ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 192
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в закрито заседание на пети май , през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Административен
съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
като………………разгледа………..докладваното……………………….от
съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№124/2022г. по описа на Административен съд
Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
147, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/във вр. с § 2
от ДР на ДОПК,във вр. с чл.88,ал.3 АПК.
Образувано е по жалба от „Е*** Б*** “ЕООД с
ЕИК * ,със седалище и адрес на управление:*** ,сървър рум ,с адрес за
кореспонденция:гр.С*** ,ж.к. „Г*** М*** “ ,ул“Р*** “№6 ,бл.* ,вх.* ,ет.* ,ап.* ,представлявано
от А.Л.К. срещу Решение № 124/29.10.2021 г. ,издадено от директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно – осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е оставена без
разглеждане жалбата му с вх. № 18422/30.08.2021г.по описа на дирекцията, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-04001220005760-091-001/09.08.2021г.., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново и е прекратено образуваното
административно производство.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения
административен акт от жалбоподателя в жалбата , с доводи, че не е налице
просрочие ,тъй като РА му е връчен на 14.08.2021г. ,а жалбата против РА е
подадена на 27.08.2021г./л.19/, т.е. в срока по чл.152 ,ал.1 от ДОПК .Иска се
отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за
продължаването на административно -производствените действия по жалбата против
ревизионния акт.
Ответникът - Директорът на Дирекция
"ОДОП" – гр. Велико Търново , чрез процесуалния си представител гл.
юрк.Силвия Ц*** ,съгласно приложено пълномощно/л.7/ , изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500лв.
Представя списък на разноските./л.6/ В
представено по делото писмено становище излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в 7- дневния срок по
чл.147,ал.3 ДОПК ,като решението на директора на дирекция „ОДОП“-Велико Търново
е връчено на жалбоподателя на 10.03.2022г./л.13/ ,а жалбата срещу него по
административен ред е подадена на 17.03.2022г. /видно от товарителница на л.9
от делото/.Жалбата е подадена и от
надлежна страна,пред компетентния съд-АС-Монтана и при наличие на правен
интерес от обжалването, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 124/29.10.2021 г., директорът на
Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр.Велико
Търново при ЦУ на НАП е оставил без
разглеждане като процесуално недопустима жалба с вх. № 18422/30.08.2021г.по
описа на дирекцията, подадена от „Е*** Б*** “ЕООД с ЕИК * ,със седалище и адрес
на управление:*** ,сървър рум против Ревизионен акт /РА/ № Р-04001220005760-091-001/09.08.2021г..,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново и е прекратил
образуваното административно производство по нея.
За да постанови този резултат
административният орган е приел, че жалбата е подадена след изтичане на
предвидения в чл.
152, ал. 1 от ДОПК 14 - дневен срок за обжалване.
В тази връзка е приел за установено, че
обжалвания ревизионен акт е връчен на 12.08.2021 г. на електронен адрес на
дружеството, и срокът за обжалването му е изтекъл на 26.08.2021 г.-четвъртък
,присъствен ден , а жалбата е изпратена по пощата, като датата на пощенското
клеймо е 27.08.2021 г. (входирана в деловодството на ТД на НАП Велико
Търново на 30.08.2021 г.). Прието е, че
срокът за оспорване, предвиден в чл.
152, ал. 1 от ДОПК е процесуален и има преклузивен характер и в случая този
срок е пропуснат и правото на оспорване е погасено. Така Директорът на Дирекция
"ОДОП" – Велико Търново е направил извод, че жалбата е процесуално
недопустима и е оставил същата без разглеждане, и прекратил производството.
Видно от делото ,РА е връчен на жалбоподателя на 12.08.2021г. на ел.
адрес на дружеството ,на който същото е получавало съобщения ,и препратката е
активирана на тази дата ,при което срокът за обжалване на РА по административен
ред тече от дата 12.08.2021г.
С резолюция от 19.04.2021г. съдът е изискал
доказателства,извън приложените по делото от жалбоподателя за датата на
изпращане на жалбата в дирекция“ОДОП“-Велико Търново ,както и доказателства от
БП за проследяване на пратката с оглед срочността на жалбата,като в рамките на
срока не са представени такива. По делото е представен плик с пощенско клеймо с
дата 27.08.2021г.,при което съдът намира ,че това е датата на изпращане на
жалбата до органа.
При така установеното от фактическа страна,
Съдът намира жалбата за неоснователна,
поради следното:
Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал.
3 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от
компетентния да я разгледа орган с решение, което може да се обжалва в 7-дневен
срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е
постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на
първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите
по приходите.Видно от актуално състояние на дружеството ,към момента на извършване
на първото процесуално действие от данъчно-осигурителния контрол ,а именно издаването
на заповедта за ревизия №Р-04001220005760-020-001/24.09.2020г/л.40/,седалището
на дружеството „Е*** Б*** “ЕООД е в
гр.Монтана ,бул. „Трети март“№* ,ет.* , сървър рум,при което делото е местно
подсъдно на АС-Монтана.А съгласно чл.
152, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови
части в 14-дневен срок от връчването му, като решаващ орган е съответният
директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при
централното управление на Националната агенция за приходите.
Процесното решение е издадено от компетентен
административен орган по см. на чл.
152, ал. 2 от ДОПК, вр. с чл. 147, ал. 1 от ДОПК.
Между страните по делото се формира спор, относно датата ,на която е
връчен РА-дали това е 12.08.2021г. по твърдение на органа или 14.08.2021г.,както
твърди жалбоподателя.По делото е представено удостоверение за връчване/л.27/ по
ел. път ,от което е видно ,че РА е връчен на ел. адрес на дружеството и ел. препратка
е активирана на 12.08.2021г..Не се оспорва ,че жалбата е подадена на
27.08.2021г.
Спорът в случая се свежда и до това дали
жалбата ,подадена от дружеството против РА е в срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК - 14-дневен срок от връчването на РА.
В
случая РА №
Р-04001220005760-091-001/09.08.2021 г. е връчен на 12.08.2021 г. по реда на чл. 29, ап. * от ДОПК, а именно по
електронен път на електронния адрес на дружеството emilia3b@yachoo.com. По силата на чл.30, ал.6 от ДОПК, електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът
изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна
препратка или изтеглянето
му от информационната система на компетентната администрация - т.е. уредени са три самостоятелни начина
(арг. използване на съюза "или") за връчване на електронно съобщение, всеки от които с еднаква удостоверителна сила
установява извършеното връчване.
Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната
система или чрез електронен
документ, подписан с квалифициран електронен подпис. В процесния случай, видно от представената от органа разпечатка от информационната система
на НАП - Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС "Контрол", връчването е осъществено по втория от трите възможни начина - чрез активиране на
електронната препратка.
В тази връзка следва да се посочи, че за да се прегледат изпратените документи, следва да се активира препратка, като при активиране на
препратката се генерира електронно
съобщение към системата на Националната агенция за приходите, което удостоверява извършеното връчване/предоставяне на документите,
посочени в съобщението. Това
изрично е указано и в съобщението до лицето. Противно на твърденията на жалбоподателя за връчване на РА на 14.08.2021 г., от приложените по делото доказателства се установява, че
на 12.08.2021 г. е генерирано електронно съобщение към системата на Националната агенция за
приходите, което удостоверява извършеното връчване на
съобщението. Следователно 14-дневния срок по чл. 152, ал.1 от ДОПК за оспорване на ревизионния акт е започнал да тече от
12.08.2021г. и е
изтекъл на 26.08.2021 г. и административният орган
е стигнал до правилно заключение, че жалбата на „Е*** Б*** " ЕООД е просрочена,
след като е изпратена по пощенски оператор на 27.08.2021
г.
Не се и твърди от жалбоподателя и не са
представени доказателства от него ,че жалбата е подадена преди 27.08.2021г.,в
отговор на изискването на такива от съда с резолюция от 19.04.2022г.Видно от
пощенско клеймо /на л. 19/, жалбата е
изпратена на 27.08.2021г. ,след изтичане на изискуемия срок по чл.152,ал.1 ДОПК,който
е изтекъл на 26.08.2021г. четвъртък, присъствен ден ,при което правилно е
оставена без разглеждане от директора на дирекция“ОДОП“-Велико Търново. Следователно
,след като жалбата е подадена след срока за административно обжалване на РА ,който
е преклузивен , изводът на административния
орган за недопустимост на жалбата ,поради просрочие, е правилен.
Оспореното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Като второ основание за оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на производството в оспореното решение е
посочено- липса на правен интерес от обжалване на РА,което по разбиране на съда
е правилно ,по изложените по -долу съображения.
В резултат на извършената ревизия на „Е***
Б*** ”” ЕООД по ЗДДС,приключила с РА № Р-04001220005760-091-001/09.08.2021
г., за ревизирания субект не са
възникнали допълнителни данъчни задължения, което се установява от таблица 1 на РА,
представляваща диспозитивната част на този административен акт. Когато административният
акт не създава или не установява
задължения за своя
адресат /чл. 118, ал.1,
т.1 от ДОПК/ и когато
не засяга по друг начин негови права, свободи и законни интереси в
хипотезите на чл.118, ал.1,т. 2 и 3 от ДОПК, липсва правен интерес от оспорването
му. Констатациите
в РА не подлежат на самостоятелен административен и съдебен контрол. Не би могло с акта на
административния решаващ орган или със съдебния акт да се коригират мотивите на
РА, какъвто на практика е целеният резултат с оспорването, предвид липсата на установени
данъчни задължения, основани на констатациите за данъчен период м.
12.2019 г. В такава хипотеза при произнасяне по същество не би имало корекция в
разпоредителната част на издадения ревизионен акт, тъй като липсва установено задължение,
което евентуално да бъде коригирано. Същевременно законът поставя изискване РА да има мотиви за издаването му - чл. 120, ал. 1 т. 5 ДОПК, както и разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или
отговорностите и начинът и срокът за изпълнението - т. 6. В този смисъл следва да се приеме, че правата и данъчните задължения се установят с
разпоредителната част на ревизионния акт и тя определя правния интерес от неговото
оспорване от адреса на акта. Според чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна
част от РА, но фактическите изводи на ревизиращия орган по чл.117, ал.2, т.6
от ДОПК не са обвързващи за администрацията в евентуално следващо ревизионното
производство. При друга бъдеща ревизия за друг вид данък или осигурителни вноски приходните
органи дължат собствени фактически установявания по аргумент от цитираната
разпоредба и защитата против тях се осъществява с оспорването на РА, издаден
въз основа на РД, когато за конкретен ревизиран данък и период се установяват
задължения.Само когато с ревизионния акт
се определят по основание и размер
задължения за данък или задължителни осигурителни вноски за ревизираното лице,което се явява и задължен субект, ще е
налице правен интерес за оспорване на същия. Позоваване на евентуалния стабилитет на РА в друго
административно или съдебно-административно производство не обосновава
правен интерес по отношение адресата на акта,след като със същия този акт не се определят данъчни
задължения.При разглеждането на спора относно законосъобразността на
другия ревизионен акт ще бъдат обсъдени доказателствата и възраженията
на ревизираното лице относно спорни правнорелевантни факти - в случая настоящия РА е издаден след приключила
ревизия по
ЗДДС за данъчен период м. 12.2019 г., поради което съдържащите се в него фактически констатации не могат да се
ползват със стабилитет и съответно не могат да бъдат обект на самостоятелно обжалване
както по административен,
така и по съдебен ред. Тези констатации не се ползват с обвързваща сила,
дори да съдържат преценка относно права на ревизираното лице. Конкретният акт
няма предназначение и
да установява факти, т.е. няма установително действие по
отношение на факти.
Пряко
засягане, обосноваващо правен интерес, е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са
засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят,
отменят или ограничават права. Бъдещи евентуални ограничения не обосновават
правен интерес от оспорване, вкл. относно мотивите на РА. Отсъствието на правен интерес изключва допустимост на оспорването на РА ,съгласно чл.88, ал. 1, т.3 от АПК ,във връзка с §2 от ДОПК, поради което подадената жалба срещу него се явява процесуално недопустима, в какъвто
смисъл се е произнесъл
решаващият
административен орган с обжалваното решение.
Решението на директора на „ОДОП“-Велико Търново при ЦУ на
НАП, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди ,а жалбата, като
неоснователна да се отхвърли.
От страна на ответника са претендирани разноски в писмено
становище/л.4/. Съгласно чл.
161, ал. 1 ,изр.2 и 3 от ДОПК На ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат.Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 500лв.,съгласно чл.8,ал.3 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения№1/2004г. .
Предвид изричната регламентация на чл.
88, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
147, ал. 3 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на § 2 от ДР на
ДОПК, определението на съда не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
147, ал. 3 от ДОПК, Административен съд -Монтана, ІІІ състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „Е*** Б*** “ЕООД с
ЕИК * ,със седалище и адрес на управление:*** ,сървър рум ,с адрес за
кореспонденция:р.София ,ж.к. „Г*** М*** “ ,ул“Р*** “№6 ,чл.17,вх.* ,ет.* ,ап.* ,представлявано
от А.Л.К. срещу Решение № 124/29.10.2021 г. издадено от директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно – осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е оставена без
разглеждане жалбата му с вх. № 18422/30.08.2021г.по описа на дирекцията, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-04001220005760-091-001/09.08.2021г.., издаден от органи
по приходите в ТД на НАП – гр. Велико Търново и е прекратено образуваното
административно производство.
ОСЪЖДА „Е*** Б*** “ЕООД с ЕИК * ,със седалище
и адрес на управление:*** ,сървър рум ,с адрес за кореспонденция:р.София ,ж.к.„Г***
М*** “ ,ул“Р*** “№6 ,чл.17,вх.* ,ет.* ,ап.* ,представлявано от А.Л.К. ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" -
гр. Велико Търново при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лв.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
Препис от определението да се изпрати на
страните по реда на чл.138,ал.3 АПК във вр.с §2 от ДР на ДОПК.
АДМ. СЪДИЯ: