Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 29.04.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на пети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като
разгледа докладваното от съдия гр.д. № 13114/2017г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание
чл.226 от КЗ(отм.).
ИЩЕЦЪТ – Д.Н.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Е.Г.П., със
съдебен адрес: ***, твърди, че на 22.05.2014 г., Н.Б.З. управлявал л. а. марка
„Мерцедес”, модел „Ц220 ЦДИ“, с д. к.№ ******* в гр. Пловдив. На кръстовището
между бул. „Любен Каравелов“ и бул. „Руски“ водачът нарушил правилата за
движение по пътищата като навлязъл в платното за движение при наличието на знак
„пресичане на път с предимство“, без да има видимост към лявата лента, по която
се движел той, управлявайки мотоциклет
марка „Сузуки“ с д. к. № *******, при което му отнел предимството и настъпил удар
между двете МПС-та. Навежда, че ПТП е настъпило по изключителната вина на
водача на лекия автомобил, който към момента на настъпване на ПТП е имал
валидна застраховка за риска „гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество. Предвид това намира, че за причинените му при ПТП
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лява ключица и травматичен
оток и кръвонасядане в областта на лявата коленна става, довели до затрудняване
на ежедневното му обслужване и преживяване на физически и психически болки и
страдания, следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество
на основание чл. 226 КЗ(отм.). Претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на главницата. При
условията на евентуалност предявява иск срещу прекия причинител на вредите –
водача на лекия автомобил- с искане
същият да бъде осъден да му заплати посоченото обезщетение, ведно с
претендираната срещу първия ответник законна лихва. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.Е.Р.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от юрисконсулт Е.Т., не оспорва наличието на валиден застрахователен
договор за риска „гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек
автомобил, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у
застрахования при него водач, посочените травматични увреждания и
причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за
съпричиняване от страна на ищеца. Прави доказателствени искания.
ЕВЕНТУАЛНИЯТ ОТВЕТНИК - Н.Б. З.,
чрез особен представител адв. З.П.К. – САК със съдебен адрес:***, кантора 324,
оспорва предявения срещу него иск по основание и размер. Не представя
доказателства и не прави доказателствени искания.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за наличието на валидно
застрахователно правоотношение.
Спори се относно-механизма на настъпване на процесното ПТП; видът, характерът и размерът на
причинените неимуществени вреди; размерът на претендираното обезщетение.
Представени са медицински документи за проведено
лечение на ищеца, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва
да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- ортопед, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил счупване на лявата
ключица и контузия на лявата колянна става. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет
непосредствено след ПТП за 15-20 дни, а също и след сваляне на обездвижваща
превръзка и започване на раздвижване на левия горен крайник за 13-14 дни, болки
с умерен интензитет до около 3-4 месеца след ПТП, след което интензитетът на
болките е намалявал постепенно. Понастоящем ищецът би могъл да изпитва болки и
дискомфорт в лявото рамо при голямо и продължително физическо натоварване, а
също така и болки в лявото коляно при клякане. Проведено е консервативно лечение. На 22 05 2014 г
ищецът е прегледан в болница и след направени рентгенови снимки е установено счупване на лявата ключица и
контузия на лявото коляно. Направен е опит за наместване
на ключицата и е поставена обездвижваща превръзка, която носил около 1,5
месеца. След свалянето й провеждал рехабилитация на лявата раменна става до 17
08 2014 г. За травмата на колянната става е проведено консервативно лечение.
Лечебният период при ищеца е продължил около 3 месеца.
Прието е заключението на АТЕ, според което механизмът на процесното ПТП е
следният: на 22.05.2014г., около 17.30ч.,. по
път
II-79 в гр. Пловдив, по уд. .Любен
Каравелов", в посока към: кръстовище с бул.
„Руски“ се движи л.а. „Мерцедес" с pег.№ *******, управляван от
Н.З.. Времето е в светлата част на денонощието ясно и с нормална
видимост, пътната настилка е асфалтова, суха без дупки
и неравности. Водачът на л.а. „Мерцедес" спира
преди кръстовището на пътен знак Б1 за посоката си
на движение, за да се огледа за приближаващи ППС, движещи се с предимство по бул. „Руски". Оглеждайки се, той вижда отляво преди кръстовището
спрял на спирка на градския транспорт автобус, както и
друг неидентифициран автомобил, който,
изпреварвайки автобуса, подава сигнал
и предприема завиване надясно по ул. „Любен Каравелов". Водачът на л.а. „Мерцедес", възприемайки завиващия надясно автомобил
и намиращия се все още далеч от кръстовището автобус, преценява, че може да премине през
кръстовището и предприема навлизане в него. В същото време по
бул. „Руски покрай автобуса и зад завиващия по ул.
„Любен Каравелов" лек
автомобил към кръстовището се движи мотоциклет „Сузуки" с
рег.№ *******, управляван от Д.Н.. Водачите на
л,а. .„Мерцедес" и мотоциклет „Сузуки" се възприемат в момент, в който лекият
автомобил е навляуьл в кръстовището и е препречил пътя на мотоциклета. Двамата водачи с оглед да избегнат настъпването на ПТП предприемат действия, като водачът на. „Мерцедес" дава газ, за да ускори автомобила
за
по-бързо изтегляне на
кръстстовището, а
мотоциклетистът натиска спирачки и отклонява мотоциклета надясно
с цел да премине зад лекия автомобил Следствие на тези си действия същите успяват да избегнат настъпването на ПТП между тях,но мотоциклетист при така предприетата маневра губи контрол върху управлението
на мотоциклета и пада на лявата си страна на пътното платно на бул.“Руски"
непосредствено след като е преминал зад лекия автомобил. Водачът на л. а. „Мерцедес“,
чувайки падането на мотоциклетиста спира автомобила
си и отива да провери за състоянието на пострадалия, а след това го откарва в болница
за преглед. От заключението на
вещото лице инж. З. е видно, че причина за настъпване на процесното ПТП са
субективните действия на водача на лек автомобил марка „Мерцедес", модел
„Ц220", с д. к. № *******. Същият се движел по път II-79 в гр..
Пловдив по ул. „Любен Каравелов" в посока към кръстовище с бул.
„Руски", като при навлизането си в кръстовището - въпреки наличето на
пътен знак Б2 и липсата на видимост към движението по главния път, по който се
движел ищецът, създал предпаставки за настъпването на процесното ПТП.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на
увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и
застраховател.
Не се спори за настъпването на ПТП, при което е
пострадал ищецът. Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно
правоотншение.
Оспорва се механизма на ПТП с оглед възражението на
ответниците за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, размера
на претендираните обезщетения с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които
същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е
установено по несъмнен начин от заключенията на АТЕ.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в
резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното
действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. По делото се установи, че от действията на деликвента ищецът е
получил счупване на
лявата ключица и контузия на лявата
колянна става. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет
непосредствено след ПТП за 15-20 дни, а също и след сваляне на обездвижваща
превръзка и започване на раздвижване на левия горен крайник за 13-14 дни, болки
с умерен интензитет до около 3-4 месеца след ПТП, след което интензитетът на
болките е намалявал постепенно. Отчитайки травматичните увреждания на ищеца,
срокът на възстановяване, както и отчитайки най-вече установената практика
на САС да увеличава винаги определените от първоинстанционния съд обезщетения,
настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 20 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да
се отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се
счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят.
Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение
за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично
задължение до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на
адв.възнаграждение приема, че
адв.възнаграждение е в размер на 1130лв. При
това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски ––
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част
от исковете ответникът има право на 115.38лв.
от 500 лв.(345 лв. възнагр. за юрисконс.).
Понеже съдът счете
главният иск за основателен, предявеният при условията на евентуалност иск с
правно основание 226 КЗ(отм.) срещу ответника Н.Б. З. следва да се остави без
разглеждане. Съгласно задължителната практика на ВКС на евентуалния ответник
следва да бъдат присъдени направените разноски по делото. Такива не са стори, но
на евент. ответник е назначен особ. представител, чието възнаграждение е
заплатено от бюджета на съда, поради което ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сторените разноски за особен представител.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800лв., както и 450лв. възнаграждение за вещи
лица.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.Е.Р.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от юрисконсулт Е.Т.,
да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Е.Г.П., със
съдебен адрес: ***,
по иск с правно
основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, заедно със законната лихва
върху тази сума от 22.05.2014г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000
лв. (двадесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 26 000лв.(двадесет и
шест хиляди лева).
ОСЪЖДА „З.Е.Р.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от юрисконсулт Е.Т., да
заплати на адвокат Е.Г.П., със съдебен
адрес: ***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1130
лв.(хиляда сто и тридесет лева).
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
евентуално предявения иск от Д.Н.Н., ЕГН
**********, чрез адвокат Е.Г.П., със съдебен адрес: ***, против Н.Б. З., чрез особен представител адв. З.П.К. – САК
със съдебен адрес:***, кантора 324, с правно основание чл.226 от КЗ(отм.).
ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН **********, чрез
адвокат Е.Г.П., да заплати
на „З.Е.Р.” ЕАД,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от юрисконсулт Е.Т., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 115.38 лв.(сто ипетнадесет лева и
тридесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН **********, чрез
адвокат Е.Г.П., със съдебен адрес: ***, да заплати по сметка на СГС направените разноски по делото в размер
на 1 000 лв.(хиляда лева) за
възнаграждение на особен представител на евентуалния ответник.
ОСЪЖДА „З.Е.Р.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от юрисконсулт Е.Т.,
да заплати на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 800лв.(осемстотин лева), както и 450лв.(четиристотин
и петдесет лева) разноски за възнаграждение за вещи лица
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: