Р Е
Ш Е Н
И Е
№..............
град Шумен, 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 141 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по настоящото дело е образувано по жалба на Д.Д.П. с
адрес ***, против РА №
Р-03000318008182-091-001/18.11.2019г., издаден от Ш.А.С.– началник сектор и Р.М.М.–
гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна,частично
потвърден с Решение № 338/06.02.2020г. на Директора на Дирекция «Обжалване и
данъчно-осигурителна практика» - гр.Варна при ЦУ на НАП,в частта,с която са
определени в тежест на оспорващия Д.Д.П. данъчни задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ за ЕТ в размер на 21 064.64. главница и 7 033.86. лихви за
данъчен период 2012г.,12013г.,2015г. и 2016г.
В жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, само в
частта му, с която са определени данъчни задължения, съставляващи годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен
период 2012г.,12013г.,2015г. и 2016г..
Жалбоподателят
счита, че ревизионният акт страда от недостатък, който не може да бъде саниран, предвид
липсата на надлежно връчване на първоначално издадената заповед за възлагане на
ревизия на оспорващия, в резултат на което крайният акт не може да породи,
предвидените в закона правни последици. Сочи нарушение на основни принципи,
залегнали в ДОПК - принципите на
обективност и на служебното начало.
Твърди, че органите по приходите не са обсъдили обстойно всички
доказателства в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка. Сочи, че
неправилно органите по приходите са приели, че безвъзмездно придобитите имоти е
следвало да се отчетат като извънреден приход, а сделките между него и
свързаните му лица да се отчетат по пазарни цени. Релевира довод, че не са
налице данни за укрити приходи, а ревизиращите органи не са анализирали
подробно критериите по чл. 122, ал.2 от ДОПК. Излага конкретни доводи за всяка от ревизираните години. В тази
връзка и по изложените съображения, отправя искане Ревизионният акт в
обжалваната му част да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде прогласен
за нищожен.
В съдебно заседание оспорващият ,редовно и своевременно
призован,не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно
управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител- гл.юрисконсулт
К.Д.е депозирана молба с рег.№ДА-01-33/05.01.2021год. по описа на ШАдмС,
съдържаща аргументи за допустимост,но неоснователност на оспорването, въз
основа на които е отправено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна
и за потвърждаване на обжалвания ревизионен акт в обжалваната част като
правилен и законосъобразен по подробно изложените в Решение№338/06.02.2020год.
на Директора на ОДОП Варна доводи и съображения. В тази връзка и поради
изложените в гореупоменатата молба,както и в молби с рег.№ДА-01-2605/21.10.2020год.
по описа на ШАдмС и молба с рег.№СД-01-141/30.11.2020год. по описа на ШАдмС
съображения, се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
присъждане в полза на ответника на направените по делото разноски,съставляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер
на1 449.64лв..
Съдът, след анализ и оценка на
събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-03000318008182-020-001/27.12.2018г. на Началник сектор при ТД на
НАП-гр.Варна (л.765 от делото) на основание чл.112 и 113 от ДОПК е възложено
извършването на ревизия на Д.Д.П. с ЕГН ********** с адрес *** 192,с
регистрация като едноличен търговец,самоосигуряващо се лице и осигурител «МОБИДИК-Д.П.»
с адрес ***, която да обхване следните задължения –Годишен авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2012год. до 31.12.2016год. и Данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013год. до
31.12.2016год.Със същата заповед бил определен състава на ревизиращия екип,включващ
Р.М.М.-Гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ю.Г.К.-Инспектор
по приходите както и че ревизията следва да приключи в тримесечен срок от
връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на
03.01.2019г.,видно от прил. на л.767 от делото удостоверение за извършено
връчване по електронен път.
Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000318008182-020-002/28.03.2019г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна
(л.768 от делото), срокът на ревизията бил удължен до 03.06.2019г. Цитираната
ЗИЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 28.03.2019г.,видно от прил.
на л.770 от делото удостоверение за връчване по електронен път.
Със Заповед № Р-03000318008182-023-001/29.07.2019г.
на Началник сектор при ТД на
НАП-гр.Варна (л.68 от делото) производството по извършване на възложената с
първата ЗВР ревизия е спряно на основание чл.34 ал.1 т.4 от ДОПК.Цитираната ЗВР
била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 29.07.2019г. видно от прил. на л.70 от
делото удостоверение за връчване по електронен път.
Със Заповед № Р-03000318008182-143-001/30.10.2019г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна
(л.65) спряното с предходна заповед производство по извършване на ревизия е
било възобновено.Цитираната ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на
04.11.2019г. видно от прил. на л.67 от делото удостоверение за
връчване по електронен път.
След приключване на ревизията
ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03000318008182-092-001/17.06.2019г./л.85
от делото/. Цитираният ревизионен доклад бил съобщен на оспорващия по
електронен път с уведомление за съставен ревизионен доклад на 20.06.2019год. (л.81).
Срещу РД е подадено
възражение вх.№9068/07.11.2019год. и са представени доказателства /л.1 и сл. от
делото/.
С РА№Р-03000318008182-091-001/18.11.2019год.
издаден от Ш.С.надлъжност Началник на сектор ТД на Нап-Варна-възложил ревизията
и Р.М.М.на длъжност Гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията са
установени следните данъчни задължения:за данъчен период от 01.01.2012г- до 31.12.2012год. Годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на 3488.09лв.,внесен данък
354.35лв.,разлика за внасяне от РЛ 3133.74лв.,ведно с лихва в размер на
2085.05лв.;за данъчен период от 01.01.2013год. до 31.12.2013 год. Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на 3702.64лв.,внесен данък
2667.00лв.,разлика за внасяне от РЛ 1035.64лв.,ведно с лихва в размер на 583.85лв;за
данъчен период 01.01.2014год. до 31.12.2014год. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ в размер на 3645.94лв. внесен данък 00.00лв.,разлика за внасяне от РЛ
3645.94лв.,ведно с лихва в размер на1684.96лв.;за днъчен период от
01.01.2015год. до 31.12.2015год. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
внасяне в размер на 0.00лв,внесен данък 1264.00лв.,надвнесена сума от РЛ в
размер на 1264.00лв.;за данъчен период от 01.01.2016год. до 31.12.2016год.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на 16953.47лв.,внесен
данък 58.21лв.,разлика за внасяне от РЛ 16895.26лв.,ведно с лихва в размер на
4364.96лв.,Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013год. за
внасяне в размер на 18-00лв.,внесен данък 0.00лв.,разлика за внасяне от РЛ
18.00лв.,ведно с лихва в размер на 10.15лв.;Данък върху годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014год. за внасяне 294.76лв.,внесен данък
294.76лв.,разлика за внасяне от РЛ 0.00лв.;Данък върху годишна данъна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2015год. за внасяне 442.60лв.,внесен данък 442.60лв.,разлика
за внасяне от РЛ 0.00лв.;Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2016год. за внасяне 389.30лв.,внесен данък 366.82лв.,разлика за внасяне
22.48лв.,ведно с лихва в размер на 5.81лв.Подлежащите на възстановяване,респективно
суми за прихащане,констатирани с РА са в размер на 1264.00лв.Цитраният РА е
връчен по електронен път на задълженото лице на 19.11.2019год.,видно от прил.
Удостоверение за връчване по електронен път /л.69 от делото/.
Недоволен от така издадения РА , Д.Д.П.
го оспорил с жалба, заведена в ТД на НАП-гр.Варна
с вх.№ Ф-338 /06.12.2019г.(л.39). С жалбата, адресирана до Директора на
Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна, бил оспорен горепосоченият РА само в
частта за определяне дължимите задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
за ЕТ,като са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
относно върчването на първата заповед за възлагане на ревизия,като
жалбоподателят счита,че невръчването й
на нейния адресат води до невъзможност тя да породи предвидените в закона правни
поседици,без значение дали е връчена последваща ЗВР.Твърди,че органите по
приходите не са обсъдили обстойно всички доказателства в съвкупност и логическа
взаимовръзка,Сочи,че неправилно органите по приходите са приели,че безвъзмездно
придобитите имоти е следвало да се отчетат като извънредни приходи,а сделките
между него и свързани лица да се отчетат по пазарни цени,както и че не са налице
данни за укрити приходи,а ревизиращите не са анализирали подробно критериите по
чл.122 ал.2 от ДОПК.Излага конкретни доводи за всяка от ревизираните години.Счита,че
са нарушени основни принципи на ревизионното производство-обективност и служебно
начало,обуславящи прогласяването на обжалвания РА за нищожен или отмяната му
като незаконосъобразен.
С Решение по жалба срещу
Ревизионен акт № 338/06.02.2020г., издадено от Изпълняващия длъжността директор
на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна (л.23), решаващият орган потвърдил РА
03000318008182-091-001/18.11.2019 в частта, с която са установени дължимите от Д.Д.П.
задължения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за
данъчен период 2012год.,2013г.,2015г. и 2016г. в общ размер на
21 064.64.,ведно с лихва върху сумата в размер на 7033.86лв. и изменил гореупоменатият РА в
останалата му част досежно задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчен период 2014г.,като установил
задължения в размер на 3070.02лв. главница и 1418.80лв. лихви .
Решение № 338/06.02.2020г. било
съобщено на Д.Д.П. по електронен път на 07.02.2020г., видно от приложеното
удостоверение за връчване по електронен път (л.22).
Несъгласен със същото, с жалба
вх.№ ДА-01-676/25.02.2020г. по описа на ШадмС,изпратена по пощата на
21.11.2020год.,видно от пощенското клеймо на прил. на л.20 от делото пощенски
плик, Д.Д.П., оспорил РА в частта му, с която е потвърден РА и са му определени
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчен период 2012год-2016год.
/изкл. 2014г./. в размер на 21 064.64лв. главница и 7 033.64лв. лихви.
Въз основа на цитираната
жалба е образувано настоящото съдебно производство пред Административен
съд-гр.Шумен.
В хода на съдебното производство
ответната страна е представила административната преписка по издаване на
оспорения РА и по преценка на съда е допусната и назначена служебно съдебно –
счетоводно-икономическа експертиза (ССчИЕ),но поради невнасяне на определения
от съда депозит за вещо лице от страна на оспорващия,с определение от
23.02.2021 год съдът ,на осн.чл.253 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК отменил
определението си от 12.01.2021год. за допускате и назначаване на ССчИЕ и
постановил,че делото следва да се реши при приложение разпоредбата на чл.161 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до
компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване
на РА.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В
настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите. Решение№338/06.02.2020год.,с което е потвърден РА в
обжалваната му част е постановено от надлежно оправомощено лице, съгласно прил.
Заповед№ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017год. /л.32 от делото/ на Изп.директор на НАП-А.А.К., изпълняваща
длъжността директор на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП,като отсъствието на
титуляра е удостоверено съгласно прил. на л.33 от делото Заповед за
командироване№290/03.02.2020год. на Гл.секретар на НАП.
Същият е
издаден в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120,
ал.1 от ДОПК.
При
постановяването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,рефлектиращи върху постановения краен РА в обжалваната чу част. В тази
връзка съдът намира за неоснователни доводите на оспорващия за реализирано
съществено нарушение на чл.113 ал.2 и ал.3 във вр. с чл.112 ал.1 от ДОПК,съставляващи ненадлежно връчване на ЗВР на ревизираното
лице, обуславящо нищожността на обжалвания ревизионен акт.
Съгласно чл. 112
ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. В чл.
113 ал. 1 от ДОПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа съответната
ЗВР. Нормата на чл. 113 ал. 2 от ДОПК предписва връчването на ЗВР на
ревизираното лице. За да узнае за наличието на висящо ревизионно производство,
императивната разпоредба на чл. 113 ал. 2 от ДОПК изисква задължителното
връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването й до знанието на лицето
достига вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия,
като по този начин ревизираният субект е информиран за органите, извършващи
ревизията, обхвата на ревизията, срока на ревизията. Невръчването на първата
ЗВР на нейния адресат или ненадлежното връчване води до невъзможността тя да
породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може
да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива
по друг начин ревизионното производство.
Съобразно разпоредбите на чл.113 ал.2 и ал.3 от ДОПК, невръчването на
първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно производство на
ревизирания субект, представлява съществено нарушение,обуславящо извода за нищожност на РА, с
който ревизията е приключила. Без значение за този краен извод е дали на лицето
е била връчвана последваща ЗВР, след като същата няма самостоятелно значение, а
е пряко обвързана с ЗВР, която изменя и
това означава, че изменението на първоначалната ЗВР с последваща ЗВР може да
произведе последици, само ако веднъж вече е възложена редовно ревизия.
Релевираното
в жалбата оплакване, че ЗВР№Р-0300318008182-020-001/27.12.2018г.,издадена от
оправомощен орган не е надлежно връчена на жалбоподателя е неоснователно и
необосновано с оглед доказателствата по делото.Видно от прил. по делото
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ /л.5 от
преписката/,заповедта за възлагане на ревизията е връчена електронно на
жалбоподателя на 03.01.2019год.Съгласно удостоверението,документът е бил изтеглен
от имейл *****@***.**,на който имейл адрес е бил връчен по електронен
път и изтеглен и ревизионният акт.Възражения досежно връчването на РА не са
изложени от страна на оспорващия,с оглед на което съдът счита,че в случая не са
нарушени разпоредбите на чл.113 ал.2 и ал.3 във вр. с чл.112 ал.1 от ДОПК и по отношение на ревизираното
лице е налице надлежно връчена ЗВР по електронен път на адресата на
заповедта-физическото лице,респективно редовно възложена ревизия,приключила с
издаването на РА.Не е налице твърдяното в жалбата съществено процесуално
нарушение, обуславящо нищожността на обжалвания РА.
Не е
налице и твърдяното от оспорващия нарушение на два от основните принципи на
ревизионното производство, визирани в разпоредбите на чл.3 и чл.5 от ДОПК-на
обективност и на служебното начало.
В хода на
ревизията не са опуснати процесуални нарушения и по предвиденият в ДОПК
процесуален ред са събрани всички относими към спора писмени
доказателства.Органите по приходите са обсъдили обстойно и обективно събраните
доказателства в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, преценили са
редовността на същите и въз основа на тях са извели крайните си изводи.
В тази насока,в хода на ревизионното
производство са констатирани множество сделки с имоти,осъществени от
жалбоподателя.Органите по приходите,по предвидения в ДОПК ред са събрали
нотариалните актове,обективиращи сделките,анализирали са самите сделки с
поземлени имоти,в т.ч. и продажните цени по сделките,данъчните оценки на
имотите и страните по сделките,съобразно вписванията в нотариалните актове.
Подложили са на обстоен анализ и представените от оспорващия Книги за приходите
и разходите за дейността му като ЕТ“Мобидик- Д.П.“,движението на паричните
средства по банкови сметки,както данните от информационния масив на НАП.Ето
защо като изцяло необосновано следва да се отхвърли твърдението на
жалбоподателя,че органите по приходите не са обсъдили събраните по ревизионната
преписка доказателства в тяхната съвкупност и логическа взаимна връзка,както и
че не са съпоставили събраните доказателства за изповяданите сделки с имоти с
отчетените приходи и разходи в РД.
Досежно
приложението на материалния закон съдът установи следното:
Въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318008182-020-
001/27.12.2018г. и последващата я заповед за изменение, на жалбоподателя е
извършена ревизия за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2013г.-31.12.2016г. и за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за периода 01.01.2012г.-31.12.2016г., приключила с РД и РА. Установените с РА задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ не са обжалвани пред Директора на Дирекция
„ОДОП“-Варна и в тази част РА е влязъл в сила.
Срещу
съставения РД е било подадено Възражение, ведно с доказателства. Органите по
приходи, издали оспореният РА,след като обсъдили обстойно доводите на жалбоподателя и
представените доказателства ,приели възражението, като частично основателно,
респективно са извършили съответните корекции в данъчната основа, подлежаща на
облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ.
В хода на
ревизията е установено, че жалбоподателят е физическо лице с регистрация като
ЕТ „Мобидик - Д. П.“, ЕИК *****за ревизирания период /считано от 28.08.2019г.
регистрацията като ЕТ е заличена/ и регистрация като земеделски производител.
През ревизирания период жалбоподателят не е обработват земеделски земи, не е
получавал субсидии, а е извършвал сделки за покупко-продажба и отдаване под
наем на земеделски земи в качеството му на ЕТ и като физическо лице.
Жалбоподателят не е регистрирано по ЗДДС лице; няма регистрирани фискални
устройства с дистанционна връзка с НАП. За периода м. 12/2013г.-м. 12/2016г. е
бил в трудови правоотношения с ЕТ „Моби-Г.Д.“, ЕИК ****. Изяснен е семейния
статус на жалбоподателя, както и свързаните с него лица.
В хода на
ревизията на лицето е връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения /л. 2885 от преп./, с което са изискани документи и справки,
необходими за целите на ревизията. В отговор са представени само писмени
обяснения, /л. 2877/.
С нарочни
протоколи /л. 31 и 2835/ са приобщени доказателства, събрани в хода на други
административни производства, налични и съхранени в НАП. Изготвени са множество
искания за събиране на доказателства от трети лица, специализирани органи,
подробно описани в РД.
Въз
основа на събраните доказателства органите по приходите са установили
придобивания, продажби и дарения на недвижими имоти, които не са счетоводно
отразени в приходите на предприятието на ЕТ, както и сделки за замяна на имоти,
продажби на свързани лица по данъчна оценка. Установили са още, че
жалбоподателят е водил текущото счетоводно отчитане по способа на едностранното
счетоводство, но предвид реализираните обороти от продажби е следвало да води
за 2015г. и 2016г. двустранно счетоводно отчитане. Прието е, че за ревизираното
лице са налице обстоятелства по чл. 122, ат. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни
за укрити приходи или доходи. Предприети са процесуални действия и на
жалбоподателя са връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК за нормите
касаещи наказателната отговорност /л. 2867/ и Уведомление по чл. 124, ат. 1 от ДОПК /л. 2864/, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за периода 01.01.2012г.- 31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл.
122-124а от ДОПК. Определен е 14- дневен срок за представяне на становище и
доказателства. От ревизираното лице е изискано да представи и декларации по чл.
124, ал. 3 от ДОПК за имуществото, доходите и разходите си за всяка ревизирана
година /л. 2870/. Представени са становище - отговор /л. 2859/ и доказателства
/л. 2856-2836/. Органите по приходи са извършили анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК /стр. 10-18 от РД/. Формирана е данъчна
основа по реда на чл. 122 от ДОПК, подлежаща на облагане с годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ / по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и дължим данък, както следва:
-
за 2012 г. в размер 30696,89 лв. След приспадане на дължимите задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/ в размер
на 6192 лв. /изчислени за максимален
осигурителен доход/ и данъчно облекчение /застраховка/
в размер на 1126,60 лв. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ,
подлежаща на облагане е в размер 23378,29 лв. Дължимият данък /15%/, намален с
5% отстъпка е в размер на 3488,09 лв. ;
-
за 2013 г. в размер 32622,89 лв. След приспадане на дължимите задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/ в размер на 6811,20 лв. /изчислени за максимален
осигурителен доход/ и данъчно облекчение /застраховка/
в размер на 1127,36 лв. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ,
подлежаща на облагане е в размер 24684,33 лв. Дължимият данък /15%/ е в размер
на 3702,64 лв. ;
-
за 2014 г. в размер 30976,14 лв. След приспадане на дължимите задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/ в размер на 6669,92 лв. /изчислени за максимален
осигурителен доход/ годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ,
подлежаща на облагане е в размер 24306,22 лв. Дължимият данък /15%/ е в размер
на 3645,94 лв. ;
-
за 2015 г. в размер /- 533,34 лв./ Годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер 0 лв. Дължим данък /15%/ е в размер на 0 лв. /;
-
за 2016 г. в размер 119715,03 лв. След приспадане на дължимите задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/ в размер на 6691,90 лв. /изчислени за максимален
осигурителен доход/ годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ е в
размер 113023,13 лв. Дължимият данък/15%/е в размер на 16953,47 лв.;
На основание чл. 175, ал. 1 и чл. 1
от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за просрочие.
Възраженията на оспорващия
възпроизвеждат на практика възраженията по жалбата срещу РА,подадена пред
горестоящия административен орган и следва да бъдат разгледани и обсъдени по реда
на тяхната последователност:
На първо място жалбоподателят
счита, че неправилно ревизиращият екип е
приел, че безвъзмездно придобитите имоти е следвало да се отчетат като
извънреден приход в счетоводството на ЕТ. Счита още, че неправилно органите по
приходи са счели, че сделките с имоти между жалбоподателя и свързаните с него
лица трябва да бъдат отчетени като приходи по пазарни цени. Навежда доводи за
наличие на противоречие в изводите на органите по приходи, издали РА, по
отношение на даренията на имоти.
Съдът счита това възражение на
жалбоподателя за неоснователно.Правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че безвъзмездно придобитите от
жалбоподателя имоти следва да се отчетат като приходи в счетоводството на ЕТ
„Мобидик-Д. П.“. Този извод се основава на СС 20 „Отчитане на правителствени
дарения и оповестяване на правителствена помощ“. В т. 1 от СС 20 е посочено, че
стандартът се прилага освен за правителствените и за други дарения. Аналогично
в т. 3.8 от стандарта е посочено, че по реда на СС 20 се отчитат и получените в
предприятията дарения от трети лица /неправителствени дарения/. От разпоредбата
на т. 3.2 от СС 20 следва, че получените дарения се отчитат като приход в
текущия период.
На следващо място, правилно органите по
приходи са приели, че сделките с имоти между жалбоподателя и „свързани лица“ за
целите на данъчното облагане следва да бъдат отчетени в приход по „пазарна
цена“ предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, вр. чл. 26 и чл. 77 от ЗДДФЛ. Органите по приходи са определили
пазарната продажна цена въз основа на информация от Национален статистически
институт /НСИ/ по една единствена сделка през 2014 г., обективирана с нот. акт
№ 18/10.01.2014г. /л. 78/ /останалите сделки, описани в РД не са включени в
основата, предвид частично уважаване на възраженията в подаденото срещу РД
възражение/.
Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО
„пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ДОПК и това е сумата
без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при
същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица,
които не са свързани. Методите за определяне на пазарните цени са
регламентирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и са следните: 1/ метод на сравнимите
неконтролирани цени; 2/ метод на пазарните цени; 3/ метод на увеличената
стойност; 4/ метод на разпределената печалба; 5/ метод на транзакционната нетна
печалба. Редът и начините за прилагането им се определят с Наредба
Н-9/14.08.2006г. В случая, органите по
приходите са приложили метода на сравнимите неконтролирани цени, който
съпоставя цената за продукти и услуги. Когато пазарната цена не може да се
установи на базата на директно сравнение с идентична независима сделка, предвид
чл. 64 от Наредбата, органът по приходите може да събира /и анализира/
допълнителна информация - статистическа, борсова, митническа и всякаква друга
необходима информация. Такава възможност е предвидена и в чл. 116, ал. 5 от ДОПК, който регламентира, че при прилагане на методите за определяне на
пазарните цени органите по приходи използват и данни за борсови цени, данни,
посочени в статистически справочници или други издания, съдържащи
специализирана ценова информация, като съгласно ал. 7 от с.р. източника на
информацията следва да бъде изрично посочен. В конкретния случай данните са от
конкретно посочен източник - НСИ /л. 711 от преписката/. Органите по приходите
са използвали данните за продажни цени за същия отчетен период и в същия
географски район, като в РД са посочени конкретните реални сделки, въз основа
на които е определена пазарната цена.
В случая, не е налице твърдяното от
оспорващия противоречие в изводите на органите по приходите. Разпоредбите на
чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, вр. чл. 26 и чл. 77 от ЗДДФЛ са относими към сделките,
по които лицето е изпълнител и действа в качеството на ЕТ, т.е. по извършените
продажби и дарения към други лица /свързани и несвързани лица/. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото
имущество по дарение, т.е. имуществото, придобито от задълженото лице чрез дарение,
в случаите когато получател е физическо лице, а не в качеството на действащ
ЕТ,следователно изводите на органите по приходите не са в противоречие, а
касаят различни хипотези.
Досежно установени сделки, при които
жалбоподателят придобива поземлени имоти, като в замяна прехвърля собствеността
върху зърно в натура /слънчоглед и пшеница/, неотчетени в счетоводството на ЕТ
същият твърди, че сделките са изповядани по данъчни оценки, но цените не се
отличават от пазарните цени. Прилага 7 /седем/ бр. разписки за получена рента в
натура, остойностена към момента на получаването й.
Не се спори, че жалбоподателят е
придобил поземлени имоти, като в замяна е прехвърлил собствеността върху стоки
в натура /слънчоглед, пшеница/. Сделките са обективирани с нотариални актове и същите
са приложени в преписката. Hе ce спори и че жалбоподателят не е отчел в
счетоводството си приходи от замяната, установено и от представените при
ревизията книги за приходите.
Досежно процесните сделки, органите
по приходите правилно приели,че са приложими разпоредбите на СС 18 „Приходи“.
Съгласно т. 3.4 от СС 18 при продажба
на стоки или извършване на услуги в замяна на несходни стоки или услуги
размяната се разглежда като сделка, която създава приход, т.е. правилно
органите по приходи приемат, че жалбоподателят е следвало да отчете приход при
замяната за недвижимите имоти. Съгласно изречение второ от същата разпоредба
приходът се определя по справедливата стойност на получените стоки или услуги,
коригирана със сумата на всички преведени парични средства. В конкретния случай
жалбоподателят придобива поземлени имоти, поради което правилно и законосъобразно
органите по приходи са определили размера на получените приходи от замяна, като
са анализирали всяка сделка поотделно /в таблиците на стр. 61, 66, 88 от РД от
преписката/; изчислили са средна продажна пазарна цена на един декар площ в
съответните райони, като са ползвали данните от изповядани сделки между
жалбоподателя и други „несвързани лица“
в същите райони. Остойностили са прихода като количеството придобита от
жалбоподателя земя /в декар/ са умножили по така установената средна пазарна
продажна цена.
Представените към жалбата 7бр.разписки с вписан доставчик ППК „Бразди“
/л.47-л.53 от делото/ са неотносими към спора ,тъй като при замяна на стоки
приходът се оценява по стойността на получената стока. В случая жалбоподателят
получава/придобива поземлени имоти, поради което правилно органите по приходи
установяват пазарна цена също на поземлени имоти, а не както претендира
жалбоподателя прихода да се оцени по продажната цена на зърното, дадено от него
в замяна.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че не са налице данни за
укрити доходи,респективно не са налице обстоятелства по чл. 122 от ДОПК, както и че органите по приходи не са
анализирали всички критерии, описани в цитираната разпоредба.
Безспорно е установено, че
жалбоподателят е изповядал сделки с поземлени имоти, които не е отразил в
счетоводството на ЕТ. В книга за приходите за 2012г. /л. 2755 от преписката/ не
са отчетени продажбите, описани на стр. 59 от РД, не са осчетоводени приходи от
безвъзмездно придобитите имоти, описани на стр. 59-60 от РД, както и приходи от
замяна на имоти. В книга за приходите за 2013г. /л. 2752/ е отчетена една
продажба на земя на стойност 10000 лв. Не са отчетени продажбите, описани на
стр. 65-66 от РД, приходите от замяна, описани на стр. 66 от РД. В книга за
приходите за 2014г. / л. 2748 от преп./ са описани две продажби на земя на обща
стойност 4922,13 лв. Не са отразени продажбите на земя, описани на стр. 71-72
от РД, както и получените ренти от Община Самуил, ЕТ „Арко-И.Х.“, „Фуражи“ ООД,
ЕТ „М.“. В книгата за приходите за 2015г. /л. 941 от преп./ не са отразени
продажби на земя, както следва: земя в с. Градище на Г.Г./л. 401/, в гр.
Каолиново на Г.Г./л. 420/, в с. Кюлевча /л. 423/; не е отразен приход по
фактура № 29/28.10.2015г. в размер 168,07 лв. В книга за приходите за 2016г.
/л. 904/ не са отразени приходи от продажби с нот. акт № 99/18.10.2016г. на л.
623 и л. 561; с нот. акт № 42/11.10.2016г. на л. 614; с нот. акт № 40/11.10.2016г.
на л. 608; с нот. акт № 49/07.11.2016г. Горното обосновава безспорно извода за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК за укрити приходи от страна на РЛ.Органите по приходите са
анализирали обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК / стр. 10-18 от РД /и анализът обхваща факти, обстоятелства и
доказателства относими към жалбоподателя, както като физическо лице, така и в
качеството му на действащ едноличен търговец.
На следващо място,като неоснователно и
необосновано с оглед доказателствата, следва да се отхвърли оспорването от страна на жалбоподателя на установения с РА размер на приходите за 2012г.
Оспорващият сочи в жалбата, че арендно плащане в размер 8453,04 лв. от ЗК
„Долина“ неправилно е включено като приход, тъй като е дължимо към предишните
собственици на имотите, а той го е придобил на 29.09.2012г.,когато е изтекла
стопанската година и няма правно основание да получи рента за изтеклата
стопанска година . Сочи, че като физическо лице е получил сумите и по арендния
договор на ЕТ „Моби-Г.Д.“, сключен с арендатора в с. Долина.
По преписката от ЗК ,Долина“ са представени
справка /л. 1186/, в която изрично е
посочено, че през 2012г. на жалбоподателя, в качеството му на представляващ ЕТ
„Мобидик-Д. П.“ е изплатена рента в размер 8453,04 лв.; скица на земята в
землището на с. Долина, обл. Добричка /л. 1183, гръб/, в която ЕТ „Мобидик-Д. П.“
е вписан като собственик на имотите на основание нот. акт № 91/29.09.2012г.;
извадка от регистър /л. 1180/, в който също е посочено, че на Д.П. е изплатена
сумата 8453,04 лв.; разходен касов ордер /РКО/ от ЗК „Долина“ за платени в брой
8453,04 лв. на жалбоподателя като ЕТ „Мобидик“, приложен на л. 1179; писмена
декларация без дата /л. 1180, гръб/, според която продавачите /изброени са
имена/, упълномощават купувача да получи рентата за стопанската 2012г. Следва
да се отбележи, че в последната декларация никъде не е посочено, че купувачът
след получаване на рентата се задължава да я предаде на продавачите. Предвид,
че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за последващото
разпореждане с процесната сума, в т.ч., че я е предоставил на продавачите на
земята, правилно органите по приходи са
я приели като приход за ЕТ „Мобидик Д.П.“.
Довод в подкрепа на изводите в РД и РА са и представената справка и РКО от ЗК „Долина“,
според които получател е едноличният търговец, а не физическото лице.
Твърдението на жалбоподателя, че като
физическо лице е получил сумите и по арендния договор на ЕТ „Моби-Г.Д.“,
сключен с арендатора в с. Долина, е несъстоятелен, предвид че цитирания договор
за аренда е от дата 17.12.2013г. и е неотносим към спорната сума 8453,04 лв.,
представляваща рентата за 2012г., изплатена на 11.12.2012г.
Неоснователен е и релевираният от
жалбоподателят довод, че неправилно в прихода е включена сумата от 1730лв.,
получена на 25.10.2012г. от „Фуражи“ ООД, предвид, че ЕТ притежава 1/3 ид. ч.
от имотите и следователно има право да получи само полагащата му се сума за
съответните идеални части.
На л. 1217 от преписката е приложен
договор за наем на земеделска земя от 27.12.201 1г.,
сключен между „Фуражи“ ООД и Д.П., в качеството на ЕТ „Мобидик“. В предмета на
договора, т. 1., в табличен вид са изброени имотите, които жалбоподателят
предоставя за временно ползване на дружеството: имот № 064002 с площ 0,940 дка
в местност Дремжа; имот № 048065 с площ 5.060 дка в местност Струмба; имот №
055005 с площ 8,282 дка в местност „Максак сърт“. Срещу така описаната наета
земя наемателят „Фуражи“ ООД се задължава да плати на наемодателя наемна цена в
натура или пари. На л. 614 от преп. е приложен нотариален акт №
42/11.10.2016г.. съгласно който ЕТ „Мобидик-Д. П.“ продава на „Мобидик груп“
ЕООД 8 /осем/ бр. имоти, сред които: ПИ с идентификатор 83510.48.65 с площ 5
060 кв. м. в местност „Струмба“; ПИ с идентификатор 83510.642. с площ 940кв.м..
в местност „Дремжа“. На л. 567 е приложен нотариален акт№17/ 10.11.2016г.,с
който ЕТ„Мобидик-Д. П.” продава на Д.Д.П.и Д.Д.П.ПИ с идентификатор 83510.55.5
с площ 8282 кв. м. в местност „Макак сърт”. Видно от цитираните нотариални
актове ЕТ „Мобидик Д.П.” е едноличен собственик на описаните имоти, отдадени
под наем на „Фуражи“ ООД и като такъв впоследствие се разпорежда с тях чрез
покупко-продажба,което налага крайния извод,че ЕТ „Мобидик - Д.П.” еднолично е
притежавал описаните имоти и като собственик еднолично ги е отдавал под наем на
„Фуражи” ООД, срещу което му е изплатена рента.
Неоснователно и е твърдението на жалбоподателя
, че за 2012год. изплатените ренти от ЗЕК „Варна“, ЕТ „Дева 74“ и ППК „Камчия“
са включени в книга за приходите и са сумарно отразени в декларираната сума от
11800 лв.
От
приложената на л. 2755 от преписката Книга
за приходите за 2012г. се установява, че жалбоподателят, като описание на
стопанската операция е вписвал само рента, наем земя, без да е вписвал данни за
контрагентите, следователно не е водил книгата за приходите с необходимото ниво
на аналитичност, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1. т. 3 от ЗСч /отм./.
Жалбоподателят не представя първични и/или други търговски документи, сочещи
основанието за направените записвания в книгата за приходите за рента и наем земя.
Не доказва нито в хода на ревизията, нито в административното и съдебното производство по обжалване, кои
конкретни суми и от кои контрагенти са включени в графа „други приходи“ и
възлизат на обща стойност 11800 лв. Предвид това, правилно органите по приходите
са приели като неосчетоводени изплатените ренти от ЗЕК „Варна“, ЕТ „Дева 74“ и
ППК „Камчия“ и са ги включили в данъчната основа, подлежаща на облагане.
Неоснователно е и твърдението на
оспорващия относно приходите от рента
досежно получена на 11.09.2014г.
сума от 2024.00лв. от ЕТ „Арко-И.Х.“ , че същата е дължима на собствениците на
имота и не представлява доход за ЕТ,тъй като
имота е собственост на децата му, а на 16.10.2013г. ЕТ „Мобидик- Д. П.“
го преарендова на ЕТ „Арко-И.Х.“.
На л. 890 от преписката. е приложен
Договор за преаренда на земеделска земя от 16.10.2013г., сключен между ЕТ
„Мобидик - Д.П.“, в качеството на арендодател и ЕТ „Арко-И.Х.“, в качеството на
арендатор. Преарендуваните обекти са ПИ № 018008 в м-ст „Юджеклик“ с площ
23,001 дка; ПИ № 024019 в местност „Малко гюзе“ с площ 20,302 дка; ПИ № 025008
в местност „Ясаци“ с площ 1,722 дка. Срещу предоставената земя арендатора
заплаща арендна цена. Срокът на договора е 10 год. В чл. 4, т. 3 от договора е
предвидено, че всички дължими суми от арендатора се заплащат в брой на
арендодателя.
От данните в имотния регистър ИКАР се
установява, че на 09.10.2013г. е вписан договор за аренда на трите процесни
имота между собственика А.М.С.и арендатор ЕТ „Мобидик-Д. П.“. Договорът е
приложен на л. 3003 от преп. На 10.10.2013г. А.М.С.прехвърля 1/3 ид. ч. от
същите имоти на Д.пш Д.Д.П., деца на жалбоподателя и Т.М.М.. Към жалбата е
приложен нот. акт № 50/10.10.2013г., обективиращ продажбата,следователно
собственик на 2/3 от имотите е А.С., която сключва десегодишен договор за
аренда с ЕТ „Мобидик - Д.П.“. Последният преарендова земята на ЕТ „Арко-И.Х.“ и
именно този десетгодишен договор за преаренда е основанието, на което ЕТ „Арко-И.Х.“
изплаща рента на едноличния търговец.
В преписката липсват доказателства, които
безспорно да доказват, че получената по сключен договор от ЕТ „Мобидик - Д.П.“
рента е била предмет на предаване на
трети лица, поради което правилно органите по приходи приемат, че получената
рента следва да се отчете като приход в книгите за приходи на едноличния
търговец.
Досежно довода на жалбоподателя, че органите по приходите,
издали оспорения РА, не са се произнесли по отношение на представени
доказателства за извършен от него разход в размер 3839,44 лв., платена държавна
такса по гр. дело № 919/2013г. ,откъдето неправилно била определена годишната
данъчна основа за 2014год.,в т.6 от решение№338/06.02.2020год. Директорът на
Дирекция „ОДОП“-Варна намерил жалбата за основателна и приел, че с оглед наличието
на документ за извършеното плащане, разходът на осн.чл.7 ал7 от ЗСч/отм./ се
явява напълно обоснован, вследствие на което преизчислил размера на ГДО за
2014год. и определил нов размер на
данъчно задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2014год. в
размер на 3070лв. и лихви върху него в размер на 1418лв.,в каквато връзка изменил
обжалвания РА.РА е обжалван пред съда
само в частта му досежно определените данъчни задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2012г.,2013г.2015г. и 2016г.,поради
което в частта,с която е бил изменен досежно определения годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014год. не е обжалван и е влязъл в законна сила.
Жалбоподателят оспорва приетата
пазарна цена за сделките по продажби и дарения на свързани лица през 2016г.,
определена въз основа на сделки с несвързано лице С.И.М..Това възражение следва
да се отхвърли като неоснователно,поради следното:
В справка на л. 1347 лицето С.М..
потвърждава, че е платил рента за 2012г. в размер на 251.00 лв. с РКО. С
платежно нареждане от 10.11.2016г. твърди, че е платил общо: 3624 лв. както
следва: рента в размер на 516 лв. за 2013, в размер 516 лв. за 2014, в размер
516 лв. за 2015г. в размер на 516 лв. за 2016г. и в размер на 1560 за 2017г.
Тези обстоятелства съответстват/кореспондират на получения от жалбоподателя
превод по банкова сметка ***. на 10.11.2016г. /л. 898 от преписката/.В същата
справка на л. 1347 С.М.. твърди, че е извършил покупка на земя с нот. актове на
7 и 10.11.2016г. - общо 24,295 дка. Извършил е плащане в размер на 14000 лв. в
качеството на купувач. На л. 897 е приложено банково извлечение, от което се
установява получен от жалбоподателя превод в размер на 14000лв.
От
приложените към възражението срещу РД нотариални актове за покупко - продажба
на недвижим имот /стр.2990 -2992 от преписката/ от 07.11.2016г. и 10.11.2016г.
се установява, че определената продажна цена е равна на данъчната оценка и е в
размер на 3114.70лв. и съответно в размер на 1380.00лв. В книгата за приходите
и разходите за 2016г. на посочените дати няма отразени суми в процесните
размери.
С оглед обстоятелството,че ревизионното
производство е по реда на чл. 122 от ДОПК и доказателствената тежест за изложените
в жалбата твърдения са на жалбоподателя,в каквато връзка съдът му е дал
указания при разпределяне доказателствената тежест между страните, в хода на
административното обжалване и на
съдебното производство от страна на оспорващия не бяха ангажирани
доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите, поради което
жалбата в тази й част се явява неоснователна и недоказана.
Относно разходите за 2016год. жалбоподателят
сочи, че в книгата за разходите за 2016г. е отчетен разход по фактура№1/10.11.2016год.
в размер 15000 лв., но поради техническа
грешка е вписано основание рента в полза на съпругата, действаща и като ЕТ „В.П.“,
вместо на „Мобидик груп“ ЕООД, чийто собственик е тя. Прилага фактура и
платежно нареждане. Аналогични претенции предявява и относно признаване на
разход в размер 12000 лв. в полза на С.С.и счита, че органите по приходи не са
взели предвид обясненията на лицето, потвърдило получените суми.
В преписката, на л. 1053 е приложена
Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица, в
която са декларирани данни за изплатени доходи на В.Д.П.в размер 15000 лв., на С.Н.П.в
размер 12000 лв.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите
на органите по приходите, издали оспорения РА досежно непризнат разход в размер
15000 лв. Към жалбата срещу РА е приложено платежно нареждане за кредитен
превод в размер 15000 лв. от жалбоподателя в полза на получателя „Мобидик груп“
ЕООД. Видно от книга за разходите за 2016г. е вписан разход в размер 15000 лв.
въз основа на документ „фактура“, дата 10.11.2016г. и основание „рента“. Липсва
обаче и не е вписан контрагент. Жалбоподателят не е представил договор за
аренда. С Възражението срещу РД е представил фактура № 1/10.11.2016г. /л. 2986
от преписката/. Органите по приходите са я обсъдили и са констатирали, че във
фактурата не са посочени декари и при липсата на договор за аренда, предвид че
контрагентите са „свързани лица“, са приели, че не са налице доказателства за
основанието за извършения превод, а жалбоподателят е отразил разхода с цел
намаление на печалбата за 2016г.В тази насока съдът съобрази обстоятелството,че
представената фактура съставлява частен
писмен документ без материална доказателствена сила и същата, преценена в съвкупност с останалите
факти и обстоятелства - свързаност между страните по сделката, липсата на
договор за аренда, не удостоверява основанието за извършения паричен превод от
жалбоподателя към „Моби дик груп“ ЕООД.
Действително в преписката е наличен
договор за аренда на земеделска земя, представен с други доказателства,
приложени към депозираното срещу РД възражение. Процесният договор за аренда от
04.11.2016г., сключен между жалбоподателя, в качеството на арендодател и
„Мобидик груп“ ЕООД, в качеството на арендатор /л. 2983 от преписката/ е
неотносим към предмета на спора, тъй като съгласно него жалбоподателят е
арендодател и по силата на договора следва да получава рента срещу дадените под
наем земи, а не да изплаща рента на дружеството. Допълнителен довод в полза на
изводите на органите по приходи е и обстоятелството, че жалбоподателят не
обработва земеделски земи, не произвежда селскостопанска продукция, поради
което няма как и да изплаща рента на „Мобидик груп“ ЕООД.
Относно отчетен разход в размер 12000
лв., въз основа на представено писмено обяснение от С.Н.П./л. 3024 от
преписката/ и от представени два броя разписки /л. 1050-1051 от преп./ органите
по приходите са установили, че е извършено
авансово плащане на рента за стопанската 2016/2017г. Приели са, че в случая
става въпрос за разход за бъдещи периоди и приходите във връзка с него се
очаква да бъдат реализирани през 2017г. ,поради което и на основание СС 18
„Приходи“, т. 5.1, буква „г“, вр. чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч не са признали
отчетения разход.
В хода на административният контрол, при
преглед и анализ на приложените към административната преписка доказателства е
установено, че положените подписи в представените при извършената насрещна
проверка разписки и писмено обяснение от С.С.се различават от положения подпис
в подадени документи в ТР.Налице е и друго несъответствие между твърденията,
изложени в жалбата, счетоводните записвания в представената книга за разходите
за 2016г. и представените от С.С.разписки в хода на извършена насрещна
проверка, изразяващо се в следното:
С.С.твърди, че е получил сумата в размер на
12000.00лв., но представя разписки за получени в брой в общ размер 18000.00лв.
/ всяка разписка е за сума в размер на 9000.00лв./.От друга страна ,в Книга за
приходите и разходите на л. 2738 гръб от
преписката са вписани като изплатени две суми, а именно - в размер на
9000.00лв. и 3000.00лв. и е посочено, че първата сума е изплатена по банков
път.
С оглед констатираните в хода на административния контрол несъответствия
,настоящата инстанция споделя констатациите на органите по приходите и счита РА
за правилен и законосъобразен в тази му част.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,съдът приема,че РА в обжалваната му част,с която са
определени задължения на физическото лице Д.П.Д. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за
данъчен период 2012г.,2013г.2015г. и 2016г. в размер на 21 064.64лв.
главница и 7 033,86лв. лихви се явява законосъобразен,като издаден при
правилно приложение на материалния закон, от компетентен орган, в изискуемата
форма и при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,
поради което жалбата срещу РА в обжалваната му част следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.Само за прецизност на изложението следва да се има
предвид,че досежно размера на определените от органите по приходите в
обжалваната част на РА данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за процесния данъчен период,съдът,на основание чл.161 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК,поради невнасяне от страна на оспорващия на определения от съда
депозит за вещо лице по допуснатата и назначена от съда ССчИЕ,с оглед
разпределението на доказателствената тежест между страните,приема за доказан
размера на данъчните задължения,определен от органите по приходите в обжалвания
РА.
При този изход на
делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, ,в полза на ответната страна следва
да се присъдят направените от нея разноски, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат -1449.64лева,определено
съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1 /2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***«I=»192, против РА
№Р-03000318008182-091-001/18.11.2019г., издаден от Ш.А.С.– началник сектор и Р.М.–
гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна,потвърден
с Решение№338/06.02.2020год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на
НАП в обжалваната част,с която на Д.Д.П. са определени
данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ
за данъчен период 2012г.,2013г.,2015г. и 2016г. в общ размер на 21 064.64.
главница и 7 033.86лв. лихви.
ОСЪЖДА Д.Д.П. с ЕГН **********
с адрес ***«I=»192 и адрес по ДОПК гр.Шумен ул.“Л.Б.“№9 ет.6 ап.29, да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите, сумата от 1449.64лева (хиляда
четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.160 ал.6 от ДОПК решението подлежи на обжалване по реда на АПК с
касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: