Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело
№ 2565 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.А.А. срещу Решение №
20268861 от 04.12.2020 г., постановено
по гр.д. № 31367/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти
състав, с която се обжалва изцяло решението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, като са
изложени съображения за това.
Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което да се признае за установено в отношенията между Д.А.А.
и Р.И.Б., че делът на ищцата от придобитото по време на брака имущество -
съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод с Решение № III-84-192 от 11.06.2015г.
по гр.д. № 18540/2015г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав, е в размер
на 80% (осемдесет процента) за ищцата и 20% (двадесет процента) за ответника.
Претендира присъждане на направените в хода на настоящото
производство съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Р.И.Б. оспорва въззивната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение.
Претендира разноски, направени пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема
за установено следното:
С Решение № 20268861 от 04.12.2020 г., постановено по гр.д. № 31367/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, е отхвърлен искът с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, предявен от Д.А.А. против
Р.И.Б. за определяне на по-голям дял, в размер на 80% за
ищцата и 20 % за ответника, от придобитата по време на брака им и прекратена с
развод съпружеска имуществена общност, като неоснователен.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, районният съд е осъдил ищцата да
заплати на ответника сумата от 4045 лв. – разноски за първата инстанция, и е
оставил без уважение искането на ищцата за присъждане на сторените от нея
разноски.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
приел, че безспорно е установено по делото, че бракът между страните е сключен
на 22.08.1999 г., прекратен е с развод на 11.06.2015г., като е продължил около
шестнадесет години и от него е родено на ***г. детето С.Р.Б.. По време на
брака, през 2004г. и 2006г. са придобити четири недвижими имота на стойност
съответно 662 лв., 5000 лв., 1855 лв. и 100 000 лв.
СРС е приел, че значение за съвместния принос на
съпрузите има цялата продължителност на брака, като искът не може да бъде
уважен на база факти от изолиран период, през който е придобит конкретен имот,
единият от съпрузите е останал без работа или през който детето е посещавало
определено училище. Приел е, че искът за определяне на по-голям дял от
придобитото по време на брака имущество се основа на всички факти от брачния
живот на съпрузите.
При анализ на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че не е
установено приносът на ищцата значително да превишава този на ответника, както
и че не е установено имотите, придобити в режим на СИО по време на брака, да са
закупени със средства на ищцата, както и направената от нея инвестиция в ремонт
на същите, преимуществено тя да е полагала грижи в домакинството, в т.ч.
финансови, както се навежда в исковата молба.
Приел е, че от заключението по изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че доходите на ищцата за периода
22.08.1999г.-11.06.2015г., т.е. през времето на сключения между страните брак,
е в размер на 520 182,14 лв., а на ответника - 1 018 770,02 лв. Приел е също, че от заключението по
допълнителната съдебно-икономическа експертиза, имаща за предмет банкови сметки
на страните и извлечения от профила на ищцата в ePay.bg, е установено, че в
него има регистрирани няколко платежни средства, част от които са на името на
ответника, като плащания са правени включително от тях, като не е установено
всички регистрирани платежни средства да принадлежат на ищцата, респ. да
съдържат само нейни средства. Приел е, че от заключението по изготвената повторно
ССчЕ с предмет плащания и тегления от банкови сметки на ищцата, е установено,
че са правени такива за периода 2009г.-2015г. от различни сметки, но за голяма
част не се установява какъв е предметът на плащанията. Приел е, че приложените
по делото извлечения, предмет на експертизите, обхващат конкретен период от
време (2009г.-2015г.), а не целия период от време, в който страните са били в
брачна връзка.
Приел е, че самата ищца е заявила в свое становище /л.424
от делото/, че по нейната сметка от ответника са постъпвали суми, както и че от
м.12.2010г. ответникът се е ангажирал със заплащане на текущите сметки, което е
прието като аргумент в подкрепа на извода за липса на значителен по-голям
принос от страна на ищцата.
Ето защо Софийският районен съд е намерил, че не може да се установи и остава недоказано
твърдението на ищцата, че преимуществено с нейни средства са заплащани битовите
и текущите сметки в семейството. Намерил е и че дори и да се приеме за
установено, че през този период текущите сметки са били заплащани преимуществено
от ищцата, в хода на делото не е установено страните да не са полагали
съвместно грижи за тяхното общо дете. В тази връзка СРС е анализирал
показанията на разпитаните по делото свидетели — двама на страната на ищцата и
двама на страната на ответника, като е приел, че същите са вътрешно
противоречиви по отношение на грижите в домакинството, грижите за отглеждането
на детето, вложените в ремонт средства и кой е заплащал последните. СРС е отчел
и заинтересоваността на разпитаните на страната на ищцата свидетели, предвид
родствената им връзка с нея - баща и сестра. Като краен извод
първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е ангажирала категорични доказателства
за наличие на неин по-голям или изключителен принос в придобитите по време на
брака имущества, поради което е отхвърлил предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че неправилно съдът
е възприел, че от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза не
се установява какъв е предметът на плащанията, извършени от банковите сметки на
ищцата в периода 2009 - 2015 г. , тъй
като от заключението на повторната съдебно-счетоводната експертиза се
установявало, че плащанията, извършени от ищцата на пос терминал са за
хранителни стоки; облекло, обувки, козметика; ваканции, почивки; за дома; за
зъболекар и лекар в периода от 01.09.2009 г. до 31.05.2015г., като са цитирани
кредитни карти по техните номера и издател. Същевременно не се установявало
ответникът да е правил подобни разходи по време на брака.
Неправилно първоистанционният съд бил възприел и
доказателствата, че банковите сметки на ищцата обхващат само периода от 2009 до
2015 г., тъй като в процесния период ищцата имала разплащателна сметка с
дебитна карта, с посочен номер и издател,
от месец май 2004 до месец
ноември 2009 г.
По делото ищцата представила като писмено доказателство
Банкова референция издадена от „Райфайзен банк България“ АД, от която било
видно, че за периода от 01.05.2004 г. до 01.11.2009 г. дебитните и кредитните
обороти по разплащателната сметка на ищцата в лева са съответно 289.301,56 лв.
и 298.301,47 лв.
В нарушение на съдопроизводствените правила, при
постановяване на решението първоинстанционният съд не взел предвид нито това
писмено доказателство, нито представените доказателства относно банковите
сметки на ищцата в периода от 2009 г. до 2015 г. Не било взето предвид и
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. По този начин
решаващият състав допуснал грубо процесуално нарушение, тъй като не посочил
всички събрани по делото доказателства, нито обсъдил същите в цялост и не изложил
аргументирано мотиви защо приема едни факти за установени, а други не. Съдът не
обосновал също защо отказва да кредитира изцяло или отчасти някои от приетите
по делото доказателства.
Съдът игнорирал обстоятелството, че в в периода 2013г. - 2015г. ищцата предоставила
на ответника самостоятелна кредитна карта, издадена към нейната кредитна карта
Айкарт, като ответникът нееднократно използвал същата за осъществяване на
различни свои плащания. Всички задължения от ползваната от ответника кредитна
карта били осчетоводявани от Айкарт на името на ищцата и тя погасявала същите,
като титуляр по основната кредитна карта.
Описаните по-горе доказателства, както и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза в тази част необосновано били игнорирани от
съда.
Наведени са и доводи, че първоинстанционният съдебен
състав извършил погрешна интерпретация и достигнал до погрешни правни изводи и
при преценката на показанията на свидетелите по делото, като не били
кредитирани свидетелите на ищцата в частта относно грижите за домакинството,
ремонта на недвижимите имоти и грижите за детето. Кредитирани били единствено
показанията на свидетелите на ответника, като същите били тълкувани от съда
неоснователно изцяло в полза на ответника, без решаващият състав да отчете
противоречието между тях и другите гласни и писмени доказателства по делото.
Излага се, че съдът допуснал процесуално нарушение и като
не допуснал поискания трети свидетел от ищцата, което искане било направено
своевременно в първоинстанционното производство и с чиито показания щели да се
изяснят обстоятелства относно вложените средства и труд по отношение на
придобитите недвижими имоти по време на брака, полаганите грижи и разходваните
средства за семейството и домакинството, както и че Д.А. не е разпилявала
семейно имущество по време на брака и не е обременявала същото с нейни лични
дългове.
Излага се, че неправилно първоинстанционният съд приел, че „не се установява имотите, придобити
в режим на СИО по време на брак, да са
закупени със средства на ищцата, както и направената от нея инвестиция в ремонт
на същите“.
Отново в нарушение на съдопроизводствените правила и тук
решаващият състав не обсъдил и взел предвид поредица от доказателства,
представени от ищцата, установяващи нейния значително по-голям принос в
придобиване на посочените недвижими имоти, закупени по време на брака, което в
съвкупност с останалите пороци на съдебния акт, довело до порочно решение по
същество на спора.
Излагат се и доводи, че формално и едностранчиво СРС
анализирал и доказателствата относно полаганите от страните грижи за тяхното
общо дете, като неправилно приел, че по делото не било установено „страните да
не са полагали съвместно грижи за
тяхното общо дете.“
Излага се, че съгласно доказателствата по делото
преимуществено ищцата се грижила за детето - за неговото отглеждане,
възпитание, образование и издръжка.
Твърди се също, че първоинстанционният съд извършил
процесуално нарушение и като не обсъдил доказателствата, съгласно които ваканциите
и почивките, на които е ходило семейството по време на брака, също са заплащани
от ищцата.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза за
периода от 01.09.2009 г. - до 31.05.2015 г. ищцата заплатила сума в размер на
6.496,47 лв. за ваканции и почивки за семейството. Също така по делото били
представени поредица от писмени доказателства, установяващи разходите на
семейството за ваканции и почивки, заплатени от ищцата, отделно от посочените в
експертизата - на обща стойност 5.834,62 лв. за периода от 2006 до 2011 г. или
в периода от 2006 до 2015 г. ищцата заплатила сума в размер на 12331,09 лв. за
ваканции и почивки на семейството.
От страна на ответника по делото не били ангажирани
доказателства, от които да е видно, че той е правил разходи за семейството във
връзка с ваканции и почивки по време на брака.
С оглед установяване приходите на ищцата по време на
брака, по делото било представено потвърждение за приходи от онлайн продажба на
нейни акции в Майкрософт, от което било видно, че на 21.12.2009 г. ищцата е
реализирала приходи в размер на 26.249,71 щатски долара бруто или 26.231,04
щатски долара нето (такса за транзакцията в размер на 18,67 щатски долара) от
продажба на акциите си. Посочените по-горе суми били използвани от ищцата за
нуждите на семейството и домакинството, както и за придобитото от страните
имущество. Оспорване на тези твърдения не били направени от ответника в хода на
производството, а посочените по-горе доказателства нито били обсъдени от съда,
нито били взети предвид при постановяване на съдебното решение.
Видно от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства безспорно се установявало, че ищцата Д.А. има явен и
значителен принос в придобиването на имуществото - съпружеска имуществена
общност, тъй като по време на цялата продължителност на брака с ответника Р.Б.
тя вложила значително повече средства, работа в домакинството и грижи за
семейството от ответника. За разлика от ответника, който спестявал приходите си
в лични банкови сметки, ищцата винаги влагала получаваните от нея доходи и
спестяванията си за нуждите на домакинството и семейството, в т.ч. за покупка
на имуществото - съпружеска имуществена общност, за ремонта и обзавеждането на
имотите. Излага се, че по време на целия си брак с ответника поемала работата в
домакинството и грижите за семейството и детето, като тя работила от самото
начало на брака, за да може семейството да бъде финансово обезпечено, като
наред с това била грижовна домакиня и майка,
а в случаите, когато се налагало
да пътува по работа, грижите за поддържане на домакинството и тези за детето били
поемани от майка й и сестра й, като от м. септември 2009г. майка й заживяла в
същата къща, но на друг етаж. Твърди се,
че по време на целия брак преимуществено ищцата се грижила за детето - за
неговото отглеждане, възпитание, образование и издръжка, като същата винаги
изпълнявала добросъвестно и отговорно задълженията си на съпруга, осигурявала на
ответника спокойна среда за професионална реализация и отдих, а по време на
претърпените от него операции, полагала непрестанни грижи за възстановяване и
стабилизиране на здравето му.
Настоящият съд намира така наведените доводи във
въззивната жалба за неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, при прекратяване на
съпружеската имуществена общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК съдът
може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако
приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Допустимо е да бъде определен по-голям дял в полза на единия съпруг от общото
имущество, в случай че той докаже, че има значително по-голям принос в
придобиване на същото.
Основен принцип за
имуществените отношения на съпрузите при законовия режим по чл. 21 от СК е
общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос
вещни права и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената общност
- чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос не е само
материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа
в домакинството.
Според т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на
Върховния съд не е налице основание за определяне на по-голям дял от общото
имущество по реда на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), когато и
двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно
разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и
доходи са осигурявали благополучието на семейството. Основанието за изменяване
на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само
чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка
и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на
децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се
труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса
в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. На
преценка подлежи и фактът дали съпругът не е работил, без да е бил
нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства.
Ищецът по иска по чл. 29, ал. 3 от СК следва да докаже
своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на
никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като
законодателят е равнопоставил всички форми на принос.
Преценката се
извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е
съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на
приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася
за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да
сочи на изключителност (така и Решение
№ 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г., І ГО на ВКС).
С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд, след
преценка на доказателствата по делото, е приел, че няма основание приносът на
ищцата в придобиването на общото имущество да се счете за значително по-голям
от приноса на ответника.
Между страните не е
спорно, а и се установява, че
бракът между тях е сключен на 22.08.1999 г., прекратен е с развод на 11.06.2015 г., като е продължил около шестнадесет
години. От брака има едно родено на *** г.
дете – С.Р.Б., понастоящем пълнолетна. По време на брака, през 2004 г. и 2006 г. са
придобити четири недвижими имота на стойност съответно 662 лв., 5000 лв., 1855
лв. и 100 000 лв. Придобитите по време на брака имоти, в режим на СИО са следните:
1/ Поземлен имот в с. Микре, общ. Угърчин, обл. Ловеч, с площ от 486
/четиристотин осемдесет и шест кв.м., съставляващ имот планоснимачен № 362
/триста шестдесет и две/, II /три/, в квартал 28 /двадесет и осем/, ведно с
построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от
56.00 /петдесет и шест/ кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда със
застроена площ от 82.00 /осемдесет и два/ кв.м., навес със застроена площ от
33.00 /тридесет и три/ кв.м., при граници: улица, имот II-361, улица, имот IV-363, съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 137, том VI, per. No 6328, дело № 579 от 2004г. на нотариус Цветослав Лазаров, вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 138 с район на действие Ловешки районен
съд;
2/ Поземлен имот, находящ се в гр. Банкя — Столична община, с площ по
графични данни от 820 кв.м. осемстотин и двадесет квадратни метра/, за който по
регулационния план на гр. Банкя, квартал „Вердикал”, одобрен със Заповед № 310
от 12.07.1976г. е отреден имот планоснимачен номер 755 /седемстотин петдесет и
пети/ от квартал 21 /двадесет и първи/ по плана на кв. „Вердикал” - гр. Банкя,
при съседи на имота по нотариален акт: улица, Стефанка Григорова и от две
страни В.Г.В., и при съседи по скица: улица, УПИ XII-694, УПИ XVI-395 и УПИ XI-754, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том I, per. № 2384, дело N 92 от 2004г. на нотариус Е.З.,
вписана под per. № 432 в регистъра на Нотариална
камара — гр. С. *** действие Районен съд гр. С.;
3/ Недвижим имот, находящ се в гр. Банкя, местност кв. „Вердикал и
представляващ поземлен имот без планоснимачен номер с площ от 35 /тридесет и
пет/ кв.м., придаден съгласно действащия регулационен план към урегулиран поземлен имот XII-755 /дванадесети, отреден за имот е планоснимачен
номер седемстотин петдесет и пет/, целият с площ от 855 /осемстотин петдесет и
пет/ кв.м. от кв. 21 /двадесет и едно/, при граници по АОС и скица на
прехвърляния имот: IV-694 /четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин
деветдесет и четири/, урегулиран поземлен имот XI-754 единадесети, отреден за имот с планоснимачен
номер седемстотин петдесет и четири/ и останалата част от урегулиран поземлен
имот XII-755 /дванадесети, отреден за имот с планоснимачен номер седемстотин петдесет и
пет съгласно Договор за продажба на недвижим имот по реда на ЗУТ от
02.06.2006г., сключен със Столична община, представлявана от кмета Б.М.Б.;
4/ Недвижим имот, намиращ се в гр. С.,*** (седемстотин петдесет и две) № 12
(дванадесети), бивше наименование „*******(двадесет и четвърти), а именно:
двуетажна жилищна сграда, състояща се от: първи жилищен етаж със застроена площ
от 103 кв.м. (сто и три квадратни метра), състоящ се от три стаи, хол, кухня,
баня-тоалетна и входно антре, при граници на етажа: от четири страни - двор,
отдолу избени помещения, отгоре - втори жилищен етаж; втори жилищен етаж със
застроена площ от 158 кв.м. (сто петдесет и осем квадратни метра), състоящ се
от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения; избени помещения (мазе) и таван,
заедно с цялото дворно място, в което е построена сградата, съставляващо
Урегулиран Поземлен имот XII-12 (дванадесети, отреден за имот планоснимачен
номер дванадесет) от квартал 92 (деветдесет и две) по плана на град С.,***,
целият с площ от 485 кв.м. (четиристотин осемдесет и пет квадратни метра), при
съседи по скица; улица, УПИ XI- 11, УПИ II-13, УПИ XVIII-15 и УПИ XVII-16, съгласно Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 104, том I, per. № 2499, дело № 91 от 2006г. на
нотариус В.М., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 074 и с район
на действие Софийски районен съд.
Настоящият съд намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че
от движенията по банковите сметки на ищцата в периода 2009-2015 и банковата
референция, издадена от Райфайзенбанк за дебитните и кредитните обороти в
периода 2004-2009 може да се направи извод, че доходите и плащанията на ищцата
през този период безспорно са били използвани за нуждите на семейството,
доколкото сумите в тази банкова сметка ***сякакви различни основания,
като ищцата не е доказала, че всяко теглене или плащане е било извършено за
нуждите на семейството и липсата на възражение от страна на ответника, не
означава, че съдът следва да приеме това твърдение за безусловно.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че по делото безспорно е
доказано, че ищцата е плащала през еРау всички текущи сметки за домакинството
за период от повече от 11 години (от август 1999 до декември 2010 г.), което не
било взето предвид от СРС, тъй като от допълнителната съдебно-икономическа
експертиза е установено, че по време на брака разходите за режийните нужди на
семейството са правени през еРау, като независимо, че регистрацията е била на
името на ищцата, същата е правила плащания до голяма степен чрез банковите
сметки, собственост на ответника в Райфайзенбанк и е
осъществявала плащания от тях. Вещото лице е установило, че за периода 12.2000
- 06.2015 г. разходите за вода, ток, газ, топлофикация, кабелна, телефони и
други е в общ размер 49 365.06 лв., от които с платежни средства Radoslav Bosev
2, radko, radko2013 е платено за битови сметки 26 505,69 лв. и още 8 971,87 лв.
с платежно средство RBB/РББ (т.е. Райфайзен банк където е сметката на ответника).
Правилно първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че значение за съвместния принос на съпрузите има цялата
продължителност на брака, като искът не може да бъде уважен на база факти от
изолиран период, през който е придобит конкретен имот, единият от съпрузите е
останал без работа или през който детето е посещавало определено училище. Искът
за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество се
основа на всички факти от брачния живот на съпрузите. Поради изложеното
ирелевантно е обстоятелството, че съобразно приетата експертиза за периода
01.05.2004 г – 02.06.2006 г. доходите на съпругата-ищец, в размер на 58671.45
лв., са по-високи от тези на съпруга -ответник – 16297.81 лв., в това число
неоснователни са възраженията на въззивницата в тази насока. Още повече че
получените доходи представляват само една от формите, чрез които ищецът следва
да докаже своя по-голям принос. Значителността на приноса, която е основание за
определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и
означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. Приносът се изразява в
осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На никой от тези
проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение
на всеки от съпрузите в брака е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно
своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството
и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Значителността на
приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се отнася за всичките
му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на
изключителност. При преценката на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от
формите на приноса за сметка на друга, тъй като и законодателят е равнопоставил
всички форми на принос /арг. от решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. №
4874/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС /. Определянето на приноса на всеки от съпрузите не може да се извърши по
математически начин чрез съпоставяне само на доходите на всеки от тях и то само за
определен, кратък период от брака, а като се отчетат всички конкретни обстоятелства
относно полаганите грижи за децата и семейството, работа в общото домакинство,
помощ в работата на другия съпруг и др.
Неоснователни са и твърденията на въззивницата - ищца, че се е грижила в
значително по-голяма степен за детето, родено по време на брака, тъй като това
не се е потвърдило от никой от разпитаните свидетели по делото. Св. М.-П.е
посочила при разпита й в открито съдебно заседание, проведено на 28.03.2018 г.
пред СРС, че „доколкото й е известно“ Д. е заплащала таксите за училищата, но
свидетелката е заявила, че и двамата като родители са се грижили за детето. Д.
често отсъствала – около 5-6 пъти била в командировка, като в грижите за детето
участие вземали и свидетелката, и майката на Д. и свидетелката. Св. И. е
посочил в същото съдебно заседание, че имал наблюдения за два месеца, когато
живял в къщата на страните, че сутрин г-н Б. карал детето на училище, като от
училище Софи се връщала с такси, докато учила в Немска гимназия. От тези
свидетелски показания безспорно се установява, че всеки от родителите е полагал
грижи за детето, като няма как да се приеме, че преимуществено някой от
родителите е полагал повече или по-малко грижи за детето. Отделно от това, впечатление
прави, че родителските права върху детето са възложени на въззиваемия-ответник
с Решение № 197012/18.08.2017 г., постановено по гр.д. № 64794/2016 г., което
от своя страна също води до извода, че е полагал грижи и през време на брака за
детето си (л. 138 от първоинстанционното дело).
Освен гореизложеното, настоящият състав намира,
че ищцата не е доказала по-голям принос и по отношение единствено на
придобитите по време на брака доходи. Аргумент за това е
заключението на същата експертиза /стр.695/, от което е видно че през целия
период, в който страните са се намирали в брак, а именно 22.08.1999 г. - 11.06.2015 г., доходите на ответника са били значително по-високи.
Ищцата е реализирала доходи в
размер на 520 182,14 лв., а ответника - 1 018 770,02 лв. Следва да се има
предвид, че релевантният период относно доходите, които всяка една от страните
е реализирала, е именно периода на целия брак, а не произволно избран, откъслечен
период от брака. Отделно от това, прави впечатление и че имотът, находящ се в гр. С.,***, е бил придобит и чрез два договора за цесия
/стр.133; 136/, по които цесионер е лицето Р.Б.. По никакъв начин не се установява,
че средствата за закупуването му са набавени преимуществено от ищцата. В тази
връзка правилна е и преценката на проверяваната инстанция, че ищцата не е
доказала, че с преимуществено нейни средства са закупени имотите, придобити по
време на брака, както и че има по-голям принос.
Неоснователни се явяват и оплакванията относно
изводите на първоинстанционния съд, че ищцата не е доказала по-големия свой
принос при ремонта, оборудването и обзавеждането на придобитите по време на
брака недвижими имоти. В тази връзка настоящият съд намира, че обстоятелството,
че Д.А. е сключвала договорите с фирмите-изпълнители и че тя е заплащала и за
ремонтните дейности на имотите, не установява по никакъв начин, че средствата,
с които са заплащани тези дейности, са придобити изцяло от нейни доходи, доколкото
и двете страни са получавали доходи по-време на брака.
Не се установяват данни за преимуществено участие на
ищцата в тези дейности и от събраните гласни доказателства.
Св. А., баща на ищцата, е посочил, че от разговорите с
работниците, които ремонтирали къщата в Горна баня, чул, че Д. е много
взискателна и всичко „дирижирала“.
От показанията на свидетеля И. обаче, който е довършил
ремонта на къщата, се установява, че същият е заплащал материалите с парите,
които г-н Б. му е предоставял като срещу заплащането по ремонта му давал
бележки.
С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е
приел, че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията, възложени им с чл. 18 СК от 1985 г., при действието на който е сключен бракът им и чл. 17 СК от 2009
г., в сила при прекратяване на брака, като съобразно своите възможности,
здравословно състояние и доходи са осигурявали благополучието на семейството,
грижили са се за отглеждането, възпитанието и издръжката на роденото от брака
дете.
Когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл.
21, ал. 2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството и при
липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед
особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при
преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29,
ал. 3 СК (така Решение № 136 от
11.07.2016 г. по гр.дело № 607/2016 г., І Г. О. на ВКС), но такива
обстоятелства категорично не са установени по делото, като страните имат и дете
от брака. Нещо повече, установено е, че доходите на съпруга-ответник, придобити
през целия период на брака сумарно са по-високи от тези на ищцата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е
правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивницата няма право на
разноски.
Такива
се следват на въззиваемия, като съдът осъжда Д.А.А. да заплати на Р.И.Б. сторените разноски в производството по в. гр.
дело № 2565/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен
брачен състав, в размер на 2400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20268861/04.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 31367/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти
състав.
ОСЪЖДА
Д.А.А., ЕГН **********, да заплати на Р.И.Б., ЕГН **********,
сторените разноски в производството по в. гр. дело № 2565/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав, в размер на
2400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.А.А., ЕГН
**********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.