№ 20267
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110128863 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Х. А. Е. против Г.С. с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно и да му бъде заплатено
обезщетение в размер на 70083,90 лева за периода от 24.04.2025 г. до
24.09.2025 г. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на тази длъжност
с брутно месечно възнаграждение от 14016,78 лева. На 17.02.2025 г., ден
преди да започне използването на одобрен от страна на Работодателя платен
годишен отпуск, ищецът получил едномесечно предизвестие за прекратяване
на горепосочения трудов договор, считано от 19.03.2025 г. След възражение,
от негова страна, работодателят отменил това предизвестие със Заповед от
19.03.2025 г. и възстановил трудовото правоотношение в пълен обем. След
което ищецът получил на имейла си Декларация за наличие или липса на
обстоятелства по чл. 333 от Кодекса на труда, а след нейното подписване и
Заповед за прекратяване на трудов договор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда поради съкращаване на щата. На 24.04.2025 г. ищецът подал
декларация с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, въз основа на която му било
изплатено обезщетение в размер на 14016,78 лева. Ищецът счита, че не било
налице съкращаване на щата, а посоченото основание било използвано
недобросъвестно единствено, за да бъде прекратено трудовото
правоотношение, т. е. била налична злоупотреба с право от страна на
ответника. Моли съда да уважи исковете, претендира разноски. В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва
фактите, че ищецът е бил негов служител на посочената длъжност,
последното му трудово възнаграждение, издаването и отмяната на
първоначалното предизвестие за прекратяване, както и издаването на
процесната Заповед за прекратяване на правоотношението от 20.03.2025 г.
1
Твърди, че към 13.03.2025 г., по щатно разписание към него имало три броя
щатни места на длъжността „Разработчик, софтуер“. Със заповед от
18.03.2025 г. съкратил една бройка от тези щатни места, считано от 25.03.2025
г. и приел ново щатно разписание. Със същата заповед назначил комисия,
която да извърши подбор по чл. 329 КТ и определил критериите и точковата
система за провеждането му. Подборът бил извършен на 19.03.2025 г. и
класирал именно ищеца на последно място. На 21.03.2025 г. ответникът
връчил на ищеца процесната заповед. Счита, че процедурите по съкращаване
на щата, извършване на подбор и прекратяването на трудовото
правоотношение били законосъобразно извършени. Моли съда да отхвърли
исковете, претендира разноски.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват.
Изпращат представители, чрез които поддържат съответните си искания.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Между страните са безспорни фактите, че ищецът е бил служител към
ответника на длъжност „Разработчик, Софтуер“, че на 17.02.2025 г., му било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, в
последствие отменено, че на 21.03.2025 г. му е била връчена процесната
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 20.03.2025 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и декларация за липса на основания за
защита по чл. 333 КТ, че последното трудово възнаграждение на ищеца
възлиза на 14016,78 лева и че му е било изплатено обезщетение за същата
сума на основание чл. 222, ал. 1 КТ.
От представения в открито съдебно заседание оригинал на трудовата
книжка на ищеца се установява, че към момента на приключване на съдебното
дирене същият не полага труд по друго трудово правоотношение.
По делото е представен препис на Заповед от 13.03.2025 г. (л. 48 от
делото), от която се установява, че работодателят е утвърдил щатно
разписание в сила от 13.03.2025 г. Същото е приложено на л. 49 от делото,
като за заеманата от ищеца длъжност са предвидени три щатни бройки. Със
заповед от 18.03.2025 г. (л. 50 от делото) работодателят е предвидил ново
щатно разписание, с което е съкратил една бройка от тази длъжност. Новото
щатно разписание е приложено на л. 51 от делото. С протокол от 19.03.2025 г.,
е извършен подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ между тримата служители,
изпълняващи тази длъжност (л. 52 до л. 58 от делото). От тримата служители,
един е получил 10 точки, втори е получил 7 точки, а ищецът е получил 0
точки. В протокола са посочени критериите за оценяване, точките, които всеки
служител е получил или не е получил, както и кратка аргументация за
поставения брой точки.
Всички останали писмени доказателства съдът счита за ирелевантни за
предмета на спора и за установяващи факти, които са безспорни между
страните.
Като свидетел по делото беше разпитана Я.Д.Н.В. – бивш служител на
ответника. Заявява, че познава ищеца. Работели заедно в към ответника. Тя
била там от около октомври 2023 г. до януари 2025 г. Работела като контрол
качество на края на самия продукт в екип с разработчици. Ищецът се грижел
за това да има среда, на която този продукт да се реализира. На края
свидетелката тествала и трябвало да намери проблеми, ако има такива.
2
Организацията на работата била да се пише в един общ работен канал, когато
има проблем и съответно свидетелката чакала бърза реакция от Х. или неговия
екип да разрешат проблема или да обяснят, ако не при тях, то поне къде би
бил. Работила доста с него. Винаги отговарял пръв, след което или разрешавал
проблема много бързо или описвал защо ще се забави проблемът, или къде
бил проблемът, ако не е в неговата юрисдикция. Винаги се отзовавал. Тя била
доволна от работата му. Познава другите двама служители на тази длъжност.
Ищецът обучавал единия от тях. Свидетелката била съкратена през 2024 г.,
заедно с целия отдел „Качество“. През 2022 г. започнала работа в Г.С.. В
работен аспект последните работни впечатления от ищеца били от януари
2024 г. Двамата не работели в един и същи отдел. Не била негов ръководител и
не оценявала работата му. Докладвала проблеми и инциденти по няколко пъти
на ден. Била силно заинтересована тези проблеми бързо да се разрешават.
Комуникацията с ищеца била активна. Разработчиците в екипа му създавали
самата основа на средата. От там насетне се работело и тази среда се
надграждала. Това бил комплексен процес. До голяма степен проблемът не
бил в тях. С единия от другите служители се засекли към края на работата
за ответника. Ищецът се отзовавал най-бързо, особено в кризисни ситуации.
Трябвало да се отговаря наистина бързо и ищецът отговарял обикновено
първи. Можело да се разчита на него.
Като свидетел по делото беше разпитан и И.С.К. – служител на
ответника. Заявява, че работи във фирмата от 2018 г. Професионалният му
опит стартирал някъде около 2003 г., когато за първи път започнал да работи
като младши програмист за американска компания. Имал голям шанс да бъде
на различни места в маркетинг, разработване. Преди да напусне тази
компания вече бил ръководещ екип. Около 2007 г. получил добро предложение
от друга американска компания да направи клон в България, след което
регистрирал фирмата и създал компанията. До напускането през 2017 г.
управлявал компанията като мениджър, освен това работил като програмист и
ръководител на няколко екипа. Участвал в различни процеси – от планирането
до много високо ниво на управление на сървъри, инсталиране и преценяване,
как точно даден процес или изпълнение на задача би могло да доведе до
крайния резултат. В момента бил ръководител на един от техническите екипи.
Към март 2025 г. бил ръководител. Екипът, който ръководел, бил основата,
занимавали се с поддръжката на сървърите, разработвали софтуер, който
обслужвал всички други екипи. Екипът, в който ищецът работел, се занимавал
със сигурността, инсталиране на сървъри, на приложения и следене на
актуализации, т.е. едно от основните неща, които е нужно на една фирма да
работи. Свидетелят участвал в процеса на подбор между тримата служители
през март 2020 г. След предявяване на протокола от извършен подбор,
находящ се на л. 52 до 56 от делото, заявява, че имали критерия за образование
и квалификация. Това било нещо, което работодателят определял. Всичко,
което комисията преценила било базирано на дългосрочни разговори. За Х.
имали следния проблем: седмично имали по две организационни срещи. Ако
имали среща в даден ден ищецът казвал: „Това ще е готово в петък“. На
другата седмица на следващата организационна среща се разбирало, че не е
готово. Не бил изолиран проект, случвало се няколко пъти. Специално за този
специфичен проект, свидетелят трябвало да го довърши, за да може в крайна
сметка да е наличен онлайн, защото много екипи зависели от него. Имали
други проекти и пак се казвало, че ще е готово. Свидетелят си спомня един
проект, свързан с екипа, който се занимавал с данни, където отбелязал, че
3
хората били много заети и затова проекта се забавил. Предпочитал да има
добър климат в екипа. Няколко пъти давал шанс в такива случаи, не само на
ищеца. Тук била и задачата, която ищецът трябвало да довърши, като до
последно не била разбрана и изпълнена. Няколко пъти задачата се връщала в
началото. Имало проект, който свидетелят подготвял повече от половин
година и всеки път ищецът казвал, че е почти готов. След освобождаването
му, може би месец по-късно колегите установили, че не е готов, т.е. те
трябвало отново да работят по него. Случвало се е проект да седи при ищеца
известно време, след което се прехвърлял на друг човек да го направи. В
периода, в който свидетелят съм бил ръководител, виждал как задача стои при
ищеца, след което се прехвърляла на друг човек, който имал други задачи.
Компанията била сложен механизъм, като от това, зависели още няколко
екипа. Ако екипът на ищеца забави някоя задача съответно другите екипи се
бавели. Комуникацията била предимно с чат и след като свидетелят питал
какво става с определени проекти, можели да минат часове без никакви
отговори. Имало случаи на организационни срещи с много хора и ищецът да
повишава тон и да се държи неуважително към други членове на екипа.
Свидетелят задавал въпроси и към него, и към колегите. Другите двама
служители на тази позиция отговаряли по-бързо. И двамата присъствали на
срещи редовно. Ако те по някаква причина имали да свършат нещо в работно
време си взимали или почивен ден, или казвали, че в някакъв интервал от
време няма да са на линия. Имали случаи, в които, ако ищеца няма да го има,
да не се разбирало за това. Имало един проект, който бил за инструмент, за да
могат клиентите, когато търсят нещо, да го намират по лесно. Ответникът се
занимавал с онлайн обучение. За тази цел трябвало да обединим два сайта
един в друг. Първо отнело доста време, за да се разбере в детайл какво се иска.
След това отнело седмици, за да се разбере, че така, както се опитва, няма да
се получи различен резултат. След това работата отново трябвало да се
прехвърли към друг човек. Проектът бил прехвърлен към ищеца. В крайна
сметка свидетелят експериментирал как да се направи и друг служител го
довършил. Имало случаи за поставени задачи на екипа, който се занимавал с
данни. Последният проект бил по-сложен от колкото би трябвало да бъде.
Другите двама служители, ако не разбират, ще попитат и ще разберат.
Свидетелят познава свидетелката В.. Работела в друг екип, била „Контрол на
качеството“. Не знае в детайли каква е била комуникацията. Тя имала
възможността да оценява техническите решения, които екипът на ищеца
взимал. Обсъждали текущи и бъдещи задачи, както и качеството на
извършените задачи. Оценката на свидетеля била строго базирана на
очакванията, които бизнесът имал към даден продукт. Инфраструктурата на
фирмата била изградена от хора, които вече не били в нея. В момента екипите
поддържали и правели малки промени на това, което имало. Не бил
ръководител, когато друг от двамата служители постъпил на работа. Срещи
имало два пъти седмично и те били да се каже кой какво е направил. В
понеделник се обсъждали проектите, които трябвало да се работят, а в сряда
се проверявало, ако някой има проблем. Нямало точен процес за това кой
колко и какво ще работи. Имало система, в която срещу всяка задача стояло
името на човека.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да прекрати
трудовото правоотношение с работника с едномесечно предизвестие поради
4
съкращаване на щата. Безпротиворечиво в правната теория и в съдебната
практика се приема, че съкращаването на щата е право, породено от
необходимостта на всеки работодател сам да определя своята структура и по
целесъобразност да предприема промени в нея с цел оптимизиране на
работата и повишаване на ефективността си. Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, при
съкращаване в щата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация
и работят по-добре.
В случая съдът не споделя твърдението в исковата молба за липса на
проведена процедура по подбор. Между страните не се спори, че съкратената,
заемана от ищцата позиция, е била една от общо три и че в случая за
ответника е било налице задължение да извърши такава процедура преди
прекратяване на трудовото правоотношение. Видно е от доказателствата по
делото обаче, че такава процедура е проведена. Взето е решение структурата
на ответника да бъде променена, компетентните за това органи са преценили,
че на позицията „Разработчик, Софтуер“ са достатъчни две щатни бройки,
вместо досегашните три и една щатна бройка е била премахната.
Целесъобразността на това решение е въпрос на вътрешна организация на
съответното юридическо лице, която не подлежи на съдебен контрол.
Становището на ищеца, че процедурата е извършена формално и при
липса на обективност, също не се подкрепя от доказателствената съвкупност.
От приложените от ответника документи се установява, че е изготвена
комисия за провеждане на подбора, посочени са ясни критерии за оценка на
работата и всеки от тримата служители, изпълняващи процесната длъжност е
бил оценен независимо от останалите. С оглед на това настоящият състав не
намира обстоятелства, от които да може да се направи извод за липса на
обективност при провеждане на подбора и прилагане на критериите за оценка.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно съдебната практика – така
Решение № 465 от 29.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2009 г., III г. о., ГК
законът не установява специален ред и форма за извършване на подбора, т. е.
не е необходимо задължително да се документира с писмен документ взетото
решение за подбор или да се излагат изрично мотивите на органа, извършващ
подбора, за поставяне на съответната оценка на всеки от критериите.
Възражението на ищеца, за наличие на злоупотреба с право и нарушение
на презумпцията на чл. 8 КТ, съдът намира за недоказано. Цялата процедура
по прекратяване на трудовото правоотношение е била проведена в рамките на
дадените от закона правомощия на работодателя и не се установява в нито
един момент той да е злоупотребил с тях. По делото липсват както твърдения,
така и доказателства ищецът да е бил трудоустрояван, да е бил член на
синдикално ръководство към работодателя или по отношение на него да е
било налице друго основание за защита при уволнение, съгласно чл. 333 КТ.
В заключение съдът намира, че процедурата по прекратяването на
трудовото правоотношение е проведена законосъобразно. Искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като обусловени от него, следва да се отхвърлят и исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 3 на ответника се
дължи единствено адвокатско възнаграждение, доколкото от него не са
направени други разноски, а ищецът е освободен от заплащане на държавна
5
такса спрямо съда. Направеното от него възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение съдът намира за основателно. По делото бяха
проведени три съдебни заседания, приет беше приемлив обем на писмени и
гласни доказателства, делото беше със средностатистическа за подобен род
казуси фактическа и правна сложност. Дори с оглед високата цена на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 14039,32 лева е прекомерно и следва да бъде намалено. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и броя проведени съдебни
заседания съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Х. А. Е., ЕГН: *** с
адрес гр. *** против Г.С., ЕИК: ***, със съдебен адрес гр. ***, искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, третият във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за признаване на
уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата за
незаконно и за неговата отмяна и за заплащане на обезщетение в размер на
70083,90 лева за периода от 24.04.2025 г. до 24.09.2025 г., през което време
ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното му уволнение.
ОСЪЖДА Х. А. Е., ЕГН: ***, да заплати на Г.С., ЕИК: ***, направените
по делото разноски в размер на 3500 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде обжалвано
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 10.11.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6