Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр.Русе,
14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от
съдия Йосифов к.а.н.д. № 128 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Никитранс
груп 2013“ ЕООД, със седалище в гр. Камено, област Бургас, депозирана чрез
процесуален представител адв. Г. М., против решение № 260183 от 31.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2267/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 2102 от 24.08.2020 г. на началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на основание чл.116, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000
лева, за нарушение на чл.93, ал.12 от ЗАДС и на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е присъдено заплащането на сумата в размер на 12
100,67 лева, представляваща стойността на стоката - предмет на
административното нарушение - 24 057 кг. „Котелно гориво със съдържание на сяра
до 0,5%, код по Комбинирана номенклатура на ЕС 27101966“ и е осъдено
дружеството да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 120 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претенцията е
да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се
отмени издаденото наказателно постановление в цялост. Претендират се
направените по делото разноски, съгласно списък на разноските и представени
писмени доказателства за реалното им заплащане (л.л. 17 – 19 от делото).
Касационният ответник, чрез процесуален
представител ст. юрисконсулт С. С., поддържа становище, че решението на
районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С обжалваното в касационното
производство решение, РС - Русе е потвърдил оспореното пред него НП в цялост.
Приел е за безспорно установено извършено нарушение по ЗАДС, за което е
санкционирано дружеството, излагайки и мотиви защо според него не са налице
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Решението на РС - Русе е частично неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на „Никитранс груп 2013“ ЕООД, със седалище в гр. Камено, е
ангажирана на основание чл.116, ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС)
за нарушение по чл.93, ал.12 от същия закон, тъй като на 26.05.2020 г. при
транспортиране на стока – 24 057 кг. котелно гориво от данъчен склад в
с.Дисевица, обл.Плевен до потребител с адрес на мястото на доставката в
гр.Котел, Асфалтова база – Промишлена зона, дружеството не е използвало
глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол по
предназначение в работния им обхват, като осигурява и следи за тяхната техническа
изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване на данни към доставчика
на
Неоснователно е възражението на
касатора, че оспореното пред районния съд наказателно постановление е издадено
от некомпетентен орган с оглед правилата на местната компетентност на АНО.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗАНН (в приложимата й редакция – преди
изм. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението
/какъвто именно е настоящият случай/ компетентен да разгледа преписката е
административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на
нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото
лице, или органът, в района на който
най-напред е било образувано производството. В случая, по повод жалбата на
санкционираното дружество срещу процесното НП, е бил повдигнат пред ВКС спор за
подсъдност между РС – Плевен и РС – Русе. В мотивите на постановения от ВКС
съдебен акт, с който е определен РС – Русе, като местно компетентен да разгледа
делото, Върховният касационен съд се е позовал на разпоредбата на чл.36, ал.3
от НПК, приложима субсидиарно на основание чл.84 от ЗАНН, която именно
регламентира идентична хипотеза – когато не може да се определи мястото, където
е извършено престъплението. Т.е. и ВКС, при определяне на местно компетентния
първоинстанционен съд, е приел, че в конкретния казус не би могло да се
определи точно мястото, където е извършено административното нарушение.
Следователно по правилото на чл.48, ал.2, предл. последно от ЗАНН (в
приложимата й редакция – преди изм. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021г.) именно началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“ при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция
„Митници“, надлежно оправомощен със заповед № ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019 г.
на директора на Агенция „Митници“, се явява местно компетентен да разгледа и се
произнесе по образуваната административнонаказателна преписка.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона както относно правилната установеност и доказаност на
нарушението, така и относно липсата на предпоставки да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН в настоящия казус. На основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към
мотивите на РРС в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като
въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
РРС е направил
правилни и напълно обосновани изводи за осъществено от санкционираното
дружество от обективна страна нарушение по чл.116, ал.1, вр. чл.93, ал.12 от ЗАДС. Не са налице и предпоставките по чл.28 от ЗАНН относно прилагане разпоредбата за
маловажен случай. Действително е установено, че процесният енергиен продукт е
доставен от наказаното дружество на получателя в гр.Котел, че акцизната стока
не е отклонена, респ. не е настъпила щета за фиска. Тези обстоятелства обаче
нямат значение за преценка на случая за маловажен, тъй като извършеното
нарушение е формално, което означава, че общественоопасните последици от него
възникват и се изразяват в самото му извършване. В случая обществената опасност
намира изражение в това, че митническите органи са поставени в обективна невъзможност
да осъществят законоворегламентирания контрол по движението на акцизната стока.
Необосновава маловажност на случая твърдяното обстоятелство от наказаното лице,
че не било уведомено от фирмата, която поддържа
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд, в
коментираната част е постановено в съответствие на материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Основателна
е касационната жалба срещу решението на РРС в частта, в която НП е потвърдено
досежно постановеното на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС заплащане на равностойността на
предмета на административното нарушение - 24 057 кг. котелно гориво, а именно
12 100,67 лв. Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗАДС предвижда в случаи на
нарушения по закона, вкл. и от вида на процесното по чл.116, ал.1 от ЗАДС,
както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките - предмет на
нарушението, да се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия
собственост са. Нормата на чл.107е, ал.2 от закона предписва когато стоките
липсват или са отчуждени, да се присъжда тяхната стойност, определена по
пазарна цена. Именно на това основание с НП е присъдена равностойността на
горивото. Анализът на разпоредбата чл.107е, ал.2 от ЗАДС налага извод, че тя се
прилага факултативно – само при липсващи или отчуждени стоки. Видно от Протокол
за извършена проверка от 19.06.2020 г. от митническите органи е извършена
проверка на мястото на доставката на котелното гориво в гр.Котел. Констатирано
е, че процесното гориво е доставено и заприходено от дружеството. По делото
липсват данни към момента на проверката стоката да не е била налична и да е
било фактически невъзможно да бъде иззета. Митническите органи не са упражнили
правомощието си по чл.107а от ЗАДС да изземат и задържат с опис стоките -
предмет на нарушение по този закон. При липсата на доказателства, че стоките не
са налични или са отчуждени, противно на закона, от АНО е приложена хипотезата
на чл.107е, ал.2 от ЗАДС, във връзка с чл.124, ал.1 от ЗАДС за присъждане на стойността на цялото
количество доставено гориво, предмет на нарушението, определена по пазарна
цена. На това основание коментираната част НП е незаконосъобразна. Неправилно
РРС е потвърдил НП и в тази му част. Гореизложеното налага отмяна на решението
на първата съдебна инстанция в тази му част и отмяна на НП в съответната му
част.
И двете страни са поискали присъждане
на разноски. С оглед
изхода на спора следва да бъдат уважени исканията им, които се определят
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя се следват разноски
за касационната инстанция, за които процесуалният му представител е направил
изрично искане и е представил списък. От Договор за правна услуга от 08.04.2021г.
/л.18 от делото/ и авизо за превод /л.19 от делото/ се установява уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и неговото плащане изцяло по
банков път. По делото липсват данни за реалното заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
първата съдебна инстанция, затова такива разноски не се следват. С оглед изхода
на делото /частичното отхвърляне на касационната жалба/, на жалбоподателя се
следва ½ от договорените и доказано заплатени разноски за двете инстанции или 300 лева.
На
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза
на ответника по касация се определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
лв. за всяка инстанция или общо 240 лева. Предвид изхода на спора – частично уважаване
на жалбата, на страната се следват разноски за двете инстанции наполовина, т.е.
120 лв. - възнаграждения за юрисконсулт.
След прихващане Агенция „Митници“ - гр. София следва да бъде осъдена да
заплати на „Никитранс груп 2013“ ЕООД сумата от 180 лева – разноски по делото
пред двете инстанции.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260183 от 31.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2267/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 2102
от 24.08.2020 г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“ при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция
„Митници“, с което, на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС,
е присъдено заплащането на сумата в размер на 12 100,67 лева, представляваща
стойността на стоката - предмет на административното нарушение - 24 057 кг. „Котелно
гориво със съдържание на сяра до 0,5%, код по Комбинирана номенклатура на ЕС
27101966“, както и в частта за разноските, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2102 от
24.08.2020 г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“
при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“ в
частта, с която, на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС, е
присъдено заплащането на сумата в размер на 12 100,67 лева, представляваща
стойността на стоката - предмет на административното нарушение - 24 057 кг. „Котелно
гориво със съдържание на сяра до 0,5%, код по Комбинирана номенклатура на ЕС
27101966“.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260183 от 31.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2267/2020 г. по описа на Районен съд - Русе,
в останалата му част.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - гр.София
да заплати на „Никитранс груп 2013“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр.Камено, обл. Бургас, ул.”Пирин” №2, ЕИК *********, представлявано от Николай
Енчев Динев, сумата 180 лева –
разноски по делото за двете инстанции по компенсация.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: