Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 11952
по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ***ООД
срещу срещу В.Н.К., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответника дължи сумите, както следва: 1003.68 лева /хиляда и три лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за
паричен заем № 2720742 от 05.01.2017 год., сключен с ***, като задължението е
прехвърлено на заявителя ***ООД н. 01.09.2017 год. приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 08.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 152.01 лева /сто петдесет и два лева и една стотинки/ – договорна
лихва, начислена за периода от 07.02.2017 год. до 04.11.2017 год., сумата от
785.70 лева /седемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ –
неустойка за неизпълнение на задължение, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
18675/2017г. на ВРС.
Ищецът излага, че вземането
е възникнало по Договор за
паричен заем № 2720742 от 05 януари 2017 г. между ***АД като заемодател и
В.Н.К. като заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Излага, че подписвайки договора
за паричен заем, заемателят удостоверява, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Ищецът твърди, че е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от
01 септември 2017 г.
между ***АД, ЕИК ***и „***, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза н. „А***
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът твърди, че сгласно сключения договор за заем, заемодателят се е
задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в
общ размер на 1100 лв., а последният усвоява цялата
сума веднага след сключване на процесния договор, с
което заемодателят е изпълнил задължението си. Със сключване на договора
страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият
заем на ответника по Договор за паричен заем 2568087. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като процесният договор има
сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща
остатъка от заемната сума по договора. В.Н.К. се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 1284,1 лв., ведно с договорната лихва
на 10 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 128,41 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва).
Ищецът твърди, че по договора за паричен заем, В.Н.К. е извършвал/а
плащания в общ размер на 215,71 лв., като към
момента дължимата главница е в размер на 1003,68 лв.
Сочи, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор
за паричен заем 2720742 от 05 януари 2017 г. между страните, ответникът дължи
договорна лихва, в размер посочен в договора. Начислена е договорна лихва в размер на 152,01 лв. за периода от 07 февруари 2017 г. -датата на първата вноска до 04 ноември 2017 г. - датата на настъпване на падежа
на договора.
Твърди, че в сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение. Поради
неизпълнение на това задължение му е начислена уговорена неустойка, дължима в размер на 785,7 лв.
Твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 04 ноември 2017 г. -последната падежна дата. Претендира съдебно деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения от съда
особен представител изразява становище за неоснователност на исковете.
Ответникът възразява, че договорът за паричен заем от 05.01.2017 г. е недействителен както и договорните клаузи са нищожни (изначално).
Твърди, че кредиторът не е изпълнил задълженията си да предостави необходимата
информация за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за паричен заем, както и Заемодателя не е
предоставил информация на заемополучателя по
Стандартен европейски формуляр. Възразява срещу недействителност на клаузата за
уговорена лихва и ГПР, поради липсата на информация в договора как е определено
задължението за заплащане на годишен процент на разходи свързани с обслужване,
управление, мониторинг на заема в размер 40,96 % годишно. Счита, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по заема (кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР от 40,96 %).
По отношение на претенцията за законна лихва, начислена от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното му изплащане
възразява, че изискуемостта на вземането за законна лихва не е настъпила с
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради неоснователно
претендиране на предсрочна изискуемост на пълния остатък по заема.
Оспорва в настоящия случай да са уговорени индивидуално условията и
клаузите по процесния договор за заем, нито се
установява възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение. Излага, че заплащането на неустойката е добавено към заплащането
на погасителните вноски, който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. По този начин тази неустойка по същество е допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, надвишаваща в пъти заемната сума. Твърди, че с клаузата на чл. 4 от договора
за заем се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал.
(4) от ЗПК праг на годишния процент на разходите, а
именно петкратният размер на законната лихва. Възразява срещу тази клауза като
неравноправна и недействителна както по арг. на чл. 143, т.
5 ЗЗП, така и по арг. от чл. 26, ал.
(1) ЗЗД, противоречаща на добрите нрави като уговорка във вреда на
потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл.19, ал. (4) от ЗПК.
Оспорва иска като твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
вземането.
Възразява, че представените от ищеца с исковата молба уведомления за цесия
и обявяване на предсрочна изискуемост може да обоснове надлежно упражнено
правото на заемодателя (кредитор) да обяви предсрочна изискуемост на заема.
Възразява, цесията да е породила действие по отношение на длъжника на
основание чл. 99, ал. (4) от ЗЗД, тъй като към момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, същият не е бил уведомен за извършената
цесия. В този смисъл възразява, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита
по Договор за паричен заем №2720742/ 05.01.2017 год. Поради което моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 18675/17 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза н. ***ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, п.к. 1527 срещу длъжника В.Н.К., ЕГН **********,***, за сумите, както
следва: 1003.68 лева /хиляда и три лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 2720742 от
05.01.2017 год., сключен с ***, като задължението е прехвърлено на заявителя ***ООД
н. 01.09.2017 год. приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.12.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 152.01 лева /сто петдесет и
два лева и една стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 07.02.2017
год. до 04.11.2017 год., сумата от 785.70 лева /седемстотин осемдесет и пет
лева и седемдесет стотинки/ – неустойка за неизпълнение на задължение, сумата
от 45 лева /четиридесет и пет лева/ – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, сумата от 36.34 лева /тридесет и шест лева и тридесет и четири
стотинки/ – лихва за забава за периода 05.11.2017 год. до 30.11.2017 год.,
както и сумата от 40.45 лева /четиридесет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и сумата от 50.00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
От представения договор за паричен заем,
сключен на 05.01.2017 г. между "***, като заемодател, и В.Н.К.
като заемател, е видно, че на ищеца е била
предоставена сумата от 1100 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 35%,
ГПР в размер на 40, 96%, общ размер на всички плащания от 1284,10 лева, срок на
заема в месеца: 10, на десет броя месечни погасителни вноски в размер на 128,41
лева последна дата на плащане 04.11.2017г.
С Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
между ***АД и *** ООД, ЕИК ***, вземането е било
прехвърлено в полза н. "***, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договори за заем.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта суми.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. В
случая не са налице предпоставките на чл. 238, ал.2 от ГПК за прекратяване на
делото от съда, нито за постановяване на неприсъствено решение. Съгласно
съдебната практика (напр. определение № 259/25.05.2017 г. по ч. гр. дело №
1436/2017 г. на ВКС, Г.К., ІV Г.О.) не може да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ищеца или производството по делото да бъде прекратено по искане
на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на
предявения иск. Ищецът с платежно нареждане от 17.01.2019г. е внесъл
определения от съда депозит за назначаване особен представител на ответника,
поради което не би могло да се обоснове неподдържане на предявената претенция,
което да аргументира постановяване на неприсъствено решение.
Предвид направените от ответника оспорвания, съдът е
назначил служебно ССЕ, за която ищецът не е внесъл определения депозит и същата
е заличена. С оглед на което ищеца не доказа претенцията си по основание и
размер.
В тежест на ищеца по исковата молба е да
докаже вземането си, поради направеното оспорване на претенцията и с оглед на
бездействието му, съдът намира, че при липса на доказателства в подкрепа на
претенцията му, същата следва да бъде оставена без уважение, като недоказана.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК липсва направено от ответника искане за заплащане на разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу В.Н.К., ЕГН **********,*** иск за приемане на
установено в отношенията между страните, че
В.Н.К., ЕГН **********,***
му дължи сумите, както следва: 1003.68
лева /хиляда и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
незаплатена главница по договор за паричен заем № 2720742 от 05.01.2017 год.,
сключен с ***, като задължението е прехвърлено на заявителя ***ООД н.
01.09.2017 год. приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.12.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 152.01 лева /сто петдесет и два лева и една стотинки/ – договорна
лихва, начислена за периода от 07.02.2017 год. до 04.11.2017 год., сумата от 785.70 лева /седемстотин осемдесет и пет
лева и седемдесет стотинки/ – неустойка за неизпълнение на задължение, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
18675/2017г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия: