№ 16971
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110135685 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, ведно с молба от 02.02.2024 г.,
подадена от „В. и к.“ ООД срещу В. Ф. В., с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 32 от Наредба № 4 от
14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, както и иск по чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
разполага с невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена в хода на ч.гр.д. № 1681/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в, срещу която
ответникът възразил. Излага доводи, че дружеството е предоставило в полза на В. Ф.
В. ВиК услуги на адрес: адрес, като на негово име била открита партида с абонатен №
1290009. Твърди, че ответникът не е заплатил предоставените в негова полза ВиК
услуги, както и че в правоотношението намирали приложение Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приети с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Сочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите общи
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с оглед присъединяването му към водоснабдителната и
канализационната системи и откриването на партида с посочения абонатен номер,
поради което дължи цената за доставените ВиК услуги. В тази връзка, моли съда да
признае за установено, че ответникът дължи на дружеството сума в размер на 301,61
лв. за доставена, отведена и пречистена вода, в жилище на адрес: адрес, която не е
заплатена от потребителя, начислена за периода от 25.05.2019 г. до 23.03.2022 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 43,32 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 30.08.2019 г. до 20.06.2022
г. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на
облигационно отношение с ишцовото дружество, както и доставката на твърдените
ВиК услуги. Твърди, че в исковия период не е имал качеството собственик или
ползвател на процесния имот, съответно не е потребител на посочените от ищеца
услуги. Оспорва обема на доставените услуги и начина, по който е било отчитано
потреблението. Счита, че претенциите на ищеца са погасени по давност, доколкото
имат характера на периодични вземания, към които е приложим тригодишния
давностен срок. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2014 г. и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от доказването
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно отношение с ответника, в качеството му на потребител на доставяните
от дружеството ВиК услуги, по силата на което правоотношение „В. и к.“ ООД е
престирало твърдените услуги в полза на В. Ф. В., поради което за последния е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в търсения размер, както и
изпадането му в забава за погасяване на претендираното вземане, което е основание за
начисляване на мораторно обезщетение.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните вземания, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
факти, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги за потребителите от ВиК оператор, справка – извлечение
№ 19671 от счетоводството на дружеството относно дължимите суми по партида с
абонатен № 1290009, както и препис от данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
3849/02.08.2017 г. за недвижим имот, находящ се в адрес, подадена от Б. Ф. А..
Ищецът е представил като писмено доказателство и договор за продажба на
недвижим имот – частна държавна собственост по реда на глава IV от ЗДС, сключен
между Областния управител на Софийска област и купувачите Л. Й. А., В. Й. П., И. П.
А., В. Ф. В. и Б. Ф. А., сключен на основание Заповед № ДС-5591/28.07.1998 г. на
Областния управител на Софийска област, с предмет – недвижим имот, представляващ
урегулиран парцел № V-4160, с площ от 380 кв.м., находящ се в кв. осемнадесети по
плана на гр. Перник.
По делото е приета като неоспорена от страните допуснатата до изслушване
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, вещите лица по
която са дали заключение, че процесният имот е в режим на етажна собственост, като
същият е с изградена и функционираща мрежа за предоставяне на ВиК услуги, с
монтирани водомерни устройства за отчитане на потребените количества питейна
вода. Съгласно данните в експертизата, отчитането на потреблението от ВиК
2
оператора за процесния имот през исковия период е в съответствие с нормативните
изисквания, съгласно показанията на един брой пломбиран водомер с № 0005798 и
пломба № 6923, като фактурираното от дружеството количество на доставените ВиК
услуги възлиза на 256 куб. м., или средно по 7,53 куб. м./месец, съгласно данните от
монтираните средства за търговско измерване. Експертите са посочили, че цената на
доставените ВиК услуги в периода от 25.05.2019 г. до 23.03.2022 г. възлиза на 606,23
лв., а начисленото мораторно обезщетение върху главницата за периода от 03.08.2019 г.
до 20.06.2022 г. е на стойност 86,65 лв.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с
услугите за в. и к., се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според чл. 1, ал. 2
ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл.8,
ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или
в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС
на основание чл.6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика
на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответникът няма качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал.
2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., тъй като не е установено по делото да притежава
права на собственост, респ. ограничено вещно право на ползване или право на строеж
спрямо процесния имот.
По аргумент от указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, потребители на ВиК услуги могат да бъдат и други лица, различни
от законово определените субекти, включително наематели и ползватели на
водоснабдения имот, но това правоотношение не се предполага, а подлежи на пълно и
3
главно доказване чрез представяне на доказателства, от които да се установи волята на
наемателя за сключване на договор на негово име.
От представения по делото препис от данъчна декларация не може да се
направи еднозначен и несъмнен извод, че през процесния период ответникът е бил
собственик на процесния имот, респективно че е било налице облигационно
отношение между страните по делото. Данъчната декларация не е предвиден в закона
способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот – в този смисъл: Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г., IV г. о., ГК. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен
пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма
гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото на собственост върху
същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи
и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи. В тази връзка,
следва да бъде съобразена и липсата на предоставено заявление за откриване на
партида от страна на ответника, от което да се направи извод, че същият е направил
искане за встъпване в облигационно правоотношение с ищеца.
Представения по делото препис от договор за продажба на недвижим имот –
частна държавна собственост по реда на глава IV от ЗДС има за предмет недвижим
имот, който е различен от процесния, поради което не удостоверява права на
собственост на ответника по отношение на жилищен имот с адрес: адрес.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав, счита че по делото не
е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК услуги в
рамките на процесния период. Така, при прилагане неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че
ищецът е легитимиран като кредитор, а ответникът като длъжник по спорните
вземания за цената на доставени в процесния имот ВиК услуги, поради което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ответника следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, по
аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК. е. В съответствие с възприетото в т. 12 на ТР 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по
разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели
отговорността за тях съобразно изхода по делото.
Съгласно представения от ответника списък по чл. 80 ГПК, обективиран в
съдържанието на отговора на исковата молба, същият е сторил в производството
следните разходи: 400 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
както и 800 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Представените
като писмени доказателства по делото договори за правна защита и съдействие
удостоверяват извършените разходи, поради което същите следва да бъдат възложени
в тежест на ищеца. С молба с вх. № 34833/02.02.2024 г. ищецът е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. В Определение
№ 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за
4
съда.
В тази връзка, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ответника действия по
представителство и защита в исковото производство, свързани единствено с
подаването на отговор на исковата молба, обстоятелството, че по делото са проведени
две на брой открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на
ответника не е взел участие, както и извършените от него действия по
представителство и защита в хода на заповедното производство, съдът счита, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 400 лв. за
процесуално представителство и защита в исковото производство и 100 лв. за
заповедното производство. Ето защо в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 500 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „В. и к.“ ООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: адрес, срещу В. Ф. В., ЕГН **********, с адрес:
адрес, установителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 32 от
Наредба № 4 от 14.09.2014 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които да бъде признато за
установено, че В. Ф. В., ЕГН **********, дължи на „В. и к.“ ООД, ЕИК ...., сума в
размер на 301,61 лв. за предоставени ВиК услуги на адрес: адрес, начислена за периода
от 25.05.2019 г. до 23.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1681/2023 г. по описа на СРС,
172 с-в, до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 43,32 лв.
– мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 30.08.2019 г. до
20.06.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „В. и к.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: адрес,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. Ф. В., ЕГН **********, с адрес: адрес,
сумата от 500 лв., представляваща извършените от ответника разноски в
производството.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6