Р Е
Ш Е Н
И Е
№41 18.02.2022 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Пенка Маринова
и с
участието на прокурор Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ДИНКОВА КАН дело № 484 по описа за 2021година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.К.И., ЕГН
**********,***, подадена чрез пълномощника й адв.Ф.Г., против Решение №
233 от 25.10.2021г., постановено по АНД № 1881/ 2021г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което е потвърден като законосъобразен електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К, № 4170060 на ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Сочи за неправилен направения от въззивния съд, че е доказано по несъмнен
и безспорен начин описаното в електронния фиш нарушение и извършването му от
санкционираното лице. Твърди, че в случая АНО не е взел под внимание подадената
на основание чл.186, ал.5 от ЗДвП декларация, в която Н.И. е посочила лицето,
управлявало процесния автомобил на датата на нарушението, описано в ЕФ. Това е
довело до неустановяване по безспорен начин на извършителя на нарушението, а от
там и до недоказаност, че санкционираното лице е автор на деянието. Направено е
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен
електронен фиш серия К, № 4170060 на ОД
на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в
представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка, в съответствие и при правилно приложение на
закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 4170060 на
ОД на МВР – Стара Загора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба.
Предвид събраните по делото доказателства предлага съдебното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд
се е развило по жалба на Н.К.И. срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 4170060 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Н.И. е наложена глоба в размер на
50лв., за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че
на 13.11.2021г., в 15.56ч., в обл. Стара Загора, ГП I-5, км.236+100 до разклона за фирма
„Мегатрон“, посока към гр.Хасково, при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен
знак В-26 в населено място, е установено извършване на нарушение при управление
на МПС – лек автомобил с рег. № ****, с установена скорост на движение от
61км/ч, при превишена стойност на скоростта 11км/ч и отчетен километров
толеранс от 3км, като извършеното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1
№ 11443.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалвания електронен фиш по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички
нормативно изискуеми реквизити, като при установяването на нарушението и
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП е
доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно Н.И. е санкционирана
с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание
за това нарушение с издаването на електронен фиш. В мотивите към решението са
изложени съображения, че в съдържанието на издадения ЕФ не е налице твърдяното
несъответствие между фактическото описание на нарушението и нарушената законова
разпоредба. Независимо, че в електронния фиш било направено позоваване на пътен
знак В26, доколкото изрично се сочело, че се касае за движение в населено място
и санкцията е наложена за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
санкционираното лице не е било лишено от възможността да разбере за какво
именно нарушение му е била наложена глоба. Като неоснователно е преценено и
твърдението на жалбоподателката за недоказаност на авторството на деянието. Въз
основа на събраните по делото доказателства, установяващи че автомобилът, с
който е било извършено нарушението за скорост, е съсобственост на Н.И. и двете
й дъщери, районният съд е приел, че при правилно приложение на чл.188, ал.1 от ЗДвП жалбоподателката е била санкционирана, макар и да не е едноличен
собственик на процесния автомобил. Направен е извод, че санкционираното лице не
се възползвало от предвидената в чл.189, ал.5 от ЗДвП възможност в 14-дневен
срок от получаването на ЕФ да представи в съответната териториална структура на
МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, тъй като
приложената към жалбата против ЕФ декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП не била
придружена с изискуемото от закона копие на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на лицето, извършило нарушението.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически, правно и доказателствено обоснован
е и направения от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и
доказано извършеното при управление на МПС с рег. № СТ8615АХ нарушение за
скорост. В случая от приложения като веществено доказателствено средство клип
/л.11 от въззивното дело/ безспорно се установяват всички цитирани факти и
необходими технически параметри, релевантни за съставомерността на деяние,
квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, включително посоката на
движение, ограничението на скоростта и точния час на извършване на нарушението.
По делото доказателствената сила на това доказателствено средство не е
разколебана по никакъв начин.
Относно въведеното възражение за допуснати от
въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се каже,
че настоящият касационен състав не констатира наличие на основание по см. на
чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Въззивният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността и
правилността на ЕФ, като е направил обоснован извод, че при издаването му не са
нарушени процесуалните правила и е спазен приложимия материален закон. При формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не се установяват порочни действия на въззивния
съд, не се констатират също порочни съдопроизводствени действия при разглеждане
на делото и постановяване на съдебното решение.
Противно на твърдяното в касационната жалба,
въззивният съд е обсъдил възраженията и доводите на наказаното лице, като е
достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да
бъдат повтаряни.
В отговор на касационните оплаквания, които са
идентични с поддържаните пред въззивната инстанция следва да се каже, че
съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като нормата на чл.
186, ал. 4 от ЗДвП въвежда оборима презумица, че именно собственикът на
моторното превозно средство е имал фактическата власт върху движимата вещ.
Оборването на посочената презумпция може да бъде сторено по реда на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на друго лице МПС), в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената
декларация от собственика с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, реп. в 7 - дневен
срок (при обявено за издирване МПС), чрез възражение по реда на чл.
189, ал. 6 от ЗДвП. Видно е, че законът е въвел облекчен режим, позволяващ
на уличеното в нарушение лице да обори установеното в
административнонаказателното производство като изискването е да направи изрично
изявление в предписаната форма, придружено с изискуемите данни и писмени
доказателства.
Процесният ЕФ е бил връчен на Н.И. на
30.06.2021г., видно от направеното отбелязване върху него, като санкционираното
лице едновременно с подаване на жалбата до РС Стара Загора против електронен
фиш серия К, № 4170060 е представило и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в
която сочи Д. М. Г. като лице, на което е предоставило за ползване собствения
си лек автомобил с рег.№ СТ8615АХ, за периода от 13.11.2020г. до 15.11.2020г.
Към декларацията обаче не е приложено изискуемото от закона копие на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, удостоверяващо, правоспособността
на лицето – ползвател на автомобила. При това положение не може да се приеме за
спазен редът по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно за
извършеното административно нарушение на скорост е ангажирана именно
отговорността на собственика на автомобила.
С оглед гореизложените съображения касационният състав
намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на
решението на районния съд, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника
по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Н.К.И. следва да бъде осъдена да заплати
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233 от 25.10.2021г.,
постановено по АНД № 1881/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш
за налагане на глоба серия К, № 4170060, издаден от ОД на МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Н.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР
– Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.