Решение по дело №326/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от Ю. М. М., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адвокат С. К. от АК – [област], със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: [населено място], [адрес], против Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката Ю. М. М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Жалбоподателката Ю. М. М. заявява в жалбата, че счита, постановеното Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за незаконосъобразно, поради което го оспорва в законно установения срок. Излага съображения за това, като счита, че е неправилен изводът на директора на ТП на НОИ - Кърджали, въз основа който е приел, че Ю. М. М. няма изискуемия 15 години осигурителен стаж по чл.68, ал.З от КСО, както и че неправилни са и изводите на по-горестоящия административен орган, въз основа на които не е зачел периодите на майчинство и безработица на заявителката за общо 5 год., 03 мес. и 28 дни, а именно от 08.12.1978 год. до 01.01.1979 год., от 04.09.1980год. до 04.11.1981 год., от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год. и от 10.03.1983 год. до 23.03.1987 год., за „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като според жалбоподателката пенсионният орган изцяло е игнорирал приложението на относимите за настоящия случай разпоредби на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в пълно противоречие с нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО.

Жалбоподателката сочи, че по силата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че в този смисъл приложимата материалноправна разпоредба към спорните по делото периоди е нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), съгласно която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.), се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Сочи също, че към релевантния период е действала и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), предвиждаща, че времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП, както и че действащо към периода е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Предвид това жалбоподателката счита, че както по отменения ЗП, така и по сега действащия КСО, майчинството се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, а такова право е признато към процесния период и на неработещата майка. Излага довод, че в горния смисъл е и сега действащата нормативна уредба, като законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 -3 от КСО. Сочи, че съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете и че в същия смисъл е нормата на чл.38, ал.3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), както и че по силата на чл.9, ал.7, предл.2-ро от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, като за тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

На следващо място в жалбата е възпроизведено съдържанието на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, въвеждащ дефиницията за „действителен стаж“, като в тази връзка се твърди, че периодът на майчинство до 31.12.1999 г., през който лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия, като се сочи, че в същия смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС, изразена в посочените в жалбата съдебни решение. Предвид изложеното, жалбоподателката с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ю. М. М. против Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като върне преписката за ново произнасяне. Направено е и искане да бъдат присъдени на жалбоподателката направените разноски по делото.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката Ю. М. М., с постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител – адв.С. К. от АК - [област], която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на доверителката и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на решението, в законоустановения срок. Моли да бъдат присъдени на жалбоподателката направените по делото разноски, възлизащи в размер на 500 лева, за договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, подадена от Ю. М. М., като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е получено лично от пълномощник на жалбоподателката – адв.С. К., срещу подпис, на датата 02.08.2024 год., което обстоятелство саморъчно е отбелязано от упълномощения адвокат на задната страница на писмо с Изх.№1012-116-232#2/02.08.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7, стр.2/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-160#1 от 12.08.2024 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 10-ия/десетия/ ден, след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на десетия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта и от лице – адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените към административната преписка документи, жалбоподателката Ю. М. М. от [населено място], [адрес], [община], [област], няколко пъти е заявявала отпускане на пенсия по българското законодателство, като най-напред е подала заявление с Вх.№2113-08-1989 от 21.10.2019 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.76-л.77/, с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявление са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея осигурителен стаж, сред които е и Удостоверение за родените от майката Ю. М. М. деца, с Изх. №*** от *** год., издадено от [община], [област]/л.69/, в което са посочени с трите им имена и ЕГН, четири родени от нея деца.

По повод това заявление, ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2140-08-43 от 29.01.2020 год./л.33/, с което на жалбоподателката Ю. М. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж.

Впоследствие, жалбоподателката е подала ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с Вх. №2113-08-1751 от 29.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.52-л.53/, като към същото това заявление са приложени удостоверителни документи за придобит осигурителен стаж, които не са били представени при предходното заявление за отпускане на пенсия.

С Разпореждане №2113-08-1751#4 от 15.12.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали/л.43/, отново е отказано отпускане на заявената от жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, като отново мотив за постановения отказ е липсата на придобит минимум 15 години действителен осигурителен стаж.

На 29.05.2023 год., жалбоподателката Ю. М. е депозирала заявление с Вх.№2178-08-19 от 29.05.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.39-л.40/, с което е поискала отпускане на социална пенсия за старост, която пенсия, с Разпореждане №5/прот. №N01203 от 31.05.2023 год./л.34/, ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали е отказал да отпусне, поради това, че лицето не отговаря на необходимите условия по чл.89а, ал.1 от КСО.

На 28.03.2024 год., жалбоподателката Ю. М. М. е подала в ТП на НОИ - Кърджали поредно, четвърто, заявление за отпускане на пенсия с Вх.№2113-08-492 от 28.03.2024 год./л.31-л.32/, с което отново е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По повод това заявление е издадено Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.25/, с което, на жалбоподателката Ю. М. М. за пореден път е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както следва: от ІІ-ра категория труд - 00 год., 01 мес., 00 дни; от III-та категория - 19 год., 10 мес., 18 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 19 год., 11 мес. и 18 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 13 год., 11 мес. и 20 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 28.03.2024 год., жалбоподателката Ю. М. М. е имала навършена възраст – 70 години, 10 месеца и 06 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 70 години, 10 месеца и 06 дни, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2024 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (36 години и 06 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 67 години за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че времето от 08.12.1978 год. до 01.01.1979 год., от 04.09.1980 год. до 04.11.1981 год., от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год. и от 10.03.1983 год. до 23.03.1987 год., на основание чл.9, ал.7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане на дете като неработеща майка, с календарна продължителност от 05 години, 03 месеца и 28 дни, както и че периодите на майчинство и безработица, с продължителност общо от 05 година, 11 месеца и 28 дни, въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателката Ю. М. М. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.68, ал.3 от КСО, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – [област] е било получено от пълномощник на жалбоподателката Ю. М. М., срещу подпис, на датата 24.04.2024 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.27/. Против същото е била подадена в срок жалба от жалбоподателката Ю. М., до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-232 от 08.05.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.23/, в която е изложила доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в нейна полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателката, неправилно с обжалваното разпореждане периодите на майчинство, с продължителност от 5 години, 03 месеца и 28 дни, не са й зачетени за действителен осигурителен стаж. В жалбата Ю. М. М. е заявила, че отказвайки й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО, пенсионният орган изцяло е игнорирал относимите за случая норми от КСО и НПОС, като в тази връзка е поискала обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно и да се разпореди отпускане на исканата пенсия.

По повод тази жалба, с Решение №2153-08-116 от 10.06.2024 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали/л.20-л.21/, е отменено Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ю. М. М., а заявлението на жалбоподателката с Вх.№2113-08-492 от 28.03.2024 год., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е оставено без разглеждане, като производството по същото прекратено. Това Решение №2153-08-116 от 10.06.2024 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали е обжалвано по съдебен ред от Ю. М. М., като по повод жалбата й е било образувано административно дело №248/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали, по което дело е постановено Определение №911 от 10.07.2024 год./л.11-л.12/, с което е било отменено Решение №2153-08-116 от 10.06.2024 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали и преписката е била върната на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по същество по жалбата на Ю. М. против Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Няма данни съдебното определение да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила на 23.07.2024 год., видно и от поставения щемпел на последната страница на същото/л.12, стр.2/.

Така, в изпълнение на горното съдебно определение, е издадено и оспореното Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ю. М. М. против Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в жалбата.

В мотивите към това решение, административният орган е описал установените факти в хода на производството, като е посочил, че при преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателката няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 67 години, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните в жалбата доводи е, какъв е размерът на действителния осигурителен стаж на жалбоподателката Ю. М. М. и достатъчен ли е същият за отпускане на заявената пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в решението е прието, че отговорът на този последен въпрос следва да е отрицателен.

В решението е посочено, че за разлика от хипотезата на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, където освен навършване на определена възраст се изисква и наличие на определен осигурителен стаж, в ал.3 на в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попадал и настоящия случай, законодателят предвидил за придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто осигурителен, като дал определение на използваното понятие „действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид така посочената легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги по различен начин, като е посочено, че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски, като е прието, че от изложеното може да се обобщи, че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж.

На следващо място, в мотивите е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж и че законодателя изрично допълнил кои периоди въпреки, че не са действително отработени, следва да се включат в посочената хипотеза - това е времето, през което лицата са отбивали редовната си военна служба и периода по чл.7 от ЗПГРРРЛ (ДВ, бр.8 от 25.01.2023 г.). В тази връзка, в контекста на изложеното е прието, че не може да се зачете за действителен стаж времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3/три/-годишна възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за безработица; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др., като се излага и довод, че в случай, че законодателят считал, че периода, през който неработещите майки са гледали децата си, следва да се признава за действителен стаж, щял да включи и този текст при направеното преди няколко месеца допълнение на КСО. Посочено е, че доказателство за това разбиране и смисъла, който е вложел законодателят, било отхвърленото от 49-ото Народно събрание на 26.07.2023 год. предложение за изменение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО относно периода, през който неработещите майки са гледали децата си, да се зачита за действителен осигурителен стаж, като според органа разграничението, което се прави между работещи и неработещи майки било ясно и разбираемо и следвало да се прилага в смисъла, който законодателя е вложил в него.

По-нататък в решението е отбелязано, че в обжалваното разпореждане не е зачетено за действителен осигурителен стаж времето, през което жалбоподателката е била в майчинство, като видно от описа на осигурителния стаж на Ю. М. М., приложен към пенсионното й досие, това бил периода от 08.12.1978 год. до 01.01.1979 год., с продължителност 00 години, 00 месеца и 23 дни, за първо дете, периода от 04.09.1980 год. до 04.11.1981 год., с продължителност 01 година, 02 месеца и 00 дни, за второ дете, периода от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год., с продължителност 00 години, 00 месеца и 22 дни и периода от 10.03.1983 год. до 26.02.1984 год., с продължителност от 00 години, 11 месеца и 16 дни, и двата за трето дето, и периода от 26.02.1984 год. до 23.03.1987 год., с продължителност 03 години, 00 месеца и 27 дни, за четвърто дете, всичките зачетени съгласно Удостоверение за родените от майката деца, Изх.№***/*** год., издадено от Общинска администрация - [община], като е посочено, че от пенсионния орган е прието, че през тези периоди Ю. М. е била неработеща майка, предвид на това, че същите тези периоди не фигурират в издадените й удостоверителни документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и служещи за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране.

В мотивите е посочено, че с Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 год. (Обн., ДВ, бр.101/1967 год.) за насърчаване на раждаемостта, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 год., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца и че с т.9, ал.4 и 5 на ПМС №61/1967 год., на жените майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи, с удостоверението за раждане се зачита за трудов стаж времето: при първо дете - 12 месеца, при второ дете - 14 месеца, при трето дете - 18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца.

На следващо място, в решението са изложени мотиви, че редът за зачитане на трудов/осигурителен стаж за раждане и отглеждане на малко дете от неработеща майка след 03.07.1984 год. е уреден в допълнената разпоредба на чл.3ж, ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта, обн., ДВ бр.51 от 29.06.1984 год., в сила от 03.07.1984 год. и чл.354, т.6 от Кодекса на труда (обн., ДВ бр.27 от 1986 г.), като е посочено, че съгласно цитираните норми, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, времето за отглеждане на дете до тригодишната му възраст, се зачита за трудов стаж. Изложен е и довод, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО, като предвид на това е направен е извод, че правилно било твърдението в жалбата, че периодът на майчинство следва да се зачете за осигурителен стаж, но с оглед всичко изложеното по-горе било пределно ясно, че това време не следва да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

По-нататък в мотивите се сочи, че периодът, през който жените не са били наети и са родили и гледали децата си, се приравнява на трудов стаж, т.е. това е приравнен трудов стаж, а не същински такъв и че този стаж се приравнява на трудов стаж, както се приравнява и периодът на получаване на парично обезщетение за безработица и периодът, през който лице се е обучавало във висше учебно заведение и е закупило този период по реда на чл.9а, ал.1 от КСО, т.к. противното би означавало, че на жена, която отговаря на изискванията за възраст по чл.68, ал.3 от КСО, следва да се отпусне пенсия, ако тя е родила и отгледала 5 и повече деца, без да има и един ден трудов /осигурителен стаж и че следователно, пенсионният орган трябва да отпусне пенсия за трудова дейност, без реално да е полаган труд от заявителката, което било в разрез с дуxa и разума на закона за намиране на баланс между интересите на осигурените лица и съблюдаването на принципите на осигурителната система. В мотивите е отбелязано, че между впрочем, тези лица биха имали право на персонална пенсия по реда на чл.7, ал.2, т.2 от НПОС, съгласно която, право на персонална пенсия имат жените, навършили възрастта по чл.68, ал.3 от КСО и родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст, но на основание чл.7, ал.3 от НПОС, законодателят изрично изисквал лицата по ал.2, т.2 и т.3 да имат и действителен осигурителен стаж най-малко 3/три/ години, като това изискване съществувало още от влизането в сила на НПОС, т.е. от 01.01.2000 год. Направен е извод, че ако безрезервно бъде признат за действителен стаж периодът на неработеща майка, която е гледала новороденото си дете, то тогава разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и ал.3 от НПОС губила всякакъв смисъл.

По повод последните аргументи на жалбоподателката, изложени в жалбата, които препращат към чл.17 и чл.47 от Конституцията на Република България и съгласно тълкувателно Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на Конституционния съд на Република България, административният орган е намерил за нужно да посочи, че именно в това тълкувателно решение се обосновавало правото на законодателя да уреди конкретно ползването на платен отпуск преди и след раждане (т.10, последен абзац от решението) и че в чл.47, ал.2 от Конституцията на РБ било уредено принципното положение на особената закрила на жената - майка. Изложен е довод, че там било посочено, че тя има право на отпуск, ако е осигурена и на социални помощи, ако не е осигурена (т.13 и 14 от решението) и следователно, съществувала разлика между осигурените и неосигурените майки, както относно техните права на обезщетение, така и относно стажа, който следва да им се зачита, като от това е изведен и извод, че при всички случаи времето, през което неработеща майка е гледала детето си, ще се зачете за трудов стаж и за осигурителен стаж, но няма да се зачете за действителен осигурителен стаж.

Предвид изложеното, горестоящият административния орган е приел, че като не е зачел периода от 5/пет/ години, 11/единадесет/ месеца и 28/двадесет и осем/ дни, през който Ю. М. М. е била неработеща майка и е получавала парично обезщетение за безработица, пенсионният орган правилно е определил действителния й осигурителен стаж, в размер на 13 години, 11 месеца и 20 дни. Посочено е, че при липсата на някоя от установите в условията на кумулативност предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая наличието на действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както било сторено и в случая.

По тези съображения, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърлил жалбата срещу него.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

В съответствие с разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.

Решението е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.

Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от Удостоверение за родените от майката деца, с Изх.№*** от *** год., издадено от [община], [област]/л.69/, жалбоподателката Ю. М. М. е родила четири деца, като първото от тях е Д. Р. Й., с [ЕГН], второто е Б. Р. Г., с [ЕГН], третото е Ф. Р. С., с [ЕГН] и четвъртото е Ш. Р. М., с [ЕГН].

Предвид това и предвид установените данни по преписката, в т.ч. и от Опис на осигурителния стаж на Ю. М. М., приложен към пенсионното й досие/л.27-л.28/, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали, а и горестоящият административен орган, са приели, че за периодите от 08.12.9178 год. до 01.01.1979 год., за първо дете, от 04.09.1980 год. до 04.11.1981 год., за второ дете, от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год. и от 10.03.1983 год. до 26.02.1984 год., за трето дете и от 26.02.1984 год. до 23.03.1987 год., за четвърто дете, т.е. за период общо от 5 години, 03 месеца и 28 дни, същата е била в майчинство и не е била работеща майка, т.е. имала е качество на „неработеща майка”.

Така, спорен по делото е единствено въпросът, дали този процесен период, описан по-горе, се е признавал за трудов стаж по действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос, според съда, е категорично положителен. Следва в тази връзка да се отбележи, че по силата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че преценката за действителността на спорния в настоящия случай стаж, досежно посочените по-горе два периода, следва да се направи съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 год.

Така, най-напред следва да се посочи, че приложимата материалноправна разпоредба за процесните периоди е нормата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., която норма през целия период на действието си не е изменяна и е регламентирала, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към спорните по делото периоди (от 08.12.1978 год. до 01.01.1979 год.; от 04.09.1980 год. до 04.11.1981 год.; от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год. и от 10.03.1983 год. до 26.02.1984 год.) е било в сила Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 год. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр.2 от 1968 г.), регламентиращо, че времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 год. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца, като съгласно т.9, ал.4 и ал.5 от цитираното постановление, на жените майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи с удостоверението за раждане се зачита времето: при първо дете – 12 месеца, при второ дете – 14 месеца, при трето дете – 18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете – 12 месеца. В същия дух е и т.4 от Инструкция №0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете (обн., ДВ, бр.15 от 1970 г.), действала през процесните периоди, която предвижда, че при раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса на труда на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. В разпоредбите на т.2, ал.1 и ал.2 от Инструкцията е указано, че трудов стаж по т.9, ал. 4 и 5 от постановлението се зачита на жените-майки, които към деня на раждането на детето не работят като осигурени за всички осигурителни рискове, както и когато жената - майка (осиновителка) през отделни етапи на периода на бременността, раждането и отглеждането на детето е работила като осигурена за всички осигурителни случаи, а през други не е работила или е била осигурена само за случай на трудова злополука, се зачита стаж само за периодите, през които жената не е била осигурена за всички осигурителни случаи. По отношение на останалия спорен по настоящото дело период (времето от 26.02.1984 год. до 23.03.1987 год.), действащ е бил Указа за насърчаване на раждаемостта - обн. - ДВ, бр.15 от 1968 год., отм. – ДВ, бр.32 от 2002 год., като според чл.3ж, ал.2, изр.I(първо) от цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3/три/-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0.01 лева месечно, като времето се зачита за трудов стаж. Идентично е съдържанието и на разпоредбата на чл.354, т.6 от Кодекса на труда (в действащата през процесния период редакция), която е гласяла, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3/три/-годишна възраст. Също така, към всички спорни по делото периоди от време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 год. (отм.), според която, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП.

Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп., ДВ, бр.8 от 25.01.2023 г.) от ДР на КСО. Съгласно действащата понастоящем редакция на тази норма, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето, през което неработеща майка е гледала децата си (период с обща продължителност от 05 години, 03 месеца и 28 дни - времето от 08.12.1978 год. до 01.01.1979 год., от 04.09.1980 год. до 04.11.1981 год., от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год., от 10.03.1983 год. до 26.02.1984 и от 26.02.1984 год. до 23.03.1987 год., за отглеждане на родените от нея първо, второ, трето и четвърто дете), не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Тезата, поддържана от пенсионния орган не може да бъде споделена, тъй като в духа на изложеното по-горе е и сега действащата уредба. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство, и преди и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, във второто й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст.

С оглед цитираната нормативна уредба се налага един безспорен, според настоящия съдебен състав извод, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, противно на приетото от пенсионния орган на ТП на НОИ – Кърджали, а и от горестоящия му административен орган. Впрочем, следва да се отбележи, че незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж драстично нарушава разпоредбите на чл.17 и чл.47, ал.2 от Конституцията на Република България, предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на жените майки с тези на полагащите труд жени, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на Конституционния съд на Република България.

При така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателката Ю. М. М. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 28.03.2024 год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж на неработеща майка по време на майчинство, която, обаче, явно не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия му административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, такова, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане за трудов и осигурителен стаж на времето, през което неработеща майка е била в майчинство, поради което, този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и последователната и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен съд/в т.см. - Решение №1023 от 01.01.2016 г. на ВАС по адм. дело №488/2015 г., VI отд.; Решение №6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм.дело №2009/2018 г., VI отд.; Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. №5956/2019 г., VI отд.; Решение №47 от 05.01.2021 г. на ВАС по адм. дело №6669/2020 г., VI отд., Решение №1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. дело №8649/2021 г., VI отд. и много други/, с която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.

След като не е зачел периодите на майчинство на жалбоподателката Ю. М. М., за времето от 08.12.1978 год. до 01.01.1979 год., за отглеждане на роденото от нея първо дете, от 04.09.1980 год. до 04.11.1981 год., за отглеждане на роденото от нея второ дете, от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год. и от 10.03.1983 год. до 26.02.1984 год., за отглеждане на роденото от нея трето дете и от 26.02.1984 год. до 23.03.1984 год., за отглеждане на роденото от нея четвърто дете, т.е. за период с обща продължителност от 05 години, 03 месеца и 28 дни за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите материалноправни разпоредби на закона. 

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от Ю. М. М., с инвокираните в нея оплаквания, се явява доказана и основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от Ю. М. М., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателката Ю. М. М., целия период, с продължителност от 05 години, 03 месеца и 28 дни, през който същата е била в майчинство за родените първо, второ, трето и четвърто дете /от 08.12.1978 год. до 01.01.1979 год., за първо дете, от 04.09.1980 год. до 04.11.1981 год., за второ дете, от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год. и от 10.03.1983 год. до 26.02.1984 год., за трето дете и от 26.02.1984 год. до 23.03.1984 год., за четвърто дете/, след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката Ю. М. М., с постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], изразена в подадената жалба против административния акт и поддържана и в съдебно заседание от процесуалния й представител, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 08.08.2024 год./л.6/. Следва да се отбележи, че този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с действащата към датата на сключване на този договор за правна защита и съдействие, респ. на плащане на договореното адвокатско възнаграждение, норма на чл.8, ал.2, т.2 (изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева, като съдът намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и съдействие.

За дължимите на жалбоподателката Ю. М. М., с постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Ю. М. М., с постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], с [ЕГН], против Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката Ю. М. М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО И

ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката Ю. М. М., с постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], с [ЕГН], е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявление с Вх.№2113-08-492/28.03.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от Ю. М. М., с постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], с [ЕГН], в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. М., с постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], с [ЕГН], направени от нея деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.