Решение по дело №16309/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262738
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20203110116309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262738/1.11.2021 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 30.09.2021 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря  Й.Трендафилова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16309  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 500 ал.1 от Кодекс за застраховането и чл.86 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца З. "Б.И." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответницата Т.П.П. ЕГН ********** , с адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 500 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД  за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно:

-         сумата в размер на 1025,02 лв. , представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на  лек автомобил "Ауди А4" с peг. № *******, управляван от Л.И.Ж., застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в З. "Б.И." АД със застрахователна полица № **/**/********, вследствие на настъпило на 11.08.2017г. ПТП , ведно със законната лихва , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.07.2019г.  до окончателното изплащане на задължението;

-         сумата в размер на 183,37 лв. , представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1025,02 лв. за периода от 21.10.2017г. до 26.07.2019 г. /видно от уточнителната молба от 27.05.2021г., приложена на л.9 от делото/

-         сумата в размер на 15,00 лв. , представляваща разноски по ликвидация на щета № **********.

Моли се за присъждане на сторените в производството съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът твърди , че на 11.08.2017г. в гр. Варна , ул.Прилеп до №**в посока с.К., е реализирано ПТП с участието на МПС "Форд Ка" с peг. *******управлявано от Т.П.П. и МПС "Ауди А4" с peг. № *******, управлявано от Л.И.Ж..

Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Т.П.П., която не съобразява скоростта си на движение с характера и интензивността на движение и блъска спрялото МПС "Ауди А4" с peг. № *******, който изчаква включване в движението. След удара се блъска в престояващия Участник 3.

Излага се, че МПС "Форд Ка" с peг. № *******е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в З. "Б.И." АД със застрахователна полица № **/**/********, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под № **********.

Сочи се, че след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1025.02 лв. на увредения автомобил МПС "Ауди А4" с peг. № *******.

Видно от Протокола за ПТП Т.П.П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - над 1.2 %о.

Излага се, че на основание чл. 500 от КЗ, З. "Б.И." АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.

На ответника са изпратени покани да заплати претендираните суми, но до настоящия момент регресната претенция на застрахователното дружество не е удовлетворена.

Поради горните съображения се счита, че за З. "Б.И." АД възниква правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените разноски.

Ответницата  Т.П.П. ЕГН ********** , с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.

Счита се, че предявеният срещу нея иск е недопустим, тъй като ищецът не може да докаже правна легитимация като страна по делото, тъй като не е приложил доказателство , по силата на което е възникнало правоотношението между него и ответника по делото.

Счита се, че искът е неоснователен,  тъй като по делото, освен наведените твърдения, липсват доказателства, че между ищеца и ответника по делото действително е сключен валиден към датата на ПТП договор за застраховка гражданска отговорност.

Оспорва се иска , както по основание така и по размер.

Излага се, че претендираните от ищеца вреди не са доказани по никакъв начин и почиват само и единствено на негови твърдения като същият изхожда от частни документи, които нямат официален характер. Описаните в тях щети, както и сторените за отстраняването им разходи не отговарят на характера,степента и обхвата на претърпените вреди в следствие на процесното ПТП. Липсват каквито и да е доказателства както досежно размера на претендираните щети, така и досежно причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП.

Сочи се, че сумата на претендираните от ищеца вреди е крайно завишена и не отговаря на описаните от него щети по МПС.

Оспорва се механизма на процесното ПТП, като се счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действителния. Още повече, че по случая е образувано и гледано от Варненски районен съд НАХД 4013/18 г, от което става ясно, че ответникът по настоящия процес няма вина за процесното ПТП, т.е. липсва основание за иск от застрахователя към Т.П., тъй като тя не е виновна за процесното ПТП.

Оспорва се и твърдението на ищеца, че всички сочени от него щети са пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП . Твърди се, че част от сочените от ищеца вреди по процесния автомобил не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Оспорва се и основателността на извършеното плащане. Видно е от приложените по делото документи, а именно - Искане за оценка по щета ******* от 15.08.2017, че същото не е направено от собственика, а от друго лице, за което по делото липсват данни да е упълномощено да прави подобно искане. Това става видно, от факта, че подписът, положен на искането, е положен от лице с фамилия или презиме Панов, а не от собственика на автомобила Айшегюл Реджеп Мюмюн.

Оспорва се и факта, че плащане действително е извършено тъй като приложения документ по никакъв начин не доказва, че плащането действително е постъпило в сметката на собственика на автомобила и дори дали действително е наредено.

 Моли се да се отхвърли и предявения иск за лихви, тъй като същият се явява неоснователен , имайки предвид недопустимостта и неоснователността на главния иск.

Оспорват се приложените по делото доказателства, а именно- Протокол за ПТП номер 1665130 от 11.08.2017- налице е влязло в сила съдебно решение по НАХД 4013/18 ВРС, което го опровергава; Доклад номер 171002417501/24.08.2017- не става ясно нито кой го е съставил, нито кой го е подписал, Искане за оценка по щета ***********от 15.08.2017 тъй като видно от положения на него подпис той е положен от лице с фамилия или презиме Панов, а не от собственика на автомобила Айшегюл Реджеп Мюмюн, като не е приложено пълномощно оправомощаващо лицето Панов да прави подобни искания; оспорваме КАЛКУЛАЦИЯ НА ЩЕТА номер ************ като на първо място считаме, че тя няма доказателствена стойност и няма качество на частен документ тъй като не е подписана, освен това считаме, че посоченият в нея цени на детайли и услуги не отговарят на действителните такива; опис на щета номер 2 по щета 17100241175/15/08/2017 тъй като описаните в нея повреди не отговарят на характера ,степента и обхвата на претърпените вреди в следствие на процесното ПТП; справка от електронен сайт на Гаранционен фонд- същата няма качеството на официален или частен документ и няма доказателствена стойност; Документ за изходящ превод- по никакъв начин не се доказва, че плащането действително е постъпило в сметката на собственика на автомобила и дори дали действително е наредено. Регресна покана- същата е изпратена докато по случая все още се е водило наказателно дело.

Не се оспорват единствено приложените по делото Свидетелство за регистрация, СУМПС и контролен талон

 С оглед горното се моли да се отхвърлят предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани по своя размер и да се осъди ищеца да заплати сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Представено е Свидетелство за регистрация на МПС "Ауди А4" с peг. № В 4294 НС, собственост на А.Р.М., както и удостоверение за техническа изправност на лекия автомобил.

Видно от представения Контролен талон № 6004078, Л.И.Ж. , управлявал процесния лек автомобил "Ауди А4" с peг. № ********на  датата на процесното ПТП , има първоначален максимален размер от 39 точки.

Видно от приобщения по делото Протокол за ПТП № *******/11.08.2017 г., съставен от органите на КАТ, на 11.08.2017г.  в 16,30 часа, в гр. Варна , ул.Прилеп до №*** в посока с.К., е реализирано ПТП с участието на МПС "Форд Ка" с peг. № В8401КА, управлявано от Т.П.П. и МПС "Ауди А4" с peг. № *******, управлявано от Л.И.Ж.. Посочва се,че причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Т.П.П., която не съобразява скоростта си на движение с характера и интензивността на движение и блъска спрялото МПС "Ауди А4" с peг. № *******, който изчаква включване в движението. След удара се блъска в престояващия Участник 3. Видно от Протокола за ПТП Т.П.П. е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - над 1.2 %о. Протоколът е подписан от участниците в ПТП Л.И.Ж. и от Т.П.П..

Видно от извършената Справка от "Гаранционен фонд" за проверка на застраховка „Гражданска отговорност“ , МПС "Форд Ка" с peг. № В 8401 КА е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в З. "Б.И." АД със застрахователна полица № **/**/********, която е валидна към датата на събитието.

Приобщена по делото е застрахователна полица № **/**/******** , от която се установява, че МПС "Форд Ка" с peг. № В ********е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в З. "Б.И." АД към датата на процесното ПТП.

Представено е Искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ от А.Р.М.- собственик на увредения  лек автомобил "Ауди А4" с peг. № В 4294 НС, вследствие на процесното ПТП.

Въз основа на горепосоченото искане, при З. "Б.И.“ АД е заведена щета под № ************

Видно от приобщените по делото Калкулация на щета № **********Опис на щета № ************и Доклад № 17100241751/24.08.2017г. по щета № **********/15.08.2017г. , е определен размер на застрахователното обезщетение , дължимо на А.Р.М.- собственик на увредения  лек автомобил "Ауди А4" с peг. № В 4294 НС, вследствие на процесното ПТП , в размер на 1025,02 лв.

От приобщеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от 28.08.2017г. се установява, че на А.Р.М.- собственик на увредения  лек автомобил "Ауди А4" с peг.***********, вследствие на процесното ПТП , е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1025.02 лв. на увредения автомобил МПС "Ауди А4" с peг. № *******.

На  ответницата Т.П.П. е изпратена от ищеца Регресна покана изх. № ***********год. по щета № **********/15.08.2017г. , в която е посочено, че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1025.02 лв. на увредения автомобил МПС "Ауди А4" с peг. № ******* и  е определен петдневен срок , в който да се обади за уточняване на начина на погасяване на задължението й към З. „Б.И.“ АД.

Представено е известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД, от което се установява, че пратката не е потърсена от получателя.

С НП № ***********г.  на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР- Варна е наложена на ответницата Т.П.П. на основание чл. 179  ал.2 пр.1 от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, за това, че на 11.08.2017 г. ,в гр. Варна по ул. Прилеп в посока – с. Каменар, управлявайки л.а. Форд КА с ДК№**********, поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението се блъска в спрелите вдясно л.а. Мерцедес и л.а. Ауди , с което виновно е  нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП -  водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интезивност на  движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

С влязло в законна сила Решение № 482/14.3.2019г. , постановено по  АНД № 4013  по описа за 2018 г. на Районен съд-гр.Варна , е отменено  НП № ************на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР- Варна,   с което на Т.П.П. на основание чл. 179  ал.2 пр.1 от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. В мотивите на решението се посочва, че  по делото липсват доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и допуснато нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Това е така, доколкото не е установено автомобилът, управляван от жалбоподателката с каква скорост се е движил, както и конкретния механизъм на настъпването  на  произшествието.  В производството по  АНД № 4013  по описа за 2018 г. на Районен съд-гр.Варна не е допускана съдебна авто-техническа експертиза.  

Видно от заключението на вещото лице А.Х.В. по приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, при съпоставяне на механизма на произшествието, описан в Протокол за ПТП, скицата в Протокол за ПТП и установените увреждания по автомобила става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А4" с per. N: *************Експертизата приема щетите, установени при оглед от представител на застрахователя и описани в Опис на щета N: ***********г., а именно: Калник преден ляв - ремонт на степен 1 и боядисване, Предна врата лява, Лайсна предна врата лява, Лайсна предна врата лява длн., Задна врата лява, Лайсна задна врата лява, Лайсна задна врата лява длн., Калник заден ляв, Облицовка задна броня. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 1025.02 лв. съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка Гражданска отговорност. Причината за произшествието е неправилна преценка от страна на водача на лек автомобил „Форд Ка", с peг. N: **********на разстоянието до превозно средство с per. N: ***********впоследствие неосъществяване на контрол върху лек автомобил „Форд Ка", с per. N: *********поради което последният продължава движението си и се удря в лек автомобил „Ауди А4" с peг. N: *********.

От показанията на допуснатия до разпит свидетел на ищцовата страна Л.И.Ж.,   роден 1993г., без родство и дела със страните по делото,  се установява , че  на процесната дата 11.08.2017 г. са паркирали две коли на тротоара пред един сервиз , когато ответницата , идвайки от долу в посока Каменар по Прилеп , удря де факто двете спрени коли на тротоара.  Свидетелят сочи, че времето е било слънчево, било е по обяд и ПТП е станало на прав участък. Били са извикани органите на КАТ , като е бил съставен Протокол за ПТП. Свидетеля Ж. излага, че ответницата не е била в адекватно състояние и същата е била употребила алкохол.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: че на посочената дата 11.08.2017 г. е настъпило ПТП по вина на ответника, в резултат на което са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че ответникът а управлявал моторното превозно средство без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на ответника е временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице в резултат на реализираното ПТП.

От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респективно  погасяващи  дължимостта на претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1 т.1 от  КЗ - Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач  при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. За разлика от общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 1 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от него, като водач на МПС, който е употребил алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор.

Безспорно по делото е установено, видно от приобщената по делото застрахователна полица е, че ищецът е обезпечавал застрахователната отговорност за собствения на ответника лек автомобил по „Гражданска отговорност“ към дата 11.08.2017 г.

От Протокол за ПТП № ********* от 11.08.2017 г., съставен от органите на КАТ, представляващ официален документ и ползващ се с материална доказателствена сила относно отразените в същия обстоятелства , се установява, че на 11.08.2017г.  в 16,30 часа, в гр. Варна , ул.Прилеп до №**в посока с.Каменар, е реализирано ПТП с участието на МПС "Форд Ка" с peг. №*******, управлявано от Т.П.П. и МПС "Ауди А4" с peг. № *******, управлявано от Л.И.Ж., дължащо се по вина и противоправно поведение на Т.П.П., която не съобразява скоростта си на движение с характера и интензивността на движение и блъска спрялото МПС "Ауди А4" с peг. № *******, който изчаква включване в движението. След удара се блъска в престояващия Участник 3. Видно от Протокола за ПТП Т.П.П. е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - над 1.2 %о. Съдът кредитира отразеното в протокола, т.к. същият кореспондира на събрания по делото доказателствен материал, включително допуснатата съдебна авто-техническа експертиза и събраните гласни показания на свидетеля Л.Ж..

Нещо повече, протоколът е подписан от участниците в ПТП Л.И.Ж. и от самата ответница Т.П.П..

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети: Калник преден ляв - ремонт на степен 1 и боядисване, Предна врата лява, Лайсна предна врата лява, Лайсна предна врата лява длн., Задна врата лява, Лайсна задна врата лява, Лайсна задна врата лява длн., Калник заден ляв, Облицовка задна броня ,  констатирани в заключението на вещото лице. Размерът на щетите е определен от застрахователя с използването на експерт и след извършен оглед (видно от приложения доклад по щета) и възлиза на стойност 1025,02 лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането.

В обобщение горепосочените документи, приети и приложени като доказателство по делото доказват както противоправното деяние, така и  причинната връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат – настъпилото ПТП с посочените вече материални щети. По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като оборването ѝ е в тежест на ответника.

Безспорно е установено от представените писмени доказателства , че ищцовото застрахователно дружество е превело на А.Р.М.- собственик на увредения  лек автомобил "Ауди А4" с peг. №*********, вследствие на процесното ПТП  застрахователно обезщетение в размер на 1025.02 лв. на увредения автомобил МПС "Ауди А4" с peг. № ******* за претърпените имуществени вреди на дата 11.08.2017 г.

За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ – застрахованият при настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Според настоящия съдебен състав тази предпоставка е налице в случая по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ е ясна и изчерпателна, като законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да настъпи само ако концентрацията на алкохола в кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от концентрацията. В тази връзка приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При установена концентрация на алкохол в кръвта равна или под тази норма, за застрахователя не възниква регресното право спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“.

Видно от Протокол за ПТП № 1665130 от 11.08.2017 г., съставен от органите на КАТ, представляващ официален документ и ползващ се с материална доказателствена сила относно отразените в същия обстоятелства , се установява, че Т.П.П. е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - над 1.2 %о. Протоколът е подписан от самата ответница Т.П.П.. От показанията на свидетеля Л.Ж. се установява, че при процесното ПТП ответницата не е била в адекватно състояние и е била употребила алкохол.

В тази връзка съдебният състав съобразява обстоятелството, че  предмет на производството по  АНД № 4013  по описа за 2018 г. на Районен съд-гр.Варна  е било нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП , касаещо несъобразяване на ответницата на скоростта на движение на автомобила , а не че същата е предизвикала ПТП вследствие употребата на алкохол. Изрично в мотивите на съдебното решение е посочено, че по делото липсват доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и допуснато нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя и производството по  АНД № 4013  по описа за 2018 г. на Районен съд-гр.Варна не е допускана съдебна авто-техническа експертиза.   Видно от допуснатата съдебна авто-техническа експертиза в настоящото производство се установява наличието на причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и поведението на ответницата на процесната дата.

При това положение , концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към момента на реализиране на процесното ПТП е над 0,5 промила , поради което не е била в рамките на допустимата по закон, поради което е налице и тази кумулативна предпоставка за ангажиране на неговата регресна отговорност спрямо застрахователя.

С оглед горните фактически и правни констатации, съдебният състав намира, че са налице визираните в хипотезата на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ предпоставки за регресно обезщетяване на застрахователя.

С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният иск по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 1025,02 лева. Предвид направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху главницата , считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

 Претендират се ликвидационни разноски, които определени в обичайния размер от 15 лева също следва да бъдат присъдени.

По иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

При осъществяване на фактическия състав по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, в полза на изплатилия обезщетение застраховател се поражда регресно право, което обаче разгледано като задължение на виновния водач – в случая ответника, възниква като безсрочно. Следователно, за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг е следвало ответникът да бъде поканен от ищеца – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. По делото ищецът е представил регресна покана и обратна разписка с отбелязване, че „пратката не е потърсена“. От последната е видно, че регресната покана не е връчена на ответника, нито лично, нито чрез някой от другите нормативно предвидени способи за връчване. Наред с изложеното, видно от съдържанието на регресната покана , в същата е  определен петдневен срок , в който да се обади за уточняване на начина на погасяване на задължението й към З. „Б.И.“ АД , следователно не е определен точен срок за погасяване на задължението , а само за осъществяване на връзка за уточняване на начина за погасяването му. От представената обратна разписка не може да се направи извод за надлежно връчване на ответника на регресна покана, респ. за поставянето му в забава за регресното задължение, поради което не може да се направи извод и че акцесорното задлъжение за обезщетение за забава върху главницата е възникнало, респ. че ответникът дължи заплащане на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения, съдът приема, че искът за обезщетение за забава е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищеца ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК , представен по делото и писмени доказателства , установяващи реализирането им, съразмерно на уважената част от исковата претенция.  Общият размер на извършените разходи от ищеца е 510,00  лв., от които заплатена държавна такса в размер на 100,00 лв., внесен депозит за вещо лице  за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза в размер на 280,00 лв., внесен депозит за призоваване на свидетел на ищцовата страна в размер на 30,00лв. и юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100,00 лв. , от които следва да бъде присъдена сумата в размер на 433,56 лв., съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника се полагат съдебно – деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете. С оглед изложеното на ответника се дължи сумата в размер на 74,94 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                       Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Т.П.П. ЕГН ********** , с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ  на  З. "Б.И." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  следните суми, а именно:

-         сумата в размер на 1025,02 лв. , представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на  лек автомобил "Ауди А4" с peг. № *******, управляван от Л.И.Ж., застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в З. "Б.И." АД със застрахователна полица № **/**/********, вследствие на настъпило на 11.08.2017г. ПТП , ведно със законната лихва , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.07.2019г.  до окончателното изплащане на задължението;

-         сумата в размер на 15,00 лв. , представляваща разноски по ликвидация на щета № **********, на основание чл.500 ал.1 от Кодекс за застраховането.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца З. "Б.И." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответницата Т.П.П. ЕГН ********** , с адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД  за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 183,37лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1025,02 лв. за периода от 21.10.2017г. до 26.07.2019 г. , като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Т.П.П. ЕГН ********** , с адрес: ***   ДА ЗАПЛАТИ  на  „З. "Б.И." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 433,56 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА З. "Б.И." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ  на  Т.П.П. ЕГН ********** , с адрес: ***    сумата от 74,94  лв., представляваща реализирани от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция,  на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .

 

 

 

 

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: