Р Е Ш Е Н И Е
№ 511/02.04.2021 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Веселин
Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 2726/2019 година.
Производството
е по чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура – Бургас против разрешение за строеж № 4/15.01.2019 година (РС 4),
издадено от главния архитект на О.С. (лист 2 – 7 и 13).
С РС 4 главният архитект на общината е разрешил на
гражданско дружество „Т.И.“ с ЕИК *********, представлявано от Д.Д.Ц. с ЕГН **********,
с адрес ***, извършването на строеж „Пространствено оформление на прилежаща
площ с археологически разкопки и дворно пространство с басейн до 100 м³“ в
УПИ II-5094 в местността „Буджака“, землището на град С., строеж пета категория.
В протеста се поддържа, че разрешението за строеж е
нищожно. Според прокурора, строежът се извършва в зона със специална
устройствена защита и е следвало да бъде
съгласуван с Министерство на културата, предвид установените значими
археологически недвижими културни ценности на територията на имота, а такова
съгласуване в становище, дадено през 2012 година не е направено. Твърди, че
между наименованията на строежа по графичната част и текстовото му обозначение
в РС 4 има значително разминаване, което поставя под съмнение идентичността на
инвестиционния проект и разрешеното строителство. Твърди, че към момента на
разрешаване на строителството в имота има незаконен строеж – „открит басейн с
прилежащи площи“ – за който от кмета на О.С. е издадена и е влязла в сила
заповед за премахване, но която не е изпълнена от общинската администрация под
претекст, че строежът е засипан със земни маси и производството по изпълнението
е прекратено. Заявява, че след като незаконния строеж не е премахнат, главният
архитект на общината не е компетентен да разрешава строителство. Сочи, че РС 4
е издадено при несъответствие с целта на закона. Като резултат от всички
изтъкнати нарушения на приложимото право, прокурорът претендира нищожност на РС
4.
Ответникът – главният архитект на О.С., чрез
процесуалните си представители, оспорва протеста и иска от съда да бъде
отхвърлен като неоснователен, като посочва, че заповедта е материално
законосъобразна. Според него, строителството е разрешено на субект (гражданско
дружество), който не съвпада с лицата, по отношение на които е установено
извършването на незаконно строителство, поради което и доводите на прокурора не
следва да се възприемат. Иска отхвърляне на протеста и присъждане на разноски.
Заинтересованите страни С.Ц., Д.Ц., Н.Ц. и „Бизнес
устойчиво развитие 07“ ООД, чрез процесуален представител адвокат Т.И. ***,
оспорват основателността на протеста. Излагат подробно аргументирани
съображения в съдебното заседание и в обстойна писмена защита, депозирана в
срока, предоставен от съда.
След като съпостави фактите, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка.
На 05.05.2000 година с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 80/05.05.2000 година, том I, рег. № 554, дело № 45/2000
година на нотариус № 247 в регистъра на Нотариалната камара, л. Д.Ц. и Д.Д.Ц.
за закупили в землището на град С., местността „Буджака“, лозе с площ от 1,437
дка, представляващо имот № 94 в масив № 5, идентичен с имот № 005094, както и
лозе с площ от 0,103 дка, представляващо имот № 594 в масив № 5, идентичен с
имот № 005594 (лист 23 – 24).
На 19.01.2006 година Д.Ц., л. Ц. и „Маризета трейдинг
лимитид“ – Република Кипър са учредили гражданско дружество „Т.И.“ за съвместно
изграждане и експлоатация на хотел, който да бъде построен върху имотите,
придобити от Ц. през 2000 година. Дружеството е създадено за срок от 10 години
(лист 25 - 28).
На 16.03.2007 година с нотариален акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот № 165/16.03.2007 година , том I, рег. № 1670, дело № 132/2007 година на нотариус № 491 в регистъра на
Нотариалната камара, л. Ц., А. Ц., Д.Ц. и Н.Ц., вече като собственици на УПИ II-5094 с площ от 1438 м² в
местността „Буджака“, землището на град С., са учредили на гражданското
дружество „Т.И.“ право на строеж върху този имот за построяване на семеен хотел
с подробно описани помещения, въз основа на одобрен архитектурен проект и
издадено разрешение за строеж (лист 18 - 22).
С анекс № 3/19.03.2015 година актуалните, към периода,
съдружници в „Т.И.“ – Д.Ц., Л. Ц., Н.Ц., А. Ц. и С.Ц. са продължили срока на
действие на дружеството до 18.01.2026 година, както и срокът на учреденото
право на строеж за изграждането на хотела (лист 29 - 30).
Към 28.12.2015 година съдружници в гражданското
дружество са били С.Д.Ц., Д.Д.Ц., Н.П.Ц. и „Бизнес – устойчиво развитие 07“
ООД. Тези лица са конституирани и като заинтересовани лица в настоящото производство
(лист 31, 157 и 249).
На 22.01.2018 година от специалисти „Строителство“ в
дирекция „УТКИПЕУП“ в О.С. са извършили проверка в УПИ II-5094 в местността „Буджака“ (имот с
идентификатор 67800.4.37). В хода на проверката служителите от общинската
администрация са констатирали, че в северната част на УПИ се извършва
строителство на открит басейн със стоманобетонова конструкция и приблизителна
площ от 70 м², а западно от него се изгражда стоманобетонова конструкция
за обслужващо басейна помещение с приблизителна площ от 20 м², като към
момента на проверката конструкциите на басейна и на обслужващото помещение са
завършени, но не са изпълнени облицовката по басейна и настилките по
прилежащите площи. Проверяващите са констатирали, че строителството се извършва
без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. За
установените факти е съставен констативен акт № 5/22.01.2018 година, в който е
включена и окомерна скица на установеното незаконно строителство (лист 137 -
139).
На същата дата, 22.01.2018 година кметът на общината е
издал заповед № 8-Z-158/22.01.2018 година за спиране
на строителството на незаконния обект.
На 20.02.2018 година кметът на общината е издал и
заповед № 8-Z-292/20.02.2018 година, в която е преповторил констатациите от
констативния акт – за броя и вида на установените незаконни обекти, и с която е
разпоредил да бъде премахнат незаконния строеж „открит басейн с прилежащи
площи“ в УПИ II-5094 (лист 135 - 136).
Заповедта не е била обжалвана от адресатите, посочени
в нея – А. С. Ц., Д. Л. Ц., В. л.ова Ц. и Д.Д.Ц..
На 16.04.2018 година служители от О.С. извършили нова
проверка в УПИ II - 5094 във връзка с
изпълнението на заповед № 8-Z-158/22.01.2018 година на кмета на общината за
спиране на строителството на незаконния обект. При проверката те установили, че
„…изграденият без необходимите строителни книжа басейн е засипан със земни маси
и строително – монтажни работи не се изпълняват. Обектът не е захранен с ел
енергия и вода и няма механизация и хора в площта на незаконния строеж.“ За
резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 20/16.04.2018
година (лист 134).
На 11.05.2018 година, след кратка ретроспекция относно
параметрите на установеното незаконно строителство в УПИ II-5094 и лицата, които са го извършили, кметът
на общината възпроизвел буквално констатациите от констативен протокол № 20/16.04.2018 година и
приел, че издадената заповед за премахване на незаконния басейн е изпълнена,
затова прекратил „образуваното административно производство по чл. 225а ал. 1
от ЗУТ по отношение на строеж „Открит басейн с прилежащи площи“, находящ се в
урегулиран поземлен имот II 5094…“. За прекратяване на производството била
издадена заповед № 8-Z-635/11.05.2018 година (лист 132 - 133).
Междувременно, от собствениците на процесния УПИ, чрез
обединяващото ги гражданско дружество, било инициирано производство по издаване
на разрешение за строеж, в чиито обхват да бъдат включени басейн и помощно
помещение към него с административен адрес - град С., улица „Виа Понтика“ № 47,
хотел „Аполонис“, като за целта РИОСВ – Бургас и инфраструктурните дружества
били уведомени за възникнало инвестиционно намерение с наименование
„Пространствено оформление на прилежаща площ с археологически разкопки и дворно
място с басейн към хотел „Аполонис“ в УПИ
II-5094 (ПИ 67800.4,37), местност „Буджака“, град С., О.С.“ (лист 32 -
36).
За инвестиционното намерение бил представен предходно
изработен инвестиционен проект със съответните му части, а на 19.12.2018 година
пълномощник на гражданското дружество е подал до кмета на общината заявление за
съгласуване на одобрения проект и издаване на разрешение за строеж (лист 40 –
125 и 16).
На 15.01.2019 година главният архитект на общината е
издал разрешение за строеж № 4/15.01.2019 година, протестирано в настоящото
производство (лист 13).
През 2018 година в УПИ
II – 5094 от служители на О.С. е било констатирано и изграждането на още
един обект, определен като „незаконен“. При извършена проверка 04.06.2018
година е било установено изграждането на подиум от дървена конструкция с
приблизителни размери 6,00/12,00 метра върху стоманобетонови колони с
приблизителна височина 2,00 метра, започнало от месец май 2018 година, за което
е бил съставен констативен акт, съответно - издадена от кмета заповед за
спиране на СМР, а след последваща проверка на 23.10.2018 година – установено,
че обектът е „премахнат и не съществува“ (лист 129 – 131, 127 – 128 и 126).
В УПИ II – 5094 са открити недвижими културни ценности
с изключителна историческа, научна и експозиционна стойност – археологически
находки, свързани с античния некропол на град Аполония V – III век пр. Хр., както и със
водопреносната му система - галерия, античен водопровод и шахта. В становище от
заместник – министър на културата, изготвено след образуване на настоящото
дело, е преповторено установеното при проверката на изградения басейн от служителите
на общинската администрация – че е засипан. Отделно е уточнено, че при проверка
на място от инспектори на МК е установено, че басейнът и помощното помещение са
изпълнени в съответствие със съгласуването на идеен архитектурен проект,
направено през 2009 година от Националния институт за паметниците на културата (лист 37 – 38 и 212 - 215).
В хода на настоящото дело, след протест на прокурор от
Окръжна прокуратура – Бургас, с окончателно решение № 208/11.02.2021 година по
адм. д. № 2555/2020 година на Административен съд – Бургас е обявена
нищожността на заповед № 8-Z-635/11.05.2018 година на кмета на О.С., с която е
прекратено „производството по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ“ по отношение на строежа
(открит басейн с прилежащи площи), описан в необжалваната заповед №
8-Z-292/20.02.2018 година на кмета на общината (лист 203 – 208, 226 – 227 и 233
- 237).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Компетентност и форма
Протестираното РС 4 е издадено от компетентен орган –
главния архитект на общината, по аргумент от чл. 148 ал. 2 от ЗУТ.
То съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК,
затова съдът приема, че с издаването на протестирания административен акт
органът е спазил изискванията на форма на акта.
Процесуална законосъобразност
В производството пред главния архитект на общината не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Инициатор на административния
процес са лицата, обединени в гражданското дружество „Т.И.“, те са
представлявани от пълномощник, упълномощен от съдружника, определен да
представлява дружеството, поради което и неговото волеизявление е равнозначно
на отделните заявления на всички заинтересовани лица, свързани за постигането
на общата цел чрез „Т.И.“. РС 4 е издадено на името на гражданското дружество,
което не е субект на правото, а правата и задълженията по разрешението са
възникнали в правната сфера на съдружниците – С.Ц., Д.Ц., Н.Ц. и „Бизнес –
устойчиво развитие 07“ ООД, конституирани по настоящото дело.
Материална законосъобразност
Спорът по делото е налице ли е тежка материална
незаконосъобразност на РС 4 и ако е налице - в каква степен тя се отразява
върху правните последици, които разрешението поражда.
За да иска прогласяване на РС 4 за нищожно, прокурорът
е изложил аргумент за установен съществен порок, изразяващ се в липса на основна
предпоставка за издаването му – наличието на незаконно изграден строеж, чиято
противоправност е установена с влязъл в сила акт, като това обстоятелство се
явява незаобиколимо препятствие към 15.01.2019 година.
Ответникът и заинтересованите страни поддържат тезата,
че няма допуснато нарушение при издаването на РС 4, защото то е с адресат лице
(гражданско дружество), което не е идентично с лицата (физически лица), по
отношение на които е било установено изграждането на незаконния строеж.
Съдът приема, че доводът в протеста е основателен.
Към 15.01.2019 година в УПИ II – 5094 в местността
„Буджака“, землището на град С. има незаконно изграден строеж – басейн и
обслужващо го помещение (последното евфемистично описано като „прилежащи площи“
от кмета на общината). За премахването на този незаконен строеж има издадена
заповед, която – към 15.01.2019 година – е влязла в сила. Адресати на заповедта
за премахване на незаконния строеж са А. С. Ц., Д. Л. Ц., В. Л. Ц. – К. и Д.Д.Ц..
Към 15.01.2019 година гражданското дружество „Т.И.“,
адресат на РС 4, има за съдружници Д.Д.Ц., С.Д.Ц., Н.П.Ц. и „Бизнес – устойчиво
развитие 07“ ООД (в което търговско дружество съдружници са Д. Л. Ц., В. Л. Ц.
– К. и А. С. Ц. – лист 157).
Съпоставката на двете групи лица показва, че Д.Д.Ц. –
един от съсобствениците на УПИ II – 5094, е както адресат на влязлата в сила
заповед за премахване на незаконния строеж, така и съдружник (и представляващ)
в гражданското дружество, на чието име е издадено РС 4.
Гражданското дружество не е самостоятелен субект на
правото. Всички права и задължения, които са възникнали с издаването на РС 4,
са възникнали в правната сфера на лицата, обединили се в „Т.И.“ за постигането
на общата цел – изграждането на хотела, т.е. на извършителя на незаконния
строеж Д.Д.Ц. е било издадено разрешение за нов строеж в УПИ II – 5094, обхващащ
и обекта, предходно установен като незаконен.
Съгласно чл. 148 ал. 7 от ЗУТ, разрешение за нов
строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на
лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или
узаконен.
С нарушението на забраната по чл. 148 ал. 7 от ЗУТ главният архитект на общината е засегнал тежко гарантирания с нея основен
принцип на закона за недопускане на незаконно строителство. Порокът на
волеизявлението му е от материалноправен характер и е съществен. В
разглежданата хипотеза е въобще недопустима възможността за одобряване на
строителството на нито едно от регламентираните в ЗУТ основания. Следващото от
тежестта на нарушението противоречие с правопорядъка е в степен, изключваща
въобще настъпването на разпоредените с позитивния административен акт правни
последици и затова обуславя незаконосъобразността му при съответстващата форма
на нищожност (в този смисъл решение № 10781/01.09.2017
година по адм. д. № 13575/2016 година, II о. ВАС). РС 4 е издадено за строеж,
който предстои да бъде изграден, каквато хипотеза в случая не е налице – басейн
вече съществува и е установено, че е незаконен. С издаването на РС 4, както и с
одобряването на инвестиционния проект за строежа, съществено се заобикаля
закона, който не допуска одобряване и издаване на строителни книжа спрямо
строежи, които са незаконни. За последните законът предвижда друг ред -
възможност за узаконяване, на основание § 127 ал. 2 и
следващите от ПЗР на ЗИДЗУТ, чрез издаване на акт за узаконяване, но не и
възможност за одобряване на проекти и за издаване на разрешение за строеж, на
основание чл. 142 и чл. 148 ЗУТ (в този смисъл
решение № 9675/19.07.2017 година на ВАС по адм. д. № 286/2017 година, II о., решение
№ 11879/29.11.2006 година по адм. д. № 6985/2006 година, II о., решение № 11513/20.12.2005
година по адм. д. № 8700/2005 година, II о. ВАС/
В обобщение на изложените мотиви, съдът приема, че РС 4
е издадено от главния архитект на О.С. при изключително грубо нарушение на
приложимото материално право, без да е налице фактическо основание за
разрешаване на строителството.
Цел на закона
РС 4 е издадено при фрапантно нарушение на целта на закона,
формулирана в чл. 1 ал. 2 от ЗУТ. Според тази норма, с административните актове
на изпълнително – разпоредителните органи, на които са възложени правомощия по
ЗУТ, се уреждат обществените отношения, свързани с устройството на територията,
инвестиционното проектиране и строителството в Република България, както и
ограниченията върху собствеността за устройствени цели. В случая, разрешеното
строителство няма за цел законосъобразното изграждане на строеж в съответствие
с устройствените показатели на имота и специфичната му нормативна закрила, с
оглед намиращите се в него културно – исторически находки. Целта на РС 4 е да
„узакони“ – като част от по – голямо цяло, вече изграден незаконен басейн и
прилежащото му помещение за техническа поддръжка. По този начин безпардонно се
нарушава основен принцип, установен в закона – за недопустимост на ново
строителство докато не бъде премахнато вече съществуващото незаконно изградено
от същото лице. Простото засипване на незаконния басейн и помещението, без да
бъдат физически разрушени, не е „премахване“ по смисъла на § 1 от ДР на
Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях на територията на О.С., нито е „премахване“ по смисъла
на § 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 година за принудителното изпълнение
на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. За настоящия съдебен състав няма
съмнение, че главният архитект на
общината е бил наясно с това, че басейнът и помещението са просто
засипани (т.е. непокътнати), когато е разрешил строителството им на 15.01.2019
година, все едно, че не съществуват, като по този начин е злоупотребил с
правомощието си по чл. 148 ал. 2 от ЗУТ в грубо противоречие с целта по чл. 1
ал. 2 от ЗУТ за законосъобразно развитие на обществените отношения, свързани с
инвестиционното проектиране и строителството. Всяка злоупотреба с права от административен
орган, нарушаваща целта на закона, има за резултат правно нетърпимо
волеизявление, което е нищожно.
Протестът е основателен и следва да се уважи, а РС 4
да се прогласи за нищожно.
Предвид изложеното, на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 215 ал. 1 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И
ПРОГЛАСЯВА нищожността на разрешение
за строеж № 4/15.01.2019 година, издадено от главния архитект на О.С..
Решението
подлежи на обжалване или протест пред Върховен административен съд в 14 –
дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: