О П Р Е Д Е Л ***, 10.03.2020г.
Бургаският окръжен съд,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Дарина Костова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 226 по описа за 2019 година, на основание чл. 374 във връзка с
чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:
Ищецът „Юробанк
България“ АД /като правоприемник на „Алфа Банка“ АД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“
№ 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров
и Петя Николова Димитрова, чрез адв. В.А.В.,***, е предявил иск против В.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Н.,***, със
съдебен адрес:***, офис 318 и против Р.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане
за установено по отношение на ответниците съществуването на следните изискуеми
вземания, произтичащи от Договор за банков кредит № 92-51/19.07.2007 г. и
сключени към него Анекс №1 от 28.09.2009 г., Анекс №2 от 01.10.2010 г. и Анекс
№ 3 от 29.05.2015 г., както следва: 88 079,48 евро - главница за периода от
29.02.2016 г. до 21.08.2018 г.; 14 441,12 евро - договорна лихва за периода от
29.02.2016 г. до 21.08.2018 г.; 2 429,49 евро - мораторна лихва/неустойка за
забава за периода от 29.02.2016 г. до 21.08.2018 г.; 52,16 евро - такси за
периода от 28.05.2016 г. до 21.08.2018 г.; 261,81 евро - застраховки за периода
от 16.11.2016 г. до 21.08.2018 г.; 796,81 лв. - разноски за подновяване на
ипотека и връчване на покани за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира се и присъждане на
съдебно-деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на
4 133,51 лв. - държавна такса и 4 316,11 лв. - адвокатско възнаграждение, както
и разноските в настоящото производство.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва
да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст. При
проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове
съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: Преписи от исковата
молба заедно с приложенията са изпратени на ответниците, като им е указано да
подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от
книжата по делото съобщенията с придружаващите ги книжата са връчени на
ответниците, като в срок е постъпил отговор от ответника В.Д.. Допълнителна
искова молба не е постъпила.
При проверка на допустимостта на
предявения иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира
следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е
налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че ищецът първоначално е предприел
действия по започване на принудително изпълнение за събиране на изискуемите си
вземания при облекчените условия на заповедно производство, в хода на което
обаче вследствие своевременно депозирани възражения от ответниците е
установено, че е налице спор относно съществуването им. За да запази породените
последици в заповедното производство-изпълнителна сила, ищецът своевременно е
предявил настоящия установителен иск, съобразно изискванията на чл.422 от ГПК.
Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност.
Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е
кредитор, предприел действия за принудително събиране на изискуемите си
вземания по облекчения ред на заповедното производство, в което обаче длъжниците
му са подали своевременно възражения. Исковете са насочени срещу длъжниците по
заповедното производство, за които се твърди, че нарушават материални
субективни права на ищеца, като неоснователно отказват изпълнение, оспорвайки
съществуването на вземанията, предмет на заповедно производство.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание -
на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Юробанк
България“ АД твърди, че е правоприемник на „Алфа Банка“ АД по силата на договор
за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в Търговския регистър на
09.03.2016 г. Твърди се още, че „Алфа Банка“ АД сключила с ответника В.А.Д.
договор за кредит № 92-51/19.07.2007 г. с разрешен размер от 109 0000 евро със
срок за погасяване 20 години. С Анекс № 1 от 28.09.2009 г., Анекс № 2 от 01.10.2010г.
и Анекс № 3 от 29.05.2015г. страните предоговорили условията по кредита, като били
въведени три периода на облекчено погасяване, ответницата Р.Н.И. се задължила
като поръчител по договора и била променена крайната дата на погасяване на
кредита на 29.05.2031 г.
Посочва се, че кредитополучателят
преустановил плащанията по кредита на 29.02.2016г. и от тази дата изпаднал в
забава, като за периода от 29.02.2016г до 29.06.2018г. били просрочени двадесет
и девет погасителни вноски. На основание чл. 30, ал. 2, т. 2 вр.чл. 30, ал. 1, т. 1 от договора за кредит банката
обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 29.06.2018 г. Банката
уведомила длъжниците за обявената предсрочна изискуемост с покана за
изпълнение, връчена от ЧСИ Трифон Димитров, но задълженията не били платени.
В резултат на това Банката подала
заявление по чл. 417, ал. 2 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 6151/2018 г.
по описа на РС – гр. Бургас. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците
възразили срещу издадената заповед, поради което за ищеца се породил правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Предявеният иск е с правно основания в чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ответникът В.А.Д.с отговора на
исковата молба оспорва иска като частично неоснователен. На първо място признава,
че действително сключил договор за ипотечен кредит № 92-51/19.07.2007 г., по
силата на който същият му бил отпуснат. Посочва, че в чл. 14 от договора е
договорен лихвен процент за първата година от 3,90% годишно, а за останалия
срок дванадесетмесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 2,5% годишно, като в случай на
договорен гратисен период, се прилага лихвеният процент съгласно така
посочената лихвена схема. Съгласно чл.16, т.1 от договора конкретният размер на
погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване се определят в
погасителен план, неразделна част от договора, изготвен и предоставен от
банката на кредотополучателя. Погасителният план
следвало да се актуализира в началото на всяка година, както и в рамките на
годината при наличие на резки изменения в приложимите лихвени проценти.
Ответникът твърди, че такъв
погасителен план не му е представян, а липсва и по делото. Посочва още, че съгласно
чл. 23.2 от договора кредитополучателят бил задължен предварително да даде
своето съгласие с измененията в лихвените проценти, които едностранно да бъдат
отразени от банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на
изменението в плана.
Прави възражение за нищожност на тази
клауза от договора на основание чл. 146 вр.чл. 143,
т.12 от Закона за защита на потребителите, като неравноправна.
Посочва, че банката изначално сама се
е овластила едностранно да променя лихвения процент без да предоставя погасителен
план. Така ответникът в нито един момент не е знаел размера на дължимата
вноска. Тази нищожна клауза довела до подписване на анекс № 2 от 01.10.2010 г.,
когато лихвата била едностранно изменена на 5% за първите две години от подписването
му, а за оставащия период на кредита – в размер на тримесечен Юрибор плюс надбавка в размер на 7,50%, като стойността му
се актуализирала на същото число на всеки трети месец, считано от датата на
която изтича двугодишния период с фиксираната лихва, съгласно публикуваната от
Ройтерс стойност към съответната дата.
Прави възражение за нищожност на
същото основание и на клаузата на чл.2.1 от Анекс № 2/01.10.2010 г. Посочва, че
надбавката от 7,50% над тримесечния Юрибор била
значително завишена спрямо първоначалната надбавка от 2,5%, като ответникът не
е имал право да се откаже от договора. Твърди, че клаузата не е била
индивидуално уговорена, тъй като същата е била изготвена предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ.
Прави възражение за нищожност на
Анекс №3 към договора, тъй като в него липсват съществени елементи на договора
като: дата на договора; дата, на влизане в сила; размер на просрочената
главница и наказателна лихва, за която страните са изразили съгласие да бъде
капитализирана към главницата; срок за погасяване на дължимите към банката
суми; срок на гратисния период; краен срок за погасяване на кредита; падеж на
погасителните вноски. Погасителен план също не бил предоставен.
Прави възражение за нищожност и на клаузата
на чл.8.1. от този анекс №3, уреждащ поръчителството на третото лице. Излага
подробни съображения.
Счита, че отношенията с банката по
повод на отпуснатия му ипотечен кредит се уреждат изцяло от първоначално
подписания между страните договор за ипотечен кредит №91-51/ 2007 г., поради
което и не е налице неизпълнение.
Допълнителна искова молба не е
постъпила.
Ищецът носи тежестта да установи при
условията на пълно доказване валидното възникване на облигационната връзка
между страните, точното изпълнение на задължението си за предаване на заетата
сума, настъпването на предсрочната изискуемост на цялото задължение на
ответниците при предпоставките по т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013
год. на ОСГТК на ВКС, както и размера на вземанията си за главница, лихви,
такси, застраховки и разноски.
Ответниците следва да докажат всички
свои правоизключващи, правоунищожаващи
и правопосагяващи възражения, включително възраженията
за нищожност на клаузи от договора и анексите.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е
задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, но същевременно с това е задължен да предостави
възможност на страните да изразят становище, включително и да предприемат
активни процесуални действия. Ответниците са релевирали
възражения за нищожност на клаузи от
процесния договор и на анексите към него по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от
ЗЗП. Ищецът не е депозирал допълнителна искова молба и не е взел становище по релевираните възражения за неравноправни клаузи. Предвид
това на ответника следва да се укаже изрично, че в негова тежест е да докаже,
че оспорените като неравноправни клаузи са индивидуално уговорени, както и да
даде възможност на страните да изразят становище за съобразността с чл. 143 и
146 от ЗЗП на клаузите на чл. 14, 16 и 23 от договора и трите анекса към него.
Съдът намира направените от ищеца доказателствени
искания за приемане на представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с формулирани
задачи към нея, за относими към предмета на делото, тъй като заявява, че
посредством тях ще установява наличието на посочените по-горе факти, за които
носи доказателствена тежест. Изложеното се отнася и за поствените
от ответника Д. въпроси към експертизата. Основателно е искането на ищеца за
изискване и прилагане на ч.гр.д. № 6151/2018г. по описа на РС – гр. Бургас.
Предвид казаното и на основание
чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 13.04.2020 г. от 13.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
съдържащо и проект за доклад.
ПРИЕМА представените при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства от ищеца.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от
съобщението с преписи за ответниците да уточни исковата молба, като
конкретизира всяко едно от вземанията си по основание и размер; да посочи
датата, на която са връчени уведомленията за предсрочна изискуемост на всеки от
ответниците; да представи справка по 366 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства
за претендираните суми за такси, разноски и застраховки, както и че липсват
първоначалния погасителен план и погасителния план към анекс № 2.
УКАЗВА на страните възможността да
изразят становище на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 6151/2018г. по
описа на БРС.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да се произнесе по
поставените от ищеца на лист 3 от делото и от ответника В.Д. на лист 66 от
делото въпроси.
Назначава за вещо лице Ели Вълчева
Определя депозит за тази експертиза в
размер на 400лв., платими по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд от
ищеца и от ответника В.Д. по равно в размер на по 200лв. в двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Окръжен
съдия: