Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 16.03.2021 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5899/2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Ю.Б.“ АД, ****, със седалище и адрес;***, против Й.Д.В., ЕГН **********,
Р.Й.В., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН **********, за установяване в отношенията
на страните, че ответниците дължат на банката ищец
суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение ****от 21.06.2019г. и
изпълнителен лист ****от 21.06.2019г., издадени по ч.гр.д. 9625/2019г. по описа
на Районен съд – Варна, дължими съгласно Договор за кредит за довършване на
недвижим имот ****ведно с подписаните към него Допълнително споразумение от
13.05.2009г., Анекс от 10.02.2010г., Допълнително споразумение от 30.06.2010г.,
Допълнително споразумение от 11.12.2010г., Допълнително споразумение от
24.08.2011г., Допълнително споразумение от 26.04.2012г., Договор за встъпване в
дълг от 28.02.2013г., Допълнително споразумение от 19.03.2013г. и Допълнително
споразумение от 20.11.2013г., сключени между ****АД /сега ****/, **** като кредитодател и ответниците като
кредитополучатели – солидарни длъжници, които се
предявяват частично от общия дълг, за общо сумата от 25556,18 лева (двадесет и
пет хиляди петстотин петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки), от които:
- 25 000 лева (двадесет и пет хиляди
лева) - ЧАСТ от общо дължима главница за периода от 10.07.2014г. до
17.06.2019г. и
- 556,18 лева (петстотин петдесет и шест
лева и осемнадесет стотинки) - разноски по кредита за периода от 11.01.2017г.
до 17.06.2019г., ведно със законовите последици от това - законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 20.06.2019г. - до
окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 9625/2019г. по описа на Районен съд -
Варна, ГО, 30-ти с-в - държавна такса и адвокатски хонорар.
Претендират се и сторените в
производството разноски.
В исковата молба се твърди, че на
06.02.2007г. между „****" АД (сегашно „Ю.Б." АД) и Д.И.В., ЕГН **********
и Й.Д.В., ЕГН ********** - Кредитополучатели/солидарни длъжници
е сключен Договор за кредит за довършване на недвижим имот ****по силата на
който банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит в размер
на 118 751 лева (сто и осемнадесет хиляди седемстотин петдесет и един лева), а
кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл. 1, ал. 2
от договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата,
подписали го като кредитополучатели, отговарят солидарно. Усвояването на
кредита се извършва на два етапа: 1) 60% от размера на кредита - 71 251 лв.
след представяне на Банката на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху следния имот-ДВОРНО МЯСТО, находящо се
в гр. Варна, ****с площ 765 кв.м., съставляващо ****от кв. 188 по плана на ВЗ ****,
заедно с построената в него до груб стоеж ВИЛНА СГРАДА. 2) 40% от размера на
кредита -47 500 лв. след представяне на писмено искане от клиента за усвояване
на суми по кредит, осъществен контрол от банков служител за хода на
довършителните работи и съставяне на протокол по образец. Твърди се, че
кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева (БЛП), валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5 пункта, като към момента
на сключване на договора БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в лева е в размер на
7%, а при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва
в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния
период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Твърди се, че кредитополучателите дължат и следните такси: 1) Такса за
управление - 0.75% еднократно върху размера на кредита, платима при усвояването.
2) В началото на всяка следваща година от откриване на сметката - годишна такса
за управление в размер на 0.1% върху размера на непогасената главница към
същата дата. 3) Административна такса за обработка на документи в размер на
10лв. Твърди се, че крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, е 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка по кредита - 09.02.2007г. Кредитополучателите погасяват кредита на равни
месечни вноски с размер на всяка вноска - 1 703.73 лв., като при частично или
пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателите дължат такса в
размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, като таксата се
удържа в момента на погасяването. Твърди се, че по силата на чл. 18, ал. 1 от
договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по
договора, банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. По смисъла на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Съгласно чл. 19 от договора в случаите на обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал.
2 банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред.
Твърди се, че с Приложение от
09.02.2007г. се удостоверява, че заемната сметка по Договора е открита на
09.02.2007г. С Допълнително споразумение от 13.05.2009г, страните констатират
размер на задължението към същата дата на стойност 111 681.02 лв. и се
споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване за срок от 12-месечен
период, като кредитополучателите се задължават да погасяват кредита на равни
месечни вноски. Твърди се, че с Анекс от 10.02.2010г. страните се споразумяват
кредитът да се обслужва от сметка IBAN: ***, BIC: *** „**** И ****“ АД на името
на Д.И.В.. Твърди се, че с Допълнително споразумение от 30.06.2010г. страните
констатират размер на задължението към същата дата в размер на 118 821.77 лв. и
се споразумяват Кредитополучателите да ползват 12-месечен период на облекчено
погасяване на Дълга, като през периода на облекчено погасяване, върху Дълга се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на 11.61%, като Кредитополучателите
се задължават да погасяват Дълга на равни месечни вноски в размер на 1150 лв.,
а след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху Дълга се натрупва
начислената, но непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва. Също
така след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия размер на
Дълга след натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер, равен
на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 6.69 пункта. Твърди
се, че с Допълнително споразумение от 11.12.2010г. страните констатират размер
на дълга към същата дата на стойност 124 464.40 лв. Страните се споразумяват
Кредитополучателите да ползват 7-месечен период на облекчено погасяване на
Дълга. През този период се начислява върху Дълга се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 7.41%. Кредитополучателите се задължават да погасяват Дълга
на равни месечни вноски в размер на 760 лв. След изтичане на Периода на
облекчено погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през
Периода на облекчено погасяване лихва. Също така след изтичане на Периода на
облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след натрупването на лихвата,
се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата
дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 7.79 пункта. Твърди се, че с Допълнително
споразумение от 24.08.2011г. страните констатират размер на дълга към същата
дата 128 573.86 лв. Страните се споразумяват Кредитополучателите да ползват
6-месечен период на облекчено погасяване на Дълга. През този период се
начислява върху Дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 8.48%.
Кредитополучателите се задължават да погасява Дълга на равни месечни вноски в
размер на 909 лв, След изтичане на Периода на
облекчено погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през
Периода на облекчено погасяване лихва. Също така след изтичане на Периода на
облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след натрупването на лихвата,
се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата
дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 10.14 пункта. Твърди се, че с Допълнително
споразумение от 26.04.2012г. страни констатират размер на дълга към същата дата
на стойност 133 906.66 лв. Кредитополучателите се задължават да внесат
еднократно по сметката, обслужваща Банковия кредит, сумата 1 000лв. Страните се
споразумяват Кредитополучателите да ползват 6-месечен период на облекчено
погасяване на Дълга. През този период се начислява върху Дълга се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 9.53%. Кредитополучателите се задължават да
погасяват Дълга на равни месечни вноски в размер на 1 055 лв. След изтичане на
Периода на облекчено погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но
непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва. Също така след изтичане
на Периода на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след
натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 13.21 пункта.
Твърди се, че с Договор за встъпване в
дълг от 28.02.2013г. отв.Р.Й.В., ЕГН **********
встъпва като съдлъжник в задълженията на
Кредитополучателите и всички отговарят като солидарни длъжници,
а крайния срок за погасяване се променя и става 240 месеца, считано от
10.02.2013г. Твърди се, че с Допълнително споразумение от 19.03.2013г. страните
констатират размера на дълга към същата дата на стойност 146 882.88 лв.
Страните се споразумяват Кредитополучателите да ползват 6-месечен период на
облекчено погасяване на Дълга. През този период се начислява върху Дълга се
начислява фиксирана годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към
същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с
5.68 пункта. Кредитополучателите се задължават да погасяват Дълга на равни
месечни вноски в размер на 550 лв. След изтичане на Периода на облекчено
погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на
облекчено погасяване лихва. Също така след изтичане на Периода на облекчено
погасяване върху общия размер на Дълга след натрупването на лихвата, се
начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата
БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 5.65 пункта. Към датата на подписване БЛП за жилищни
кредити в лева е в размер на 10.25%. Твърди с, че с допълнително споразумение
от 20.11.2013г. страните констатират размер на дълга към същата дата на
стойност 150 488.38 лв. Считано от същата дата Кредитополучателите дължат преференциална
годишна лихва в размер на сбора от Референтиия лихвен
процент ПРАЙМ на „Ю.Б." АД за жилищни кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 7.85 пункта. Референтния лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити към
датата на сключване е в размер на 4.9%. Страните се споразумяват
Кредитополучателите да ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на
Дълга. През този период се начислява върху Дълга се начислява годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата Референтен лихвен процент
на Банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0.11 пункта. Кредитополучателите се задължават да
погасяват Дълга на равни месечни вноски в размер на 620 лв. Също така след
изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след
натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата Референтен лихвен процент на Банката за жилищни
кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 7.85
пункта. Към датата на подписване Референтния лихвен процент за жилищни кредити
в лева е в размер на 4.9%.
Твърди се, че с покани, връчени чрез ****с
****в КЧСИ на 18.02.2019г. лично на Д.В. и в качеството й на съпруга на Й.В. и
майка на Р.В., длъжниците са уведомени, че поради
непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение
на условията по договора за кредит, "Ю.Б." АД обявява същия за изцяло
и предсрочно изискуем. С поканата „Ю.Б.“ АД покани длъжниците,
в седемдневен срок от получаването й, да погаси изцяло задълженията си към
банката и ги уведомява, че в противен случай Банката ще предприеме действия и
ще упражни правата си по договора. Твърди се, че след датата на обявяване на
предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания, както и не е
осъществен контакт от страна на длъжниците.
Твърди се, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, са били неплатени 57 непогасени вноски за главница,
считано от 10.07.2014г., и 60 непогасени вноски за лихва, считано от
10.04.2014г., и общото задължение на длъжниците, към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК възлиза на 239 904,68
(двеста тридесет и девет хилили деветстотин и четири лева и шестдесет и осем
стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
17.06.2019г. Твърди се, че въз основа на просрочието
и обявената предсрочна изискуемост банката е подала заявление и се снабдила със
заповед за изпълнение по ****. на 30 състав на ВРС за частично суми по
договора, както са предявени с исковата молба.
Посочени са конкретно претендираните от ищеца такси по основание и размер. Твърди
се предприемане на действие за подновяване на договорната ипотека и извършване
на разходи в тази връзка, които се дължат от ответниците
съгласно чл.13, ал.2 от договора и разноските по изпълнението съгласно чл.78 ЗЗД и чл.309а от ТЗ.
Твърди се образувано въз основа на
издадената заповед и изпълнителен лист изп.дело
№402/2019г. на ****, ****в КЧСИ, Варна.
Твърди се, че по заповедното дело са
постъпили своевременно възражения на длъжниците срещу
издадената заповед, което обосновава интереса от предявения установителен
иск по чл.422 ГПК.
Съдът констатира съответствие на
направените с исковата молба твърдения и приложеното частно производство по
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Предявените искове съответстват на
чл.422 вр.чл.415 ГПК като са предявени в преклузивния срок в съответствие с издадената заповед.
Производството е допустимо.
В срока за отговор първоначално е постъпил общ отговор на исковата молба от
страна и на тримата ответници. Оспорват се исковите
претенции, като се изтъква, че следва приети за потребители по см. на ЗЗП,
доколкото кредита не е отпуснат за търговска дейност. Приемат, че са налице
неравноправни клаузи в договора. В срока за отговор са постъпили писмени отговори
и от всеки един от ответниците, чрез процесуален
представител - адв.И.Н. от ВАК. С отговорите исковете
се оспорват изцяло по основание и размер. Прави се възражение за погасяване по
давност на задълженията на ответниците. Твърди се, че
задълженията са погасени с изтичане на 5 годишния давностен
срок, считано от 21.09.2013г. до 17.06.2019г. относно главниците, а като акцесорни на основание чл.119 ЗЗД – и лихвите. Релевират се доводи, че предсрочната изискуемост е
настъпила в много по-ранен момент от обявяването на 18.02.2019г., а именно от
падежа на първото просрочие или на 21.09.2013г.,
когато по силата на договора и подписаните към него анекси, договорът се счита
прекратен и осчетоводен от банката в просрочие. От
този момент банката е следвало да претендира вземането си, което не е сторила
до 17.06.2019г. – подаване на заявлението пред ВРС за издаване на заповед по
чл.417 ГПК. Давността не е спирана и с изтичане на 5 години, правото на банката
на съдебно притезание е погасено на основание чл.110 ЗЗД. Институтът на погасителната давност се явява санкция за бездействащия
кредитор. Банката е загубила право на държавна защита на вземането си. Като не
е упражнила правата си в продължителен период от време, същата е трупала лихви
за забава, които заедно с договорните лихви надхвърлят размера на главното
задължение.
Твърди се, че ответниците
не са подписали „Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за
потребителските кредити”, не са получили и погасителен план както и ОУ на
дружеството. Оспорва се размера на задължението като несъответстващ на
действителните вземания. Оспорва се размера на претендираната
законна лихва. Навеждат се възражение, че изявлението на ищеца за предсрочната
изискуемост не е надлежно доведено до знанието на длъжниците,
поради което им е непротивопоставимо.
Поддържа се възражение за
недействителност на посочения договор за кредит като противен на разпоредбите
на ЗПК /чл.22 от ЗПК/. Поддържа се и възражение за нищожност по смисъла на
чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Излагат се съображения за
нарушаване разпоредбите на чл.11 от ЗПК – т.9, т.11, т.12, т.15, т.16, т.20.
Твърди се, че договорът не отговаря на тези изисквания като освен това се
поддържа, че длъжниците не са получили погасителен
план, не са били запознати ясно с съдържанието на месечната вноска като
главница и лихви, с размера на ЛП /лихвен %/ при просрочие
и др.
Във връзка с възражението за нищожност
на договора по общите правила съгласно чл.26 ЗЗД, страната твърди, че
разпоредбите за възнаградителна лихва и неустойки са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Твърди се, че към датата на договора
липсват императивни разпоредби относно размера на възнагр.лихва.
Следва да се приложат относимите разпоредби на ЗПК за
непревишаване трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че в случая възнаградителната лихва е петкратно по-висока от размера на
законната лихва. Процесните уговорки не съответстват
на изискванията за добросъвестност. Неясно е определена и наказателната лихва
за просрочие в договора, без механизъм за
изчисляването и, което също представлява нарушение на принципа на добросъвестно
упражняване на правата. Твърди се нищожност и на клаузата на чл.12 от
допълнително споразумение от 20.11.2013г. на основание чл.143, т.19 от ЗЗП и
чл.146 ЗЗП. Като неравноправни договорните клаузи са нищожни на основание
чл.143 ЗЗП. Поради това ответниците не дължат сумата
по исковата молба. Претендира се отхвърляне изцяло на исковете ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез писмена молба на процесуален представител, поддържа исковата претенция.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.Н., който поддържа възраженията и отговора.
Съдът, въз основа твърденията и възраженията
на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът констатира допустимостта на
предявените обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание
чл.422 ГПК - въз основа на издадена по ****. по описа на Районен съд - Варна,
ГО, 30-ти с-в. заповед за незабавно изпълнение; при постъпили от тримата длъжници възражения по чл.414 ГПК срещу заповедта; при
упражнено в срока по чл.415 ГПК право на кредитора за установяване на вземането
по заявлението, за идентични на тези в заповедното производство искове по
размер и основание.
В хода на производството бяха представени и
приети следните писмени доказателства: Пълномощни;
Извлечение от счетоводните книги, ведно със справки и извлечения; Договор за
кредит за довършване на недвижим имот ****ведно с прилежащите му Допълнително
споразумение от 13.05.2009г., Анекс от 10.02.2010г., Допълнително споразумение
от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.12.2010г., Допълнително
споразумение от 24.08.2011г., Допълнително споразумение от 26.04.2012г.,
Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г., Допълнително споразумение от
19.03.2013г. и Допълнително споразумение от 20.11.2013г.; Нотариални покани - 3
броя; Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, ведно с товарителница и обратна разписка; Заповед за изпълнение от ****от 21.06.2019г.; Изпълнителен лист ****от 21.06.2019г.;
Съобщение от 30.12.2019г., на Районен съд - Варна, ГО, 30 – ти. с-в; Извлечение
от Търговския регистър за кредитора, ч.гр.д. № 9695/2019 г. по описа на ВРС, 30
– ти. състав.
Кредиторът основава вземането си по
заявлението и по иска с обявен за предсрочно изискуем, сключен между ****АД
/предишно наименование/ и като кредитополучатели Д.И.В. и Й.Д.В., на 06.02.2007г. Договор за кредит за довършване на недвижим имот ****по
силата на който банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит
в размер на 118 751 лева (сто и осемнадесет хиляди седемстотин петдесет и един
лева), а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл. 1, ал. 2
от договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата,
подписали го като кредитополучатели, отговарят солидарно. Усвояването на
кредита се извършва на два етапа: 1) 60% от размера на кредита - 71251 лв. след
представяне на Банката на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху следния имот -ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.
Варна, ****с площ 765 кв.м., съставляващо ****от кв. 188 по плана на ВЗ ****,
заедно с построената в него до груб стоеж ВИЛНА СГРАДА. 2) 40% от размера на
кредита - 47 500 лв. след представяне на писмено искане от клиента за усвояване
на суми по кредит, осъществен контрол от банков служител за хода на
довършителните работи и съставяне на протокол по образец. Съгласно договора
кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева (БЛП), валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5 пункта, като към момента
на сключване на договора БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в лева е в размер на
7%. Регламентирано е, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно договора, кредитополучателите
дължат и следните такси: Такса за управление - 0.75% еднократно върху размера
на кредита, платима при усвояването. Освен това, в началото на всяка следваща
година от откриване на сметката, дължат годишна такса за управление в размер на
0.1% върху размера на непогасената главница към същата дата, както и
административна такса за обработка на документи в размер на 10лв. Крайният срок
за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е договорен на 120
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита -
09.02.2007г., като кредитополучателите следва да погасяват кредита на равни
месечни вноски с размер на всяка вноска - 1 703.73 лв., а при частично или
пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателите, дължат такса в
размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, като таксата се
удържа в момента на погасяването. По силата на чл. 18, ал. 1 от договора при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, банката
има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно
чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Съгласно чл. 19 от договора в случаите на обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2 банката има
право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране
на вземанията си по установения от закона ред.
С Приложение от 09.02.2007г. се удостоверява, че
заемната сметка по Договора е открита на 09.02.2007г. С Допълнително
споразумение от 13.05.2009г. страните констатират размер на задължението към
същата дата на стойност 111681.02 лв. Страните се споразумяват за въвеждане на
облекчен ред за погасяване за срок от 12-месечен период. Кредитополучателите се
задължават да погасяват кредита на равни месечни вноски. С Анекс от
10.02.2010г. страните се споразумяват кредитът да се обслужва от сметка IBAN:***, BIC:*** „ **** И ****"
АД на името на Д.И.В.. С Допълнително споразумение от 30.06.2010г. страните
констатират размер на задължението към същата дата в размер на 118821.77 лв.
Страните се споразумяват Кредитополучателите да ползват 12-месечен период на
облекчено погасяване на дълга. През периода на облекчено погасяване, върху
Дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 11.61%, като
Кредитополучателите се задължават да погасяват дълга на равни месечни вноски в
размер на 1150 лв. След изтичане на Периода на облекчено погасяване върху дълга
се натрупва начислената, но непогасена през Периода на облекчено погасяване
лихва. Също така след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия
размер на дълга след натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни
кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 6.69
пункта. С Допълнително споразумение от 11.12.2010г. страните констатират размер
на дълга към същата дата на стойност 124464.40 лв. Страните се споразумяват
Кредитополучателите да ползват 7-месечен период на облекчено погасяване на
дълга. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в
размер на 7.41%. Кредитополучателите се задължават да погасяват дълга на равни
месечни вноски в размер на 760 лв. След изтичане на Периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на
облекчено погасяване лихва. Също така след изтичане на Периода на облекчено
погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата, се
начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата
БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 7.79 пункта. С Допълнително споразумение от 24.08.2011г.
страните констатират размер на дълга към същата дата 128573.86 лв. и се
споразумяват Кредитополучателите да ползват 6- месечен период на облекчено погасяване на дълга. През този период върху
дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 8.48%, а Кредитополучателите
се задължават да погасява дълга на равни месечни вноски в размер на 909 лв.
След изтичане на Периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва. Също
така след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия размер на
дълга след натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер, равен
на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 10.14 пункта. С
Допълнително споразумение от 26.04.2012г. страни констатират размер на дълга
към същата дата на стойност 133906.66 лв. Кредитополучателите се задължават да
внесат еднократно по сметката, обслужваща Банковия кредит, сумата 1000лв.
Страните се споразумяват Кредитополучателите да ползват 6-месечен период на
облекчено погасяване на дълга, а през този период върху дълга се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 9.53%. Кредитополучателите се задължават да
погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 1055 лв., а след изтичане
на Периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва. Също така след изтичане
на Периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след
натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 13.21 пункта.
С Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г. отв.Р.Й.В. встъпва като съдлъжник
в задълженията на Кредитополучателите и всички отговарят като солидарни длъжници. Крайният срок за погасяване се променя и става
240 месеца, считано от 10.02.2013г. С Допълнително споразумение от 19.03.2013г.
страните констатират размера на дълга към същата дата на стойност 146882.88 лв.
и се споразумяват Кредитополучателите да ползват 6-месечен период на облекчено
погасяване на дълга. През този период се начислява върху дълга се начислява
фиксирана годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата
БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 5.68 пункта.
Кредитополучателите се задължават да погасяват дълга на равни месечни вноски в
размер на 550 лв. След изтичане на Периода на облекчено погасяване върху дълга
се натрупва начислената, но непогасена през Периода на облекчено погасяване
лихва. Също така след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия
размер на дълга след натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни
кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 5.65
пункта. Към датата на подписване БЛП за жилищни кредити в лева е в размер на
10.25%. С допълнително споразумение от 20.11.2013г. страните констатират размер
на дълга към същата дата на стойност 150488.38 лв. и считано от същата дата
Кредитополучателите дължат преференциална годишна лихва в размер на сбора от
Референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Ю.Б." АД за жилищни кредити в лева,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 7.85 пункта. Референтния лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити
към датата на сключване е в размер на 4.9%. Страните се споразумяват
Кредитополучателите да ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на
дълга. През този период върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен
на сбора на действащия към същата дата Референтен лихвен процент на Банката за
жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер
на 0.11 пункта. Кредитополучателите се задължават да погасяват дълга на равни
месечни вноски в размер на 620 лв. Също така след изтичане на Периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата,
се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата
дата Референтен лихвен процент на Банката за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 7.85 пункта. Към датата на
подписване Референтния лихвен процент за жилищни кредити в лева е в размер на
4.9%.
Установява се, че с подписаните допълнителни
споразумения, се определя дължимия до момента размер на задължението, вкл.
поотделно по пера, като е извършено реструктуриране на кредита, вкл. с
въвеждане на гратисен период, капитализация на лихви
към главница и въвеждане на нови лихвени проценти и надбавки. Във всички
изброени актове от 2010г. до 2013г. банката е извършвала служебно преоформяне на главницата с натрупване на неизплатените
лихви и олихвяването им с нов лихвен процент и надбавка.
Съдът констатира, въз основа извлечението от
сметка, приложено по ****. на ВРС, както и от изслушаната Счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда, че след
сключване на договора за кредит, по
разплащателна сметка с титуляр отв.Д.И.В. е постъпила
сума в размер на BGN
71251 с основание - Усвояване на кредит на дата 09.02.2007г. и втори транш на
16.02.2007 г. със сума в размер на BGN 47500 и същото основание.
Установява се, че кредитът е обслужван редовно до м. февруари.2009 г.,
след което плащанията са със закъснение, следствие на което са сключвани
Споразумения за намаляване на дължимите вноски. Последното ефективно
плащане на главница
е дължимата по погасителен план вноска на 09.01.2009 г. Установено е
плащане на договорни лихви, последното от които е извършено на 07.07.2014 г. в размер на BGN 1000, като с тази сума са
погасени дължимите договорни лихви по погасителната вноска, дължима на
10.04.2014 г. в размер на BGN 623, с разликата са погасени
дължими лихви по кредит HL16272
в размер на BGN
350 и такса при просрочие 61-90 дни - BGN 27.
В отговорите си ответниците
не оспорват просрочие на вноските по кредита и
липсата на плащане в продължителен период от време, считано от 21.09.2013г., за
която дата признават, че са били налице условията за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита. С оглед на горното, съдът намира, че към 18.02.2019г.
/датата на обявяване на предсрочната изискуемост съгласно извлечението от
сметка по ЧГД/ са били налице обективните условия за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и изискуемостта на цялото задължение е било факт и към
подаване на заявлението през юни 2019г.
Тъй като ответниците
са въвели възражение за липса на
основание, съответно за неизпълнение задължението на банката за обявяване
на банковия кредит за изцяло предсрочно изискуем преди подаване на заявлението
по чл.417 ГПК, съдът следва да обсъди събраните в тази връзка доказателства.
Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. на ВКС, обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,
ал.2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В процесните покани, кредиторът ясно е посочил разпоредбата
на чл.18 от договора за кредит, съгласно която при неиздължаване на три
последователни месечни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на последната падежна вноска.
/така и чл.19, предвиждащ автоматична предсрочна изискуемост/ Нито съдебната
практика, нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към
съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но
във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено, каквото е в случая. В
писмения документ кредиторът може да даде и срок за изпълнение на задължението,
конкретизирайки го в определен размер към момента на изявлението, както е
сторено в процесната покана. Посочването по този
начин на размера на дълга е от значение за отправената към длъжника покана за
доброволно изпълнение, а не към обявяване на предсрочната изискуемост на
кредитното задължение. Изискуемостта дава възможност на кредитора да иска и да
получи изпълнение във вида и размера, който задължението би имало, ако срокът
бе изтекъл. В този смисъл, упражняването на предоставеното от договора право на
предсрочна изискуемост е санкция за неизправност на длъжника и не погасява
уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, като изискуемостта
настъпва и за непадежиралите към този момент анюитетни вноски.
Видно от приложените покани, връчени чрез
ЧСИ рег.№807 в КЧСИ, изявлението на банката за обявяване на изискуемостта на
цялото задължение е връчено на длъжниците чрез
кредитополучателя Д.В., на 18.02.2019г. Считано от тази дата действието на
договора /със срок до 2033г. съгласно чл.7 от договор за встъпване в дълг от
28.02.2013г., е прекратено занапред като изискуема е била цялата сума,
акумулирана по договора – главница, лихви, вкл. наказателни, банкови такси. Въз
основа на изложеното, съдът намира, че са осъществени всички предпоставки за
изискуемостта на задължението. Независимо от това, кредиторът очевидно
претендира частично част от претенциите видно от петитума
на исковата молба, в която същите са ограничени по размер, основание и лимитирани по период.
По възраженията за нищожност на договора поради противоречие с разпоредби на ЗПК: Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит от 06.02.2007г., по силата на което двамата ответници Д.В. и Й.В., като кредитополучатели, са усвоили сумата от 118751 лева (сто и осемнадесет хиляди седемстотин петдесет и един лева), за довършване на недвижим имот, посочен изрично в чл.1 от договора. Тъй като процесуалният представител на ответниците е релевирал възражения за противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК, с оглед характера на договора, съдът намира за необходимо да посочи следното: Договорът е сключен по време действието на ЗПК /отм./, обн. с ДВ, бр.58/2006г., съгласно който разпоредбите на нормативния акт /ЗПК/ не се прилагат спрямо договори, обезпечени с ипотеки. /чл.3, ал.5 от ЗПК -отм./. Поради това, процесният договор е изключен от нормативната уредба, регулираща потребителските кредити. В тази връзка, възраженията за противоречие с ЗПК е неотносимо. Правоотношението между страните се регламентира от разпоредбите на ТЗ, ЗКИ, ЗЗП в редакциите, действащи към момента на сключване на договора за кредит. Обстоятелството, че ЗПК (отм.), в действащата към 02.2007г. редакция на чл.3, ал.5 изрично изключва приложението му по отношение на договорите за банкови кредити, обезпечени с ипотека, в т. ч. и на нормата на чл.12 от ЗПК, според която за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 ЗЗП, не обосновава извод, че тези договори са изключени от приложното поле на ЗЗП. Налице е непротиворечива съдебната практика /в този смисъл решение № 144 от 08.11.2017 г., т. д. № 2155/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. /., че по отношение на ипотечните кредити, сключени и преди приемането през 2010г. на новия ЗПК и измененията му от 2014г., при които кредитополучатели са физически лица и заетият финансов ресурс не се използва за извличане на имуществени облаги като търговци, а за потребителски нужди, вкл. и за закупуване и обзавеждане на жилище, се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗП, гарантиращи правото на защита на правата и интересите на потребителите при сключване договори за потребителски кредити, обезпечени с ипотека, вкл. и защита при уговаряне на неравноправни клаузи. Кредитополучатели-физически лица, които не придобиват заемния финансов ресурс с цел да реализират търговска печалба са "потребители на банкова услуга" по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед изложеното следва да се приеме, че всички закрилни разпоредби в закона, уреждащи неравноправността на клаузите в т. нар. ипотечни кредити, сключвани от потребители, се прилагат и в отношенията между банките и потребителите на банкови услуги. В този смисъл е и задължителната практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори- Решение от 03.09.2015 г. по Дело С-110/14 и Решение от 19.11.2015 г. по Дело С-74/15.
По възражението за неравноправност на
клаузите от договора, в които са уговорени наказателни и възнаградителни
лихви:
Макар и исковите претенции да не касаят
присъждане на наказателни и възнаградителни лихви,
доколкото при капитализирането на главницата по договора са включвани и суми за
лихви съдът намира, че следва да се произнесе по отправените възражения.
Съдът намира за неоснователни възраженията
за неравноправност на клаузите, уговарящи дължими по договора за кредит възнаградителни и наказателни /неустойка/ лихви. На първо
място, съдът намира, че същите са индивидуално договорени съгласно договора за
жилищен кредит. Договорът е сключен при ясни условия – размер на сумата, лихва,
начин на плащане, начало и край на погасяването. Неоснователно е възражението,
че не е ясно какво се включва в месечната погасителна вноска. Съдът приема, че
не е налице неяснота в текста на клаузата, че възнаграждението на банката се
формира от действащия в конкретния момент БЛП на банката на жилищни кредити в
лева, който към момента на сключване на договора е 7%, а при забава и просрочие, се начислява наказателна лихва в размер
договорената лихва плюс надбавка от 10 пункта, т.е. в общ размер от 17%.
От друга страна, като неравноправни биха
могли да се приемат клаузите на чл.6, ал.3 от договора и чл.12 от договора,
които допускат едностранна автоматична промяна на лихвата, без предварително
уведомяване на кредитополучателите и без разписан ясен механизъм относно
факторите и обстоятелства, които влияят върху размера на БЛП. Не бе установено
на кредитополучателите да са били предоставени Общите условия на банката по
този вид кредитиране.
Константната практика на ВКС предвижда, че за определяне на договорна
клауза като неравноправна е необходимо установяване,
че: клаузата не е индивидуално уговорена; сключена е в нарушение на принципа на
добросъвестността; създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата
и задълженията им; сключена е във вреда на потребителя. Прието е, че основният
критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението
на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като
увеличението на престацията, макар и едностранно, не
зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни
клаузи отговарят на този критерий за изключване на общия принцип, те трябва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най–уместния начин. Уговорката в договор за банков кредит,
предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен
процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова
договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън
контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на
чл.143 ЗЗП. Съгласно решение № 95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ВКС, ТК,
II т. о., методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа
ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на
всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно
правната природа на договора за банков кредит, безспорна е необходимостта от
постигнато между съконтрагентите съгласие за начина
на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.
е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната
лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни
правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за
добросъвестна по смисъла на общата дефиниция. В решение №
165/02.12.2016г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.
е прието, че когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и
поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи
базовия лихвен процент, когато липсват критерии, по
които банката да увеличава възнаградителната лихва,
разпоредбата на чл.144, ал.2 ЗЗП не може да бъде приложена. Освен това, в
допълнителните споразумения към договора, въпреки гратисния
период и отстъпките с намаляване на вноската, е допуснато преоформяне
на главницата с натрупаните до този момент задължения към редовна главница и
олихвяването им с друг размер договорна лихва – не само БЛП на банката за
съответния период, но с и с лихвена надбавка или фиксирана годишна лихва в
по-голям процент от първоначалния. Видно от допълнителните споразумения, са
уговаряни различни промени в договорната лихва на банката –съответно различен
процент фиксирана договорна лихва, както и в периода на облекчено погасяване
лихвена надбавка към БЛП на банката, подписвани са нови погасителни планове. В
тези споразумения е предвидено капитализиране на натрупани задължения, вкл.
неизплатени лихви, към редовната усвоена непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Т.е, въпреки гратисния
период, размерът на плащанията след изтичането му е увеличен както от липсата
на изплатени в този гратисен период части от
главницата, така и от допълнителното ѝ нарастване с акумулираните капитализации и нови олихвявания на преоформената
служебно главница. Изрично е уговорена възможността на банката автоматично да
променя тези условия по договора като същевременно липсват ясни правила относно
обстоятелствата, които налагат промяна и в лихвените проценти и въведените
надбавки като компонент от договорната лихва. Уговореното изрично предоставяне
на страните на погасителните планове, не променя извода, че е договаряно във
вреда на потребителите.
Съгласно договора, дължимата от
кредитополучателите възнаградителна лихва се
изчислява в годишен размер съобразно БЛП на банката за жилищни кредити в лева,
валиден за съответния период, който към датата на сключване на договора е 7%.
Съгласно чл.3, ал.3 от договора, при просрочие на
дължими погасителни вноски както и при предсрочна изискуемост,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от редовната лихва плюс
наказателна надбавка от 10%. В договора е уговорена като лихвата, така и
дължимата месечна вноска, съставена от части от главницата и договорна лихва, в
размер общо на 1703.73 лева. В първоначалния договор не е налице нарушение на
чл.58 от ЗКИ и чл.143 ЗЗП. Не се установява и противоречие на тези клаузи от
договора с добрите нрави, поради което не е налице основателност на това
възражение на ответниците. Договорът за кредит е
сключен съобразно изискванията на чл.58 ЗКИ, съгласно която разпоредба,
разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит,
а видно от чл.39 от ЗБ (отм.); при отпускане на кредити банката задължително
предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които
съдържат: данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и други) и
за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят.
Съдът намира, че първоначалните уговорки не противоречат на тези нормативни изисквания.
Анализът на нормативната регулация сочи, че общата стойност на кредита по
банковите договори може да се изменя едностранно от кредитодателя
само въз основа на предвидени в договора обективни обстоятелства, а такива са
налице при първоначалното договаряне на страните.
Същевременно, договорна клауза, която не е
индивидуално уговорена и дава възможност на кредитора едностранно да увеличи
фиксираната надбавка, както и правото да измени референтен лихвен процент без
наличие на обективни условия и ясно разписан механизъм на изчисление, без да
гарантира както увеличаване, така и намаляване на този показател, нарушава
правата на потребителя, противоречи на принципа на добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя
на банковата услуга, т.е. е неравноправна по смисъла на императивната норма на
чл. 143 ЗЗП. В договора /чл.6, 12/ е налице такава клауза, но същата би била
действителна при липса на промяна в лихвения процент, при ясни и точни правила
относно необходимостта от допускане на тази промяна, за които да са били
информирани и потребителите на кредита. Сключване на договори за кредит при
променлива лихва и при възможност на банката да уговори промяна на лихвения
процент по даден кредит е допустимо съгласно чл.58 ЗКИ. Липсата на ясна
информация за методологията за изменение на лихвения процент би имало значение
в процеса, с оглед заявения предмет на спора, при действително установени
действия на банката за едностранна промяна на договорната лихва. Частичната
нищожност на клаузите за възнаградителна лихва в
частта относно променливата компонента, независимо от това дали длъжникът се
ползва или не, с потребителска защита, не е основание за прогласяване нищожност
на цялото кредитно правоотношение.
В случая, с подписаните допълнителни
споразумения, чиито подписи не са оспорени, съдът намира, че са уговорени
неравноправни клаузи, които се отразяват негативно върху правата на
потребителите, поради което възраженията на ответниците
в тази част се явяват основателни. Подписването на погасителни планове към
споразуменията не променя извода за естеството на уговорките като противоречащи
на чл.143, т.10, т.6, т.12 ЗЗП и нищожни съгласно чл.146 ЗЗП. Както бе
отбелязано по-горе, с изключение на договора, не е установено индивидуално договаряне
по тези клаузи от допълнителните споразумения. Съгласно обилна практика по
уговарянето на възнаградителна лихва по договори за
кредит в шв.франкове, която е относима
съответно и към настоящия кредит, уговорките, които определят основния
предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат
преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл.145, ал.2 ЗЗП.
Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е
съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота се счита за
изпълнено само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и
ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължение. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на
договора за банков кредит е необходимо между съконтрагентите
да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва – съществен
елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. В Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е
направено разграничение, че при клауза в договор за банков кредит, с която е
постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор
за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към
датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с
възможност за промяна на цената /лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при
липса на ясна методика и условия за промяната, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП,
но само в частта, даваща право на банката - кредитор
да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП. Или, в останалата част,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща в
случая БЛП, а по допълнителните споразумения - и договорна надбавка в определен
размер, клаузата е действителна. В същото време, е налице трайна практика на
ВКС, че последващо сключени анекси и споразумения не
могат да санират изначално нищожни съгласно ЗЗП
клаузи в договор за кредит /Решение № 146 от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
2615/2016 г., I т. о., ТК/. При наличие на недопустимо уговаряне на възнаградителната лихва на банката /еднопосочно увеличаване
нагоре и добавяне на лихвени надбавки/, клаузата би била неравноправна, уговорена
едностранно, в ущърб на потребителя. Такива клаузи са налице в допълнителните
споразумения. От друга страна, в същите са налице и клаузи, които допускат
капитализацията на натрупан непогасен дълг към редовната главница и
олихвяването му с нова/изменена/ договорна лихва, което води до реално
оскъпяване на кредита. Тази клаузи биха били неравноправни, в противоречие с
чл.143, т.10-12 и т.19 от ЗЗП. Потребителят, бидейки в затруднено финансово
състояние, не би могъл да предвиди икономическите последици от предложеното му
реструктуриране на кредита, подписвайки допълнителните споразумения.
В настоящия случай, с допълнителните
споразумения страните са постигнали съгласие за привидно облекчаване
погасяването на кредита, т.е. изпълнението на задълженията от страна на
кредитополучателите, чрез въвеждане на гратисни
периоди и намаляване на месечните вноски. Срещу това обаче банката е предвидила
натрупване на неплатените лихви през гратисния период
към дълга, след изтичане на този период, и при олихвяване с увеличен размер на
договорна лихва – действия БЛП за периода плюс надбавка от 1.01 процент /през
2010г./, а по-нататък и в по-висок размер. През периодите на облекчено
погасяване е въвеждана фиксирана годишна лихва, различна от договорената в
договора за кредит, която видна от следващите /след 2010г./ споразумения е в
посока увеличаване. Видно от последното споразумение от 20.11.2013г., считано
от този момент кредитополучателите дължат преференциална лихва в размер на
сбора от референтен лихвен процент Прайм на банката
за жилищни кредити в лева за съответния период плюс договорна надбавка от 6.05 пукта като към този момент РЛП е 4.9%. Или, с това
споразумение е променена и редовната лихва по кредита, а не само дължимата след
гратисните периоди. Тези условия по кредита очевидно
не са уговорени в интерес на потребителя, тъй като водят до нарастване на
дълга.
Въз основа на горното, следва да се приеме,
че тези клаузи са неравноправни. Съдът намира за недопустимо начисляването на възнаградителна лихва върху капитализираната част от
главницата, както в рамките на самия процес на капитализация през време на гратисния период, така и след изтичането му ведно с
начисляване на възнаградителна лихва върху общия сбор
от главница и капитализирани към нея лихви, поради противоречие на уговорката с
императивната забрана в чл.10, ал.3 ЗЗД. Преструктурирането на дълга на
основание чл. 13 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.);
не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл. 10, предл. 3 ЗЗД. Макар предвиден към този момент в
Наредба №9/2008г. /отм.2014г./ на БНБ, този начин на капитализиране се прилага
единствено между търговци, а на плоскостта на потребителската защита, се явява
неравноправна клауза, уговорена във вреда на потребителя,
без възможност последния да прецени и икономическите последици от подписаното
споразумение. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ, уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо между търговци, но в случая насрещната страна се ползва с
потребителска закрила, поради изложените по-горе съображения, съответно е
икономически по-слаба страна в отношението и договарянето на такова олихвяване
е недопустимо, противоречащо на закрилните норми в
чл.143 ЗЗП. При преценка действителността на извършеното от банката олихвяване
на капитализираната лихва съдът съобразява постановената актуална практика за
липса на основание на банките да прилагат начисляване на лихва върху лихва. В
този смисъл са постановените решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018
г., 2-ро ТО, решение № 101/19.08.2019 г. по т. д. № 439/2017 г., 2-ро ТО на ВКС
и др.
В заключението на вещото лице са посочени размерите на капитализацията както следва – от сумата в общ размер от 55810,34 лева, размера на капитализираната главница е в размер от 10136,76 лева, сумата от 45175,52 лева договорна лихва и сумата от 498.06 лева просрочени такси.
Въз основа на тези капитализации дългът по главницата нараства от 105980,39лв./с включена капитализация на главницата по просрочени вноски/, съгласно Извлечение от счетоводни книги, приложено в заповедното производство и заключението по ССЕ, на предявения от ищеца размер от 151651,89 лева, съгласно заключението на вещото лице.
В същото време, макар и да са налице
основания за приемане на клаузите, предвиждащи капитализация на лихвата към
главница в гратисния период по извършения в
случая начин, освен противоречащи на закона (чл.10, ал.3
от ЗЗД и чл.24, ал.1,
т.1 от ЗКСД) са и неравноправни по смисъла на чл.143, т.19
от ЗЗП, тъй като не позволяват на кредитополучателя да прецени
икономическите последици от договора към датата на
сключването му, доколкото исковата претенция е единствено относно задължения за
главница, съдът не дължи произнасяне по отношение задълженията за лихви.
От заключението на вещото лице и приложените
по делото доказателства се установява, че реалното задължение на ответниците за главница по процесния
договор за кредит е 105980,39лв., т.е. в значително по-голям размер от претендирания от ищцовата банка
размер – 25000лв., поради което този иск е изцяло основателен и доказан.
По възражението за погасяване по давност: В
случая е настъпила изискуемостта на цялото задължение по договора, въз основа
осъществените предпоставки на чл.60, ал.2 ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Независимо от това, според задължително тълкуване на чл.111, б.в ЗЗД,
за да се изсрочват с кратка 3 годишна давност,
задълженията с падежи, настъпващи през предварително определени интервали,
следва да имат относителна самостоятелност и повтарящ се характер, като
общността им възниква от един правопораждащ факт
(ТРОСГТК № 3/2011 на ВКС). Кредиторът е предоставил на длъжника еднократно
главницата като цяло за ползване до изтичане на краен срок, удължен до 2033г.,
съответно и връщането на тези парични средства на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява предварително
съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. Ето защо, разсрочването на
части от усвоения кредит на отделни погасителни вноски не превръща главницата в
периодично платима и за нея остава приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В тази насока е и формирана
съдебна практика (Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г.,
III г. о., ГК и Решение № 38/26.03.2019 по т. д. № 1157/2018г, 2, т. о., ТК).
Междинните срокове по плана, макар и да не водят до типична периодичност, имат
правното значение на падежи за съответно изискуемите части и за двете страни.
Крайната дата за ползване на кредита се отнася само за последната част от
главницата, затова и за всяка по-рано изискуема вноска длъжникът изпада в
забава, макар и не за цялата главница, а само за съответно изискуемата част. В
този смисъл и т. 1 от ТРОСГТК 8/2017 г. На посоченото основание и с оглед
критериите на чл.114 ЗЗД, по всеки от падежите следва да се отчита началото на давностните срокове и давността тече отделно за всяка падежирала анюитетна вноска от
датата, на която плащането е било дължимо /Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК/. Тъй като заявлението е подадено на
20.06.2019г., то от този момент прекъсва течението на погасителната давност по
отношение на всички анюитетни вноски. Неоснователен е
доводът на страната, че погасителната давност е започнала да тече, считано от
21.09.2013г., тъй като съгласно заключението банката е осчетоводила кредита
като предсрочно изискуем на 18.02.2019г., а е обявен на длъжниците
за предсрочно изцяло изискуем, вкл. за непадежиралите
вноски до 2033г., на 18.02.2019г. с връчване на поканите за изпълнение на
кредитополучателите. Действително, горното не означава, че давност не е текла
по отношение на падежиралите вече вноски, съответно
петгодишна за главницата и тригодишна за включените в анюитетната
вноска възнаградителни лихви. Заявлението по чл.417 ГПК, с което е прекъснато теченето на погасителната давност съгласно чл.116 ЗЗД, е подадена на 20.06.2019г., което означава, че от
този момент е спряла да тече погасителната давност за падежиралите вече вземания. Поради това, по отношение на
главницата с падеж м.07.2014г. до подаване на заявлението не е изтекъл предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен погасителен срок. Макар
да липсва изрично позоваване по отношение на банковите такси, застраховки и нот.такси, същите очевидно не са погасени по давност, с
оглед периода на начисляването им.
По отношение на претендираните
нот.такси съдът намира иска за недоказан, доколкото
по делото не са представени никакви доказателства за извършени разходи в тази
връзка, както и за техния размер.
Въз основа на горното, съдът намира
предявените искове с правно основание чл.422 ГПК за основателни за предявения
размер на главница и неоснователен за претендираните
разноски за нотариални такси.
Поради това, в полза на банката се следват и законните лихви върху уважената главница в размер на 25000 лева, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, на 20.06.2019г. до окончателното изплащане на дълга.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в исковото производство разноски съобразно представените
списъци и уважената част от исковете, или в размер на 1002,69 лева за исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете./съгласно приложен
списък по чл.8 ГПК/. Следва да бъдат преизчислени и разноските на заявителя за
заповедното производство до размера от 1572.15 лева.
Представени са доказателства за сторени от ответниците разноски в размер на 300лв.-депозит на ССЕ и
1400лв. заплатено адв.възнаграждение. Съобразно
отхвърлената част от исковете, в полза на ответниците
се следва съответна на сторените от тях разноски, част – сумата от 37 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението срещу
уговорения размер на адв.възнаграждение съгл. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. както и с оглед осъщественото представителство
на трима ответници.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Ю.Б.“
АД, ****, със седалище и адрес;*** и Й.Д.В., ЕГН **********, Р.Й.В., ЕГН **********
и Д.И.В., ЕГН ********** - кредитополучатели и
солидарни длъжници, че в полза на банката съществува
вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение ****от
21.06.2019г. и изпълнителен лист ****от 21.06.2019г., издадени по ч.гр.д.
9625/2019г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа Договор за кредит за
довършване на недвижим имот ****ведно с подписаните към него Допълнително
споразумение от 13.05.2009г., Анекс от 10.02.2010г., Допълнително споразумение
от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.12.2010г., Допълнително
споразумение от 24.08.2011г., Допълнително споразумение от 26.04.2012г.,
Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г., Допълнително споразумение от
19.03.2013г. и Допълнително споразумение от 20.11.2013г., сключени между ****АД
/сега ****/, **** като кредитодател и ответниците като кредитополучатели за следните суми:
- 25
000 лева (двадесет и пет хиляди лева) - ЧАСТ от общо дължима главница за
периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 20.06.2019г. -
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
сумата от 556,18 лева (петстотин
петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) - разноски по кредита за
периода от 11.01.2017г. до 17.06.2019г., като
НЕДОКАЗАН, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Д.В.,
ЕГН **********, Р.Й.В., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН **********, да заплатят на Ю.Б. АД, ***, сторените в исковото
производство разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 1002,69 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Д.В.,
ЕГН **********, Р.Й.В., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН **********, да заплатят на Ю.Б. АД, ***, сторените в заповедното
производство разноски в размер на общо 1572.15 лева, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Б.
АД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.В., ЕГН **********, Р.Й.В., ЕГН ********** и Д.И.В.,
ЕГН **********, сторените в исковото производство
разноски в размер на общо 40 лева,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен
срок от връчване препис от същото на страните, с въззивна
жалба пред Окръжен съд –Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: