РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13735
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.С.Н. срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Ищцата В.С.Н. твърди, че на
31.10.2015 г., в гр. Бургас, около 19.30 ч. майка й М.П.Н. в качеството си на
пешеходец е загубила живота си след като е била блъсната пред входа на кв.
„Черно море“ на прав, двулентов и двупосочен път от
„Фиат Браво“, с рег. № ******, управляван от С.М. (неправоспособен водач).
Ищцата поддържа, че това станало поради превишена скорост. Преживява тежко
загубата на майка си, това й причинило стрес, изразил се в нарушение на съня,
често главоболие и тревожност. Пострадалата била дейна, отзивчива и много
общителна. Помагала на своята дъщеря и двете контактували често. Поддържа, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
200000 лева, представлвяща обезщетение за немиуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.10.2015
г. (датата на застрахователното събитие) до окончателното плащане. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че липсват елементи на деликтния състав. Поддържа, че няма данни относно
действителния водач на лек автомобил Опел Вектра с
рег.№ ЕН 7950 ВН, тъй като имало обстоятелства, които водят до извода, че водач
на лекия автомобил е именно пострадалия. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричинямане на вредоносния резултат,
тъй като не е бил с поставен предпазен колан, както и е имал 3,4 промила
алкохол в кръвта. Оспорва размера на претендираното
обезщетение. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда от 19.09.2017 г. по нохд № 748/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас С.И.М.
е признат за виновен в това, че на 31.10.2015 г., около 19.30 часа в гр. Бургас
по второстепенен път гр. Бургас – кв. Черно море като непълнолетен, навършил
шестнадесетгодишна възраст, но като е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Фиат Браво“, с
рег. № ******, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходката М.П.Н..
Във връзка с установяване на обстоятелствата,
които е настъпило ПТП са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С.И.М.. В показанията си свидетелят заявява, че през м. октомври 2015
г. с лек автомобил Фиат Браво“ се прибирал към село. ПТП настъпило в тъмната
част на деня и пътят не бил осветен. Имало насрещно движеща се кола. Разминали
се с колата и свидетелят бутнал нещо. Впоследствие разбрал, че е човек, който
внезапно изскочил на пътя.
Установява
се от приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
произшествието е настъпило в неосветен участък от пътя в тъмната част на
денонощието, като пострадалата е била в тъмни дрехи и на място, където не е
имало жилищни сгради, тротоари, пешеходни пътеки и други. Вещото лице посочва,
че зоната за максималната осветеност обхваща разстояние от 25-50 метра пред
автомобила по цялата ширина на платното за движение с интензивност на светрината не по малко от 1250 кандела.
Установява, че към момента, в който пешеходката е навлязла на пътното платно,
автомобилът е отстоял на 36,87 метра, като експертът дава заключение, че дори
автомобилът да се е движел със съобразена с осветената зона скорост, ударът би
бил непредотвратим посредством аварийно спиране. Заявява, че приближаващият
автомобил би бил забележим от пострадалата от голямо разстояние заради фаровете
и е могла да не предприема пресичане, когато това не е било безопасно за нея.
Вещото лице установява, че водачът на лекия автомобил е предприел аварийно
спиране след като е възприел пешеходката, тъй като по време на огледа на
местопроизшествието са установени спирачни следи. Посочва, че при установеното отстояние на пешеходката, водачът на лекия автомобил не е
можел да я заобиколи отляво, а освен това в този
случай е следвало да навлезе в лентата за насрещно движение, където са се
движели автомобили. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на
ПТП са неправилното пресичане на пътното платно от пешеходката извън населено
място, без да съобрази приближаващото се МПС, движение на лекия автомобил с
несъобразена скорост с далечината на видимост в осветеността на късите светлини
на фаровете, движение с превишена скорост и управление на МПС от
неправоспособен водач.
От приетото по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, изготвена
въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че вследствие
на ПТП пешеходката М.П.Н. е получила тежка черепно-мозъчна травма,
разполовяване на черепа в основата му, двустранни фрактури на ребра с кръвонасядане на тъканите около тях, фрактури на торакални прешлени, разкъсване на десния диафрагмален купол с навличане на тънките черва в гръдната
кухина, двустранна фрактура на тазовите кости с кръвонасядане
в областта на фрактурите, разкъсване на сърдечната торбичка, разкъсване на
черния дроб и вътрекамерен кръвоизлив, открити фрактури на костите на двете подбедрици с разкъсване на меките тъкани в областта на
фрактурите. Вещото лице посочва, че описаните травматични увреждания са крайно
тежки и несъвместими с човешкия живот, като смъртта е настъпила мигновено и е
била неизбежна. Установява, че
уврежданията на М.Н. са получени при ПТП настъпило на 31.10.2015 г. като с
оглед на техния вид и разположение категорично заявява, че са получени от удар
в предната част на автомобил, а ударът е бил с голяма кинетична енергия. След
този удар тялото на пострадалата е било прегазено и рязко притиснато към
пътната настилка от тежестта на два леки автомобила.
Установява
се от представеното Удостоверение за наследници № 94-01-44003/18.12.2015 г. е,
че М.П.Н. е починала на 31.10.2015 г. и е оставила като наследник по закон В.С.Н.
- дъщеря.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката К.И.М. и е прието заключение на
съдебно-психологична експертиза. В показанията си свидетелката М. установява,
че е приятелка на В.Н. и от нея разбрала за смъртта на майка й. Отношенията на В.
с майка й били идеални. Живеели заедно след смъртта на баща й. Видяла ищцата
непосредствено след смъртта на М.Н.. Изглеждала изключително зле и не била на
себе си. Затворила се в себе си след това неочаквано и толкова жестоко събитие.
Станала мълчалива, тъгувала. Свидетелката ходила с В.Н. до моргата, тъй като
тялото дълго време било непогребано. Ищцата трудно преживяла това. И към
настоящия момент била зле.
От приетото по
делото заключение на съдебно-психологична експертиза се установява, че след процесното ПТП и загубата на М.Н. е налице промяна в
психологичното и емоционално състояние на ищцата, като първоначално след
инцидента е настъпила остра реакция на
стрес, която е последвана от постравматично стесово разстройство в адаптацията. Вещото лице посочва, че
към момента на освидетелстването не се наблюдават данни за психопатия, като
симптомите на разстройства са дезоактоализирани и
освидетелстваната е в състояние изводимо от нормата за психична дейност. Посочва, че психоемоционалната сфера понастоящем е възстановена и
освидетелстваната няма нужда от прием на медикаментозна терапия, а чувствата и
емоциите, които продължава да изживява са нормални и адекватни за нормалната
психична дейност.
Не се спори по
делото, че между „Д.з.“ АД и собственика на лек автомобил Фиат Браво“, с рег. №
****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица
№ BG/06115002123667, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от С.И.М. в
резултат, на което е починала М.П.Н.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства и приетите медицинска и
автотехническа експертиза. По делото е приета и
Присъда по нохд № 748/2017 г. по описа на Окръжен съд
– Бургас, която е влязла в сила и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК
обвързва гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на
обвиняемия в него, характерът и размера на вредите, причинени от
престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на
увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен
да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават
вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива
доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени вреди, в
резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в
наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите
от ГПК ред. На първо място, ищцата е от кръга на лицата, които имат право да
претендират вреди, доколкото е починалата е нейна майка (Постановление № 4/1961
г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС),
както и се установява от събраните по
делото гласни доказателства, че между ищцата
и починалата е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Фиат Браво“, с рег. № ****** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”.
По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалата
при процесното ПТП е майка на ищцата, с който я е
имала изградена трайна и дълбока емоционална връзка, нейната възраст към
момента на смъртта й. Следва да се отчете и емоционално състояние на ищцата
след загубата на родител. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че
загубата на майка е тежка емоционална травма, както и че това страдание не може
да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не
предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди,
настъпили за ищците, то следва да се приеме, че справедливото обезщетение е в
размер на по 120 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата
е предприела пресичане в неосветената част на денонощието, без да се съобрази с
движението на приближаващия автомобил. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие пострадалите лица са извършили противоправни
действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма
пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В чл. 114 от закона е
предвидено, че на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост. От
приетата по делото писмени и гласни доказателства и съдебно автотехническа
експертиза се установява, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на
неосветено място, в непосресдствена близост до
приближаващия се автомобил, като вещото лице посочва, че това е една от
причините за настъпване на ПТП. Следователно направеното възражение за съпричиняване се явява основателно. С оглед на
обстоятелството, че вещото лице посочва, че навлизането на пешеходеца на
пътното платно при несъобразяване на правилата за движение е било една от
причините за настъпване на ПТП, то степента на съпричиняване
следва да бъде определена в размер на 1/2 или определеното обезщетение следва
да бъде определено в размер на 60000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 780
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в която сума е включена сумата от 600 лева платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят на
ответника сумата от 458,50 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1800 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и като е
съобразена платената от ищцата сума от 600 лева, както и сумата от 200 лева –
възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Н.Н.Д.
сумата от 2796 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.С.Н., ЕГН-**********,***, сумата от 60 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка
й М.П.Н., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 31.10.2015 г. от С.И.М., водач на лек автомобил Фиат Браво“, с рег. № ******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/06115002123667, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 31.10.2015 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 60000 лева до предявения размер от 200 000 лева – неимуществени вреди
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.С.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 780 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК В.С.Н., ЕГН-**********,***
да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - ******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 458,50 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 2000 лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от иска и платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. Н.Н.Д., ЕГН-**********, с адрес ***,
полуетаж 4, офис 4 сумата от 2796 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: