Присъда по дело №542/2020 на Районен съд - Хасково

 

М О Т И В И

Към присъда №    260029/ 26.05.2021 година, постановена по

НОХД № 542/2020 година по описа на РС-Хасково

 

                        Районна прокуратура / РП / - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия Г.К.Б. - роден на ***г***, **************ООД Хасково, живущ ***, ЕГН ********** за това, че на *******в сградата на НОИ в гр.Хасково, в качеството му на длъжностно лице - охранител в „**************на ***********, при изпълнение на службата си е причинил лека телесна повреда на Д.С.Т. ***, изразяваща се в травматично зачервяване на кожата на лицето довело до причиняване на болка - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, предл.1, вр. чл.130, ал.2 от НК и затова, че на *******в сградата на НОИ в гр.Хасково, в качеството му на длъжностно лице - охранител в „**************на ***********, при изпълнение на службата си е причинил лека телесна повреда на малолетния Д.Д.Т. ***, изразяваща се в травматична зачервяване и оток на кожата на челото довело до причиняване на болка - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, предл.1 и т.4, предл.2, вр. чл.130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа повдигнатото обвинение. Твърди се, че фактическата обстановка, която е описана в обвинителния акт се доказала по безспорен начин от събраните гласни доказателства по делото, както и от допълнителната съдебномедицинска експертиза, както и съдебномедицинските експертизи, които бяха приобщени в днешно съдебно заседание. Според прокурора двете свидетелки, А. и Д. не били видели цялата случка отначало до край, а са възприели само края,  самото избутване на пострадалите от сградата от страна на подсъдимия. В подкрепа на това били и записите, от камерата от която се виждало само извеждането, избутването на двамата пострадали. Затова според прокурора твърденията на тези свидетелки, че не са видели охранителя да удря пострадалия и неговия син, не означавало, че такъв удар или удари е нямало. Това, че камерата не обхваща и не е заснела целият инцидент се доказвало и от изготвената по делото видеотехническа експертиза. Според прокурора необяснимо било как пострадалия Д.С.Т. се е опитал да нанася удар с дясната ръка при положение, че безспорно от съдебномедицинската експертиза се установявало, че детето е държано в лявата ръка. Така, че нямало как тези твърдения на подсъдимия да са верни. Прокурора твърди, че детето е носено в лявата ръка от пострадалия Д.С.Т.. Безспорно било, че е имало нанасяне на удар с оглед съдебномедицинската експертиза и механизма,  който се установявал и от показанията на свидетелите, на пострадалия и съпругата му. Изяснен бил и механизма на нанасяне на ударите от допълнителният въпрос към експерта, който изяснява, че механизмът може да стане точно по този начин, както обясняват самите пострадали. С оглед на целия събран доказателствен материал, се доказвало, че подсъдимият е извършил двете деяния, за които са му повдигнати обвиненията. При определяне на наказанието трябвало да се вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. Той бил с отлично трудово досие и до сега не е имал такива нарушения. Подбудите му за извършване на това престъпление се дължали от части на поведението на пострадалия, който  бил агресивен и предизвикателен, което трябвало да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство. Затова прокурора иска съдът да наложи на подсъдимия, наказанието,,Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки с продължителност 6 месеца и за двете деяния, като се определи едно общо наказание по чл. 23 от НК за двете деяния с оглед извършеното от подсъдимия. За гражданския иск прокурора предоставя на съда.

Повереника на пострадалите адв.К. твърди, че от проведеното съдебно следствие безспорно се доказвала вината на подсъдимия, а именно че е извършил описаните в обвинението деяния. Предвид това следвало подс.Б. да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение, като му се определи едно наказание, което е към максимума, предвиден по закон, предвид на превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства, изразяващи се в обстоятелството, че това увреждане, което той е причинил е било насочено към едно малолетно дете, което е и пълен инвалид и неговото здравословно състояние и живот са поставени под една ежедневна и непрекъсната опасност. Моли изцяло да бъдат уважени гражданските искове така както са допуснати и за двамата, както и да бъдат присъдени и направените разноски за няколкото съдебни инстанции.

Защитника на подсъдимия, адв.С. пледира, че подзащитният  му е невинен. Твърди, че той не е извършил описаните в обвинителният акт деяния. Твърди, че обвинението е объркало фактологията изнесена при разпита на свидетелите и съответно възможността да възприемат определените действия до един момент и от там нататък бил налице видеозапис, който е коментиран  в експертиза. Според защитата деянието можело да се раздели условно на два етапа. Първият се провеждал в салона, който салон бил под погледа на двете разпитани свидетелки. Те имали преки възприятия в салона. Нито една от тези две свидетелки които по това време са работели в салона не твърдели до момента, до който имат пряк поглед към случващото се, подс.Б. да е нанасял удар. Тези свидетелки били не заинтересовани, защото са служители на НОИ, а не на фирмата охранител, те нямали връзка и с пострадалите, както в отрицателен така и в положителен смисъл. Помещението в което се твърдяло да е извършено престъплението представлявало една Г-образна формация и служителките имали пряк поглед към дългата част на това Г, но когато се влезне в антрето, което е началото на входа или края на изхода от сградата там вече имало камера, записите от която били по делото. защитата твърди, че свидетелите не са видели удари които да са нанесени от подсъдимия, камерата не е записала такива, което сочело на това, че подсъдимият не е извършил описаното в обвинението престъпление. Записа от камерите показвал именно това което подсъдимият твърди в обясненията си, че след направена от него забележка на пострадалия и неговото лошо поведение подсъдимият го е извел от сградата. Това е станало като го държи за врата и ръката и го извежда извън от сградата. Нямало нанасяне на удар. Да според медицинската експертиза имало наранявания на пострадалите, но от какво били причинени не било ясно. Твърди се, че подс. Б. не е имал за цел да  нанесе телесни повреди на бащата и на малолетното дете, особено на  малолетното дете. Целта на подс.Б. била да прекрати непристойното и неправомерно поведение на така наречения пострадал и да изпълни задълженията си като охрана извеждайки го от сградата. Твърди се, че подсъдимият е изпълнил задълженията си без да желае нанасянето на каквито и да е телесни повреди, още повече, че е бил предизвикан лично, защото обидите и псувните от страна на пострадалия Д.С.Т. били насочени не само към служителите на НОИ, а и към подсъдимия, а по късно и с опит да бъде ударен подсъдимия от страна на този пострадал. Тоест липсата на доказателства за нанасяне на удар в случая били  категорични и ако имало евентуални наранявания то те били предизвикани по друг начин и без желанието и волята на подсъдимия, тоест липсвал съответния субективен елемент и неговите действия в такъв случай не представлявали престъпление.  Затова адв.С. моли съда да оправдае подзащитният му.

Подсъдимият  не се признава за виновен и иска съдът да го оправдае.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: 

На *******около обяд, на обедната почивка свидетелката Х.Д.Д. отишла в сградата на ТП на НОИ, Офис Хасково, където подала документи, за да закрие фирма. След като св.Д. подала заявлението за заличаване на фирмата си, й било обяснено, че административният срок за тази услуга е 30-дневен. По това време на работа били св.Т.Д.А. която работела на гише във фоайето /партера/ на НОЙ-Хасково и св.Х.Ж.Д., която работела на гише в залата където се обслужват клиентите. Гишето на което работела св.Т.Д.А. били с високи плотове пред бюрата и при седнало положение на служителите, същите нямали видимост на пространството пред тях. гишето на което работела св.Х.Ж.Д. било със стъклена преграда и тя виждала през нея част от фоайето в това число и местото на охраната. св.Х.Ж.Д. имала от гишето си пряка видимост към входа на НОЙ. Имало стена, но там имало остъкляване и през него св.Д. виждала входа на НОЙ.

Свидетелката Д., след като си подала документите, тръгнала да излиза от касовия салон и във фоайето се срещнала със пострадалия Д.С.Т., с който Д. живеела на семейни начала. В дясната си ръка св.Т. носел и малолетния им син, а именно Д.Д.Т.. Свидетеля Т. и св.Д. се срещнали във фоайето /партера/ на НОЙ-Хасково. Там св. Д. обяснила на св.Д.С.Т., че е подала заявлението за заличаване на фирмата и, че е имало определен административен срок за тази услуга. Тогава св.Д.С.Т. на висок истеричен глас започнал да ругае и псува , като недоволството му било насочено срещу системата на НОИ. Разговора между двамата и думите на св.Д.С.Т. били изречени на много висок глас, и привлекли вниманието както на св.Т.Д.А. така и на св.Х.Ж.Д.. В този момент се намесил и подс.Г.Б., който бил охранител по това време в сградата на НОИ и изпълнявал служебните си задължения. В изпълнение на задълженията си той направил забележка на св.Д.С.Т. и поискал от същия да напусне сградата. Забележката на обвиняемия към св.Т. била чута и от свидетелките А. и Д., като същите отново не са погледнали какво става, но се вслушали в размяната на думи. След отправената забележка към св. Д.С.Т., същият казал на подс.Б. „ти ли ще ми кажеш да изляза", като продължил с обидните си думи на висок глас. Подсъдимият Б. за втори път отправил забележка към св.Д.С.Т. да напусне сградата. Именно тогава и св.Х.Ж.Д. видяла как св. Д.С.Т. посяга към подсъдимия и той се обляга на стъклото от което свидетелката е виждала случващото се. След това подс.Б. хванал св.Д.С.Т. за лявата ръка и за дрехата в областта на врата и го извъдил от сградата на НОЙ. При това изваждане св.Д.С.Т. държал в дясната си ръка малолетният си син Д.Д.Т.. Извеждането било възприето и от двете свидетелки А. и Д.. Първата видяла как подсъдимият го извежда от вратата на приемната към изхода, но тя не виждала самия изход от мястото си.втората свидетелка Д. пък видяла извеждането св.Д.С.Т. до входната врата, тъй като имала видимост към входа както бе описано по-горе. След това подсъдимият заключил сградата и докладвал за случилото се. На место бил изпратен патрулен екип на фирмата охранител за съдействие. Те пък се обадили на 112 и на место дошла и полиция. В последствие св.Ж.А.М. който работел като управител на „Секюрити Хасково“ която всъщност охранява НОЙ и е работодател на подсъдими, извършил вътрешна проверка като прегледал охранителните камери, разговарял със подсъдимия и със служителите на НОЙ които са били на работа по това време и не установил подс.Б. да е нанасял удари на св.Д.С.Т., а само е употребил сила за да го изведе от сградата.

Следва да се отбележи, че към  инкриминираната дата на която подс.Б. е бил на работа като охрана то той е имал качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б" от НК, тъй като съгласно служебните задължения му е била възложена работа от **********, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, собственост на *********. Към ****** е работел по трудово правоотношение със „**************на длъжността „охранител" в изпълнение, на която трудова функция е осъществявал действия по охрана на имущество, установяваща се от длъжностната характеристика за длъжността на мястото - сградата на ********. Подсъдимият Б. е сключил с дружеството трудов договор №20/01.06.2015г. на пълно работно време - 8 часа. С Договор за обществена поръчка № *******, чрез ТП на НОИ Хасково на ********** е било възложено организирането и извършването на техническа охрана със COT и дневна физическа на ТП на НОИ Хасково - на сградата и имуществото в нея, наблюдение и извършване на дневен пропусквателен режим на административната сграда на ТП на НОИ - Хасково и др. Договора е влязъл в сила на 12.09.2016г. и бил със срок на действие 24 месеца, считано от датата му на влизане в сила. На 02.09.2016г. между ******* и подс.Б. е било сключено допълнително споразумение към трудов договор №20/01.06.2016г., в което споразумение са били направени следните изменения на трудовия му договор, считано от 12.09.2016г., т.е. от датата на влизане в сила на Договора за възлагане на охрана на дружеството на сградата на ТП на НОИ Хасково, а именно страните се споразумели подс.Б., в качеството му на охранител от друг обект на дружеството да мине към обект ТП на НОИ на същата длъжност - охранител". На 28.12.2016г. между страните е било сключено и второ-допълнително споразумение към трудовия договор на обвиняемия, но в това споразумения изменение имало само в основното му месечно възнаграждение.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.76/ е установено, че Д.С.Т. *** е получил травматично зачервяване на кожата на лицето. Зачервяване на лявата част на лицето и слепоочието. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет. Могат да се получат от лек удар с, или върху твърд тъп предмет, както и от леко притискане с, или между твърди тъпи предмети. Възможно е зачервяването да се дължи на лек удар с ръка, с отворена длан. Причинена е болка.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.78/ е установено, че малолетния Д.Д.Т. *** /на 3 години/ е получил травматично зачервяване и оток на кожата на лицето. Зачервяване и оток в областта на челото. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет. Могат да се получат от лек удар с, или върху твърд тъп предмет, както и от леко притискане с, или между твърди тъпи предмети. Възможно е отокът и зачервяването да са причинени от удар с ръка, с отворена длан. Причинена е болка.

От изготвената допълнителна задача към съдебномедицинската експертиза се установява, че е възможно с едно посягане с дясната ръка, при разположение на участниците един срещу друг, при условие, че свидетелят Д.Т. държи детето си в непосредствена близост с лявата си ръка, това посягане да засегне последователно детето и след това бащата, причинявайки два последователни удара довели като последица установените при двамата увреждания.

От изготвеното по делото и прието заключение на видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, се установява, че лице, от мъжки пол което е обозначено с Л1-държи в дясната си ръка детето, като е избутвано в областта на лявата ръка и гърба от друго лице от мъжки пол обозначено с Л2. Установено е, че записът не е манипулиран.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база свидетелските показания на св.Т.Д.А., св.Х.Ж.Д. и на св.Ж.А.М.. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели като еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Тук следва да се отбележи, само, че не кредитира показанията на св.Х.Д. в частта в която твърди, че не е видяла пострадалия Д.С.Т. да държи в ръце детето си. последното съдът намира, че изцяло се опровергава от целият останал доказателствен материал. Това обаче според съда не изключва възможността в останалата част да цени показанията на този свидетел. В останалата част тези показания изцяло се подкрепят от показанията на св.Т.Д.А. и св.Ж.А.М., както и от заключение на видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, а и от обясненията на подсъдимия. Затова и съдът прие за безспорно доказано по делото, на първо место, че с оглед необходимостта да се чака един месец за закриване на фирмата на св.Х.Д., това е станало повод за недоволство от страна на пострадалия Д.С.Т.. Това недоволство е изразено на висок глас с нецензурни думи. Именно това е дало повод и за намеса на охраната в случая подс.Б.. първоначално той е помолил пострадалия да напусне сградата но когато агресията на последният се е насочила и срещу охранителя, подс.Б. и прибягнал до употребата на известна физическа сила, като избутвайки пострадалия в областта на лявата ръка и гърба го е принудил да напусне сградата на НОЙ.

По никакъв начин по делото не се доказа нанасянето на удари от страна на подсъдимия по отношение на пострадалите Д.С.Т. и неговото дете Д.Д.Т.. Нито един от двамата свидетели станали очевидци на случилото се, а именно св.Т.Д.А. и св.Х.Ж.Д. не твърдят да са видели удари нанесени от страна на подсъдимия на двамата пострадали. Това се потвърждава косвено и от показанията на св.Ж.А.М., а се вижда и от заключението на видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза и направените по нея разпечатки на отделните моменти на случилото се. Въпреки, че св.Т.Д.А. и св.Х.Ж.Д. твърдят, че са чули най-напред циничните думи изречени от пострадалия Д.С.Т. и след това забележката отправена му от подсъдимия и едва след отговора на пострадалия Д.С.Т. са погледнали какво става, съдът намира, че техните показания отразяват най-правдоподобно какво точно се е случило. Тези две свидетелки не са заинтересовани от изхода на делото, техните показания взаимно се допълват с изключение на вече посочените по-горе.  Тук следва да се отбележи факта, че те са видели случващото се от две различни позиции, които взаимно се допълват. Видно от разпита на св.А. гишетата за обслужване са били разположени във фоайето и в залата, като тя е била на гише разположено във фоайето. Изправяйки се е имала видимост от вратата на приемната, където е видяла как подсъдимия извежда пострадалия до първата врата преди външния изход на НОЙ. Като тази свидетелка твърди, че от нейното место не се вижда точно изхода на НОЙ. Тя не е видяла удари нанесени от подсъдимия на двамата пострадали. Свидетелката твърди, че пострадалият мъж е държал в ръка детето си докато е бил избутван от охраната към изхода. Това именно е позицията на тази свидетелка от страна на фоайето/партера/ на НОЙ.

 Другата свидетелка Х.Ж.Д. е видяла случващото се именно от залата в която основно са разположени гишетата на НОЙ. Тя твърди, че не е имала голяма видимост към партера, но в малка част е виждала и от него, тази която е пред входа на сградата, към който вход е имала пряка видимост, през остъклена преграда. Именно зад тази преграда, на която е и входа към залата с гишетата на НОЙ където е била св.Д. се е разиграла и описаната по-горе случка /деяние/. Свидетелка Х.Ж.Д. е възприела почти същото но малко по-рано когато подсъдимият избягвайки съприкосновение с пострадалия Д.С.Т. се е подпрял на стъклената преграда която отделя салона с гишетата и входа на НОЙ където отново има две врати, една преди окончателният изход и втората самият изход на сградата. Тоест двете свидетелки са възприели случващото се от два различни ъгъла и помещения. И двете не са видели удари от страна на подсъдимия по отношение на пострадалите. Техните показания изцяло се подкрепят от видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза по отношение на липсата на удари от страна на подсъдимия по отношение на пострадалите. Тези показания на практика се подкрепят макар и косвено от свидетелските показания на св.Ж.М.. Последният след направена вътрешна проверка от самия него, при разговор с свидетелите присъстващи на инцидента и при прегледа на записите от видеокамерата е установил липсата на каквито и да са удари от страна на подсъдимия по отношение на пострадалите. Тук следва да се отбележи и това, че съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, които същото са годни доказателства и следва да се кредитират до колкото са еднопосочни с обсъдените вече свидетелки показания и заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза.

Горното налага извода, че по делото не се доказа и твърденият от прокуратурата механизъм на причиняване на описаните телесни повреди на двамата пострадали. На първо место безспорно по делото се доказа, че пострадалият Д.С.Т. е държал сина си в дясната , а не в лявата си ръка. Последното е видно както от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия така и от видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза и приложените към нея снимки. Факта на държане на детето от пострадалият Д.С.Т. с дясната ръка изцяло променя, а от там  и не се доказва механизма на нанасяне на телесните повреди твърдени в обвинението. Последното е видно и от заключението по допълнителната задача към съдебномедицинската експертиза. Според нея възможният механизъм е при удар с дясната ръка от страна на подсъдимия стоейки срещу пострадалия, който държи детето си в лявата ръка, най-напред да удари детето и след това преплъзвайки ръка да удари и Д.С.Т.. Такъв механизъм обаче не е описан в обвинителният акт и не се и доказа по делото. Това е така защото детето е държано с дясната ръка от баща си видно от всичко изнесено по-горе. Тоест според съда не се доказа описаният механизъм твърдян от прокуратурата за нанасяне на описаните телесни повреди, до колкото първо детето е било държано в дясната ръка от пострадалия Д.С.Т., и второ ако е държано в лявата ръка то най напред удара би попаднал в детето и след това в бащата, което обаче не се твърди в обвинението. Твърдението за това, че детето е държано в лявата ръка от Д.С.Т. не се доказа и това на практика води пък до различен механизъм на твърдените наранявания, видно от допълнителната задача към съдебномедицинската експертиза.

Тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на пострадалия Д.С.Т., че е държал детето си с лявата ръка и че подсъдимият му е нанесъл два удара, като най-напред е ударил него а след това детето. Мотива за това защо това не се е случило и защо е невъзможно да се случи по този начин вече бяха изнесени по-горе. Тук следва да се отбележи и факта, че пострадалия Д.С.Т. най-напред твърди, че ударите са нанесени с лявата ръка от страна на подсъдимия, което би било правилно от страна на твърденият механизъм на нанасяне на телесните повреди, а именно най-напред удар на пострадалия Д.С.Т. и след това преплъзване на ръката на подсъдимия и удар на детето. Това обаче ако детето е държано в лявата ръка както твърди пострадалия и ударите са нанесени от подсъдимия с лявата ръка. До колкото обаче в обвинителният акт се твърди, че детето е държано в лявата ръка и ударите са нанесени с дясната ръка  от подсъдимия, пострадалия Д.С.Т. сменя веднага твърдяното от него, като казва, че удара е с дясната ръка, това пък противоречи на механизма описан в обвинението. Тоест тези показания от страна на пострадалия Д.С.Т. са дадени според съда в подкрепа на твърденията на прокуратурата за механизма на нанасяне на телесните повреди, до колкото това облагодетелства пострадалия с оглед търсените от него неимуществени веди и желанието да бъде осъден подсъдимия. Очевидни са описаните разминавания и противоречия във възможните механизми на причиняване на уврежданията и изяснената фактическа обстановка и най-вече това с коя ръка пострадалият е държал сина си.

Не следва да се кредитират и показанията на св.Х.Д., която твърди, че подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия Д.С.Т. в главата и след това ръката му е продължила и е засегнала и синът и. Този механизъм както вече бе описано по-горе не се доказва и е невъзможен до колкото детето е държано с дясната ръка от пострадалия Д.С.Т.. Затова и съдът намира показанията на този свидетел за дадени „Про кауза“ и не ги кредитира.

Или от всичко описано до тук съдът прие, че не се доказа по безспорен начин подсъдимият да е извърши описаните в обвинението деяния поради което го призна за невинен и го оправда и по двете обвинения.

По предявените граждански искове, съдът не уважи същите, до колкото подсъдимия беше признат за невинен и оправдан по повдигнатите ме две обвинения. За да се уважат предявените граждански искови е необходима влязла в сила осъдителна присъда,  която се явява единственият правен способ, за да се приеме, че вредата, нанесена от подсъдимия на пострадалите  е резултат на престъпленията описано в обвинителният акт.

Поради това и съдът:

Отхвърли предявеният от  Д.С.Т. ***, против подсъдимия Г.К.Б. с ЕГН: **********,*** граждански иск за сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, изразяващите се в болки и страдания от твърдяното престъпление, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

Отхвърли и предявения от Д.С.Т. ***, в качеството на баща и законен представител на малолетното дете Д.Д.Т. *** против подсъдимия Г.К.Б. с ЕГН: **********,*** граждански иск за сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, изразяващите се в болки и страдания от твърдяното престъпление, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

          Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.

                                                                               

  Районен съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.