НОХД № 413/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Й.Й.Ц. ***, с ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, работи в „Д.Т.“ АД Пазарджик за това, че в гр.
Пазарджик в периода 10.11.2014 г. – 24.12.2014 г., при условията на
продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер
на общо 5 299 лв. от владението на различни лица, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване – насочване
на пистолет, по отделни деяния както следва:
На 10.11.2014 г. в игрална зала „Клуб Империя“ в гр.
Пазарджик е отнел от владението на А.С.С. от гр. Пазарджик чужди движими вещи –
парична сума в размер на 3 500 лв., собственост на „Макао“ ООД гр. Пловдив, с
намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това заплашване –
насочване на пистолет,
На 15.12.2014 г. в игрална зала „Вегас“ в гр.
Пазарджик е отнел от владението на Г.И. Х. *** чужди движими вещи – парична
сума в размер на 1220 лв., собственост на „Инфофест“ ЕООД гр. Пазарджик, с
намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това заплашване –
насочване на пистолет,
На 24.12.2014 г. в игрална зала „Меджик Клуб“ в гр.
Пазарджик е отнел от владението на И.Т.Д. и Р.Й.У. – и двете от гр. Пазарджик -
чужди движими вещи – парична сума в размер на 564 лв., собственост на „Калиман“
ЕООД гр. София, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за
това заплашване – насочване на пистолет,
На 24.12.2014 г. в игрална зала „Меджик Клуб“ в гр.
Пазарджик е отнел от владението на С.П.Т. чужди движими вещи – парична сума в
размер на 15 лв., с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за
това заплашване – насочване на пистолет - престъпление по чл.198, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански
искове – от „Калиман“ ЕООД за сумата от
564 лв. за претърпените от дружеството
имуществени вреди от деянието на 24.12.2014 г. и от „Макао” ООД за сумата от
3500 лева за претърпените от дружеството
имуществени вреди от деянието на 10.11.2014 г., като са конституирани като частни
ищци „Калиман“ ЕООД и „Макао” ООД.
Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира за налагане на наказание при условията
на чл.58а, ал.4 от НК под три години, което да бъде отложено при условията на
чл.66, ал.1 НК за срок от пет години.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.Й.Ц. *** и работил като огняр в „Д.Т.“
АД Пазарджик. От около две години посещавал редовно игралните зали в гр.
Пазарджик, където играел хазарт. Поради тази причина натрупал финансови
задължения към небанкови институции. Тъй като нямал възможност да погасява
задълженията си, през месец ноември 2014 г. взел решение да извърши грабеж от
игрална зала „Клуб Империя“, намираща се на бул. „Цар Освободител“ № 66 в гр.
Пазарджик. Залата била стопанисвана от
„Макао“ ООД гр. Пловдив с управител Г.Т.Ч.. Подсъдимият Ц. знаел, че сутрин
рано – около 05.00-06.00 ч. има най-малко посетители и решил, че това е
най-подходящото време да осъществи замисленото. За целта на 10.11.2014 г. около
05.00 ч. взел в себе си газов пистолет „ADLER-2003-LIGHT“, който имал от времето,
когато работил като таксиметров шофьор, и една зимна черна шапка, на която
изрязал процепи за очите, за да я използва като маска и тръгнал към залата.
Като наближил поставил маската на главата си, извадил пистолета, влязъл вътре и
казал „Спокойно“. Отишъл при крупието – свидетелката А.С., насочил към нея
пистолета и ѝ заявил „Дай парите и без глупости и никой няма да
пострада!“ Семерджиева се изплашила, извадила от чантичката сумата от 500 лв. и
му ги дала. Тогава подсъдимият казал „Дай ми всичките пари!“. Свидетелката
отворила касата и му предала намиращите се в нея поставени в плик още
3 000 лв. Подсъдимият Ц. поставил парите във вътрешния джоб на якето си и
с бързи крачки излязъл навън. Веднага след това Семерджиева натиснала
паник-бутона, а колегата ѝ свидетелят Л.Г. се обадил на управителя на
залата – свидетелката А.Г. да ѝ съобщи за инцидента. През това време подсъдимият
Ц. побягнал към дома си и се прибрал. По-късно през деня, с парите погасил две
вноски по ипотечния си кредит към AGB „Finance“ и откупил заложени преди време
от него вещи в заложна къща „Доверие“ на бул. „Ал. Стамболийски“ в Пазарджик.
Следващия месец декември 2014 г. подсъдимият Ц. решил
да извърши втори грабеж по същия начин, но този път в игрална зала „Вегас“ на
бул. „Х. ***, собственост на „Инфофест“ ЕООД гр. Пазарджик с управител Т.Н.Ш.. Рано
сутринта на 15.12.2014 г. подсъдимият Ц. влязъл в залата с изваден пистолет и
поставена маска на главата, след което насочил пистолет към крупието – свидетелят
Г.И. Х. и му казал да извади всички пари от джобовете си. Х. се уплашил и дал
на подсъдимия всичките пари, намиращи се в джобовете. Подсъдимият му казал „Ти
подиграваш ли се?“ и му заповядал да отвори касата. Х. отключил касата и дал на
подсъдимият Ц. още пари, като общата сума възлязла на 1 220 лв. Като взел
парите подсъдимият бързо се оттеглил, като в последствие с парите погасил още
една вноска за ипотеката, а остатъка дал на съпругата си, като ѝ обяснил,
че ги бил спечелил на хазарт.
На 24.12.2014 г. подсъдимият Ц. решил за пореден път
да извърши грабеж по същата схема в друга игрална зала – „Меджик клуб“ на ул.
„Константин Величков“ № 3 в гр. Пазарджик, собственост на „Калиман“ ЕООД София
с управители Х.П.Х. и Р.Й.Д.. Този път подсъдимият използвал велосипеда си -
мъжки „бегач“ с рамка, за да се придвижи до мястото, като го оставил близо до
паркинга на старите „Хали“. Отново поставил маската на главата си, извадил
пистолета и влязъл в игралната зала, след което казал на всички да легнат на
земята. В този момент дошъл свидетелят Г.П. – разпоредител, но като го видял, подсъдимият
му казал също да ляга на земята и да не става. Крупието – свидетелката И.Д. се
изплашила, побягнала и се скрила зад един от игралните автомати, но подсъдимият
я догонил и ѝ казал „Дай парите!“. Тогава тя му подхвърлила чантата с
оборотните пари. После се запътил към другото крупие – свидетелката Р.У. и
ѝ казал „Чантата!“, при което У. му я подала без да говори. Общата
парична сума, която подсъдимият получил от Димитрова и У. възлизала на 564 лв.
По това време в игралната зала се намирала и
пострадалата – свидетелката С.Т., която държала в дясната си ръка сумата от 15
лева, докато лежала на пода. Подсъдимият казал и на нея „Давай парите!“ и тя му
ги подала. През цялото време, докато бил в игралната зала подсъдимият Ц.
демонстративно държал пистолета, насочен към пострадалите и останалите
посетители. След като взел парите, подсъдимият излязъл, качил се на велосипеда и се прибрал. С част
от парите откупил отново заложени вещи в заложна къща „Доверие“, а с остатъка
купил храна за Коледните празници.
На 23.01.2015 г. около 05.30 ч. сутринта служителите
на РУ Пазарджик – свидетелите П.К., Й. Й. и колегата им Иван Зубев били на
смяна като дежурен автопатрул и се намирали на ул. „Боян Мирков“ в близост до
МБАЛ „Здраве“. В същото време подсъдимият Ц. бил застанал с велосипеда си близо
до бензиностанция „Петрол“ до парка на МБАЛ „Здраве“ в гр. Пазарджик и
наблюдавал бензиностанцията, като носел в себе си отново газовия пистолет, а на
главата си бил поставил шапката с прорези за очите, без да я е свалил на лицето
си, като бил облечен с тъмно сиво яке с бял кант и емблема на лявата ръка. На
полицаите им направило впечатление, че подсъдимият отговаря по описание на
заподозряното лице за извършване на грабежите на казината и бавно приближили
към него. Подсъдимият видял служителите на полицията, качил се на велосипеда и
потеглил към ул. „Петър Мусевич“. Тогава бил спрян от тях в близост до
кръстовището на улиците „Боян Мирков“ и „Софроний Врачански“. Й. разпоредил на подсъдимия
Ц. да спре за полицейска проверка, но той отказал да изпълни разпореждането,
поради което бил задържан принудително. При извършения му обиск във вътрешния
джоб на якето му се намерил газовия пистолет с пълнител с 6 бр. патрони, а след
това полицаите констатирали, че шапката на главата му е с прорези за очите. По
личната карта на подсъдимия установили самоличността му. Подсъдимият Ц. не дал
обяснение защо носи в себе си пистолет и шапка с прорези на очите. С Протокол
за доброволно предаване от 23.01.2015 г. подсъдимият Ц. предал шушлековото яке,
както и 1 бр. мъжко долнище на анцуг „Колумбия“ и 1 чифт маратонки с надпис
“AIERLU”. С Протокол за оглед на местопроизшествието от 15.12.2014 г. на
игрална зала „Вегас“ е била приобщена 1 бр. флаш памет (полиетиленов плик л.
156), съдържаща видео запис от охранителната камера. С протокол за доброволно
предаване от 09.01.2015 г. свидетелят А.Н. е предал 1 бр. ДВД Verbatim,
съдържащ видеозапис от охранителната камера на игрална зала „Меджик“ (хартиен
плик л. 157). С Протокол за претърсване от 23.01.2015 г., от дома на подсъдимия
са били открити и иззети чифт спортни обувки „Penn“ и долнище на анцуг „Puma”. По
делото било изготвено заключение на видео-техническа експертиза на
представените видеозаписи от игралните зали „Вегас“ и „Междик“; извлечени са
снимкови кадри, от които ясно се виждат описаните по-горе действия на подсъдимия.
Изготвено е и заключение на балистичната експертиза на иззетия по делото
пистолет, от което е видно, че оръжието е газово, технически изправно и годно
да произвежда изстрели, същото не е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВППИ,
но подлежи на уведомителен режиЙ. Патроните са сигнално-шумови за газово
оръжие, 9-ти калибър и годни за използване по предназначение
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимия Й.Й.Ц., което самопризнание се
подкрепя от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, а именно
от показанията на свидетелите А.С., А.Г., Г.И., И.И., Л.Г., Г. Х., И.Д., С.Т., А.Н.,
С.Ч., Н.Ю., М.Г., Р.У., Г.П., К.Х., П.К. и Й. Й., заключението на изготвените
експертизите от вещите лица, протоколите за оглед на местопроизшествие,
протоколите за претърсване и изземване, протоколите за доброволното предаване.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимият Й.Й.Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението грабеж по чл.198, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Извършеното представлява продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като четирите отделни деяния осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От обективна страна подсъдимият Ц. е отнел чужди
движими вещи от владението на различни лица – парична сума в размер на общо 5
299 лв., като е употребил за това заплашване с насочване на пистолет.
От субективна страна подсъдимият Ц. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние - съзнавал е, че парите са чужди и
че ги отнема от владението на собствениците им без тяхно съгласие, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от деянието, а именно, че с
отнемането на вещите прекратява фактическата власт от страна на пострадалите,
както и възможността им да се разпореждат със същите, като е целял и искал
точно това и именно заради това е употребил и заплашването с пистолет. С
последващите си действия на фактическо разпореждане с парите подсъдимият по
несъмнен начин е манифестирал своето намерение противозаконно да ги присвои.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като изключително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
Ц. деяние, за което се предвижда наказание от три до десет години лишаване от
свобода и което съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът прецени като висока обществената опасност на
подсъдимия, който макар да не е осъждан и да няма регистрирани заявителски
материали, семеен е, работи на трудов договор, все пак се увлича по хазартни
игри и съседите му нямат положително отношение към него. Следва да се отбележи
нещо в тази посока – съпругата му и работодателят му го определят като спокоен
човек. Точно тук се крие най-голямата обаче обществената опасност на подсъдимия
– фактът, че спокойно и хладнокръвно е взел решение, подготвил се е и е
извършил престъплението грабеж, при това не едно, а четири отделни деяния. И
ако едно деяние може да бъде оправдано като лекомислие или импулсивно действие от
отчаяние например, то вече няколко деяния говорят за определена престъпна
нагласа в мисленето на дееца. Този начин на мислене – последователно и спокойно
обмисляне на времето, начина и мястото на извършване на деянията, всъщност
разкриват именно високата обществена опасност на подсъдимия. По делото се
установи, че подсъдимият е имал задължения към небанкови институции, но част от
тези задължения се дължат именно на неговото увличане по хазарта –
обстоятелство, изложено в обвинителния акт и неоспорено от самия подсъдим и
неговия защитник. Съдът не приема тезата на защитата, че заобикалящата среда
определя увлечението на хората по хазарта. Да, безспорно има множество казина,
но това не означава, че някой е накаран насила да влиза в тях и да залага. По
същия начин може да се каже, че по магазините свободно се предлагат алкохол и
цигари например, но не всеки гражданин е пушач или алкохолик заради това. По
делото се изложиха данни, че подсъдимият е бил подтикнат да извърши грабежите
заради натискът, който са му оказвали от небанковите институции да върне
парите, които им дължи. Съдът не приема и тази теза на защитата. Каквито и да
са били причини за вземането на тези кредити – дали заради увлечението по
хазарта или заради болести и смърт на близки хора, съдът счита, че немалко хора
попадат в такива ситуации и немалко от тях със сигурност не биха искали това да
им се случва, но не всеки попаднал в затруднено положение решава да премине
границата на законността и да върши престъпления, за да излезе от положението,
в което се намира. А подсъдимият е сторил именно това – обмислено внимателно,
добре подготвено и точно изпълнено. Следва да отбележим и още няколко факта от
поведението му, които всъщност разкриват истинската му същност. На първо място
не е случайно, че подсъдимият е решил да върши грабежи именно на казина и
игрални домове – като редовен техен посетител, той много добре е знаел както
начинът им на работа – кога, колко служители и посетители има вътре, къде се
държат парите, така и че казината разполагат със значителни суми, които могат
да му помогнат в затрудненото положение, в което се намирал. Със сигурност
именно размерът на сумите, които е можел да отнеме са накарали подсъдимия да
вземе обмисленото решение да върши грабежите в казина. На следващо място следва
да се отбележи още един факт – съпругата на подсъдимия премълча в съдебната
зала деликатно за неговите проблеми с хазарта, но всъщност от обстоятелствата в
обвинителния акт, които подсъдимият призна, е видно, че след извършването на
грабежа на 15.12.2014 г. подсъдимият с парите погасил една вноска за ипотеката
си, а остатъка дал на съпругата си, като ѝ обяснил, че спечелил парите на
хазарт, т.е. тя е била напълно наясно, както с увлечението му по хазарта, така
и с това къде точно подсъдимият прекарва нощите си, след като не е в дома при
семейството си, а именно - в казина и игрални домове. Защитата искрено изрази
учудване, тъй като мислела, че подсъдимият е циганин, а той се оказал на 40 г., женен, имал деца и
работил. Извън обстоятелство, че така направеното изявление е дискриминационно,
то следва да си зададем въпроса – всеки ли, който е семеен, има деца и работи
следва да му бъде позволено да върши престъпления и да обяснява поведението си
с твърденията, че държавата, заобикалящата среда и небанковите институции са
виновни. Защитата в обобщенията си стигна до изявление, че законът е за
„будали“ и не се спазва по отношение на т. нар. „знакови фигури“. В същото
време защитата особено държи на обстоятелството, че подсъдимият е толкова ценен
работник, че без него едва ли не ще спре работата на фирмата, в която работи.
Ако за наказанието на дееца се вземаше предвид само трудовата му ангажираност,
както смята защитата, то тогава е много лесно да си обясним защо „знакови
фигури“ не биват осъдени – ами те просто не само са трудово ангажирани, но
обикновено даже са собственици и управители на множество фирми, в които работят
и други хора, поради което не следва да им „прекъсваме“ въобще трудовата
дейност с присъди. Животът обаче не е черно-бял, а е шарен и следва да се гледа
от различни аспекти.
От тази гледна точка като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прецени също и тежкия психологически стрес, който са
изживели служители в казината, повечето от които са жени, от начина на
извършването на деянията от подсъдимия – с маска на лицето и насочване на
пистолет към тях. Едва ли има човек на когото да насочат пистолет и това да не
му се отрази занапред в живота, работата и общуването с други хора. Тези
служители са били там, за да работят за своята заплата и не са по-различни хора
от самия подсъдим, за който защитата настоява, че не е обществено опасен,
защото бил притиснат от тежкия живот. Всъщност пистолетът на последния е бил
насочен към обикновени хора като него, може би също притиснати от живота, а не
към небанковите институции, които са го тормозили да им връща парите. Следва
ясно да се заяви в случая, че психическото състояние на жертвите на
престъплението към момента, за което те самите нямат абсолютно никаква вина, а
такава има само подсъдимият с действията си и тяхното пълно психическо
възстановяване, е не по-маловажно от самия подсъдим и неговите (и на
семейството му) неудобства от задържането му. Всъщност именно молбата на
подсъдимия (което безспорно е негово право) да се гледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие попречи на съда да придобие реална и
непосредствена представа за състоянието на жертвите на престъплението към
момента.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че подсъдимият е
оказал пълно съдействие на органите на досъдебното производство, което е довело
до цялостно разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно
минало и с оглед възрастта му - липсата до момента на противообществени прояви.
Все пак следва да се отбележи, че още към момента на задържането на подсъдимия
са били събрани достатъчно доказателства, че той е извършител на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение – в него са намерени маската
и пистолета, дрехите са съвпадали с записите от охранителните камери, така че
неговото решение да съдейства е било със сигурност и продиктувано от тези
обстоятелства и ги е следвало, а не ги е предшествало.
Направеното самопризнание не може
да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното
самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
в частност на чуждото право на собственост, чуждата психическа неприкосновеност,
както и на желанието на подсъдимия да се облагодетелства бързо по неправомерен
начин за сметка на останалите членове на обществото.
При
тези данни и като даде известен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът определи на подсъдимия Ц. наказание за престъплението по чл.198,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК в размер на шест години лишаване от свобода. Размерът на наказанието лишаване съдът определи отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите
за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява
чл.54 НК. Така определеното
наказание е под средата на определените от закона от три до десет години
лишаване от свобода, именно защото съдът даде известен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК и намали размера на наказанието
лишаване от свобода с една трета, така че наказанието на подсъдимия Ц. става четири
години лишаване от свобода. Съдът счита, че по така определеното наказание ще
изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за семеен човек,
който е бил принуден от обстоятелствата, се е подвел по това да си набавя бързо
и лесно средства, но който към момента искрено съжалява за стореното от него и
се разкайва. Все пак съдът счита, че в случая не са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, които да обуславят прилагането на чл.58а, ал.4 НК.
Само съдействието на органите на досъдебното производство, след като е
задържан, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и семейното положение
не се явяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината
обстоятелства.
Много
съществена в случая се явява и генералната превенция. Като общество ние трябва
да си отговорим на следния въпрос – дали всеки, който има финансови затруднения
и кредити (а това за съжаление е голяма част от българските граждани), следва
да слага маска на главата, да вади пистолет и да върши грабежи, след което, само
защото е неосъждан, семеен, има деца и работи, следва да бъде оставен на
свобода или всеки, който насочва пистолет към български граждани, отнема
значителни суми пари, следва да понесе и съответното си наказание така, както е
определено от закона, а законодателят е предвидил от три до десет години лишаване
от свобода. В рамките на това наказание и настоящият съд постанови присъдата
си, воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от ясен знак за това какво
чака всеки, който тръгне по лесния път за облагодетелстване, по който е тръгнал
подсъдимият Ц. и то не само по отношение на грабежите, но и по отношение на хазарта,
дори и на бързите кредити. В противен случай всеки неосъждан с финансови проблеми
да грабва спокоен пистолета и маската и да вървим към времената на Дивия запад.
Така определеното наказание съдът намира, че
съответства напълно на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се
с висока степен на обществена опасност. Начинът, времето и мястото на
извършване на процесните деяния обуславят извод за престъпна упоритост и
дързост при осъществяването й. Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание
не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК. При горните
данни съдът намира, че именно така определеното наказание четири години лишава
от свобода ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му подсъдимият Ц. ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на лишаване от
свобода е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от
закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
На основание чл.61, т.3, във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС съдът следва да определи „общ” първоначален режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Й.Й.Ц., което да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК веществените доказателства – газов пистолет „ADLER-2003-LIGHT” с пълнител
и 6 бр. патрони – на съхранение в служба „КОС“ при РУ Пазарджик и 1 бр. шапка
за глава с прорези за очите, като принадлежащи на извършителя и послужили за
извършването на престъплението, съдът следва да се отнемат в полза на държавата
и да бъдат унищожени, като вещи без стойност. Веществените доказателства – 1
бр. шушлеково яке, 1 бр. мъжко долнище на анцуг „Колумбия“, 1 чифт маратонки с
надпис „AIERLU”, 1 чифт спортни обувки „Penn“, 1бр. долнище на анцуг
„Puma” следва да се върнат на подсъдимия
Й.Й.Ц.. Веществените доказателства – 1 бр. флаш-памет и 1 бр. ДВД –
приложени към делото (л. 156 и л. 157) следва да останат по делото.
Съдът следва да осъди подсъдимия Й.Й.Ц. да
заплати сторените по делото разноски за
експертизи в размер на 370,21 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик,
както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен
лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По отношение на предявените граждански искове –
от „Калиман“ ЕООД за сумата от 564 лв.
за претърпените от дружеството
имуществени вреди от деянието на 24.12.2014 г. и от „Макао” ООД за сумата от
3500 лева за претърпените от дружеството
имуществени вреди от деянието на 10.11.2014 г., съдът счита, че същите са
основателни до пълния им предявен размер, поради което ще следва да осъди
подсъдимия Й.Й.Ц. да заплати на „Макао” ООД гр. Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон” № 99, сумата в
размер на 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на престъплението и на „Калиман” ЕООД гр. София, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе”, 7 – ми километър, ЗИТ, корпус ІІ, ет. 3, сумата в размер на 564 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението.
Съдът, базирайки се на събраните и проверени по делото
доказателства, установи, че размерът на противозаконно отнетите от ощетените
юридически лица суми възлизат съответно на 3500 лв. и 564 лв. Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е
причинил другиму. В конкретния случай именно тези суми от 3500 лв. и 564 лв. съдът
счита, че представляват претърпените и
невъзстановени на ощетените юридически лица „Макао” ООД и „Калиман“ ЕООД имуществени вреди в резултат
на извършените от подсъдимия деяния, което съдът счита за неправомерни и
виновни извършени, за което изложи своите подробни аргументи по-горе.
В подкрепа на горния извод на съда са самопризнанието
на подсъдимия Й.Й.Ц., показанията на свидетелите А.С., А.Г., И.Д., С.Т., Р.У. и
Г.П., заключението на изготвените експертизите от вещите лица, протоколите за
оглед на местопроизшествие, протоколите за претърсване и изземване, протоколите
за доброволното предаване
С оглед уважените граждански искове съдът ще следва да
осъди подсъдимия Й.Й.Ц. да заплати в полза на държавата държавна такса върху
уважените срещу него граждански искове в размер на 162,56 лв., платима в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: