Протоколно определение по дело №269/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 255
Дата: 6 юни 2024 г. (в сила от 6 юни 2024 г.)
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20245000600269
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 255
гр. Пловдив, 06.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Виктор Ас. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600269 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Обвиняемият А. Г. С. се явява лично и с адв. Р. – служебен защитник.
Обвиняемият К. Г. Й. се явява лично с адв. М. с пълномощно по
делото.
За Апелативна прокуратура - П. се явява прокурор В. Я..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Р.: Да се даде ход на делото.
Обв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Обв. Й.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото от съдията-докладчик с прочитане на частните
жалби на защитниците на обвиняемите А. Г. С. и К. Г. Й. срещу
определението на Окръжен съд - П., постановено по ЧНД № 1181/2024 г. по
описа на същия съд, с което по отношение на двамата обвиняеми е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдебният акт се атакува
1
като неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне
на мярка за неотклонение по отношение на двамата обвиняеми по-лека от
„Задържане под стража“.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи. Нямам искания за събиране на
доказателства.
Адв. Р.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и
доказателствени искания.
Обв.С.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи. Нямам
доказателствени искания.
Адв. М.: Поддържам жалбата. Нямам отводи. Имам доказателствени
искания – моля да приемете документи за личностна характеристика на
обвиняемия К. Й., а именно за трудовата му ангажираност – представям
трудов договор, длъжностна характеристика и копие от трудова книжка за
подзащитния ми.
Обв.Й.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи. Моля да се
приемат представените от защитника ми доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените от адв. М. документи. Да
се приемат като доказателства.
Адв. Р.: Запознат съм. Да се приемат доказателствата, представени от
ад. М..
Обв. С.: Да се приемат представените доказателства от защитника на
обв. Й..
Съдът, след съвещание, намира, че представените от защитника на
обвиняемия Й. писмени доказателства са относими към предмета на делото и
следва да бъдат приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото трудов
договор от 15.04.2024 г., длъжностна характеристика на „барман“ от същата
дата със страна – обвиняемия Й. и извлечение от трудовата книжка на същия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови искания.
Адв. Р.: Нямам нови искания.
Обв. С.: Нямам нови искания.
Адв. М.: Нямам други искания.
Обв. Й.: Нямам други искания.
2
Съдът, след съвещание, с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на същото по
същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ви предлагам да
потвърдите определението на Пловдивски окръжен съд, с което спрямо
двамата обвиняеми е взета най-тежката мярка за процесуална принуда, а
именно „Задържане под стража“. Налице са предпоставките по чл. 63, ал. 1
НПК за вземане на такива мерки.
Спрямо обвиняемия С. е повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 1 НК за
държане на високорискови наркотични вещества с цел продажба. Изводът за
наличието на тази цел може да се изведе от количеството високорисково
наркотично вещество, което е иззето със съответния протокол, както и
различните видове - 5 вида различни наркотични вещества, явно подготвени
за разпространяване. Оттам се изхожда и за високата степен на обществена
опасност на дееца и реалната опасност същият да извърши престъпление, ако
спрямо него не бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Един „Домашен арест“, както е обсъдил и Пловдивски окръжен съд, не
би постигнал целите на мерките за неотклонение, тъй като в апартамента, в
който живее - там е извършвана престъпната дейност, там са
разпространявани наркотичните вещества, така че има опасност той да
продължи да извършва тази дейност.
Относно другия обвиняем - Й., неговото процесуално положение мога
да кажа, е значително по-леко от това на обвиняемия С.. За него не е
повдигнато обвинение по ал. 1-ва, а по ал.3-та на чл. 354а НК.
Отделно от това, има още доста да поработим за доказване на
престъплението по чл.354б, ал. 4 НК, тъй като там един от признаците е
системност, а засега едната дата е доказана със сигурност, ще трябва да се
докажат още две, най-малко две, за да е налице съставът на това
престъпление. Трудово е ангажиран обв. Й., за което бяха представени
доказателства в днешното съдебно заседание. В крайна сметка вие ще
прецените процесуалното му положение към момента. С оглед на
изложеното, моля да се произнесете.
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението
на Окръжен съд - П. като неправилно и незаконосъобразно, като считам, че в
настоящия случай неправилно съдът е преценил, че са налице и двете
кумулативни предпоставки.
3
По отношение на обоснованото предположение считам, че до момента
наличните доказателства не изпълват определението за обосновано
предположение. За мен лично единственото сигурно в настоящия случай е,
че наркотичните вещества, за които е повдигнато обвинение са иззети от
въпросния блок, като обаче следва да бъде посочено, че не са от жилището и
затова смятам, че не е категорично доказано, че именно обвиняемият С. е
лицето, което ги е държало. В тази връзка окръжният съд за да коментира
разпространението на наркотичните вещества се е позовал на свидетелски
показания, които аз смятам, че в настоящия случай липсва. Говори се за
свидетел К.П. за лице на което е разпространено, като обаче такива
показания по делото липсват, като за мен е недопустим подходът по
отношение на това полицейският служител да разказва какво му е казано от
други лица, които съответно не са разпитани по делото. Съвсем накратко по
отношение на полицейския служител, аз не съм сигурен доколко той може да
има качество на свидетел по делото, тъй като по делото има данни от разпита
му, че е извършвал беседи. В крайна сметка вашето определение трябва да се
обосновава на допустими доказателства събрани по установения в НПК ред.
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице реална опасност от
укриване, което го споделям изцяло предвид трудовата му ангажираност и
наличието на адрес, на който обвиняемият живее.
По отношение на реалната опасност от извършване на престъпление,
такава не е налице предвид добрите му характеристични данни, липсата на
осъждане и други противообществени прояви. В крайна сметка начинът на
извършване на престъплението не считам, че се отличава особено от всички
останали случаи, че сам по себе си да създава реална, а не хипотетична
опасност от извършване на престъпление. По тази причина смятам, че и
втората предпоставка не е налице.
Поради това уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да отмените
определението на първоинстанционния съд и да постановите друга по-лека
мярка.
Обв. С. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Няма какво да добавя.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмени определението на
първоинстанционния съд в частта му, с която на клиента ми К. Й. е наложена
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като постановите ново
такова, с което да му наложите по-лека мярка за неотклонение.
Считам, че обжалваното определение е неправилно в частта, с която
съдът приема, че представените от обвинението доказателства са в синхрон с
изискванията на чл. 56 ал. 1 НПК. В кориците на приложеното ДП липсва
4
надлежно писмено доказателствено средство, а именно протокол за
претърсване и изземване, доколкото приложеният документ с подобно
заглавие представлява ксерокопие, което дори не е заверено от органа на ДП,
което да е годно да удостовери твърдяното от обвинението за открити ВД.
Към момента на запознаването ми на 03.06, подобен официален документ
липсваше в кориците на ДП. Също така в горния десен ъгъл на приложеното
копие се чете титул „за лицето“. Това обстоятелство, според мен, освен че
прави въпросния документ процесуално невалиден, какъвто той не следва да
бъде, но показва, че на лицето не е връчен екземпляр от протокола за
въпросното процесуално следствено действие изобщо. В допълнение към
невалидния протокол, в доказателствената маса липсва разпореждане за
одобрение на извършеното претърсване, като първата инстанция е
констатирала погрешно, според мен, че е налично. Извинявам се, ако този
пропуск е отстранен, или съм възприел неправилно това обстоятелство,
предвид скоростта, с която се развива процесът към момента.
Следва да се разгледа и протоколът за доброволно предаване, касаещ
събиране на веществени доказателства от обвиняемия Й., доколкото самият
характер на действията на органите по разследване по дефиниция е свързан с
нарушаване на основни права. Те задължително изискват санкция от съд.
Този въпрос е разгледан от правната теория обстойно от проф. Ч., но за
съжаление в практиката, особено на МВР, поради неразбиране въобще на
института на доброволното предаване, подобни случаи са чести, с цел
избягване усложненията на процесуалното действие обиск, към което се
прилага чл. 163 ал. 2, доколкото обискът е претърсване по характера си, но на
лице, т.е. друг смисъл на термина доброволно предаване.
Също така, както отбеляза колегата, в кориците на делото има разпит
само на един свидетел и то на служител на МВР, който е участвал в
претърсването и изземването и други процесуални действия от жилището на
подзащитния ми. Тоест според мен това доказателство е негодно, без
значение връзката му с другите доказателства по делото.
Считам, че на първо място доказателствената обезпеченост към
момента на целия казус е под въпрос.
Относно втората презумпция – опасност от укриване, първата
инстанция правилно е констатирала, че такава не е налице, считам изводите
на окръжния съд за верни.
Относно обоснованото предположение, касаещо реалната опасност
обвиняемият да извърши ново престъпление, считам, че такова не е налице.
Изводите на първата инстанция в тази насока са неверни. Липсва основание
да се приеме, че клиентът ми е лице с трайно утвърдени престъпни навици,
5
тъй като той, видно от данните по делото, е с чисто съдебно минало и няма
регистрирани до момента криминални прояви и не е бил задържан никога по
никакъв повод. Още повече, видно от представените днес писмени
доказателства, същият има трайно изградени трудови навици, които го
охарактеризират като полезен член на обществото. Моля да обърнете
внимание, че трудовата му книжка е изпълнена със съдържание, т.е. това лице
показва системна трудова заетост.
Отделно от това считам, че ако беше замесен в продажбата на
наркотични вещества едва ли би ходил по цял ден да работи на заплата. Освен
всичко друго повдигнато му е обвинение за държане на наркотични вещества,
не за разпространението им, като предвид чистото му съдебно минало считам,
че в най-лошия случай, дори да бъде доказано това обвинение, същият би
получил една условна присъда. Тоест, в същото време ако остане в пределите
на следствения арест това би се превърнало в едно предварително изпълнение
на наказанието лишаване от свобода, което в никакъв случай не отговаря на
целите на мерките за неотклонение, каквито са формулирани от законодателя
в чл. 57 НПК и които имат за идея да осигурят обвиняемия за целите на
наказателното производство, а не да се превръщат в предварително
изпълнение на каквото и да било наказание. Считам, че доводите на първата
инстанция относно другото обвинение по чл.354б, ал. 4, както каза и
прокурорът, са валидни. Няма да го коментирам. Само ще допълня, че
клиентът ми е приютил съпроцесника си от добро сърце, видимо от глупост,
но да живее в дома му, а не за да продава наркотични вещества или да ги
употребява там, като считам, че в случая той е косвена жертва на действията
на другия обвиняем и страда от доброто си сърце. Отделно основната маса
наркотични вещества е открита извън дома му. Освен това, считам че
постоянното му задържане под стража би довело най-малкото до
дисциплинарното му уволнение, което допълнително би влошило
положението му и би повлияло негативно на цялостната му биография, като
считам, че общественият интерес в случая също е в тази насока - този млад
човек да получи, макар и единствен шанс да ходи на работа и да изправи
поведението си, както и да изпитва благодарност от дадения му шанс, като
считам че клиентът ми няма да го проиграе. Също така считам, че той е
прекарал вече един не малък за човек, който никога не се е сблъсквал с
тежестта на закона период в пределите на следствения арест, което също е
изиграло своята превантивна роля спрямо това той да не върши не просто
престъпления, а каквито и да е закононарушения, защото известно е, че тази
мярка за неотклонение има категорично възпиращо действие спрямо
извършителя на престъпление, дори да се приеме, че клиентът ми е такъв. Ето
защо моля настоящия състав на Апелативен съд П. да наложи по-лека мярка
6
за неотклонение на клиента ми, за да може той действително да се поправи.
Обв. Й. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното, няма какво да
добавя.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обв. С.: Моля за по-лека мярка.
Обв. Й.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частни жалби на защитниците на А. Г. С. и К. Г. Й.,
обвиняеми по бързо производство №***/2024г. по описа на І РУ при ОД на
МВР гр.П., срещу протоколно определение № 843/02.06.2024г. на Окръжен
съд гр.П., постановено по ЧНД № 1181/2024г. по описа на същия съд, с което
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите.
В жалбите се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемите С. и Й.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последните.
В съдебно заседание защитниците на обвиняемите поддържат жалбите и
изложените в тях съображения.
Обвиняемите С. и Й. се присъединяват към казаното от техните
защитници и искат да им се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище,
че жалбите се неоснователни, а атакуваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбите и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок
от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество, жалбата на
обвиняемия С. е неоснователна, а на обвиняемия Й. е основателна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.П. е приел, че в
случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане на мярка
7
за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите С. и Й..
Този извод не се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия С. към деянието по чл.354а, ал.1 от НК, с
предмет 877,607 гр. амфетамин, 0,236 гр. хероин, 243,354 гр. 5-Флуоро-АДБ,
25,516 гр. МДМА и други на обща стойност 36 624,12 лв., а обвиняемия Й.
към това по чл.354а, ал.3, т.1 от НК с предмет два вида високорискови
наркотични вещества на обща стойност 264,73 лв., за които всеки един от тях
е привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са
събраните доказателства. Обосновано е виждането на контролирания съд, че
за обвиняемия Й. от доказателствената съвкупност не може да се изведе
съпричастност към вмененото обвинение по чл.354б, ал.4 от НК.
Относно възраженията на защитата за липсата на категорични
доказателства, на годни доказателства и доказателствени средства следва да
се има предвид началният етап на разследване и, че законодателят борави с
понятието предположение и не изисква тази безспорност и категоричност,
която е задължителна, когато съдът решава въпросите по чл.301 от НПК при
постановяване на присъдата си.
На следващо място, касае се за тежки умишлени престъпления по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, наказуеми с лишаване от свобода и глоба.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, нейният предмет, като вид, разнообразие, количество,
стойност, характерът на засегнатите обществени отношения, въззивният съд
също намира, че съществува реална опасност обвиняемият С. да извърши
престъпление.
Доводите на защитата за чисто съдебно минало, постоянен адрес,
трудова ангажираност не водят до оборване на горния извод.
Правилно първостепенният съд е приел, че не е реална опасност
обвиняемите да се укрият.
Настоящата инстанция не споделя виждането на контролирания съд, че
доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност обвиняемият Й.
да извърши престъпление. Същият не е осъждан, има постоянен адрес,
трудово ангажиран е, оказал е съдействие на органите на разследването. Не се
отличава със завишена степен на обществена опасност, както е приел
Окръжен съд гр.П.. По отношение на него целите, визирани в чл.57 от НПК,
могат да се постигнат и с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 2000 лв., която съответства на имущественото му положение. Друга, по-
8
тежка мярка за неотклонение, би била непропорционална, създаваща повече
ограничения от необходимото за постигане на предвидените от законодателя
цели.
За реализирането им в пълен обем на обвиняемия Й. следва да се
наложи и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на Република България“.
Въззивният съд намира, че в случая кумулативните предпоставки на
чл.63, ал.1 от НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ са налице само спрямо обвиняемия С.. Предвид степента на
обществена опасност на вмененото му деяние целите на чл.57 от НПК ще се
постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Те не биха
се постигнали с по-лека, каквото е становището на защитника му, още по-
малко „домашен арест“ с оглед мястото на намиране на наркотичните
вещества.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.П., в частта за обвиняемия С., като
законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди, а в частта за
обвиняемия Й. да се отмени, като вместо това му се вземе мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и мярка
за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република
България“.
Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 843/02.06.2024г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 1181/2024г. по описа на същия
съд, в частта с която спрямо А. Г. С., ЕГН **********, обвиняем по бързо
производство №***/2024г. по описа на І РУ при ОД на МВР гр.П., е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОТМЕНЯ протоколно определение № 843/02.06.2024г. на Окръжен съд
гр.П., постановено по ЧНД № 1181/2024г. по описа на същия съд, в частта с
която спрямо К. Г. Й. , ЕГН **********, обвиняем по бързо производство
№***/2024г. по описа на І РУ при ОД на МВР гр.П., е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо К. Г. Й., ЕГН **********, обвиняем по бързо
9
производство №***/2024г. по описа на І РУ при ОД на МВР гр.П., мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
ВЗЕМА спрямо К. Г. Й. , ЕГН **********, обвиняем по бързо
производство №***/2024г. по описа на І РУ при ОД на МВР гр.П., мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република
България“.
Обвиняемият К. Г. Й. да се освободи незабавно след внасяне на
гаранцията, освен ако не се задържа на друго основание.
Препис от определението да се изпрати на ОСИН гр.П., сектор
„Арести“ и на сектор „БДС“ при ОД на МВР гр.П. за изпълнение.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.08 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10