца К. ИВ. М. сумата 28 000,00 лв.
От съдържанието на процесния запис на заповед е видно, че същият притежава всички
изискуеми се по см. на чл. 635Т3 реквизити, доказващи формално редовността му на ценна книга
1
на приносител, легитимираща надлежно ищеца като кредитор с вземане по записа. Съставен е в
предписаната от закона форма, при липса на оспорване на подписа на издателя, съдържа
наименование, дата и място на издаване , място на плащане, както и името на лицето на което
следва да се плати, ищеца.Съдържа и волеизявление на издателя, че безусловно и неотменимо се
задължава да плати именно на ищеца посочената по-горе сума от 28 000 лева, при падеж на
задължението на определен ден, 26.07.2015г. Изрично е посочено, че записът на заповед е платим
без предявяване и протест.Липсва отбелязване върху представения запис на заповед, че по него е
извършено плащане от страна на издателя, както и ценната книга е предявена от поемателя на
издателя, независимо от положения от последния подпис за това, при липсата на посочена за
предявяването дата, но в случя непредявяването от страна на поемателя е без значение, тъй като
същият не претендира лихва на осн.чл.86 от ЗЗД.
Ответникът не е оспорил предявения срещу него иск, не е депозирал отговор на исковата
молба, както и доказателства.Отказал е да получи препис от исковата молба и доказателствата към
нея по съображения, че се е издължил, които не могат да бъдат взети предвид от съда.
По делото не са представени доказателства, сочещи, че издателят по Записа на заповед,
настоящ ответник В.Д. е изпълнил поетото задължение към поемателя-ищец да плати сумата по
записа на заповед на посочения в него падеж. Такова отбелязване, доказващо плащане върху
заверените преписи от Записа на заповед не е отразено.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск по чл.534,ал.1 от ТЗ, който за да бъде уважен предполага установяването на
следните предпоставки от страна на ищеца: валидно издаден менителничен документ и погасяване
на правото на приносителя му на пряк иск срещу издателя към датата на предявяване на исковата
молба.
Според този съд, записът на заповед, представен като заверено копие към исковата молба
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 535 отТ3 реквизити и отговаря на изискванията за
форма и съдържание, поради което се явява валиден и действителен.
В Записа на заповед, издаден от ответника на 26.05.2015г. е посочен падеж на конкретна
дата, именно 26.07.2015г., като давностния срок за реализиране правата на приносителя по
менителничния ефект на същата, по см. на чл. 531, ал.1 от ТЗ се явява изтекъл на 26.07.2018 г.
Исковата молба е подадена по пощата на 26.07.2021г., с което е спазен тригодишния давностен
срок по чл. 534, ал.2 ТЗ за предявяване на този иск.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск с погасяване на
менителничния ефект на записа на заповед с прескрибирането му поради изтекла погасителна
давност.
Независимо от причината за погасяване на правото на пряк иск, неговото изгубване е фактът,
от който за приносителя на ценната книга възниква право да предяви срещу издателя специалния
иск по чл. 534, ал. ТЗ, за да се защити срещу последиците на менителничното неоснователно
обогатяване. Неоснователното обогатяване по см. на чл. 534 от Т3 произтича от самата
невъзможност да се реализират правата по менителничния ефект, което apriori изключва
необходимостта от доказване на други правопораждащи обогатяването факти. Обогатяването на
издателя е във формата на спестени парични средства, които същият се е задължил да плати, но не
е платил поради погасяване по давност или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за
запазване на преките менителнични права и искове на ползващото се лице. Обедняването от друга
страна се изразява в пропуска на приносителя да увеличи имуществото си със сумата по
менителничния ефект /в случая запис на заповед/, издаден в негова полза. Със същата сума се
съизмерява и вредата, която приносителят търпи като пряк резултат от неоснователното
обогатяване по см. на чл. 534, ал.1 от ТЗ.
Ответникът не е оспорил по същество, предявения срещу него осъдителен иск, като не
подава отговор в законовия срок, не прави възражения и не представя доказателства.
Ищцовата претенция се явява основателна и доказана, поради което същата следва да бъде
уважена, при наличието на всички, предвидени от законодателя предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 534 от Т3.Исковата сума в размер на 28 000 лева
следва да бъде присъдена в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.
2
Предвид изхода на делото и на осн.чл. 78 от ГПК в полза на ищеца се следва присъждане на
претендирани и доказано направените по делото разноски. Видно от приложения по реда на чл. 80
от ГПК списък същите са общо в размер на 2 900 лв., от които 1120 лв. заплатена държавна такса
и 1 780 лв.адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН ********** от гр.Велико Търново, ул.“Вела Пискова“ №3 ДА
ЗАПЛАТИ на К. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Александър Стамболийски“ №2А, на
основание чл. 534, ал.1 от ТЗ сума в размер на 28 000,00/двадесет и осем хиляди лева/, до
размера на която се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца по Запис на заповед от
26.05.2015г. с падеж 26.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК В. К. Д., ЕГН ********** от гр.Велико Търново,
ул.“Вела Пискова“ №3 да заплати на К. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Александър
Стамболийски“ №2А сторените в производството разноски в общ размер на 2 900 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3