№ 310
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001193 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на „Кардинал 07“ЕООД, чрез
адв.М.С. от АК Враца насочена против Решение № 260035/14.12.2020 г., постановено по т.д.
№ 91/2019 г. по описа на ОС Враца в частта му, с която по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК от „Алианц Банк България“АД е
прието за установено по отношение на въззивното дружество, че дължи на банката ищец
сумата в размер на 32 896,49 лева, представляваща просрочена главница по Договор за
ипотечен кредит за текущи нужди /обезпечен с договорна ипотека върху имот/ № 28250 от
31.07.2013 г. и законна лихва върху същата, считано от 11.12.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сума в размер на 75,86 лева, представляваща просрочена лихва за
периода от 09.10.2018 г. до 10.12.2019 г. и сума в размер на 937,03 лева, представляващи
наказателна лихва, в т.ч. и неустойки за периода от 09.10.2018 г. до 10.12.2018 г.
В останалата му отхвърлителна част по отношение на част от претендираната
наказателна лихва, както и по отношение на останалите предявени при условието на
субективно съединяване искове първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в
законна сила и не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по
делото писмени доказателства/, довело до неправилно установяване на релевантните за
предмета на спора факти, а оттам и до неправилното приложение на материалния закон.
Наведени са подробно доводи в подкрепа на тази оплаквания.
Като правен резултат във връзка с тях се иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора отхвърляне на
предявените искове.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата банка, чрез процесуалния си
представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на съдебен акт в
обжалваната му част.
Синдикът на въззивното дружество не е взел становище по жалбата.
Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
ОС Враца е бил сезиран с предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417 от с.к. от „Алианц Банк България“АД против
„Кардинал 07“ЕООД.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърденията, че страните по
делото били обвързани от договорно правоотношение, основано на Рамков договор за
отпускане на кредити № 41228/28.06.2013 г., по който „Алианц Банк България”АД, като
кредитор, е отпуснал на кредотополучателя "Кардинал 07" ЕООД представлявано от М.С.,
кредитен лимит в размер на 500 000 лв., с краен срок на погасяване на кредита - 25.04.2021
г. С Анекс № 1/04.07.2014 г. към този договор като солидарни длъжници на страната на
кредитополучателя встъпили и други лица, които не са страни по настоящето производство.
С последващ Анекс № 2/09.07.2014 г. към Рамковия договор били променени част от
уговорените клаузи, а с допълнително споразумение за инвестиционен кредит № 42
564/04.07.2014г., ищцовата банка предоставила в рамките на одобрения кредитен лимит и
инвестиционен кредит в размер на 86 000 лв. за покупка на имот.
Уговорено било между страните кредитополучателят да заплаща годишна лихва в
размер на 3 мес. Софибор и надбавка от 5.1. пункта, като лихвеното равнище за срока на
кредита не може да бъде по- малко от 6%. В чл.32 от договора били установени и условията,
при настъпването на които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Твърдяло се е, че обвързващият страните договор бил сключен при спазване на
всички изисквания, установени от ЗЗД и ТЗ и представлявал търговска сделка, защото бил
сключен с оглед упражняваното занятие на търговеца - Банка. Освен това за сключването му
било налице валидно дадено съгласие и от двете страни по договора чрез подпис – т.е. бил
действителен и били спазени специалните изисквания относно формата му.
Твърдяло се е още, че кредитополучателите системно не изпълнявали задълженията си
2
за заплащане на дължимите се месечни вноски по кредита така, както са посочени в
Погасителния план, като началната дата на просрочието била 10.03.2018 г.
Поради това и настъпване на 05.10.2018 г. кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, преди падежа, за което обстоятелство кредитополучателят бил уведомен писмено,
с уведомление, като бил поканен да погаси доброволно дължимите по договора суми, в срок
от 7 - седем дни, считано от следващия ден на датата на получаване на уведомлението.
Същото било връчено чрез ЧСИ и получено от адвокат, представляващ адресата на
23.10.2018 г., като срокът за доброволно плащане изтекъл на 30.10.2018 г., без в рамките му
да постъпят каквито и да плащания в изпълнение на задължението от страна на
кредитополучателя.
Поддържа се, че към 11.12.2018 общата сума на задължението възлизала на 34 199.43
лева, включваща главница, просрочена лихва, наказателна лихва и неустойка, съдебни
разноски, както и дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението.
На посочената дата банката подала Заявление по реда на чл.417 от ГПК и поискала
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума
срещу длъжниците по договора за кредит, по което било образувано ч. гр. д. № 5225/18 г.
по описа на РС Враца и в хода му поисканите документи – издадени за следните суми: 1/ 32
896.49 лв., представляваща просрочена главница по Рамков договор за отпускане на кредити
№ 41228/28.06.2013 г.; 2/ законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2018 година до
изплащане на вземането; 3/ 75.86 лв, просрочена лихва за периода от 09.10.2018 г. до
10.12.2018 г.; 4/ 939.08 лв. лихва върху просрочени главници, в т.ч. и неустойки за периода
от 09.10.2018 г. до 10.12.2018 г.; 5/ разноски за връчване на писма за предсрочна
изискуемост в размер на 288 лв. и 6/ 683,99 лв. разноски по образуваното ч. гр. д. №
5225/2018 г. по описа на РС Враца.
Длъжниците подали възражения в срока по чл.414 ал.2 ГПК срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение, поради което и ищцовата банка предявила иск за
установяване съществуване на вземането й спрямо тях.
В отговора си по исковата молба „Кардинал 07“ ЕООД е оспорил предявеният иск.
Оспорил е активната материална легитимация на ищеца и своята пасивна такава по
този иск с твърдения, че дружеството не е страна по Рамковия договор за отпускане на
кредити № 41228/28.06.2013 г.
Пояснено е, че според този договор управителят на дружеството бил представляван
при подписването му от сочената като пълномощни на дружеството Т. Г. П.,
„упълномощена“ с Пълномощно peг. № 2515/28.06.2013 г. с нот.заверка на подписа и peг. №
2516/28.06.203 г., акт № 86 за заверка на съдържанието на нотариус А.К. № 010 от РНК, с
район на действие – РС бяла Слатина. Заявено е от името на управителя на дружеството –
М.С., че същият не потвърждавал и оспорвал упълномощаването на Т.П. с твърдения, че
била мним представител на „Кардинал 07“ЕООД, което дружество не било давало съгласие,
респ. – не било упълномощавало П. нито за сключването на процесния договор а кредит,
3
нито за представителство пред трети лица, в т.ч. и банката.
Оспорена е автентичността на подписа на упълномощителя в пълномощното рег. №
2515/28.06.2013 г., въз основа на което е сключен и Рамковия договор, както и
съдържанието на този документ, а във връзка с последното и е оспорена действителността
на Рамковия договор за отпускане на кредит, поради липса на съгласие на една от страните
– кредитополучателя, вкл. и действителността на анексите и допълнителното споразумение
към него.
Не е оспорено фактическото твърдение на ищцовата банка, че през м.октомври 2018 г.
въззивното дружество, чрез свой упълномощен представител – адвокат, е получило
уведомление за обявяване на кредита по Рамковия договор за предсрочно изискуем, вкл. и за
дадения срок за доброволно изпълнение. Във връзка с този факт и дружеството депозирало
пред банката писмен отговор, в който оспорило представителната власт на Т.П. и
действителността на сключения договор за кредит.
В допълнителната искова молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е
оспорил доводите на ответното дружество и е навел такива за действителността на
сключения Рамков договор за отпускане на кредити № 41228/28.06.2013 г.
Навел е, че извършена справка показвала, че през 2013 г. Т. Г. П. е била съдружник в
"Кардинал 08'' ЕООД, което дружество от своя страна било едноличен собственик на
"КАРДИНАЛ 07" ЕООД и е вземала решения във връзка с управлението и
представителството на последното.
В допълнителния отговор ответникът е изложил допълнително доводи в подкрепа на
формулираните си възражения в първоначалния такъв.
От конституираните като трети лица помагачи на страната на ищеца А. П. К. и Т. Г.
П., само първата, чрез процесуалния си представител, в писмено становище е изразила
такова за основателност на предявения иск.
Твърди се в становището, че ответното дружество, чрез законния си представител, е
знаело за наличието на упълномощителна сделка за сключване на процесния договор за
кредит, както и за факта на ипотекиране на имота.
Твърди се и че по повод на работата й като нотариус Т.П. и М. С. били дългогодишни
клиенти на К., които извършвали в кантората й множество сделки и са заверявали
множество пълномощни, поради което и в следствие на трайните им търговски отношения
понякога М.С. не е присъствал на извършването на сделката и упълномощаването, но това
се случвало след предварителна уговорка между нотариус К. и М.С.. За конкретния случай
именно по този начин К. позванила на С. и той изразил волята си за упълномощаване на
конкретното лице за конкретните обстоятелства.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на
приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като
съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и
възраженията на страните, намира следното:
4
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на неговата правораздавателна власт, по редовно предявен иск, в
съответната форма и е подписано.
Предявеният положителен установителен иск е процесуално допустим, като депозиран
в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от заявителя по заповедното
производство по образуваното пред РС Враца ч.гр.д. № 5225/2018 г., инициирано със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от
банката въззиваем и има за предмет вземането, предмет и на издадената заповед за
изпълнение.
Данните от приложеното ч.гр.д. сочат и че същият иск е предявен при наличието на
правен интерес у ищеца-заявител от установяване съществуването на процесното
задължение за предаване на парична сума, предвид постъпилото своевременно възражение
от длъжника – въззивник по заповедта, с което е оспорил дължимостта на вземането по
издадената заповед за незабавно изпълнение.
При съобразяване на оплакванията за неправилност на обжалваното решение,
решаващият състав взе съобрази следното от фактическа и правна страна:
Противно на твърденията във въззивната жалба, съвкупният анализ на всички
приобщени по делото доказателства установява безсъмнено фактът, че страните по делото са
били обвързали от валидно възникнало договорно правоотношение, основано на Рамков
договор за отпускане на кредити № 41228/28.06.2013 г.
Със същия „Алианц Банк България”АД, като кредитор е отпуснал на
кредотополучателя "Кардинал 07" ЕООД кредитен лимит в размер на 500 000 лв., при
посочените в договора условия на усвояване и изплащане на същия, както и на детайлно
уреждане на правата и задълженията на страните по правоотношението.
По делото не е било спорно и се установява от самия договор, че при воля за
сключването му от името на кредитополучателя е изразил пълномощник – Т. Г. П.,
действаща като пълномощник на управителя на „Кардинал 07“ЕООД – М.С. по силата на
изрично и нарочно учредено в нейна полза представителство с пълномощно с нотариална
заверка на подписите и рег. № 2515/28.06.2013 г. и нотариална заверка на съдържание с рег.
№2516, т.І, Акт 86/28.06.2013 г. на нотариус А.К. - № 010 от РНК, с район на действие РС
Бяла Слатина.
Според съдържанието на последното М. А. С., лично и като управител на „Кардинал
07” ЕООД, както и като съдружник на „Кардинал 08” ООД е упълномощил Т. Г. П. да го
представлява пред „Алианц Банк България“АД във връзка с отпуснат банков кредит от
500 000 лв. по рамков договор за банкови гаранции, с краен срок на погасяване до
25.04.2021 г.
След сключване на договора по изрично съглашение между страните по него са били
извършвани промени на част от клаузите му, съответно: 1/ с Анекс № 1/ 04.07.2014 г., когато
5
като солидарни длъжници по задължението са встъпили и "Кардинал 08" ЕООД, М. Г. К.,
„Агенция България Бяла Слатина“ЕООД, Т. Г. П. и М. А. С.; 2/ с Анекс № 2/09.07.2014 г., с
който са извършени промени в част от уговорените клаузи, както и 3/ с Допълнително
споразумение за инвестиционен кредит № 42 564/04.07.2014 г., с което банката-кредитор е
предоставила в рамките на одобрения кредитен лимит инвестиционен кредит в размер на
86 000 лв. за покупка на имот в Св. Влас, общ. Несебър. В същото е договорена нов размер
на възнаградителната лихва - на 3 месечен Софибор и надбавка от 5.1. пункта с изричната
уговорка, че лихвеното равнище за срока на кредита не може да бъде по- малко от 6% и е
изготвен нов погасителен план. Уговорен и нов краен срок за погасяване на задължението
по кредита - до 25.04.2021 година.
Всеки един от гореобсъдените документи носи подписите на издателите му, като за
„Кардинал 07“ЕООД воля за сключването им е изразил пълномощникът Т.П..
Допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-почеркова експертиза
във връзка с въведеното правноизключващо възражение за недействителност на обсъдените
рамков договор за кредит и анекси към него, поради липса на съгласие на страната на
кредитополучателя „Кардинал 07“ЕООД в лицето на неговия мним пълномощник П., която
не се е оспорила от страните и следва да се кредитира като компетентна и безпристрастна е
дала заключение, че в пълномощното с рег. №№ 2515 и 2516/28.06.2013 г. ръкописният
текст под текстът „упълномощител“ със съдържание „М. А. С.“, както и подписът в него не
са изпълнени от лицето М. А. С.. Съответно - подписите, положени срещу напечатания
текст „Кардинал 07“ЕООД и срещу напечатания текст "М. А. С." в документите към Рамков
договор за отпускане на кредити № 41228/28.06.2013 г., Анекс № 1/04.07.2014 г., Анекс №
2/09.07.2014 г. и Допълнително споразумение за инвестиционен кредит № 42564/04.07.2014
г. с Приложение №2 към него също не са изпълнени от това лице.
Горният безсъмнен факт, преценен с направеното съдебно признание на нотариус К. в
депозираното от нея становище по делото на факта, че М.С. не е присъствал лично при
заверяване на процесното пълномощно предпоставя правилност на изведеният от
първоинстанционния съд извод в насока, че независимо от обстоятелството, че подписът и
изявлението на упълномощителя в пълномощното с peг. № 2515/28.06.2013 г. с нотариална
заверка на подписа и peг. № 2516/28.06.2013 г., акт № 86 на Нотариус с peг. № 010 на
нотариус А.К. е нотариално заверен, посоченият документ е неистински – неавтентичен,
защото не е подписан от лицето, сочено за негов издател.
Въпреки това решаващият състав приема за правилен крайният извод на ОС Враца за
основателност на предявения положителен установителен иск по отношение на въззивното
дружество, като изцяло споделя доводите в подкрепа на същия и препраща към тях по реда
на чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба, излага и следното:
Изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която не се
оспорила от страните и също следва да се кредитира е установила по безсъмнен начин след
6
проверка на счетоводните записвания при страните по делото, че въззивното дружество е
отразило счетоводно в своите регистри в сметки от група 15 – получени заеми записвания,
установяващи усвояването на кредита в размер на 86 000 лв., а в сметка 503 –
разплащателна сметка в лева за периода 28.06.2013 г. – 31.12.2018 г. записвания във връзка с
погасяването на същия кредит.
Вещото лице е определило и размера на дължимите се по договора за банков кредит
като главница и лихви върху просрочената главница суми към датата на подаване на
заявлението за незабавно изпълнение пред РС Враца, както и към датата на изготвяне на
заключението.
Посочило е, че сумата по разрешеният кредит е била усвоена чрез теглене в брой от
лицето М.С. на общо пет дати – конкретно посочени, на които са теглени различни суми
/таблица № 5 – л.6 от заключението/
Погасявания са направени чрез общо 12 погасителни вноски на различни дати и с
различни суми, пак с наредител М.С. /таблица № 6, л.7 от заключението/.
След оспорване автентичността на подписите на последния под съответно
документите за теглене на сумите и вносните такива изслушаната съдебно-почеркова
експертиза, която не се е оспорила от страните е установила, че подписите в два бр.
нареждания разписки от 04.07.2014 г. и 07.07.2014 г. и прилежащите към тях декларации не
са изпълнени от М.С.; подписите във вносните бележки от 27.02.2015 г., 25.11.2015 г. и
28.01.2016 г. също не са изпълнени от него; вероятно, но не и сигурно – подписите в
нареждане разписка от 07.07.2014 г. и декларация от същата дата и във вносни бележки от
29.10.2014 г., 25.09.2015 г., 26.05.2016 г., 29.03.2016 г., 07.06.2016 г., 01.07.2016 г. и
29.07.2016 г. не са изпълнение от това лице.
Съобразно задължителното разрешение, възприето в т.2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, вкл. при гражданско-правните сделки договор, сключен
от лице, действало като представител, без да има представителна власт, какъвто се установи
в казуса, не е недействителен, поради липса на съгласие, а е в състояние на висяща
недействителност, поради което не поражда целените с него правни последици.
Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а при липса на потвърждаване, на недействителността може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
С оглед изложеното несъстоятелно се явява защитното правопогасяващо възражение
на въззивното дружество, че не било изразило валидно съгласието си за сключване на
Рамковия договор от 28.06.2013 г., т.к. пълномощникът му не е бил редовно упълномощен
от законния представител на дружеството, поради което и договорът бил недействителен –
нищожен, поради липса на съгласие.
То се явява такова на по-силно основание поради обстоятелството, че обвързващият
страните договор е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, сключена
7
между лица, имащи качеството на търговци на страната на кредитора и на страната на
кредитополучателя /арг. от чл.1, ал.2 ТЗ/.
Поради последното и приложимо в отношенията им е правилото на чл.301 ТЗ, според
което когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Възприема се безпротиворечиво в съдебната практика, че посочената норма е
установена да гарантира сигурността на търговския оборот, в случаите на извършени без
представителна власт действия. Тя регламентира законовата презумпция, че търговецът,
който не е надлежно представляван, е потвърдил предприетите от негово име действия, вкл.
и правни, ако веднага след узнаването не се е противопоставил. Така материалният закон
приравнява мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.
потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след
узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител.
Аналогично на възприетото в цитираното по-горе ТР, възприема се /Решение № 109 от
7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 89 от 12.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК и др./, че при търговските сделки също е налице
висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на
търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й
потвърждаване.
Ето защо за да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е
манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или
намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Следователно при узнаване на
конкретното действие и неговото неоспорване, е налице потвърждаване на действие без
представителна власт.
Според решаващият състав обстоятелството, че въззивното дружество е осчетоводило в
счетоводните си книги отпуснатият кредит в размер на 86 000 лв. като задължение по
получен договор за заем, а в последствие е осчетоводявало за периода 28.06.2013 г. –
31.12.2018 г. погасяването на кредита чрез съответните записвания в разплащателната си
сметка в лева, категорично сочи на извод, че търговецът е узнал за сключения договор към
посочения период от време, и нито е оспорил, нито се е противопоставил на действието по
сключване на договора за кредит веднага след узнаването му.
В Решение № 151 от 18.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 609/2011 г., I т. о., ТК е възприето
разбирането, че законовата презумпция по чл.301 ТЗ има проявление не само към
диспозитивните /разпореждащи/ документи, каквито представляват различните писмени
правни сделки, но и към удостоверителните такива, а и за разлика от проблема за верността
на документ, който се поставя само досежно свидетелстващите, този за автентичността стои
в равна степен и пред диспозитивните, и пред удостоверителните документи, вкл. частните
такива. Възприето е, че описването на документи, удостоверяващи извършващи плащания
от страна на търговеца в изпълнение на задълженията по сключена от негов мним
8
пълномощник сделка, несъмнено представлява такова потвърждаване.
Като изцяло възприема и се присъединява към това разбиране решаващият състав
намира за необходимо да подчертае, че в случая са налице безсъмнени данни, че в
счетоводството на въззивното дружество експертът по неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза е установил записвания в регистрите, касаещи както получаването на сумата по
кредита до размер на 86 000 лв., така и извършването на плащания за погасяването му.
И т.к. счетоводните документи /записвания/ са частни свидетелстващи такива, защото
изхождат от самия им издател, които следва да се ценят само, ако удостоверяват неизгодни
за издателя им факти, обсъдените счетоводни записвания следва да се кредитират и
установените от тях факти да се счетат за безсъмнено установени.
Те предпоставят еднозначно, че въззивното дружество, вкл. чрез управителя си, които
съобразно чл.141, ал.1 ТЗ организира и ръководи дейността на дружеството съобразно
закона, е узнало за сключеният договор за банков кредит далеч преди уведомяването му
предсрочната изискуемост на кредита с нарочното уведомление, връчено му на 23.10.2018 г.
и не се е противопоставило изрично на така извършеното правно действие, обвързващо
дружеството. По този начин договорът за банков кредит е обвързал валидно страните по
него, защото липсата на изрично противопоставяне от страна на кредитополучателя, чрез
законния му представител веднага след узнаването за сключването му е санирало сделката
по смисъла на чл.301 ТЗ и последващото оспорване от страна на управителя му на
представителната власт на пълномощника при сключване на договора с нарочния отговор до
банката с вх.№ 6921/31.10.2018 г., е ирелевантно за валидността на сделката.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и установения от приобщения
пред първоинстанционния съд като доказателство протокол от извънредното общо събрание
на съдружниците на „Кардинал 08” ООД, ЕИК *********, в качеството – едноличен
собственик на капитала на „Кардинал 07” ЕООД от 28.06.2013 г. /л.155 от
първоинстанционното дело/, обективиращ взетите решения на това общо събрание от
съдружниците в дружеството – Т. Г. П. /мнимия представител/ и М. А. С. – законния
представител на „Кардинал 07“ЕООД.
Автентичността на посочения документ не е била оспорена от въззивника.
Взетите решения, обективирани в него, касаят именно сключването на Рамковия
договор от същата дата, при посочените в него основни параметри на сделката, както и за
представяне на обезпечения по искания кредит.
Извършената служебна справки от решаващия състав по партидата на дружеството
„Кардинал 08“ООД установи, че към датата на вземане на обсъдените решения единствени
съдружници в посоченото дружество с равния дялове са именно Т.П. и М.С., а справката по
партидата на „Кардинал 07“ЕООД установи, че към същата дата, която е и датата на
сключване на Рамковия договор, едноличен собственик на капитала на „Кардинал 07“ЕООД
е именно „Кардинал 08“ООД.
Този факт обосновава безсъмнен извод, че управителят на „Кардинал 07“ЕООД не
9
само е знаел за сключването на Рамковия договор от имено на дружеството, но и е изразил
изрично съгласие с това правно действие, вкл. е бил наясно с клаузите на договора.
На отделно и самостоятелно основание изводът в горната насока се подкрепя и от
установените факти от изслушаната съдебно-почеркова експертиза, изследвала положените
подписи от страна на М.С. под документите за усвояване на отпуснатия кредит и за плащане
на задълженията по него. Същата не е установила, подписите под нарежданията разписки от
07.07.2014 г., 07.08.2014 г. и 09.07.2014 г. за усвояване на сумите, съответно от 15 100 лв.,
3 000 лв. и 6 100 лв. от отпуснатия кредит, да не са изпълнени от М.С.. Горният извод на
експертизата е изведен и по отношение вносните бележки от 28.07.2014 г. и 17.06.2015 г., за
които вещото лице не е дало заключение, че не са изпълнени от С.. От друга страна т.к. за
част от документите вещото лице е посочило, че отговорът на въпроса дали подписите са
изпълнени от С. не може да бъде категоричен, а съдържа степен на вероятност /най-
вероятно/ този състав на САС приема, че твърденията за неавтентичност на тези документи
от страна на въззивното дружество не са установени при условията на пълно и главно
доказване от него /арг. от чл.193, ал.3 ГПК/, поради което и изводът е, че документите са
автентични.
Следователно – управителят на въззивното дружество не само е узнал и не се е
противопоставил веднага след това на правните действия по обвързване на „Кардинал
07“ЕООД от мнимо представляващия го Т.П. при сключване на договора за кредит и
анеските към него, но и се е възползвал от тях, като вкл. е теглил част от сумата от кредита,
вкл. е приел задължението си по него за заплащане на дължимите месечни вноски, като е
заплащал част от тези задълженията.
По изложените съображения несъстоятелни се явяват оплакванията във въззивната
жалба, че крайният извод за основателност на предявения иск са основани единствено и
само на заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Както вече се посочи, този извод следва от съвкупният анализ на всички приобщени по
делото доказателства, вкл. и изслушаните експертизи.
Затова като правилно, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.3
ГПК в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител в размер на
300 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд,
ТО, 5-и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260035/14.12.2020 г., постановено по т.д. № 91/2019 г. по
10
описа на ОС Враца в частта му, с която по предявения положителен установителен иск от
„Алианц Банк България“АД, ЕИК ********* е прието за установено по отношение на
„Кардинал 07“ЕООД /н/, ЕИК *********, че дължи на „Алианц Банк България“АД, ЕИК
********* сумата в размер на 32 896,49 лева, представляваща просрочена главница по
Договор за ипотечен кредит за текущи нужди /обезпечен с договорна ипотека върху имот/ №
28250 от 31.07.2013 г. и законна лихва върху същата, считано от 11.12.2018 г. до изплащане
на вземането, както и сума в размер на 75,86 лева, представляваща просрочена лихва за
периода от 09.10.2018 г. до 10.12.2019 г. и сума в размер на 937,03 лева, представляващи
наказателна лихва, в т.ч. и неустойки за периода от 09.10.2018 г. до 10.12.2018 г.
ОСЪЖДА „Кардинал 07“ЕООД /н/, ЕИК ********* да заплати на „Алианц Банк
България“АД, ЕИК ********* сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11