№ 642
гр. Сливен, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230104636 по описа за 2024 година
Предявени са положително установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество суми по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК.
Ищцовата банка твърди, че на 14.08.2024 г. са получили съобщение от
Районен съд - Сливен, с което са уведомени, че срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2279/2024 г. по описа на
СлРС е постъпило възражение в срок от длъжника Н. А. Д., ЕГН **********.
Съгласно връченото съобщение от определение, съдът е указал да предяви
иск, относно вземането в едномесечен срок, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземане срещу длъжника Н. А. Д..
Сочат, че на 25.05.2017 г. между страните „Първа инвестиционна
банка“ АД, от една страна и Н. А. Д. от друга страна, е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 044CC-R-002781/25.05.2017 г.
(„Договора за кредит“).
По силата на Договора за кредит и Общите условия на Банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Master Card и Visa (“Общите условия“) представляващи неразделна част от
него Банката е предоставила на Кредитополучателя Кредитен лимит
(овърдрафт) в размер на 500 BGN (петстотин лева) и с краен срок за
погасяване: 25.05.2018 г. с опция за автоматичното подновяване при условията
1
и по реда, предвидени в Общите условия. Последното автоматично
удължаване съгласно т. 19.1.1 от общите условия на срока за ползване и
погасяване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка е до 25.05.2024
г.
Съгласно т.8 от Договора за кредит Кредитополучателят заплаща
годишна лихва в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на
ПОС трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката.
При непогасяване до датата па падежа на съответния отчетен период,
посочен в Извлечението по картовата сметка, на минималната погасителна
вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем лимит
(наричан неразрешен овърдрафт), независимо от причината за това,
Кредитополучателят заплаща на Банката върху непогасената част от дълга за
дните просрочие лихвата по т.8 от Договора, увеличена с наказателна
надбавка в размер на 10 пункта, за формирания неразрешен овърдрафт, а при
просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от трансакцията —
лихвата по т.8 от Договора, увеличена с 1/12 от наказателната надбавка за
неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни карти с чип
на месец за съответната валута.
Кредитополучателят се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете
и по начина предвиден в Договора за кредит и Общите условия към него.
На 25.05.2017 г. Кредитополучателят е получил своята кредитна карта, а
на 13.07.2020 г. и подновена такава, като кредитът е усвояван и погасяван по
банкова сметка на кредитополучателя Н. А. Д. в „Първа Инвестиционна
Банка“ АД с IBAN BG85FINV915010BGNBFPQB. От 06.12.2022 г.
кредитополучателят е в забава на плащанията по договора за кредитна карта.
неплатени 17 минимални погасителни вноски със следните падежи:
05.12.2022 г., 05.01.2023 г., 05.02.2023 г., 05.03.2023 г., 05.04.2023 г.,
2023. г., 05.06.2023 г„ 05.07.2023 г., 05.08.2023 г., 05.09.2023 г., 05.10.2023г.,
2023. г., 05.12.2023Г., 05.01.2024 г., 05.02.2024 г., 05.03.2024 г., 05.04.2024 г.
По силата на т. 13.1.1 от общите условия „Първа Инвестиционна Банка“
АД е обявила на кредитополучателя Н. А. Д. предсрочната изискуемост на
банковия кредит чрез писмено уведомление с изх. № 231-84/28.02.2024 г. и
банковият кредит е направен предсрочно изискуем на 09.04.2024 г.
Въпреки поетите с Договора за кредит задължения, кредитополучателят
не е обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и не извършвал
плащания за погасяване на дълга.
Поради гореизложеното за Банката възникна правен интерес да се
обърне към съда с молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, след което е издаден по отношение на длъжника Н. А. Д.,
ЕГН ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, следните
суми: 500,00 лв. (петстотин лева) - главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 09.05.2024 г., до окончателното плащане на дълга; 147,23 лв.
(сто четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки) - договорна лихва по
2
т. 8 от договора за кредитна карта от 19,12.2022 г. до 09.04.2024 г.; сумата
69,16 лв. (шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) - наказателна лихва
за забава по т. 9 от договора за кредитна карта от 06.12.2022 г. до 09.04.2024 г.,
сумата 5.75 лв. (пет лева и седемдесет и пет стотинки) - законна лихва от
09.04.2024 г. до 09.05.2024 г.; сумата 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) - такса
за поддържане на кредитна карта по т. 13 от договора за кредитна карта
начислена на 16.05.2023г.; сума в общ размер на 75 лева (седемдесет и пет
лева) - разноски в заповедното производство, от които платена държавна такса
в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева (петдесет лева)
Твърдят, че въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, Банката е подала молба за образуване на
изпълнително дело. Срещу Кредитополучателя е образувано изпълнително
дело № 20248370400421 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с per. № 837 на
КЧСИ.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи сума в общ размер 767,14 лв., от
които главница и лихви към 09.05.2024 г., от които: просрочена главница в
размер на 500,00 лв. (петстотин лева) - главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 09.05.2024г. до окончателното плащане на дълга, 147,23
лв. (сто четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки) — договорна
лихва по т. 8 от договора за кредитна карта от 19.12.2022 г. до 09.04.2024 г.,
69,16 лв.(шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) - наказателна лихва
за забава по т. 9 от договора за кредитна карта от 06.12.2022 г. до 09.04.2024 г.,
5.75 лв. (пет лева и седемдесет и пет стотинки) - законна лихва от 09.04.2024 г.
до 09.05.2024 г., 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) - такса за поддържане на
кредитна карта по т. 13 от договора за кредитна карта начислена на 16.05.2023
г. Претендират за присъждане на направените разноски в заповедното
производство разноски, възлизащи на 75 лева, от които платена държавна
такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева).
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с направени възражения за неоснователност,
нищожност и давност. Изтъква, че съгласно исковата молба представения
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна /картова/ сметка № 044CC-R-
002781/25.05.2017 г., Общи Условия на ПИБ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERKARD I VISA, в
които е записано, че са приети с Решение на УС на ПИБ АД, изменени и
допълнени е Решение в сила от 22.03.2017 г., представено е извлечение от
счетоводните книги на ПИБ АД за размера на дълга на ответника, на които
ищеца основава вземането си по реда чл.417 ал.2 от ГПК, покана за
предсрочна изискуемост и писмени материали от заповедното производство и
образуваното въз основа на изпълнително дело.
Счита, че така подаденият иск за изцяло неоснователен и недоказан,
3
поради погасяването на всички изброени задължения по давност: главница и
произтичащи от нея лихви, както п поради позоваването oi ищеца на
неравноправни клаузи в ОУ на ПИБ касаещи възнаградителната и
наказателната лихва, като същите са неравноправни съгласно изискванията на
ЗЗП клаузи, противоречащи на добрите нрави, както са и нищожни по смисъла
па чл.26, ал., предл. 3 от ЗЗД, като несъответни па принципа за справедливост
и еквивалентност на престациите и противоречащи на добрите нрави.
Предвид всичко изложено, счита предявените установителни искове за
неоснователни и недоказани и като такива Моли съда да отхвърлииска, като
неоснователен и недоказан поради погасяване на всички задължения по
давност главница, лихви. Освен това намира, че са налице неравноправни
клаузи в Общите условия на ПИБ касаещи възнаградителната и наказателната
лихва. Същите са неравноправни, съгласно изискванията на Закона за Защита
на потребителя, тъй като противоречат на добрите нрави и в тази връзка
намира, че са нищожни по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, тъй като не са съответни
на принципа на съответност еквивалитност и престациите и противоречат на
добрите нрави.
В съдебно заседание ищцовата банка се представлява от пълномощник,
който моли съда да уважи исковата претенция. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. С
допълнителна молба поддържа представения отговор и моли съда да отхвърли
молбата. Претендира за присъждане на разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото се установи, че между страните на 25.05.2017 г. е
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка
№ 044CC-R-002781/25.05.2015 г., с който Банката е предоставила на ответника
правото да ползва кредитен лимит в размер до 500 лв., който може да бъде
усвояван под формата на овърдрафт по картова разплащателна сметка, към
която Банката е издала на името на Титуляря револвираща международна
кредитна карта с чип.
Безспорно е, че ответникът е получил кредитната карта с чип на
25.05.2017 г., а на 13.07.2017 г. е подновена, като кредитът е усвояван и
погасяван по банковата сметка на ответника в ищцовата банка, като от
06.12.2022 г. кредитополучателят е в забава на плащанията по договора.
Видно е, че ответникът е декларирал че е запознат с Общите условия на
ПИБ АД за издаване на револвиращи международни карти с чип, включително
с нивата на лимитите и с Тарифата за таксите и комисионните на банката.
От приобщеното заповедно производство се установи, че на 09.05.2024
г., ПИБ АД е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, като на 10.05.2024г. е издадена Заповед №1271/10.05.2024г. и
изпълнителен лист, въз основа извлечението от счетоводните книги на
4
Банката.
От приетото доказателство по делото – Писмо от ЧСИ П. Георгиев,
адресирано до ответника Д., с което е поканен в 1 месечен срок от
получаването на съображението да заплати доброволно всички просрочени по
договора за кредитна карта задължения, които към 21.06.2024г. възлизат общо
на сумата от 1276,42 лева, посочени в Поканата за доброволно изпълнение в
заповедното производство – стр.33, като в случай, че не плати просрочените
задължения се обявяват за предсрочно изискуеми по договора за кредитната
карта.
Лицето е получило Поканата за доброволно изпълнение на 21.06.2024 г.
Не е спорно, че кредитът (овърдрафт) е в просрочие, считано от
06.12.2022 г., т.е. от първия работен ден след това е 09.12.2022 г. Видно от
изпратено писмено предизвестие за доброволно погасяване на просрочените
задължения е връчено чрез ЧСИ Павел Георгиев, рег.№ 837 на КЧСИ, с
район на действие ОС-Сливен на посочения в договора постоянен/настоящ и
адрес за кореспонденция на кредитополучателя.
Също така не е спорно, че Договорът за кредитна карта е сключен при
условията на чл.298, ал.1 от Търговския закон като с подписването му,
Титулярят е потвърдил, че са му предоставени и е запознат с Общите условия
на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип MASTERCARD И VISA (по-долу за краткост „Общите условия"),
Тарифата за такси и комисиони и приема прилагането им при уреждане на
отношенията между него и Банката във връзка с изпълнението на договора.
По силата на т.5 от Договора за кредитна карта, Титулярят е бил длъжен
да погасява усвоената част от Кредитния лимит (от овърдрафта) в сроковете и
по начина, договорени в Общите условия.
Съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 2279/2024 г. по описа на СлРС за следните суми:
Сумата от 500 (петстотин) лева – главница за неизплатено парично
задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитетен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка№ 044CC-R-002781/25.05.2015 г./“Договор за кредитна
карта“/ и неговите неразделни части: Общи условия за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA /
„Общи условия“/ , ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.05.2024
г. до окончателното плащане на дълга;
147.23 лева (сто четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки)
договорни лихва по т.8 от Договора за кредитна карта от 19.12.2022г. до
09.04.2024г.
сумата 69.16 лева (шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки)-
просрочени наказателна лихва по т.9 от Договора за кредитна карта от
06.12.2022 г. до 09.04.2024 г.
5.75 лева (пет лева и седемдесет и пет стотинки) - законна лихва от
09.04.2024г. до 09.05.2024г. вкл.
5
45,00 лв. (четиридесет и пет лева) - такса за поддържане на кредитна карта по
т. 13 от договора за кредитна карта, начислена на 16.05.2023г.
Разноски в заповедното производство, представляващи внесена държавна
такса в размер на 75 лева (седемдесет и пет лева), и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
От назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза се
доказва, че банката е предоставила кредитен лимит в размер на 500 лв. на
ответника, усвоен под формата на овърдрафт и размерът на дължимите суми
по този кредит е на стойност 767,14 лв., които са формирани от главница 500
лв. и 147,23 лв. – просрочени договорни лихва – 147,23 лева, начислени на
основание т.8 от Договора за кредитна карта, във връзка с т.8.1.1 от Общите
условия от 19.12.2022г. до 09.04.2024г., включително просрочени наказателни
лихви 69,16 лихва, начислени на основание т.9 от Договора за кредитна карта,
във връзка с т.11.1 от Общите условия /непогасена минимална погасителна
вноска/, считано от 06.12.2022г. до 09.04.2024 г. и законна лихва от датата на
предсрочната изискуемост на стойност 5.75 лв. от 09.04.2024г. до 09.05.2024г.,
ползваният кредит /овърдрафт/ е обявен за изцяло и предсрочно изискуем,
ведно с такса за поддържане на кредитната карта 45 лв., съгласно т. 13 от
Договора за кредитната карта, начислена на 16.05.2023г.
От представената и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се
прави заключение, че действително ищцовото дружество по силата на
Договора за кредит за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Master и Card Visa Банката е предоставило на ответника
кредитен лимит в размер на 500 лв., но от извършения анализ на движението
на паричните средства по разплащателната сметка за периода от 09.05.2024 г.
до датата на изготвяне на заключението и в пероода от 25.05.2017г. до
06.12.2022г. няма постъпили суми за погасяване на задължението на
ответника. Като кредитополучателят реално е в забава на плащанията по
договора за кредитната карта за 17 бр. неплатени минимални погасителни
вноски, които са дължими от 05.12.2022г. до 05.04.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло,
като непротиворечиви помежду си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
След така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положително установителни искове за установяване дължимостта на вземания
по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от
25.05.2017 г., сключен между ответника Н. А. Д. и ищцовата банка „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, гр.София, както следва: главница в размер на
6
500,00 лв.; възнаградителна лихва по т.8 от договора в размер на 147,23 лв. за
периода от 19.12.2022 г. до 09.04.2024 г.; сумата 69,16 лв. наказателна лихва
за забава по т.9 от договора за периода от 19.12.2022 г. до 09.04.2024 г.; сумата
69.16 лв. наказателна лихва за забава по т.9 от Договора за кредитна карта от
06.12.2022г. до 09.04.2024г., сумата 5.75 лева законна лихва от 09.04.2024 г. до
09.05.2024г., сумата от 45 лева такса за поддържане на кредитна карта по т.13
от Договора за кредитна карта, начислена на 16.05.2023г., ведно с разноските в
размер на 75 лева, от които 25 лева – д.т. и юрисконсултско възнаграждение –
50 лева, за които вземания на ищцовата банка е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК в
законоустановения срок по ч.гр.д.№2279/2024г. по описа на СлРС.
Правното основание на иска е чл.415, ал.1, т.1, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции и параметрите на
спора, респективно накърнени права .
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на
вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване,
съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно
твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането. В случая, предмет на предявения иск е вземане,
произтичащо от сключен между ответника в първоинстанционното
производство Н. А. Д. и ищцовата банка „Първа Инвестиционна Банка“ АД,
гр.София Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
от 25.05.2017г.
Между страните не се спори и от приложените писмени доказателства е
установено, че целият отпуснат кредитен лимит е усвоен и е разрешен размер
на овърдрафта. От заключението на ССчЕ се установява, че няма постъпили
суми за погасяване на задължението по кредитната карта, като всъщност 17
неплатени минимални погасителни вноски са дължими за периода от
05.12.2022г до 05.04.2024г. които следва да се платят по овърдрафт чрез
направените вноски.
Спорният по делото въпрос е прекратен ли е договора за овърдрафт и
кога, следвало ли е банката да го прекрати служебно след изпадане на
длъжника в забава или договорът се е подновявал автоматично. По тези
съображения е направено възражение за нищожна клауза на потребителя
относно забава на банката да прекрати договора , поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя в сроковете на т.11.3; т.13.1.1; т.8.1.4 във връзка
с чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД и чл.33, ал.1, ал. от ЗПК.
7
Анлизирайки разпоредбите на договора и Общите условия към него,
намира, че не е налице императивно условие поставящо банката в задължение
да не подновява договора автоматично, тъй като длъжникът е бил в забава
още от 06.12.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.3 от сключения между
страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на 5 кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
от 25.05.2017г., срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит
/овърдрафта/ е до 25.05.2018г., като същият се подновява автоматично при
условията и реда, предвидени в Общите условия на банката, а те са в т.19.1. В
конкретния случай договора е подновен13.07.2020г. Съгласно т. 19.1.1 от ОУ
срокът на договора, срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по реда на
т.19.2.1, б.“а“ – едностранно от титуляра на картата с писмено предизвестие за
отказ от удължаване срока на договора, подадено в офис на банката 30 дни
преди изтичане на текущия срок на договора, респ. т.19.2.2, б.“а“ –
едностранно от Банката с 60-дневно писмено предизвестие до титуляра. В
случая, не е налице отправено изрично писмено уведомление за прекратяване
на договора със съответното предизвестие /съответно отказ от удължаване
срока на договора/ от никоя от двете страни.
Съдът намира, че направеното възражение от ответника, че следва да се
приложи разпоредбата на т.19.2.2, б.“б“ от ОУ, тъй като тя се отнася
единствено и само до прекратяване на договора за карта, но не и относно
договора за ползване на овърдрафт, спрямо който са приложими единствено
горепосочените разпоредби /т.19.1.1 от ОУ/.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице
автоматично подновяване на договора, което не противоречи на
договореностите между страните, до момента, в който банката е упражнила
правото си да го направи предсрочно изискуем.
Съдът намира, че възражението относно приложимостта на
предвидената в т.13.1 от ОУ, предсрочна изискуемост е право на Банката, а не
нейно задължение и тя има пълната свобода на преценка дали и кога да
упражни това свое право. Действително, още 06.12.2022 г. ответникът е бил в
забава, но банката има право на преценка дали да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Следва да се посочи и че ответникът е получил нова кредитна карта, и
видно от заключението на вещото лице не е заплатил 17 броя неплатени
минимални погасителни вноски, дължими от 05.12.2022 г. до 05.04.2024 г. по
овърдрафта суми. Следователно длъжникът е искал продължаване действието
на договора за овърдрафт и кредитна карта и самият той не се е възползвал от
правото си да го прекрати с предизвестие.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът не е прекратен, респ.
не е следвало да бъде задължително прекратен от Банката както възразява
ответната страна, а е продължил действието си между страните. За ответника е
възникнало и съществува задължението да заплати уговорената по чл.8 от
8
договора възнаградителна лихва, незаплатена от него.
Съдът намира възражението за неравноправност и нищожност на тази
клауза за изцяло неоснователно. Не са налице условията на закона, водещи до
нейната нищожност, респ. неравноправност. Видно от договора, същият в тази
му част съдържа безспорно индивидуално уговорени клаузи, извън тези,
регулирани от Общите условия на Банката. Съдът не констатира нарушение на
изискването за добросъвестност при сключването на договора и до наличие на
клаузи, в т.ч. тези по чл.8 и чл.9 от Договора, които да водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя, по
смисъла на разпоредбите на чл.143, т.119 от ЗЗП.
На следващо място, ответникът с отговора е направил възражение за
погасителна давност, като считат, че в .л. 3 от Договора е уговорено, че срокът
за ползване на овърдрафта е 25.03.208г Съгласно договорът с
кредитополучателят се е съгласил да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и начините договорени в Общите условия за издаване на
револвиращи международни карти с чип. Съгласна т. 1, б. т от ОУ считат, че
падеж е датата до която титулярът е длъжен да заплати изцяло задълженията
си по сметката или по-малко от минималната погасителна вноска, като за дата
на падеж се счита всяко 5 число от месеца при отчетен период от 20 число на
месеца до 19 число на следващия месец 4и всяко 20 число на месеца до 19
число на следващия месец.
Ответникът излага възражения, че в т.11.3 от Общите условия е
предвидено, че ако титуляра не е извършил което и да е плащане повече от 5
работни дни след датата на която е станало изискуемо, то банката има право
да блокира всички издадени към сметката карти и съгласно т.11..4 да
предприеме незабавни действия за събиране на дължимите суми по съдебен
ред. В тази връзка съдът разгледа изложените аргументи, че от 06.12.2022 г.
кредитът е в просрочие, а овърдрафта се е превърнал в предсрочно изискуем
през декември 2022 г., съгласно ОУ на банката.
Наведеното възражение, че банката е следвало да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, а не да прави години по-късно това, то
съдът счита за неоснователно, тъй като право на банката е да го стори, но не е
императив да го направи.
Съдът счита, че е неоснователно направеното възражение за давност,
поради гореизложените обстоятелства. По отношение на това вземане
погасителна давност не е изтекла
По отношение на вземането за наказателна лихва, без конкретизиране на
периоди е също неоснователно,тъй като такова е дължимо на основание чл.9
от договора между страните и важат изложените по-горе съображения за
липса на основания за нищожност и неравноправност на тази клауза..
Съгласно разпоредбата на чл.13 от Договора е дължима и претендираната
годишна такса поддръжка на сметка за 2021г., 2022г. и 2023г., възлизаща на
общ размер от 45 лв.
С оглед изложеното, съдът намира иска за установяване на дължимост
9
на договорно възнаграждение за основателен и доказан в посочените размери
в заповедното производство, както следва: сумата от 500 лв., главница по
договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрфат) по разплащателна сметка от
25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.05.2024 г., видно от ч.гр.д№ 2279/2024 г. по описа на СлРС до
окончателното изплащане на главницата.
Съдът намира, че така предявените положително установителни искове
са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника за неравноправност на клаузата за предсрочно прекратяване на
договора. Действително решение № 82/07.07.2022 г. по т.д. № 871 първо т.о. на
ВКС препраща към решение от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 на СЕС, като
следва да се преценят критериите за неравноправност на клаузата за
предсрочна изискуемост. Съгласно посоченото решение на СЕС, преценката
на националната юрисдикция относно твърдeния неравноправен характер на
клауза относно предсрочната изискуемост поради неизпълнение на
задълженията на длъжника през ограничен период, посочената юрисдикция
трябва да провери по-специално дали възможността на продавача или
доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от
страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение
задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които
посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и
размера на задължението по него, дали тя дерогира приложимите в тази
област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и
ефективни средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава
клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
приета и неоспорена от страните по предвидения в ГПК ред се установи, че
размерът на задълженията на ответника към Банката, претендирани с
настоящата искова молба, изчислени към момента на подаване на заявлението
пред PC - Сливен - 19.04.2024 г., са както следва: главница в размер на 500 лв.
по договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафат) по разплащателна сметка от
25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2279/2024 г., сума 147,23 лв. – просрочени
договорни лихва, начислена на основание т.8 от Договора за кредитна карта,
във връзка с т.8.1.1 от Общите условия от 19.12.2022г. до 09.04.2024 г. вкл.,
просрочени наказателни лихви 69,16 лихва, начислени на основание т.9 от
Договора за кредитна карта, във връзка с т.11.1 от Общите условия
/непогасена минимална погасителна вноска/, считано от 06.12.2022г. до
09.04.2024 г. и законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на
стойност 5.75 лв. от 09.04.2024г. до 09.05.2024г., ползваният кредит
/овърдрафт/ е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, ведно с такса за
10
поддържане на кредитната карта 45 лв., съгласно т. 13 от Договора за
кредитната карта, начислена на 16.05.2023г.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ще следва да бъде осъдено ответника
да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното производство
разноски в общ размер на 675 лева, от които размер на 75.00 лева д.т., 300 лева
за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, както и направените
разноски по ч.гр.д. № 2279/2024 г. по описа на СлРС в размер на 75.00 лева, от
които 25 лв. за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1
от ТЗ, че Н. А. Д., ЕГН ********** от с. З.в., общ. С., ул. „В. Л.“ № ., със
съдебен адрес: гр. Я., ул. „Ж.П.“ № ., ет. ., кант ..., адв. К. от АК - Я. ДЪЛЖИ
на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на управление
град София, бул. Цариградско шосе №111 П, ЕИК *********, сума в размер
на 500,00 лева /петстотин лева/ - главница за неизплатено парично
задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка № 044СС-R-002781/25.05.2017 г. /“договор за кредитна карта“/ и
неговите неразделни части: Общи условия за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA
/“Общи условия“/, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, сума в размер на 147,23 лева /сто четиридесет и
седем лева и двадесет и три стотинки/ - договорна лихва по т. 8 от договора за
кредитна карта от 19.12.2022 г. до 09.04.2024 г., сума в размер на 69,16
лева /шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ - наказателна лихва за
забава по т. 9 от договора за кредитна карта от 06.12.2022 г. до 09.04.2024 г.,
сума в размер на 5,75 лева /пет лева и седемдесет и пет стотинки/ - законна
лихва от 09.04.2024 г. до 09.05.2024 г. вкл., сума в размер на 45,00
лева /четиридесет и пет лева/ - такса за поддържане на кредитна карта по т.
13 от договора за кредитна карта, начислена на 16.05.2023 г.
ОСЪЖДА Н. А. Д., ЕГН ********** от с. З.в., общ. С., ул. „В. Л.“ № .,
със съдебен адрес: гр. Я., ул. „Ж.П.“ № ., ет. ., кант ..., адв. К. от АК - Я. ДА
ЗАПЛАТИ на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на
11
управление град София, бул.Цариградско шосе №111 П, ЕИК ********* на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в общ размер
на 675 лева, от които размер на 75.00 лева д.т., 300 лева за вещо лице и 300
лева юриск. възнаграждение, както и направените разноски по ч.гр.д. №
2279/2024 г. по описа на СлРС в размер на 75.00 лева, от които 25 лв.
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12