Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 14.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на шести юли, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елисавета Деянчева
при
секретаря Зоя Тренева, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 306 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от М.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Д.З.,***, партер, против Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи,
със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано
от Главния директор
В исковата молба
се твърди, че ищецът бил служител
на Главна дирекция „Гранична полиция“ при РДГП - Кюстендил, като заемал
длъжността "Старши полицай“ в
група 01 „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Гюешево при
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – гр. Кюстендил при ГДГП към МВР. Горното обуславяло и
местната подсъдност на сезирания съд.
За
периодите: за календарната 2017 г. ( периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г.), за календарната 2018 г. (периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.) и за
календарната 2019 г. (периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.), ищецът изпълнявал служебните си задължения
на 12 - часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време вкл. за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. през нощта. Отработените от него
часове нощен труд се отчитали по протоколи като била налице разлика в часовете
между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи нощен труд,
която разлика не била отчетена и не били заплатени от работодателя
допълнителните часове като нощен труд.
Ищецът, като служител на МВР, имал правото на основно и допълнителни
възнаграждения, вкл. такова за извънреден труд на осн. чл. 179, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно действащата уредба, работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период с възможно полагане на труд и през нощта
като работните часове не следвало да превишават средно 8 за всеки 24-часов
период. Алинея 5, т. 2 предвиждала, че за служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсирала с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на 3-месечен период,
който се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
/арг. от ал. 6 на чл. 187 ЗМВР/.
В
действащите за процесните периоди подзаконови нормативни актове и по конкретно Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016
г./ и Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ липсвала изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче не
било равнозначно на законово въведена забрана за това, доколкото служителите на
МВР биха били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо останалите
държавни служители досежно заплащането на допълнителните възнаграждения. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по-специално,
предвиденото в чл. 9, ал.2 от същата.
На база дадена в КТ дефиниция на понятието
„нощен труд“ горният коефициент бил 1.143, а за процесните периоди положеният извънреден
труд не бил заплатен.
Поради изпадането си в забава, ответникът
дължал и мораторна лихва върху всяка една главница, на осн. чл. 86 от ЗЗД
считано от завеждане на исковата молба в съда /09.02.2020 г./.
Претендираното за заплащане допълнително
възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към
дневен, бил както следва:
За календарната 2017 г., за периода
01.01.2017г. – 31.03.2017 г. ищецът бил положил 16 нощни смени като претендирал 18 часа положен, но неизплатен извънреден
труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като му се дължала сума
в размер на 108,00 лева, като
сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2017 г. Считано от 01.05.2017
г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала
мораторна лихва до
датата на завеждане на исковата молба в размер на 30,45 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.04.2017 - 30.06.2017 г. - ищецът бил положил 10 нощни смени като претендирал 11 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 66,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2017
г. Считано от 01.08.2017 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
16,93 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.07.2017 - 30.09.2017 г. - ищецът бил положил 12 нощни смени като претендирал 14 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 84,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2017 г. Считано от 01.11.2017 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
19,38 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.10.2017 - 31.12.2017 г. - ищецът бил положил 17 нощни смени като претендирал 20 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 120,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2018 г. Считано от 01.02.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
24,63 лева.
Така, за календарната 2017 г. /периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 378 лв. за 63 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 55 нощни смени от 22 часа до 06
часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода
от 01.05.2017 г. до 09.02.2020 г. възлизала на 91,39 лв.
Неизплатеното от работодателя допълнително
възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към
дневен за календарната 2018 г. при сумарно тримесечно отчитане бил както
следва:
За календарната 2018 г., за периода 01.01.2018 - 31.03.2018 г. - ищецът бил положил 20 нощни смени като претендирал 23 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 161,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2018
г. Считано от 01.05.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
29,07 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.04.2018 - 30.06.2018 г. - ищецът бил положил 13 нощни смени като претендирал 15 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 105,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2018
г. Считано от 01.08.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
16,27 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.07.2018 - 30.09.2018 г. - ищецът бил положил 16 нощни смени като претендирал 18 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 126,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2018 г. Считано от 01.11.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
16,32 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.10.2018 - 31.12.2018 г. - ищецът бил положил 22 нощни смени като претендирал 25 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 175,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2019 г. Считано от 01.02.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
18,18 лева.
Така, за календарната 2018 г. /периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 567 лв. за 81 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 71 нощни смени от 22 часа до 06
часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода
от 01.05.2018 г. до 09.02.2020 г. възлизала на 79,84 лв.
Неизплатеното от работодателя допълнително
възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към
дневен за календарната 2019 г. при сумарно тримесечно отчитане на работното
време бил както следва:
За календарната 2019 г., за периода 01.01.2019 - 31.03.2019 г. - ищецът бил положил 18 нощни смени като претендирал 21 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 168,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2019
г. Считано от 01.05.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
13,30 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.04.2019 - 30.06.2019 г. - ищецът бил положил 16 нощни смени като претендирал 18 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 144,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2019
г. Считано от 01.08.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
7,72 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.07.2019 - 30.09.2019 г. - ищецът бил положил 13 нощни смени като претендирал 15 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 120,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2019 г. Считано от 01.11.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
3,37 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.10.2019 - 31.12.2019 г. - ищецът бил положил 12 нощни смени като претендирал 14 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 112,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2020 г. Считано от 01.02.2020 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
0,28 лева.
Така, за календарната 2019 г. /периода от 01.01.2019 г.
до 31.12.2019 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 544 лв. за 68 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 59 нощни смени от 22 часа до 06
часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода
от 01.05.2019 г. до 09.02.2020 г. възлизала на 23,13 лв.
Ето защо се поддържа
искане, след допуснато изменение на претенцията по
размер в съдебно заседание от 08.06.2022г., да бъде осъдена Главна дирекция
„Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на М.М.Н., ЕГН:**********, адрес *** за периода
01.01.2017г. – 31.12.2019г. допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
приравнен към дневен за 215 часа по време на дежурства в общ размер на 1530,68
лв. главница, ведно с лихвата за забава в общ размер на 209,19 лв., както
следва:
-
Допълнително
трудово възнаграждение за календарната 2017 г. в общ размер на 415,25 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 10.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, ведно с
мораторни лихви за периода 01.05.2017 г. – 09.02.2020 г., общо в размер на 100,35
лв.;
-
Допълнително
трудово възнаграждение за календарната 2018 г. в общ размер на 602,04 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 10.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението, ведно с
мораторни лихви за периода 01.05.2018г. – 09.02.2020г., общо в размер на 85,10
лв.;
-
Допълнително
трудово възнаграждение за календарната 2019 г. в общ размер на 513,39 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 10.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни
лихви за периода 01.05.2019 г. – 09.02.2020 г., общо в размер на 24,19 лв. (при допусната техническа грешка в
изписването на сумата в съдебния протокол в размер на 24,67 лв.)
Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е упражнил правото си на отговор.
Оспорва предявените искове, както по основание, така и по
размер. Оспорва претендирания в молбата процесен период, тъй като на осн. чл.
358, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 111 ЗЗД, като погасени по давност, били вземанията
за периода 01.01.2017 г. до 10.02.2017 г., поради което претенцията за този
период била неоснователна.
Не спори по това, че ищецът бил назначен на сочената
по-горе длъжност, но работното време на ищеца било организирано на сменен режим
на работа, поради което претенцията за заплащане на положен труд по време на
дежурства била несъстоятелна, тъй като дежурството било специфична организация
на работата при подневно отчитане на работното време.
Относими към
нощния труд на държавните служители в МВР били чл.
187, ал. 1, във вр. с ал. 3 и в чл. 179 ЗМВР, както
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Посочените разпоредби изчерпателно уреждали правната регламентация на
нощния труд на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което не
отговаряло на истината твърдението на ищеца за празнота на нормативната уредба
и необходимост от субсидиарното приложение на НСОРЗ.
Съдебната
практика също, в множество свои решения обосновавала мотиви за неприложимост на
гражданското законодателство и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР.
Неоснователно
било искането на ищеца, претендираното
възнаграждение да му бъде заплатено като извънреден труд, доколкото ЗМВР правел
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Извънредният труд се полагал
извън установеното за служителя работно време, а нощният – в рамките на
установеното работно време, поради което последният не се явявал извънреден
труд. В този смисъл не следвало преобразуваните нощни часове в дневни
безусловно да се възприемат като извънреден труд. Дали е налице извънреден труд
можело да се установи едва когато се сравни установената продължителност на
работното време на ищеца с действително отработените от него часове през
съответния отчетен период , сумирани с часовете получени след преобразуване на
отработените нощни часове. Така, ако нормата за периода била по-голяма от сбора
на отработените и преобразуваните нощни часове, не бил налице извънреден труд,
тъй като преобразуваните часове допълвали неизпълнената норма и не се дължало
допълнително възнаграждение. А ако сборът на отработените и преобразувани нощни
часове бил по-голя, от нормата на ищеца, то извънреден труд бил налице и се
дължало допълнително възнаграждение, което било равно на броя часове,
надвишаващи нормата за периода.
В конкретния
случай през отделни отчетни периоди ищецът бил отработил по-малко часове от
тримесечната си норма, а именно:
-
от 01.04.2017 до 30.06.2017 г.,
видно от протокол рег № 4485р-7376/03.07.2017 г. било, че ищецът отработил 342
часа вместо тримесечната му норма от 344 часа. Разликата от 2 часа била част от
неизпълнената тримесечна норма, а не представлявала извънреден труд. За
остатъка от тримесечния период /9 часа/ се дължало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд
-
от 01.10.2017 до 31.12.2017 г.,
видно от протокол рег № 4485р-54/02.01.2018 г. било, че ищецът отработил 484
часа вместо тримесечната му норма от 496 часа. Разликата от 12 часа била част
от неизпълнената тримесечна норма, а не представлявала извънреден труд. За
остатъка от тримесечния период /11 часа/ се дължало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд
-
от 01.04.2019 до 30.06.2019 г.,
видно от протокол рег № 4485р-3712/01.07.2019 г. било, че ищецът отработил 346
часа вместо тримесечната му норма от 352 часа. Разликата от 6 часа била част от
неизпълнената тримесечна норма, а не представлявала извънреден труд. За
остатъка от тримесечния период /12 часа/ се дължало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд
-
от 01.10.2019 до 31.12.2019 г.,
видно от протокол рег № 4485р-20/20.01.2020 г. било, че ищецът отработил 298
часа вместо тримесечната му норма от 304 часа. Разликата от 6 часа била част от
неизпълнената тримесечна норма, а не представлявали извънреден труд. За
остатъка от тримесечния период /8 часа/ се дължало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд
Отделно от горното ответникът твърди,
че акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД била неоснователна, доколкото
работодателят не бил получавал покана за заплащане на сумите, произтичащи от
служебното правоотношение.
Предвид
изложеното се претендира отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и необоснована.
Претендират се и сторените в производството
разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание исковата
молба се поддържа, респ. оспорва от
ответната страна.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността "Старши полицай“ в 01 група "Охрана на държавната граница", от ГПУ Гюешево при Регионална дирекция
„Гранична полиция“ Кюстендил при ГДГП към МВР.
Безспорно е също, че за
исковите периоди ищецът е изпълнявал служебните си задължения
на 24-часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното
време.
От приложените протоколи за отчитане
на отработеното време се установяват общо отработените часове по график в
исковия период, нормата за периода, както и часовете за компенсиране с
възнаграждение, като последните са формирани като разлика между отработеното
време и дължимото такова по установените норми.
Приобщени са и платежни бележки за месечните възнаграждения
на ищеца от м. януари 2017 г. до м. декември 2019 г.
По делото е прието заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимите и неизплатена суми са в
размер на исковите такива.
След приемането на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че при съпоставка на нормата на ищеца за конкретни
тримесечни периоди, а именно (м. 04-06.2017г.; м. 10-12.2017г.; м. 04.06.2019г.
и м. 10-12.2019г.) и отработените от него часове дължимите му възнаграждения за
съответно – 54,09 лв., 68,20 лв., 87,12 лв. и 53,13 лв. или общо 262,54 лв. при
дължима лихва от 32,67 лв.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
не се анализират подробно.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
С доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК,
сезираният съд е приел, че исковата претенция е с правно основание чл.
178, ал.1, т.3, във вр. с чл. 179 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД
По главната претенция с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР:
С уредбата в чл. 187, ал.
1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016 г.) законодателят е приел,
че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е
изменена (ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.) като са добавени две
нови изречения, според които нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага
между 22,00 и 6, 00 ч.
В същото време нормата на чл. 187, ал.
3 от ЗМВР (в действащата до 09.07.2020 г. редакция) предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три
месеца. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.), като отпадат последните
две изречения.
С измененията в ЗМВР (ДВ, бр. 60/2020 г.) е
въведена нова ал. 4, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Новата алинея е приложима
за част от процесния период, а именно – за част от месец юли 2020 г.
В ал. 10
(предишна ал. 9) на чл. 187 от ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
По делегация на посочените разпоредба, относими
към процесния период, са издадени:
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г.
действаща до 10.01.2020 г. (за краткост Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи;
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г. (за
краткост Наредба 2).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредбата,
респективно на чл. 3, ал. 2 от Наредба 2 гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч.
и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
Междувременно, по повод отправено преюдициално
запитване е постановено Решение на
СЕС от 24.02.2022 г по дело С-262/20, в което е прието, че чл. 8
и чл. 12, б.
"а" от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.
В случая, както вече бе посочено, в българското
законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, но
положеният такъв следва да бъде компенсиран.
В тази насока са и мотивите на Решението на СЕС
(т. 76 и т. 77 от същото), според които след като нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква, т. е. съотношението между дневен и
нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на
полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ.
Същевременно е неясно защо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 отпада в Наредбата и в Наредба 2, а
считано от 10.07.2020 г. такова преизчисляване отново е въведено в ЗМВР.
Ето защо следва да се приеме, че не съществува
обективен и разумен критерий защо за определен период липсва механизъм за
преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските
служители. Поради тази причина съдът има задължение да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.
И тъй като за периода 01.09.2017 г. –
09.07.2020 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение
на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост
Наредба 3), за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите
нощен труд, подчертана и в Директива
2003/88.
Според чл. 8 от Наредба 3 (преди изменението
ДВ, бр. 60/2020 г.) за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лева. В чл. 9, ал. 2
от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е
в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща
и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден
труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането
на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за
тримесечие норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
чл. 9, ал. 2 от Наредба 3), са извънреден труд – аргумент напр. от Решение № 540 от 7.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г.о.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
коефициентът е приложим.
При тези правни съображения и с оглед приетото
заключение по допуснатата основна съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема,
че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 215 часа за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г.,
който е на стойност от 1530,38 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен така,
както е предявен след изменението.
За пълнота на мотивите си съдът ще посочи, че
ирелевантно за спора е дали е налице недоработена норма в тримесечните периоди
от страна на ищеца. Не може да бъде взето предвид и заключението по допуснатата
допълнително съдебно-счетоводна експертиза в т.см., доколкото съгласно нормите
на отменените понастоящем НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на
вътрешните работи, НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и НАРЕДБА
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. – чл. 14, графикът
се изготвя от ръководителя на съответната структура, така че сборът от работните часове по графика
на служителя за тримесечния период в максимална степен да достига нормата за
продължителност на работното време за съответния период. Не е използван
императивен израз в т.см. От това следва възможност тя да се доработи в първия месец на следващото тримесечие.
Нещо повече, след като ръководителят на
съответната структура е изготвил график, който позволява недоработване на
нормата, това му недобросъвестното изпълнение на служебните задължения
не може да се възложи в тежест на служителя, който принуден от естеството на
работата си, може се явява на работа единствено по утвърден график. В същото
време получената сума за положен труд под нормата не може да се вземе предвид и
с оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1
от КТ, която предвижда, че работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото
правоотношение, които е получил добросъвестно. Добросъвестността се предполага до доказване на противното,
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ, като обратно доказване не е
проведено успешно със средствата на ГПК. И т.к. от друга страна спорното
правоотношение няма за предмет този въпрос, без правно значение е дали в
исковия период е налице недоработване на тримесечната норма.
По акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава:
Основателността
на главните претенции обуславя основателност и акцесорните такива, доколкото не
се твърди, че исковите суми са заплатени и понастоящем, макар и да са били
изискуеми. При липсата на други данни по делото следва да се приеме, че
изискуемостта е настъпила на първо число на месеца, следващ месеца, през който се дължи
плащането. Заради това главните
суми се дължат ведно с лихвата за забава в размер на общ 209,19 лв., респ. и в тази част претенцията е основателна в
претендираните размери след изменението. В действителност експертът сочи на
дължимост на акцесорната претенция в размер от 209,64 лв., но с оглед принципа
на диспозитивното начало, съдът ще уважи същата, така както е заявена след
изменението.
Досежно защитното възражение, че правото на иск е погасено по давност:
В разпоредбата на чл. 111, б.
„в” от ГПК е предвидено, че периодичните плащания се погасяват с давност от три
години. Съгласно чл. 111, б. „а” ЗЗД, вземанията за
възнаграждения за труд, в т.ч. и такива за положен нощен и извънреден труд, се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Различен давностен срок не е
предвиден по ЗМВР, нито пък в Закон за държавния служител (ЗДС). Съгласно чл.114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В настоящия
случай съгласно ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени
се изчислява сумирано на тримесечен период, като е предвиден и ред за компенсиране
на изработеното в повече съответно с допълнителен отпуск и допълнително
възнаграждение, също на базата на изработеното в повече за съответния отчетен
период от три месеца. Следователно допълнителните възнаграждения за извънреден
труд, респ. при приравняването на положения нощен, стават дължими след
изтичането на тримесечния период за изчисляването им, русп. считано от месеца,
следващ изтичането на тримесечието. Или правото на иск не е погасено по
давност, доколкото исковите периоди обхващат вземания, изискуеми след м.
03.2017 г., а исковата молба е депозирана на 10.02.2020 г.
На основание чл. 243, ал.
2 от ГПК не следва да се постановява предварително изпълнение на
решението, защото ответникът е държавно учреждение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има
ищецът, които се изчерпват с изплатено адвокатско възнаграждение от 500 лева.
Досежно него е поддържано възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер за защита в една инстанция по
оценяем иск (какъвто е предявеният), при интерес от 1 000 до 5000 лева е 300
лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. В случая, изчислен по посочения ред,
минималният размер е 351,79 лева.
Изискването на
разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неприложимо, т.к. не се касае за възнаграждения при
искове в защита на различни интереси - в случая интересът е един, тъй като
претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които се основават
изцяло на идентични факти, като иска за лихви е поставен в зависимост от иска
за дължимост на главницата, предвид акцесорния му характер – така и Определение
№ 366/18.07.2016 г. по гр. д. № 2443/2016 г., Определение № 95/03.04.2017 г. по
ч. гр. д. № 868/2017 г., Определение №
292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/2017 г. на ВКС. Произнасяйки
се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК обаче, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази правната и
фактическа сложност на производството по делото. И
т.к. по делото са събирани доказателства, проведени са три съдебни заседания, производството
е било спряно за продължителен период от време – близо 2 г., в който
инфлационните процеси са очевидни, изслушани са две експертизи, изготвени са
молби за изменение на иска, макар и претенцията по същество да не се отличава
със завишена сложност, хонорарът на процесуалния представител на ищеца не се
приема от съда за прекомерен, поради което не следва да бъде редуциран. Още
повече, че при проведени повече от две съдебни заседания на процесуалния
представител на ищеца се следва и възнаграждение от още 100 лв. на основание
чл. 7, ал. 8 от наредбата.
Съгласно чл.81 от ГПК
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, а съгласно ал. 4 - и при прекратяване на делото.
Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен (в резултат на
изменение чрез намаление на размера) отказ или оттегляне на иска, на ответника
се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие
разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод - аргумент от чл.78 ал.2 ГПК.
В случая ответникът е бил представляван от
юрисконсулт. До съдебното заседание, в което е допуснато изменението на
претенциите по размер няма данни за реализирани разноски. Но дори и да имаше, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски по производството във всички инстанции, съгласно разпоредбата на чл.
83, ал.1 т.1 от ГПК и чл.359 от КТ. На същото основание, при отхвърляне на иска
не дължи направените от работодателя разходи в размер на държавната такса и
разноски (за вещи лица, свидетели и др.), с изключение на разноските, които
страната е направила, ако е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Това правило се прилага и при прекратяване на производството в хипотезите на
оттегляне или отказ от предявения иск. Размерът на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в този случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. От това следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска
защита, съдът се ръководи от размерите, посочени в Наредба за заплащането на
правната помощ, към която разпоредбата на чл.37 от ЗПрП препраща. Съгласно
разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела и определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв., а ако делото е продължило повече от три съдебни заседания или
когато материалният интерес е над 10000 лв. (какъвто не е този случай),
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния размер от
300 лв. В
случая сума от 200 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа
сложност на делото. С оглед частичното оттегляне на исковите
претениции, на ответника се следва сума в размер на 10,94
лв. и тази сума ще бъде възложена в тежест на ищеца.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат
компенсирани, поради липса на искане в т.см.
Съгласно ТР № 6 ОТ 06.11.2013 Г., ОСГТК на ВКС
държавните служители в Министерство на вътрешните работи са освободени от
заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно
правоотношение, поради което и при образуване на делото такава не е събрана,
предвид изхода му ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
РС-Кюстендил държавна върху уважената част от исковите претенции в размер на 111,23
лева (61,23 лв. по иска за главница и 50,00 лв. по иска за лихва, изчислени по
правилото на чл. 1 от ТДТССГПК – 4% върху уважения размер на претенциите за
главница и лихва).
В
тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно
сумата от 195,00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46,
представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Н., ЕГН:**********, адрес *** за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2019г. допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен към
дневен за 215 часа по време на дежурства за периода 2017 – 2019 г. в общ размер
на 1530,68 лв. (хиляда петстотин и тридесет лева и шестдесет и осем
стотинки), ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и лихвата за забава за периода 01.05.2017 г. – 09.02.2020 г. в общ размер на 209,19 лв. (двеста и
девет лева и деветнадесет стотинки).
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при
Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Н., ЕГН:**********, адрес ***, сумата от 500,00
лв. (петстотин лева нула стотинки), представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.М.Н., ЕГН:**********, адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство
на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46,
представлявана от Главния директор, сумата от 10,94 лв. (десет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция”
при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
Районен съд-Кюстендил сумата от 111,23
лв. (сто и единадесет лева и двадесет и три стотинки), представляващи държавна
такса върху уважения размер на исковете, както и 195,00 лв. (сто деветдесет и пет лева) заплатено от Бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:__________