Р Е Ш Е Н И Е

  

№   ............

 

      05.11.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Петя Антова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2002 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от С.М.П. ***, ЕГН **********, чрез адв. М.М. от *** против НП № 20-3391-000148/15.05.2020г. на *** РУ към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление от процесуалноправно и материалноправно естество. В заключение се моли съда за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. М.М., която излага подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. 

Ответникът по жалбата – *** РУ към О.н.М. ***, редовно призован, не се представлява, както и не ангажира становище по предмета на делото. 

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

            ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

            РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

           

На 21.04.2020г. около 13:00 часа длъжностни лица при Второ РУ към О.н.М. – свидетелите Х.Г.М. и Х.Н.П. –  констатирали, че жалбоподателят С.М.П., като неправоспособен водач на МПС – лек автомобил „Пежо 206” с рег. № ***, собственост на Л.Ц.В. от *** – движейки се на път ІІ-35, км.10+537, с посока на движение гр. Ловеч управлява горепосоченото МПС, като същевременно е посочено „без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/”.

Горното установили длъжностните лица при Второ РУ към ОДМВР-Плевен – актосъставителят Х.Г.М. и свидетеля Х.Н.П., като за установеното в съставения АУАН нарушение М. вменил на С.М.П. нарушение на чл.150 от ЗДвП. Актът бил съставен в отсъствие и предявен на жалбоподателя, но същият не го подписал, като отказа на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен по надлежния ред, чрез подписа на свидетеля С. В.С.. Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят е административнонаказан за нарушение чл.150 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Х.Г.М. и Х.Н.П. които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. В показанията си двамата свидетели си спомнят в детайли конкретната ситуация и извършените нарушения и ги описват подробно. Свидетелските показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно: НП № 20-3391-000148/15.05.2020г. на *** РУ към О.н.М. ***№ 561260 от 21.04.2020г. на л.4-6 от делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

НП Е ИЗДАДЕНО ПРИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, ВОДЕЩИ ДО НЕГОВАТА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ. СЪОБРАЖЕНИЯТА НА СЪДА СА СЛЕДНИТЕ:

 

С НП № 20-3391-000148/15.05.2020г. на *** РУ към О.н.М. ***, на жалбоподателя С.М.П. е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Една от горните хипотези, предвидени в  санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е посочена и в нормата, визирана като състав на нарушението, а именно тази на чл.150 от ЗДвП. Съгласно последната: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“.

Посочена е в АУАН, както и в НП като нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Същевременно както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на НП е отразено, че ж-лят е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, без да е уточнено от коя категория.  Т.е. в НП са компилирани две хипотези: тази на нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и тази на нормата на  150, ал.1 от ЗДвП, на всяко от които съответства и различна санкционна разпоредба - чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП или чл.177, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП. Т.е. от една страна административно-наказващият орган е направил конкретно описание на констатираното административно нарушение, като е посочил, че ж-лят е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, но това описание е при несъобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН тъй като е несъответно нито на посочената като нарушена норма, нито на санкционната такава, които са свързани със забраната за управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Същевременно АНО е посочил, че ж-лят е управлявал МПС без да е правоспособен. Налице е недопустима компилация на разпоредби, с което е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице да разбере за какво нарушение е санкционирано и да организира ефективно защитата си. Същите нарушения на процесуалните правила са допуснати и в съставения АУАН, като са пренесени в издаденото въз основа на него НП.

На следващо място при съставянето на АУАН са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Съдът споделя аргумента на процесуалния представител на жалбоподателя за ненадлежно предявен и връчен АУАН, съставен в отсъствие на жалбоподателя, което е възможно единствено и само в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност за съставяне на  акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил поканен за съставянето на акта. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно ал.2 „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не  се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие.” Нормата на чл.40 от ЗАНН е императивна и урежда реда и начина  за съставяне на АУАН. В случая обаче, при съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй като посочената разпоредба на чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствието на нарушителя, ако последният е бил поканен за съставянето на акта и не се яви, или не може да бъде намерен. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставянето на акта. Правилно твърди процесуалният представител, че само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

В конкретния случай по делото липсват доказателства ж-лят да е бил търсен от страна на актосъставителя и да не е бил открит. На 21.04.2020г., т.е. 10 дни по-късно без никакви доказателства, че ж-лят е бил поканен за съставяне на АУАН, е бил съставен такъв в негово отсъствие, видно от показанията на свидетелите полицейски служители, като същевременно е посочено, че е отказал да го подпише.

 

Други нарушения на процесуалните правила съдът не откри, но анализираните по-горе намира за достатъчни за отмяна на НП като незаконосъобразно без разглеждането му по същество.

 

Предвид гореизложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-3391-000148/15.05.2020г. на *** РУ към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя С.М.П. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                                                   

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: