№ 260
гр. Пазарджик , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201509 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „КОЛОВАГ“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изп.директор Е.С.Й., съд.адрес: гр.С., ул.“Л.К.“ №2В
против Наказателно постановление №13-002055 от 25.09.2020 г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на дружеството за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.415, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2
000 лева.
Жалбоподателят моли наказателното постановление, като
незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата, Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ” гр.Пазарджик, чрез
процесуалния си представител поддържа, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
1
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по съществото
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на
административно нарушение, затова че в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително
предписание по т.8 от Протокол №ПР2005897/09.03.2020 г. на гл.инспектор
В.Д. със срок за изпълнение до 16.03.2020 г., а именно: „Да се предоставят на
З.Б. (стругар) полагащото му се за заеманата длъжност, работно облекло и
лично предпазни средства, съгласно утвърдения от работодателя списък, на
основание чл.5, ал.1 и чл.18, ал.1 от Наредба №3 за минималните изисквания
за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място и чл.6, ал.1 и чл.8, ал.2 от Наредбата
за безплатно работно и униформено облекло.“.
Нарушението било извършено на 17.03.2020 г. в гр.С., т.е. деня след
изтичане на срока на даденото задължително предписание.
Нарушението било установено на 28.05.2020 г. при извършено
последваща проверка в стопанисвания обект на контрол, представляващ
Вагоноремонтен завод, намиращ се в гр.С., ул.“Л.К.“ №2В, когато било
установено че няма раздадено работно облекло на З.Б..
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелката С.Г.-актосъставител и писмените докателства представени по
делото.
Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвижда, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението,
Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
2
тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се
погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността,
следователно изключва възможността за реализиране на материалното
санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен
институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за
реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното
бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган)
създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната
от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на
административно-наказателно производство. Когато са налице
предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя,
се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.
Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на
свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат
съмнение за авторството.
Откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране
на физическото, респ. на юридическото лице - извършило противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не
съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото
му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя
или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на нарушителя е
резултат от съответно предприети административнопроизводствени действия,
осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
От представените по делото Протоколи от извършени проверки и
показанията на свидетелката Г. е видно, при проверка извършена в периода
24.02.2020 г. – 09.03.2020 г. е завършила с протокол №ПР2005897/09.03.2020
г., с който са дадени писмени задължителни предписания, едно от които в т.8
е процесното. Последващата проверка за изпълнение на предписанията е
3
направена на 28.05.2020 г., при която е констатирано неизпълнение на
въпросното предписание. Именно от тогава - 28.05.2020 г. е започнал да тече
3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство,
когато е установено нарушението и нарушителя. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 24.06.2020 г., т.е. в тримесечния
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение по чл.24, ал.2
във връзка с чл.42, т.6 и чл.57, ал.1 т.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН и
НП, поради не посочване на законния представител на дружеството
нарушител.
Съгласно чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т. от ЗАНН, съответно АУАН и НП
следва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на
нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер, а в
случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има
информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го
документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на
документа.
В случая е неприложима разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН, тъй като е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице,
с налагане на имуществена санкция съобразно чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Поради това както АУАН, така и НП са издадени в съответствие с
изискванията на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, с посочване на
наименованието на дружеството нарушител, точния му адрес, както и неговия
единен идентификационен код.
Видно от представения протокол №ПР2005897/09.03.2020 г., от
инспектори в Дирекция „ИТ” гр.Пазарджик е извършена проверка във
„Вагоноремонтен завод“, стопанисван от дружеството жалбоподател,
находящ се в гр.С., ул.“Любен К.“ №2В. При проверката са дадени
задължителни предписания, като по т.8 е предписано „Да се предоставят на
З.Б. (стругар) полагащото му се за заеманата длъжност, работно облекло и
лично предпазни средства, съгласно утвърдения от работодателя списък, на
основание чл.5, ал.1 и чл.18, ал.1 от Наредба №3 за минималните изисквания
4
за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място и чл.6, ал.1 и чл.8, ал.2 от Наредбата
за безплатно работно и униформено облекло.“.
От показанията на свидетелката Г. се установява, че при последващата
проверка на същия обект на 28.05.2020 г. били поискани документи за
изпълнението на даденото предписание, при което получили отговор от
счетоводителя на дружеството, че работното облекло ще бъде раздадено по
график на 01.06.2020 г. Протоколът с дадените предписания не бил обжалван
от страна на дружеството и не било искано удължаване на скорока за
изпълнение на предписанията.
Тези обстоятелства несе оспорват по същество, поради което съдът
прима същите за доказани.
При тези данни съдът счита, че е осъществен съставът на
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Санкцията на чл.415, ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на
задълженото лице бездействие, водещо до неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В
случая, от доказателствата по делото е безспорно установено, че дружеството
жалбоподател, в качеството си на работодател е проявило такова бездействие,
като не е изпълнило в срок даденото предписание по т.8 от Протокол
№ПР2005897/09.03.2020 г.. Този факт обуславя ангажирането на
административно-наказателната й отговорност по чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът счита, че настоящия случай не е маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен
случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК,
съгласно които „маловажен случай“ - този, при който извършеното
престъпление /нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
5
При определяне на обществената опасност на деянието, следва да се
изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното
деяние.
Конкретният казус не разкрива елементи на липса или незначителност на
вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално - на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. В случая високата тежест на
нарушението се изразява в нарушаване на отношения свързани осигуряване
на безопасността и здравето на работниците в предприятието.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел, че нарушението е извършено за
първи път, както и че в последствие е организирана и водена надлежно книга
за извърнредния труд, както и че въпреки липсанта на такава през
инкриминирания период, положеният извънреден труд е заплащан на
служителите.
При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно
определен близо до установения в закона минимум за съответното
нарушение.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО
за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
6
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не
предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако
органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен
за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата
гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и
адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това
е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т.
д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава
извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК.
Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение
№3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на
разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към
Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от
Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът
намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което
следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ИА „ГИТ“ София
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност.
Разноските по делото са дължими на ИА „ГИТ“ София, тъй като тя има
7
статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.1 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №13-002055 от 25.09.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „КОЛОВАГ“ АД,
ЕИК *********, представлявано от изп.директор Е.С.Й., съд.адрес: гр.С.,
ул.“Л.К.“ №2В за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА „КОЛОВАГ“ АД, ЕИК ********* да заплати на ИА „ГИТ“
София, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „КОЛОВАГ“ АД, ЕИК ********* за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8