Р
Е Ш Е Н И Е
№
295/5.6.2017г..
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VI
състав, в открито съдебно заседание на четвърти май, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
212 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 405 от Кодекса на
труда /КТ/.Образувано
е по
жалба на Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик, представляван от
директора д-р Н. Р. П., чрез адвокат К., против точка 1 и точка 5 от
принудителната административна мярка, дадена с Протокол ФА №
1700752/22.02.2017г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.
В жалбата и
в изявлението на процесуалния представител адвокат К. се твърди, че оспорените
предписания са нищожни, тъй като Дирекция“Инспекция по труда“Пазарджик не може
да решава правни спорове и да дава
задължителни указания как да се прекрати трудовото правоотношение, при
евентуалност се изтъкват съображения за незаконосъобразност на предписанията.
Поддържа се тезата, че при издаването им е нарушен материалният закон. Моли
съда да прогласи нищожност на т. 1 от ПАМ и алтернативно да отмени
предписанията по т. 1 и т. 5 като незаконосъобразни.
Ответникът,
представляван от юрисконсулт П., взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че правилно контролният орган
е констатирал, че трудовото правоотношение на служителя е следвало да бъде
прекратено към 31.12.2016г., тъй като работникът едностранно без предизвестие е
посочил, че иска да се прекрати трудовото правоотношение, като образуваното
дисциплинарно производство е неотносимо, тъй като заповедта за дисциплинарно
наказание не е връчена. В тази връзка счита, че предписанията по т. 5 са
правилни, тъй като на работника следва да му бъде надлежно оформена трудовата
книжка и съответно предоставена.
Заинтересованата
страна – А.Б., счита, че жалбата на Центъра за спешна медицинска помощ е
неправилна.
След като се
запозна с твърденията, изложени в жалбата, и становищата на страните, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна - адресат на оспорения
административен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Установено е
по делото, че при извършена проверка на 10.02.2017 г. от органи на ДИТ -
Пазарджик е констатирано нарушение на трудовото законодателство от страна на
жалбоподателя. За отстраняване на така констатираните нарушения и на
основание чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ са
дадени процесните предписания по т. 1 и
т. 5 от протокола. Предписано е работодателят в точка 1 да издаде
заповед, с което да удостовери прекратяване на трудовоправните отношения с
А.Ш.Б. на длъжност медицински фелдшер във Филиал Спешна медицинска помощ гр.
Велинград, който е филиал на Спешна
медицинска помощ гр. Пазарджик, след подадено заявление от Б. с вх. № ЧР08-3432/22.12.2016г.
на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда поради придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 31.12.2016г., съгласно чл. 128а,
ал. 3 от Кодекса на труда. Предписанията по точка 5 са работодателят да върне
предоставената трудова книжка при прекратяване на правоотношението с А.Ш.Б. с
вписани данни, свързани с прекратяването срещу подпис и с отбелязване на датата
на предаване в дневника за издаване на трудови книжки.
Към
административната преписка по издаване на оспорените предписания,
административният орган е представил доказателства за компетентността на
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“гр. Пазарджик, издали оспорените
точки на предписанията, Заповед № РД-09-4/03.08.2016г. на Директор на
ЦСМП-Пазарджик, два броя докладни, молби от А.Б., писма от кореспонденция между
ЦСМП-Пазарджик към А.Б., известия за доставяне, болнични листове, копие на
трудова книжка.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на
изискването на разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, съдът
формира следните правни изводи. Съгласно чл. 404, ал.
1, т. 1 от Кодекса на
труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните
последици от тях Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и
нейните органи могат да прилагат принудителни административни мерки,
представляващи задължителни предписания до работодателите и длъжностните лица.
По своята правна природа тези предписания са индивидуални административни
актове по смисъла на чл. 21 от АПК.
Съгласно чл. 405 от КТ тези
принудителни административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Волеизявлението за налагане на оспорените предписания е обективирано в
писмена форма. Издадено е от материално и териториално компетентни лица -
контролни органи при Дирекция „Инспекцията по труда“ гр. Пазарджик. Настоящият
състав счита същите за валидни и без пороци във формата.
В акта се
съдържат изложени правните и фактическите основания за издаването му. Видно от
съдържанието на Протокол ФА № 1700752/22.02.2017г., издателят
на административния акт се е позовал изрично на констатираните от него
нарушения на трудовото законодателство, които е описал. Оспореният акт съдържа
изложени мотиви, които са ясни, непротиворечиви и кореспондират с направеното
административно разпореждане. Не се установи при издаването на оспорените
предписания да е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила. Протоколът е редовно връчен.
За
изясняване на въпроса досежно законосъобразността на предписанията следва да се
прецени спорният по делото момент дали
трудовото правоотношение между ЦСМП-гр. Пазарджик и А.Б. следва да бъде
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда или по силата
на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Правото на А.Б. да му се прекрати
трудовия договор без предизвестие, като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е едно
субективно преобразуващо право в качеството му на работник, което се упражнява
чрез едностранно волеизявление, в писмена форма, отправено до работодателя. По
делото е налично подаденото заявление от Б. с вх. №
ЧР08-3432/22.12.2016г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този случай прекратяването на трудовия договор следва да
настъпи след момента на получаване на заявлението, при придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. А.Б. е предложил прекратяването да се
счита от 31.12.2016г.
Ответникът е получил подаденото от
Б. заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, с което той
едностранно е прекратил договора, считано от 31.12.2016г., поради което
правилно административният орган е отчел, че следва да се издаде заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Посоченото от жалбоподателя
дисциплинарно производство не влияе на този извод. Съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното
наказание се смята за наложено, респ. трудовото правоотношение - прекратено, от
деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното
получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. За да бъде осъществен юридическият факт, пораждащ правото на работодателя
едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор поради наложено на
работника или служителя дисциплинарно наказание уволнение, това наказание
трябва да е наложено. Наказанието се смята за наложено от деня, в който е
връчена на работника или служителя заповедта за неговото налагане или от деня
на нейното получаване, когато тази заповед е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. Преди това връчване няма наложено дисциплинарно наказание
уволнение, поради което няма осъществен релевантен юридически факт и няма
възникнало право на работодателя едностранно и без предизвестие да прекрати
трудовия договор. По
делото не е доказано надлежно връчване, респ. получаване на заповедта за
дисциплинарно наказание от А.Б., поради което уволнителна Заповед №
РД-09-4/03.08.2016г. на Директор на ЦСМП-Пазарджик, на която се позовава оспорващият, не е породила никакво
правно действие и не е прекратила трудовото правоотношение. До момента на
връчване на предписанията, Заповед № РД-09-4/03.08.2016г. на
Директор на ЦСМП-Пазарджик не е надлежно връчена и получена. Следва да се отбележи, че дори заповедта да бъде надлежно
връчена на Б., същата би породила прекратителното си действие, ако към този
момент трудовото правоотношение не е било вече прекратено на друго основание. В
случая такова друго основание за прекратяване е налице, а именно – заявление на
А.Б. по чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ.
Констатираното до тук не предполага наличието на трудовоправен спор. Няма
наложено дисциплинарно наказание, съответно няма прекратено трудово
правоотношение по реда на чл. 330, ал. 2,т. 6 от КТ. Заявено е прекратяване на
трудовото правоотношение от А. Б. по реда на чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ с
писмено заявление без предизвестие. Работодателят дължи произнасяне по него за
прекратяване на трудовото правоотношение. След като няма наложено дисциплинарно
наказание, то следва работодателят да предприеме действия по прекратяване на
трудовото правоотношение по заявеното.
Предвид установеното настоящият съдебен
състав счита, че правилно и законосъобразно Дирекция „Инспекция по труда“-гр.
Пазарджик, чрез съответните компетентни служители, е издала предписанието по
точка 1.
Предписанието по т. 5 на ПАМ е
свързано с констатираната законосъобразност на точка 1 от същата. След
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят следва да върне
предоставената трудова книжка при прекратяване на правоотношението с А.Ш.Б. с
вписани данни, свързани с прекратяването срещу подпис и с отбелязване на датата
на предаване в дневника за издаване на трудови книжки съгласно чл. 6, ал. 2 от
Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж и чл. 350, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Крайният
извод на съда е, че наложената принудителна административна мярка в т. 1 и т. 5
на
Протокол ФА № 1700752/22.02.2017г. на служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик, е съобразена с
материалноправните разпоредби и е съответна на целта, която преследва закона с
постановяването на актове от категорията на процесния. Изводите на административния
орган за наличие на нарушения на трудовото законодателство, съответно дадените
за тях предписания в т. 1 и т. 5, са правилни и съответни на закона.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че обжалваният административен акт, в
съответната оспорена част по т. 1 и т. 5, е законосъобразен - издаден е от
компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби, на които се основава, и е съобразен с целта на закона - да се
осигури надлежно прекратяване на трудовото правоотношение.
Жалбата се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Воден от
горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Център за спешна медицинска помощ – гр. Пазарджик,
представляван от директора д-р Н. Р. П., чрез адвокат К., против точка 1 и
точка 5 от принудителната административна мярка, дадена с Протокол ФА №
1700752/22.02.2017г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия:/п/
ОТМЕНЯ решение № 295 от 5.06.2017 г.
по адм. д. № 212 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пазарджик и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ задължителните предписания по т. 1 и 5 от протокол ФА № 1700752 /
22.02.2017 г., дадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по
труда" – Пазарджик, на Център за спешна медицинска помощ –
Пазарджик, в качеството му на работодател на
А. Ш.
Б.от Пазарджик, обл. Пазарджик.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик да заплати на Център
за спешна медицинска помощ – Пазарджик, разноски за двете
инстанции в размер на 1125 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.