Р Е Ш Е Н И Е
№ ........................
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Станчева в.гр.дело № 13724 по описа за 2020 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 146267 от 10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 28129 по описа за 2019 г. на
СРС, 141 състав, е
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „А.К.“ ЕООД,
ЕИК ********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
149 ЗЕ сумата от 812,58 лв. – главница, представляваща стойността на
доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018
г. за имот с код на платеца № Т369388, ведно със
законната лихва, считано от 29.01.2019 г. до окончателното плащане, като
искът е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен размер от
852,42 лв.;
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата
27,63 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2019 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 123,21 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2016 г. до 21.01.2019 г.,
начислена върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, като е
отхвърлен иска за сумата от 4,40 лв., претендирана от ищеца като лихва за
забава за периода от 01.07.2016 г. до 21.01.2019 г., начислена върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
С решението ответникът
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от
608,68 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 71,71 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5368/2019 г.
по описа на СРС, 82 състав.
Недоволен от
постановеното решение в частта, с която исковете
са уважени, останал ответникът в производството, предвид което депозирал
въззивна жалба срещу съдебния акт в посочената
част. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението поради нарушения на процесуалния закон и превратно интерпретиране на
събраните доказателства. Не било установено, че отопляемият обем на имота е
изчислен съгласно проект за това. Искането до въззивния съд е решението да бъде
оменено в обжалваната част, а предявените от ищеца искове – отхвърлени.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва с
доводи за неоснователност. Въззиваемото дружество сочи, че първоинстанционното
решение е законосъобразно и правилно. Заявено е искане за потвърждаване на
решението в обжалваната от ответника част и за присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната от ответника част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, както и несъответствия на дейността на съда с
правилата на процесуалния закон.
По същество въззивният
съд намира, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил доказателствената
тежест между страните по спора.
По исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото е установено, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, като в
тази връзка по делото е приет договор № 25589/369388 от 25.05.2015 г. по
отношение на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „********,
помещение 1. Видно от съдържанието на същия е, че срокът на действие е 5
години, считано от 01.05.2015 г. По делото не са налице данни, а не се и твърди
договорът да е прекратен преди изтичане на срока му, с оглед което и предвид
неоспорване от страна на ответника на договорната връзка с ищеца, съдът намира
това обстоятелство за установено по делото. Ето защо верен е изводът на
първостепенния съд за наличието на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между страните по делото и именно ответното
дружество е длъжник по договорното правоотношение за цената на топлинната
енергия за процесния период.
Договорът е
сключен при публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с решение по протокол № 23/03.08.2007
г. на Съвета на директорите на ищцовото дружество, на основание чл.149, ал.1,
т.3 ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на основание
чл.21, т.4 ЗЕ. В чл.25, ал.3 от тях е предвидено, че отчитането на продадените
количества топлинна енергия се извършва от продавача ежемесечно. В чл.39, ал.2
е регламентирано задължението на продавача в срок до 5-то число на текущия
месец да издаде фактура на купувача за количествата енергия: аванс за текущия
месец в размер на 50 % от потребеното през предходни месец и изравнителна сума
за разликата между начислената топлинна енергия и действително потребената през
предходния месец. В чл. 40 е предвидено задължението на купувача да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача
данъчна фактура, като купувачът има право да предявява възражение за
начислената сума за топлинна енергия в 15 - дневен срок след срока за плащане.
Приложен е сключен
договор № 57/10.2001 г. между „Т.“ ООД и етажната собственост с адрес в гр.
София, бул. „********, по силата на който дружеството се е задължило да
извършва услугата топлинно счетоводство, включваща окомплектовка на
отоплителната инсталация с регулираща и измервателна техника, отчитане и дялово
разпределение на консумираната топлинна енергия по апартаменти и предаване на
резултатите в „Т.С.“ ЕАД за изготвяне на абонатни сметки.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката.
Разпоредбата на
чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1,
т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) определя
като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от ОУ на
топлопреносното предприятие за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия от потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се
заплащат такси в полза на ищцовото предприятие, а последното от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение – в
процесния случай това е „Т.“ ООД.
От страна на
ответника не са представени документи, установяващи погасяване на задълженията,
относими към процесния период. При липсата на данни за извършени плащания от
ответника, които да погасяват задължения от процесния период за топлоснабдения
имот, находящ се на посочения адрес, и липсата на оспорвания по отношение на
останалите правнорелевантни факти, правилно СРС е уважил предявените срещу
ответника искове за сумите, посочени от вещото лице по СТЕ, като отговарящи на
реално изразходвания обем топлинна енергия. Ето защо настоящият състав намира,
че законосъобразно първостепенният съд е уважил претенциите на ищеца до сума в
размер от 812,58 лв.
Доколкото се
установи от експертизата, че третото лице помагач на страна на ищеца - „Т.“ ООД,
действително е извършвало дялово разпределение за процесния имот, то и искът за
главницата за начислени такси за услугата за дялово разпределение за сумата от
27,63 лв. законосъобразно и в унисон с приложените по делото доказателства е
уважен.
Досежно
акцесорният иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият е винаги обусловен от резултата по главния иск. Предвид уважаване
на главната претенция за сумата от 812,58 лв., върху същата правилно е
начислена лихва за забава за времето от 01.07.2016 г. до 21.01.2019 г.
Действително ССчЕ установява дължим размер по-висок от исковия /134,26 лв./, но
в приложение на чл. 6, ал. 2 ГПК законосъобразно претенцията е уважена в цялост
за сумата от 123,21 лв.
Въззивният състав
на съда намира оплакванията на въззивника за допуснати от първия съд
процесуални нарушения и превратно интерпретиране на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства за неоснователни.
Следователно
всички оплаквания, направени с жалбата, са неоснователни, с оглед което същата
следва да се остави без уважение. Първоинстанционното решение в обжалваната от
ответника част при липсата на други доводи, следва да бъде потвърдено.
В частта, с която
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за лихва за
забава върху вземането за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия, е отхвърлен, както и в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ по иска за главница за
доставена топлинна енергия за сумата над 812,58 лв. до пълния предявен размер
от 852,42 лв. решението на СРС е влязло в сила поради необжалването му от страните.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди и в частта за разноските. Неоснователността на въззивната
жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на
разноски за производството на основание чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 ГПК. В
качеството си на въззиваема страна ищецът е подал отговор на въззивната жалба,
в която е изложил конкретни съображения за неоснователност на доводите на
въззивника, релевирани със същата. За единственото съдебно заседание пред
въззивния съд въззиваемото дружество не е представлявано.
Ето защо
настоящият състав приема, че „Т.С.“ ЕАД като въззиваем е представляван в
проведеното пред въззивната инстанция производство, като на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на спора и фазата на производството, протекла без
релевирането на нови доводи и без събиране на доказателства.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146267 от 10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 28129
по описа за 2019 г. на СРС, 141 състав, в частта, в която е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумите както следва:
- на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 812,58 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. за имот с код на платеца № Т369388,
ведно със законната лихва, считано от 29.01.2019 г. до окончателното плащане;
- на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 27,63 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2019 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 123,21 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.07.2016 г. до 21.01.2019 г., начислена върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия, включително в частта на разноските, присъдени на ищеца.
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 50 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението в частта,
в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД по иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, както и в частта, в която е отхвърлен
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ по
иска за главница за доставена топлинна енергия за сумата над 812,58 лв. до
пълния предявен размер от 852,42 лв. е влязло в сила поради необжалването му.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Т.“
ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.